Работна група: Образование

Влади,точно относно мърлявата работа на ЕКПО(претупват децата на две на три и ползата е никаква)-има ли вариант за санкции на комисията,която не си е свършила работата навреме и/или некачествено.

На този етап, няма вариант за санкции на ЕКПО, екипът е към Районните инспекторати, а те са контролен орган, чиято функция е да дава предписания, в случай на сигнал за нарушение и извършена проверка, която доказва нарушението в някое училище, т. е.- до санкции не се стига дори и по отношение на звената, които са в подчинение на инспекторатите- училищата, а какво остава за ЕКПО, който е към инспекторатите.

Трябва в исканията си да включим и такова, за най- строги санкции, в случай на доказано нарушение, по отношение на некачествена оценка на дете със СОП или нарушение на правата му в училище!

Аз ги писах в закона към ЗИХУ(не точно зиху)

Здравейте и от мен.
Влади ето и моите предложения.Педагозите който работят в училищата и детските градини в повечето случай не знаят как да работят с дете с увреждане и от там идва и тяхното нежелание да приемат такива деца в групата/класа си.Трябва да се предвиди евентуално някакво допълнително обучение на педагозите с цел те да се научат как да обгрижват дете със СОП.
Освен това трябва да има и психолози който да работят с родителите на деца със СОП.Знаеш че ние родителите трудно свикваме с диагнозата на децата си и докато преминем периода на приемането и започнем да работим с детето/някои не го минават и цял живот/ губим ценно време.Време което за нашите деца е много ценно.
Мисля че трябва да се сформира и работна група,която да работи и с родителите на т.н деца в норма.Това е с цел подобряване процеса на интеграция.
Това е за сега от мен ако се сетя за нещо друго ще пиша.

Изключително важно е, да обърнем внимание на възникналия казус- тази учебна година- децата и учениците със СОП, в много училища, остават без логопедична помощ, защото - според директорите на училищата и детските градини, логопеда, на щат към учебното заведение, е ангажиран само с децата и учениците, които не са на Ресурсно подпомагане. А на децата и учениците със СОП, на ресурсно подпомагане, не във всички детски и учебни заведения, особено там, където няма ресурсен кабинет, Ресурсния център осигурява работа с логопед.
На практика, се получава така, че децата и учениците със СОП, които са от най- нуждаещите се, остават без логопедична помощ в детските и учебни заведение, заради това, че някой не си познава добре работата, от което следва, че не я е свършил изобщо.

Описаната картина, която е все по- разпространена в страната ни в момента, е Първо, в нарушение на чл. 3, ал. 3:

" Чл. 3. (1) Децата и учениците със специални образователни потребности се
обучават и възпитават интегрирано в детските градини по чл. 18 от Закона за народната
просвета (ЗНП) и в училищата по чл. 26, ал. 1. т. 1-10 или т. 12 от ЗНП.

 (3) Децата и учениците със специфични обучителни трудности се обучават
интегрирано в детските градини и училищата в системата на народната просвета, като
получават психолого-педагогическа помощ от психолог и логопед."

Трябва да настояваме, да се проведат срещи и обучение с директорите на всички учебни заведения и на Ресурсните центрове, за да се изясни кой какво трябва да прваи, така че да се спазват нормативните документи и да не се нарушават правата на децата!

Щом като директорът на училището или детската градина, има Доклад или Карта за първична оценка на ученик със СОП, тое е ДЛЪЖЕН, да я изпрати в Районния инспекторат и поиска ресурсно подпомагане за детето, което включва: РЕСУРСЕН УЧИТЕЛ, ПСИХОЛОГ, ЛОГОПЕД, СПЕЦИАЛЕН ПЕДАГОГ.

