Кога изчезва любовта в брака и се превръща в даденост?

  • 5 053
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Как двама души семейство от дълги години са съхранили любовта? И да ли това е възможно или е илюзия? На какво се скрепи дългия семеен живот? Все въпроси на които се опитвам да си дам отговор.............

# 1
  • Мнения: 24
Колко е "дълго"?

# 2
  • Мнения: 10 758
Предполагам около 12 см. Mr. Green

# 3
  • Мнения: 4 806
Остави "дълго", то е лесно. Дай опреление за "любов".

# 4
  • Мнения: 24
Оспамихте на момичето темата. А тя е хубава. Аз бях готов да се включа с практични съвети, понеже все още се обичаме с жена ми, просто не бях сигурен дали попадаме в графата "дълго".

# 5
  • Мнения: 521
Когато в брака има любов, тя никога не се превръща в даденост Flutter

# 6
  • Мнения: 24
Когато в брака има любов, тя никога не се превръща в даденост Flutter

Ох, мразя да го казвам, ама: "Моля, обясни!".
Нещо ми е сложно. Какво значи любовта да се превръща
или да не се превръща в даденост?

# 7
  • Мнения: 13 512
Бракът никога не може да е даденост. За да се запази,  са нужни желание и понякога усилие от двете страни.
Бедата за много жени е в това, че го приемат именно за даденост

# 8
  • София
  • Мнения: 816
Преди да е изчезнала,трябва да сте изградили нещо подобно на родовообщинния строй. LaughingПримерно де Wink
Той седи на чардака и брой старо злато ти му носиш кайвето и после на соборо той те води да те покаже калко си убава и колко паре е готов да поарчи за тебе щото много убаво го гледаш,стегната си,оправна,домо ти е оправен,децата изпестени.Всички в родата се погаждате  и живото си върви.За справки:-,,Ние шопето,,книга на Елена Огнянова
Искам да кажа,че еманципацията според мен уби доста от отношенията в семейството.Изчезна уважението.Двустранно.
Забравихме за какво сме създадени/мъжете и жените/ и тръгнахме да доказваме недоказуемото,някъде по пътя загубихме битката а пораженията си донесохме в къщи.
И настана сеч.

# 9
  • Мнения: 521
Изчезна уважението.Двустранно.
Забравихме за какво сме създадени/мъжете и жените/ и тръгнахме да доказваме недоказуемото,някъде по пътя загубихме битката а пораженията си донесохме в къщи.
И настана сеч.


Великолепно.
Селта- ето ти отговора Flutter

# 10
  • Plovdiv
  • Мнения: 558
За мен - правила няма. Наясно съм, че единият от двамата винаги може да си тръгне. Или аз или той. Laughing Защото, защото нямам и идея, какво ще ме погледне от утрешния ден. Така, че думичката "даденост" я задрасквам смело.
Колко дълго ще обичам, ще ме обичат - ами пак не знам, само мога да се надявам.
Отговор няма. Simple Smile

# 11
  • Мнения: 765
 Когато схванете, че "докато смъртта ви раздели" е много по-дълго, отколкото сте си мислели, но това, че се превръща в даденост не значи, че изчезва.
 

# 12
  • Мнения: 4 291
 незнам как да се получи за много години, нямам толкова опит. Но за сега не ми е тежест и него не му е.
Понякога като ми е напрегнато от ежедневните неща и като го видя да се прибира и ми действа като аквариум с рибки.
за после не знам може да ми се прииска да го удуша докато спи. Незнам.

Последна редакция: вт, 29 сеп 2009, 22:59 от so what?

# 13
  • Мнения: 17 546
Когато всеки от вас е всичко за другия. Когато знае, че на света, за лошо или добро, има само себе си и него. Когато другият човек ти подари изконната човешка свобода и никога не предяви претенции към нея, осъзнаваш, че никой не може да ти даде повече от това. Как да не обичаш такъв човек? Такова чувство не може да се превърне в даденост. А той пък те обича с онази простичка и чиста обич, защото си му повярвала, защото го гледаш с влюбени очи след толкова години заедно, защото се гордееш с него и му го казваш. На това се крепи дългият семеен живот.
Мисля, че имам право на мнение, след като живея така вече 20 години. Но може би 20 години не е достатъчно дълъг период, знам ли!?

# 14
  • тук-там
  • Мнения: 4 271
Когато всеки от вас е всичко за другия. Когато знае, че на света, за лошо или добро, има само себе си и него. Когато другият човек ти подари изконната човешка свобода и никога не предяви претенции към нея, осъзнаваш, че никой не може да ти даде повече от това. Как да не обичаш такъв човек? Такова чувство не може да се превърне в даденост. А той пък те обича с онази простичка и чиста обич, защото си му повярвала, защото го гледаш с влюбени очи след толкова години заедно, защото се гордееш с него и му го казваш. На това се крепи дългият семеен живот.
Мисля, че имам право на мнение, след като живея така вече 20 години. Но може би 20 години не е достатъчно дълъг период, знам ли!?



нямам какво повече да добавя...
любовта си тръгва, само..... ако решиш да я пуснеш

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт