Разбиране за семейство...?

  • 3 150
  • 43
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 370
Семейството се състои преди ВСИЧКО от двама РАЗЛИЧНИ индивида, обединени от съвместните усилия за добруването му. По никакъв начин за мене "двете половини на едно цяло" не означава "сиамски близнаци".
Личното пространство и уважението му са задължителни.

Плащането на сметките и режийните си е моя лична работа и не виждам как това може да дефинира дали съм "съквартирантка" на мъжа си или той на мене.

# 16
  • София
  • Мнения: 3 452
Вярвам в семейството под неговата консервативна форма, в която мъжът е мъж и неговите основни ангажименти са да осигури на жена си и децата си материален и душевен комфорт и спокойствие, а жената е жена и нейните ангажименти са да даде живот на материалните и духовни ценности, осигурени от нейния мъж.
Домът, един или повече да бъде с атмосфера, чист, подреден, уютен и топъл в букалния и в преносния смисъл на понятието, в което понятие се включва цялото домакинство, обзавеждане и поддържане, децата да бъдат отглежадани и възпитавани, културните, социалните и светски ангажименти и връзки на семейството- роднини, приятели, празници, почивки и културен живот- кино, театър, опера, балет, изложби и прочие.
Разбира се, гореописаното е в приблизителни параметри и аз не мога да кажа, че мъжът не участва във възпитанието на децата си, а само приоритетните ангажименти в семейството.
Или, че не е редно съпругата да има някакъв дял от бюджета.
Може би аз съм в грешка, но ако вляза в дом, който е мръсен, неподдържан и лишен от уют и топлина, бих си помислила веднага, че дамата е лоша домакиня.
Ако се сблъскам със семейна жена, която се тревожи за неплатени сметки, веднага бих квалифицирала нейния съпруг като льольо.
Аз не мисля, че е задължително да се повтаря семейния модел от детството, въпреки, че по мое мнение оказва съществено влияние.
Поне в моето семейство, модела се повтаря.
От друга страна, аз не смятам за редно, мъжът да получава два пъти повече от жената и участието им в бюджета да е по равно.
Когато коментирам подобни теми, подчертавам, че всеки живее, спрямо собствените си виждания и представи за семейство и аз не намирам нищо нередно, щом това прави един човек щастлив.
Въпросът е дали една жена се чувства щастлива, ако носи на крехките си плещи повече отговорности, отколкото може да понесе.
Или съответно- дали един мъж би бил щастлив, ако житейсите му ангажименти се ограничават с прахосмукачката, парцала и памперсите, докато жена му покорява върхове в бизнеса.

# 17
  • Мнения: 46 572
...
Аз не мисля, че е задължително да се повтаря семейния модел от детството, въпреки, че по мое мнение оказва съществено влияние.
Поне в моето семейство, модела се повтаря ...

В моето не, точно обратното.

# 18
  • Мнения: 2 556
Моето мнение като малка беше, че няма смисъл човек да се жени, защото ще умре от скука  Crazy Но подобно беше и мнението ми за гледането на бебе примерно. Въобще аз доста време си живеех с идеята, че е малко вероятно да се оженя и никакви представи за бъдещото си семейство не съм градила, честно казано. Сега като женена, виждам, че е по-добре, отколкото съм си го представяла едно време  Mr. Green За мен най-важното е в едно семейство е хората да си живеят наистина спокойно, да няма повишаване на тон, скандали, обиди и т.н. Нищо по-важно от това не мога да си представя.

# 19
  • Мнения: 5 370
Моето мнение като малка беше, че няма смисъл човек да се жени, защото ще умре от скука  Crazy Но подобно беше и мнението ми за гледането на бебе примерно. Въобще аз доста време си живеех с идеята, че е малко вероятно да се оженя и никакви представи за бъдещото си семейство не съм градила, честно казано. Сега като женена, виждам, че е по-добре, отколкото съм си го представяла едно време  Mr. Green За мен най-важното е в едно семейство е хората да си живеят наистина спокойно, да няма повишаване на тон, скандали, обиди и т.н. Нищо по-важно от това не мога да си представя.
Тес, понякога си мисля, че не е невъзможно човек да намери не-ССФ в този форум.  bouquet

# 20
  • Мнения: 2 448
Никакви предварителни очаквания нямах. По принцип за много неща съм така, нямам изградени рамки, в които да поставям отношения между хората.
Единствено след появата на детето приемам като задължително то да е на първо място за всеки един от двама ни и може би това е единственото, което ако не се изпълнява като условие би прекратило брака ни.