От друга страна, щом като за детето ( ученикът) има Доклад или Карта за първична оценка от ЕКПО, Екип към училището, в което е записнао детето, включващ РЕСУРСНИЯ УЧИТЕЛ, ЛОГОПЕДА, ПСИХОЛОГА, СПЕЦИАЛНИЯ ПЕДАГОГ- НА ЩАТ КЪМ РЕСУСРЕНИЯ ЦЕНТЪР, както и учителят на класа- изготвят в началото на учебната година Индивидуална образователня програма ( съгласно Приложение 2 от Наредба 1 от 23 Януари 2009 г. за обучение на деца и ученици със СОП ), на база на препоръките от ЕКПО и психологичната оценка от психолога към Ресурсния център, по която  ТРЯБВА ДА РАБОТЯТ ПРЕЗ УЧЕБНАТА ГОДИНА ТЕ С ДЕТЕТО и която се подписва и от родителя, в случай че е съгласен.
Т. е.- Логопед от Ресурсния център участва в изготвянето на Индивидуалната програма на детето и той Е ДЛЪЖЕН ДА РАБОТИ ПРЕЗ УЧЕБНАТА ГОДИНА ПО НЕЯ С ДЕТЕТО.

ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В МОМЕНТА, Е НАРУШЕНИЕ НА НОРМАТИВНИТЕ ДОКУМЕНТИ И ПРАВАТА НА ДЕЦАТА СЪС СОП, ПОРАДИ НЕ ЗНАНИЕ И НЕЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ НА ДИРЕКТОРИТЕ НА УЧИЛИЩАТА И РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТРЯБВА ДА НАСТОЯВАМЕ ЗА СПЕШНО ПРОМЯНА- ДЕЦАТА НИ РАСТАТ И ИМАТ НУЖДА ОТ НАШАТА ПОМОЩ СЕГА- КАКТО И ОТ КОМПЕТЕНТНОСТТА И ЗАИНТЕРЕСОВАНОСТТА ОТ ДИРЕКТОРИТЕ НА УЧИЛИЩА, ДЕТСКИ ГРАДИНИ И РЕСУРСНИ ЦЕНТРОВЕ.





Отново съгл. Наредба 1 от 23 Януари 2009 г.:

“Чл. 28. (1) В комплексното педагогическо оценяване и в подпомагането на обучението и възпитанието на децата и учениците със специални образователни потребности се включват и логопедите от логопедичните кабинети и от логопедичните центрове.
(2) Логопедите по ал. 1 извършват диагностична, корекционна, рехабилитационна и консултативна дейност.
(3) Дейностите по ал. 2 се извършват в извънучебно време.
(4) Логопедите по ал. 1 координират дейността си с ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности и работят в сътрудничество с тях.
 
Чл. 29. (1) Логопедите от логопедичните кабинети и от логопедичните центрове в началото на всяка учебна година извършват оценка на езиково-говорното развитие на децата от детските градини и на учениците до IV клас от училищата в района, на чиято територия се намира кабинетът или центърът.
(2) Сведения за ученици с езиково-говорни нарушения от V до VIII клас логопедите по ал. 1 получават от класния ръководител, от ресурсния учител, от медицинското лице в училището или в специализираната институция за деца.
 
Чл. 30. (1) След приключване на оценяването на езиково-говорното развитие на децата и учениците логопедите от логопедичните кабинети и от логопедичните центрове изпращат информация за резултатите от оценката до председателите на екипите за комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието и в детската градина или училището и до директора на ресурсния център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности.
(2) Логопедите от логопедичните кабинети и от логопедичните центрове изпращат в края на всеки учебен срок информация до лицата по ал. 1 за резултатите от коригирането на езиково-говорните нарушения на децата и учениците.”
Което пък означава, че ако има назначен логопед към училището или детската градина, той трябва да работи с детето.
В крайна сметка, текстовете в Наредбата, поради не достатъчната си категоричност и яснота, дават възможност на директорите на училища и детски градини, както и на директорите на Ресурсните центрове, да се измъкват, оставяйки децата без логопедична помощ.

