ако някой ми беше казал че ще пиша точно тук с такъв проблем нямаше да му повярвам, но ето че и на мен се случи. Историата е следната женена съм и живея добре с мъжа ми обичам го и той мен също. Но се влюбих в много неподходяш човек за мен , не мога да спра да мисля за него, постоянно мислите ми са заети с него. Виждали сме се ей тъй само приятелски и нищо повече не се случвало между нас. Той също има връзка и никога не е ставало и дума за нещо повече от приятелство. Но всеки път когато се видим при мен почват да бушуват чуствата. Незнам какво да правя искам да сме приятели не искам да прекъсвам съвсем отношенията, но от друга страна се измъчвам ужасно.
- Публикувана: 2 окт. 2009, 16:38 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2009, 16:33 ч.
как да спра да мисля за него
По-скоро се концентрирай върху това какво те е накарало да се почувстваш влюбена в този човек и дали го има в съпруга ти. Според мен в случая говорим за сексуално привличане, но не и за влюбване. На мен ми е странно някой да е влюбен, без да е консумирана връзката, без да си опознал отсрещния и т.н...
. Незнам какво да правя искам да сме приятели не искам да прекъсвам съвсем отношенията, но от друга страна се измъчвам ужасно.
третия може да подозира но никога не е споменавал нищо така че това ме кара да мисля че чуствата са едностранчиви. Затова почвам да мисля че ако му кажа ще знам какво е неговото мнение. Но тук пук остава въпроса как да го кажа. Мерси за отговорите, много сте мили че ми давате съвети защото наистина се чуствам объркана
ми, освен да се гръмнеш, друго адекватно прекратяване на тези разкъсващи мисли, не виждам 
Едно умно нещо и от теб пепи!
Авторке, обикновено се пише с едно Н
Това е n-тата тема ...
Няма как.
Няма как.
По темата - ако искаш да си разумна прекратяваш всякакъв контакт с този човек и чакаш времето да забърше "страничните ефекти".
Ако не искаш да контролираш емоциите се хвърляш с главата надолу и си спестяваш мислите "Защо не опитах...".
Мисля , че ако прочетеш тази тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=432627.0 , ще можеш да си отговориш на доста въпроси . И най - вече на този "Дали си струва " ?
Аз съм писала доста там и , за да не се повтарям ти давам линкче .
С две думи - ако не искаш да си разбиеш спокойствието на пух и прах , по - добре спри до тук .
Аз съм писала доста там и , за да не се повтарям ти давам линкче .
С две думи - ако не искаш да си разбиеш спокойствието на пух и прах , по - добре спри до тук .
ако някой ми беше казал че ще пиша точно тук с такъв проблем нямаше да му повярвам, но ето че и на мен се случи. Историата е следната женена съм и живея добре с мъжа ми обичам го и той мен също. Но се влюбих в много неподходяш човек за мен , не мога да спра да мисля за него, постоянно мислите ми са заети с него. Виждали сме се ей тъй само приятелски и нищо повече не се случвало между нас. Той също има връзка и никога не е ставало и дума за нещо повече от приятелство. Но всеки път когато се видим при мен почват да бушуват чуствата. Незнам какво да правя искам да сме приятели не искам да прекъсвам съвсем отношенията, но от друга страна се измъчвам ужасно.
" Приятелството и любовта са роднини"! ( италианска поговорка)
Според мен в приятелството между мъж и жена няма нищо лошо! Лично аз съм имала няколко такива приятелства, които са били много вдъхновяващи, стимулиращи и ползотворни за мен
( работили сме или учили заедно). Тръпката да прочетеш възхищение в очите на някого колко добре се справяш, колко е доволен от теб; да имате много общи теми за разговор, да си помагате в трудни моменти...Чувствала съм се винаги много добре, не съм страдала от това, че не можем да бъдем нещо повече.
Особено когато човек си е намерил половинката, той няма нужда от други връзки, но от нови приятелства има нужда винаги! Не виждам някакъв проблем в това.
Според мен в приятелството между мъж и жена няма нищо лошо! Лично аз съм имала няколко такива приятелства, които са били много вдъхновяващи, стимулиращи и ползотворни за мен
( работили сме или учили заедно). Тръпката да прочетеш възхищение в очите на някого колко добре се справяш, колко е доволен от теб; да имате много общи теми за разговор, да си помагате в трудни моменти...Чувствала съм се винаги много добре, не съм страдала от това, че не можем да бъдем нещо повече.
Особено когато човек си е намерил половинката, той няма нужда от други връзки, но от нови приятелства има нужда винаги! Не виждам някакъв проблем в това.
ако някой ми беше казал че ще пиша точно тук с такъв проблем нямаше да му повярвам, но ето че и на мен се случи. Историата е следната женена съм и живея добре с мъжа ми обичам го и той мен също. Но се влюбих в много неподходяш човек за мен , не мога да спра да мисля за него, постоянно мислите ми са заети с него. Виждали сме се ей тъй само приятелски и нищо повече не се случвало между нас. Той също има връзка и никога не е ставало и дума за нещо повече от приятелство. Но всеки път когато се видим при мен почват да бушуват чуствата. Незнам какво да правя искам да сме приятели не искам да прекъсвам съвсем отношенията, но от друга страна се измъчвам ужасно.
не искаш да прекъсваш съвсем отношенията си с него не защото искаш да сте приятели, а защото се надяваш те да прераснат в нищо повече.аз тава разбирам от поста ти.вярвам ти че си много объркана и това те плаши дори.помисли си обаче много добре какво можеш да загубиш, ако това се случи.сама казваш, че той е много неподходящ за теб, каква ще се случи после когато тръпката отмине и дали си заслужава да рискуваш да загубиш всичко онова което имаш до момента.колко болка можеш да си причиниш и да причиниш на другите около теб.има два варианта.
или скачаш и се надяваш да не си разбиеш главата.
или прекратяваш всякакви "приятелски" отношения, времето ликува.избора е твой, аз те съветвам да избереш втория
обикновенно когато пишеш очакваш поне някакъв реален съвет а не точно от този тип. Но все пак благодаря
обичай себес си за дате обичат и околните
ако някой ми беше казал че ще пиша точно тук с такъв проблем нямаше да му повярвам, но ето че и на мен се случи. Историата е следната женена съм и живея добре с мъжа ми обичам го и той мен също. Но се влюбих в много неподходяш човек за мен , не мога да спра да мисля за него, постоянно мислите ми са заети с него. Виждали сме се ей тъй само приятелски и нищо повече не се случвало между нас. Той също има връзка и никога не е ставало и дума за нещо повече от приятелство. Но всеки път когато се видим при мен почват да бушуват чуствата. Незнам какво да правя искам да сме приятели не искам да прекъсвам съвсем отношенията, но от друга страна се измъчвам ужасно.
Може би не ти помагам много, но на мен ми помага осъзнаването на това, че любовта е тежко и неконтролируемо нещо - като болестта, като властта ...
Не се опитвай да се бориш с нея, тя е по-силната.
Прости си, приеми реалността, че тя ни връхлита внезапно и нелогично.
А как да запзиш крехкото равновесие и мира не знам.
Нека по-опитни те посъветват.
и дано имаш сили ...