Женски номера

Дали темата не трябваше да се назовава " Женски хитринки"? 

Не ползвам номера.
За пари пък въобще, купувам каквото и за колкото аз преценя.
Всичко рано или късно се разбира и става глупаво и се губи доверие.

Чакам темата за мъжките номера, за номерата на свекървата и т.н. роднини .

Да тъка е  по-правилно май!

По тези теми може да се говори с години, неизчерпайми са!!!

Аз съм царица на женските номера.
Всъщност, аз не знам защо битува мнението, че ако комуникираш по "женски" с един мъж, трябва да го смяташ за глупак, това е страшно порешно.
Точно обратното е. На един друг език преведени "женските номера" се наричат дипломатичност и такт.
Ако комуникираш с един мъжкар по "мъжки", със силови методи, нямаш никакъв шанс да постигнеш каквото и да било.
Силовите методи на комуникация са идеални за льольовци и меки Мари от мъжки пол.
Истинските мъжкари ценят женствеността, включително и по отношение на претенциите и чисто женските капризи, независимо, че много често под женската кадифена ръкавица, са съвсем наясно, че се крие желязна ръка.
И ги задоволяват с голямо удоволствие и благодарност към дамата, която е достатъчно умна, за да цени достойнството и да признае силата и мъжествеността в един мъж.

И да не бъркаме обичайните авантаджийки на дребно, за които да изкрънкат някое парфюмче е победа в живота, с жените, за които казват, че са носени на ръце.

Присъединявам се към мнението на Azzy.

Страхотна тема, може да се понаучи това-онова:) Аз за пари не използвам номерца, но често ми се налага в ежедневието. За мен половината работа е в интонацията - има хиляди начини да кажеш "добре", "разбира се" и "щом казваш". И когато сте заедно от по-дълго, точната интонация се тълкува съвсем точно. Моят сладур е свикнал да превежда интонацията ми на неговия си език и така общуването е доста по-лесно. Обаче най-сигурния начин да го накараш да направи нещо, го има още в Том Сойер - направи така, че да иска да го направи. "Леле, страхотно си измил тигана! Аз никога не бих се справила така!" или "Тези бъркани яйца са жестоки, по-вкусно нещо не съм яла!". Впоследствие винаги тигана се мие от него, дори с повече старание всеки следващ път. Когато не ми се готви, знам, че поне едни бъркани яйца ще има:) Така и двамата се чувстваме добре. Работи за всичко. Искам помощ от него често и това го кара да се чувства добре. След време започва сам да предлага помощ. Иначе най-гадното нещо, което ползвам, е да драматизирам колко ми е тежко, но не в прав текст. Сменям водата на аквариума и вървя брутално приведена, с измъчен поглед. Или трябва да готвя късно вечерта, но честичко се хващам за главата и започвам демонстративно и шумно да ровя в шкафа с хапчетата. За последните неща много се мразя и съм ги правила по един-два пъти през цялото ни съжителство, но пуст успех - като работи... Това е от мен:) Важното е, че и той си има начините. И ме работи здраво понякога. И той вече овладя онова с интонацията. Но да не променям фокуса на темата - споделяйте и вие, не само за парички, че ми е страшно интересно!

Аз смятам, че това са качества, които жената или притежава, или не, а не "женски номера"
Вероятно с теб тълкуваме понятието "женски номера" по различен начин...

да извъртиш на някого номер = да го надхитриш или прецакаш по някакъв начин
Предполагам от тук идва схващането, че ако въртиш номера на мъжа си, вероятно го смяташ за глупак. Това (както разбирам и от публикацията на Seltakis) e и мъжката гледна точка.

dramatea подкрепям твоето мнение и виждане на нещата относно женските номера.В  нашето семейство се процедирам  по същия начин с малки различия но принципа е същия.И смятам ,че това е начина ние жените да се владеем положението.

А аз смятам, че достатъчно ясно се изразих какво точно имам предвид.

А интерпретацията на "женските номера", както знаем варира от откровен буквализъм, които дефинира употребяващите въпросните номера за лъжкини, измамнички и прочие до изказаното от мен мнение, в което дефинирам определен тип женски номера като форма на висш пилотаж в отношенията с мъжкия пол.
В този ред на мисли, както казах, аз постигам всичко с мъжете в моя живот именно с женски номера, или с такт и дипломатичност, както ви харесва да го наречете.
Но не за дребни битови подробности.
Дори двамата мъже в живота ми, с които основно се налага да пилотирам, са ми признавали в моменти на откровение, че са съвсем наясно, когато искам нещо, понеже изобщо не са глупави, обаче им доставя удоволствие начина по който го искам и от своя страна на тях пък им доставя още по-голямо удоволствие да ми го поднесат. На тепсия, превързано с червена панделка.
Обаче ако същият този тип мъж, усети, че го третират като дойна крава по един евтин начин с евтини трикове, повече от нормално е да се ядоса и да реагира като на бик- червено.

Това е тънката разлика между двата подхода.
Едното е да признаеш един мъж за мъжкар, а другото е да третираш един мъж като глупак.

Използвайки пообърканите понятия в първия пост на авторката, ще вметна, че една жена трябва да си знае стойността (пък ако ще да й се иска другите да я мислят за безценна.)

Затова да се прави на глупавичка или да шикалкави за покупки, е някакси недостойно.  На мен повече ми харесват отношения без игрички, надхитрявания и (само)залъгване, или с други думи, не ми допада да се вкарвам в ролята на слабо, зависимо, но затова пък лукаво същество.  И да се облизвам после като лисицата от Болен Здрав Носи, че съм надхитрила някой (глупав) вълк.

Погледнато обратно, понеже не съм търсила мъж, на който егото да се подклажда от усещане за превъзходство над жена си, не ми се налага да се пъна за описаните „женски номера”.  

Пък и самата фраза има доста обидна конотация, а и не е на светлинни години от друга такава, за к****нските номера, така че може да искате да си смените заглавието на темата.

Алис, мисля по същия начин и не се притеснявам, от иначе обичайните ни различия, да си го кажа.

Смятам, че мъжа ми не заслужава нито да ъбде номериран, нито да бъде управляван в желаната посока с подобни маневри.

Обичам го и му казвам точно каквото мисля.

надявах се да открия нещо полезно за себе си в темата, но уви 
не ми се налага да крънкам пари като пърхам с мигли или се правя на обидена, а най-добре постигам целта си като призная в прав текст какво точно искам; за сметка на това сама си слагам спирачките и това се отчита силно положително
изобщо нямам предвид само скъпите покупки, а по принцип всичко в нашите отношения

Така вече да. И аз се съгласих.
Но това, с кредитната карта.....

Аз пък не винаги казвам каквото мисля.

Не говорим за коплексар, а за мъжкар. Поне аз за това говоря.
А един мъжкар няма да позволи дамата да плати сметката, колкото и да се пъне колко е велика, еменципирана и самостоятелна.
Може би няма да я потърси повече, ако си позволи да прескочи линията и са на първа среща, или ще я напусне, ако му е съпруга и не забравя откровено да му тропа по масата с аргумента, че сме 21 век и совите не са това което бяха.
Говорим за уважение, което понякога има различни проявления, когато говорим за отношенията между мъж и жена.
И това изобщо не означава, че двамата не са откровени помежду си.
Обърнато обратно, редно ли е в духа на откровените отношения между двама в едно семейство, мъжът да напомна на жена си за отлитащото време и увяхвщата и свежест и привлекателност в прав текст?
Аз го знам, обаче както мъжът ми не би приел да му плащам сметките, така и аз не бих приела той да ме информира в прав текст за подобни истини, които разбира се, са ми известни, но считам за недопустимо да ги чувам от мъжа си.