Незнам дали знаете това но досега нямаха право дете с увреждане да го оставят да повтаря класа
нека това да си остане Това ми го казаха още като подавах дукоментите да го приемат в икономичиската гимназия Лично ние несме го ползвали но го видях написано Другото което директора на у-щето в което учи сина ми ни придложи миналата година  когато бях в болницата с баща му ако изкам да премине от редовно в друг вид убочение Нека останат тези неща -мисля че са важни

Добрата страна на това,че едно дете със специални нужди(увреждане,хронично болно,със СОП и др.) не може да повтаря класа се състои в следното:
ако детето ви има затруднения във възприемането на материала по даден предмет,то да получава по него качествена оценка(на индивидуална програма е по него),която му позволява да върви нагоре с връстниците си и да не тъпче по всички останали  предмети години наред повтаряйки класа.
Лошото е,че на края не получава реална диплома,което не му позволява да премине към следващ етап в образованието.
Пример:
Дете,което  има затруднения по математика не покрива ДОС и заради това накрая не получава нужната му диплома,с която може да продължи например в музикално училище.
В тези случаи може би трябвало да има алтернатива как и къде да продължи образованието си.

tedi15, може би във вашето училище го тълкуват в интерес на детето, обаче на много места го отрязват от възможността да получи диплом за основно образование. Родителите трябва много да внимават, да не се окаже, че детето не може да продължи след 7-ми клас, или и да продължи, защото образованието до 16 години е задължително, накрая няма да има диплома.

Влади, толкова са проблемите в образованието, че съм отчаяна. Няма логопеди, не достигат и вдигат рамене.

До 8 клас сина ми беше отличник и сме нямали проблеми с у-ще Но сега просто му е трудно да пише 90% от материала го диктуват на децата а той не успява да го напише -просто не е в състояние Найстина -просто нямам думи и за директора и за учителите и децата от класа му
Дано и вашите деца имат късмета да попаднат в среда като нашата В основното също нямахме проблеми -но там проблема със здравето се поеви в 7 клас до тогава си беше нормално дете и си беше на крака в движение затова можеби съм нямала вашите проблеми

От както съществуват нормативни актове, в посока интеграцията на деца със СОП, законово е уредена възможността дете със СОП, което не покрива Държавните образователни изисквания, да преминава в по- горен клас, само със словесна оценка, като се смята, че така се гарантира и защитава правото на децата със СОП. Сега това е уредено в Наредба 1 от 23 Януари 2009 г за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/ или хронични заболявания, чл. 8:

Чл. 8. (1) Децата и учениците със специални образователни потребности, които се
обучават по индивидуални образователни програми, НО ПОСТИГАТ ДЪРЖАВНИТЕ
ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА И ЗА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ОБУЧЕНИЕТО СИ ПО ПРОГРАМИТЕ НА СЪОТВЕТНАТА ДЕТСКА ГРАДИНА ИЛИ ПО УЧИЛИЩНИЯ УЧЕБЕН ПЛАН И УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ НА СЪОТВЕТНОТО УЧИЛИЩЕ, И ПОЛУЧАВАТ УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЗАВЪРШЕНА ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА/ПОДГОТВИТЕЛЕН КЛАС ИЛИ ДОКУМЕНТ ЗА ЗАВЪРШЕН КЛАС, ЕТАП ИЛИ СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ СЪГЛАСНО ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАТЕЛНО ИЗИСКВАНЕ ЗА ДОКУМЕНТИТЕ ЗА СИСТЕМАТА НА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.

(2) Учениците със специални образователни потребности, които са завършили
обучението си за етап или степен на образование по индивидуални образователни
програми, НО НЕ СА ПОСТИГНАЛИ ДЪРЖАВНОТО ОБРАЗОВАТЕЛНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ, ПОЛУЧАВАТ УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЗАВЪРШЕН КЛАС, а завършилите ХІІ клас – удостоверение за завършен гимназиален етап, съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета.