# 21
  • Мнения: 2 556
Не тази вечер, Жозефина!!! моля ти се, има и критерии, по които покривам изискванията за ССФ  Grinning

# 22
  • Мнения: 3
И на последно място - смятате ли двама души, живеещи на едно място, харчещи всеки неговата си заплата и делящи всички сметки (ток, вода, кабелна, интернет, храна, излизания на заведение, почивка) за семейство? Или са по-скоро съквартиранти?
Да разбирам ли, че двама, които се обичат, спят в едно легло, имат деца и общи цели са съквартиранти, защото си делят сметките поравно?  Laughing
Аз познавам семейство, в което сметките се делят абсолютно поравно, докато и двамата имат работа и доходи. Голяма любов са. Много по-голяма от някои, на които парите са им "общи", а чувствата - поувехнали отдавна и бутат "заради децата".

# 23
  • Варна
  • Мнения: 957
"Семейството е там, където никой никога няма да бъде изоставен" От кое детско филмче беше? Дъщеря ми го повтаряше като мантра. Хареса ми. Всичко останало са подробности, които са различни за различните семейства.

# 24
  • София
  • Мнения: 7 209
Двамата с мъжа ми идваме от адски подобни семейства.
Чак не ми се вярва на моменти  Grinning
И то много хубави и свестни семейства.
Така че даже не ми се е налагало нещо да очаквам, после да се изненадвам.
Всичко си дойде веднага на мястото, все едно цял живот заедно сме живели.

# 25
  • Мнения: 2 133
Никога не съм се стремила към типа семейство от каквото съм.И слава богу, че създадохме такова по наш тертип!
Между мъжа и жената трябва да има- разбирателство, общи интереси(не изцяло), споделяне на чувства, признаване на опита на другия в дадена област, уважение и много любов.А когато е истинска е толкова просто- изразява се само с две думи.
Когато има и деца- отговорността е на двамата.

# 26
  • Мнения: 917
Azzy го е написала вече.

# 27
  • Мнения: 212
И на последно място - смятате ли двама души, живеещи на едно място, харчещи всеки неговата си заплата и делящи всички сметки (ток, вода, кабелна, интернет, храна, излизания на заведение, почивка) за семейство? Или са по-скоро съквартиранти?
Да разбирам ли, че двама, които се обичат, спят в едно легло, имат деца и общи цели са съквартиранти, защото си делят сметките поравно?  Laughing
Аз познавам семейство, в което сметките се делят абсолютно поравно, докато и двамата имат работа и доходи. Голяма любов са. Много по-голяма от някои, на които парите са им "общи", а чувствата - поувехнали отдавна и бутат "заради децата".
Мммм...аз може би нещо не съм разбрала в такъв случай! Това,че една двойка дели разходите си по равно,не ми изглежда като отделен бюджет...по-скоро и двамата да си харчат парите за това,то което имат нужда по отделно!
Но докато едно семейство си е разпределило разходите за дома и семейството по равно...пак ми изглежда като общ бюджет newsm78

# 28
  • Мнения: 22 475
Аз също изобщо не съм си представяла какво ще е моето семейство, дори нямах особено желание да се омъжвам. ))))
След това нещата продължиха някак от само себе си. ) Но и аз съм от хората, които рядко търпят възражения и доста се налагам, както казва съпругът ми. )
Бюджета ни може да се каже, че е общ, тоест не делим парите на мои и твои. Тъй като първо взима неговата заплата от нея плащаме всички сметки и пазаруваме за ядене. След това е моята, тя отива за други неща. )

# 29
  • Мнения: 3 371
от мъжа си очаквам /и го прави/ да се грижи за децата, дома и мен.

моделът на родителите ми е съвсем друг, защото и двамата работеха, и двамата плащаха/аз не работя от 10 г и скоро няма да започна работа, независимо от доброто ми образование/.
--------------
относно плащанията, в един момент, говоря принципно, може да се наложи да плати този, който разполага в момента с пари.

Общи условия

Активация на акаунт