Има се пред вид, че дете със СОП може да покрие Държавните образователни изисквания- в този случай, получава степен за завършено образование. Но може и да не ги покрие- получава само Удостоверение за завършен клас- т. е.- не получава степен за завършено образование.

На дете със СОП, минало през ЕКПО, на което са отчетени възможностите и дефицитите и са дадени препоръки за работа с детето от Екипа за комплексно педагогическо оценяване ЕКПО, се изготвя Рамка на Индивидуална образователна програма, която е Приложение 2 от Наредба 1 от 23 Януари 2009 г. и която ТРЯБВА ДА СЕ ИЗГОТВИ в началото на учебната година от училищния екип, състоящ се от ресурсния учител, логопед, психолог, специален педагог и учителя на класа.
ИНИДИВИДУАЛНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА СЕ ИЗГОТВЯ, САМО СЛЕД ДИАГНОСТИКАТА ОТ ПСИХОЛОГ КЪМ РЕСУРСНИЯ ЦЕНТЪР, НА БАЗА НА КОЯТО СЕ ИЗГОТВЯ ПРОГРАМАТА, ИМАЙКИ ПРЕД ВИД ДЕФИЦИТИТЕ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ДЕТЕТО И ПОСОКАТА, В КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРВИ ЗА КОНКРЕТНОТО ДЕТЕ.
Родителят се подписва на Индивидуалната програма, след като се запознае с нея и в случай, че е съгласен, ако не е съгласен с нея, се обръща към Агенцията за закрила на детето, за да се намери най- добрия интерес за детето.

ИНДИВИДУАЛНАТА ПРОГРАМА, НЕ ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ НА ОЦЕНКАТА НА ДЕТЕТО- ДАЛИ ДА БЪДЕ КОЛИЧЕСТВЕНА ИЛИ КАЧЕСТВЕНА- ТОВА ЗАВИСИ ОТ ТОВА, ДАЛИ ДЕТЕТО ЩЕ ПОКРИЕ ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪОТВЕТНИЯ КЛАС, А ТЕ ВКЛЮЧВАТ УЧЕБНИЯ ПЛАН И УЧЕБНАТА ПРОГРАМА.


ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, СА ЕДНАКВИ ЗА ВСИЧКИ- НЕ СЕ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ДЕЦА СЪС СОП И В НОРМА- те затова са и Държавни образователни изисквания.

А държавните образователни изисквания включват учебния план и учебната програма, по която учат учениците. Съгласно учебната програма, предвидена за съответния клас, детето трябва да покаже знания, които да могат да се оценят в диапазона-  от 3 до 6, за да завърши с оценка и съответно, получи образователна степен.

Ето ЗАКОНА ЗА СТЕПЕНТА НА ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/l … n_obr_minimun.pdf

Съгл. Чл. 1., Този закон урежда държавното образователно изискване за степента на
образование, общообразователния минимум и учебния план в системата на народната
просвета.
Чл. 2. Държавното образователно изискване по чл. 1 определя условията и реда за
завършване на една степен на образование и преминаване в следващата степен, както и
характеристиките на общообразователния минимум и на учебния план.
Глава втора
СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ
Чл. 3. (1) Степените на образование осигуряват необходимото равнище на
образованост, както и последователност и непрекъснатост на образованието.
(2) Степените на образование са основно образование и средно образование.
(3) Основната степен се осъществява в два етапа:
1. начален - с продължителност четири години (I - IV клас);
2. прогимназиален - с продължителност четири години (V - VIII клас).
(4) Средната степен се осъществява в един етап - гимназиален, с продължителност
четири години (IХ - ХII клас).
Чл. 4. Продължителност на етапите, различна от посочената в чл. 3, ал. 3 и 4, се

ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ОТ УЧЕБНАТА ПРОГРАМА И УЧЕБНИЯ ПЛАН, ЗА СЪОТВЕТНИЯ КЛАС. ЗА ДА ГИ ПОКРИЕ УЧЕНИК В НОРМА, ИЛИ СЪС СОП, ТРЯБВА ДА ПОКАЖЕ ЗНАНИЯ, КОИТО ПОКРИВАТ УЧЕБНАТА ПРОГРАМА И УЧЕБИЯ ПЛАН, ЗА СЪОТВЕТНИЯ КЛАС, ПОНЕ ЗА ТРОЙКА. В СЛУЧАЙ, ЧЕ УЧЕНИК В НОРМА, НЕ ГИ ПОКРИЕ, ОТИВА НА ПОПРАВИТЕЛЕН ИЗПИТ, А В СЛУЧАЙ, ЧЕ НЕ ГИ ПОКРИЕ И НА ПОПРАВИТЕЛНИЯ ИЗПИТ, ПОВТАРЯ УЧЕБНАТА ГОДИНА.
НАРЕДБА 1 ОТ 23 ЯНУАРИ 2009 Г., ПРЕДВИЖДА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ СЪС СОП И В СЛУЧАЙ, ЧЕ НЕ ПОКРИЯТ ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, БЕЗ ДА СЕ ИНФОРМИРА РОДИТЕЛЯТ И БЕЗ ДА СЕ ОБЯСНЯВА НА РОДИТЕЛИТЕ КАКВО СЛЕДВА ОТ ТОВА, НА УЧЕНИКА СЪС СОП, СЕ ПИШЕ СЛОВЕСНА ОЦЕНКА. ОТ КОЕТО СЛЕДВА, ЧЕ УЧЕНИКЪТ НЕ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ СТЕПЕН ЗА ЗАВЪРШЕНО ОБРАЗОВАНИЕ, ОТ КОЕТО ПЪК СЛЕДВА, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ ОБУЧЕНИЕТО СИ, КАКТО И ДОРИ- НЕ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ ШОФЬОСРКА КНИЖКА, ЕДИН ДЕН.

АЗ ТОВА ГО ПРИЕМАМ КАТО ДИСКРИМИНАЦИЯ, ЗАЩО ДЕТЕ В НОРМА, ЩОМ НЕ ПОКРИЕ ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ДА МОЖЕ ДА ПОВТАРЯ ГОДИНАТА, А ДЕТЕ СЪС СОП, ДА НЕ ПОВТАРЯ, КАТО МУ СЕ ПРЕДОПРЕДЕЛЯ СЪДБАТА И СЕ ЛИШАВА ОТ ШАНС ДА ЗАВЪРШИ ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН.


Коментирахме това с директори и експерти в МОН, тяхното мнение е, че ако се промени този текст, ще възстанат много НПО за нарушаване на правата на децата с увреждания.
Те са на мнение, просто, че родителят трябва да е в течение през цялата учебна година, какво се случва с детето, в смисъл дали покрива държавните образователни изисквания, да е информиран, какво следва от това, ако детето завърши със словесна оценка и в случай, че детето не покрива държавните образователни изисквания, да подаде Заявление, преди края на учебната година, че желае детето му да се яви на поправителен изпит. Щом такава е волята на родителя, никой няма право да му откаже. В случай, че родителят преценява, че детето може да преговори материала и да покрие най- важните изисквания за съотвтения учебен предмет и клас, детето се явява на поправителен, по същия начин, може и да повтаря учебната година.

НО РОДИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА Е ИНФОРМИРАН КАКВО ОТ КОЕ СЛЕДВА, ДА СЛЕДИ СИТУАЦИЯТА И ДЕЙСТВА.


ИНАЧЕ ПРЕЗУМЦИЯТА Е ДЕТЕ СЪС СОП ДА НЕ ПОВТАРЯ КЛАС, НО НЕ ПОЛУЧАВА И СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ!

Учебния план за София за 2009/ 2010 г. може да се види от тук- като се влезе в "Нормативни документи"/ "Образци на документи"/ "Училищен учебен план":
http://rio-sofia-grad.com/

http://rio-sofia-grad.com/

За останалите градове, от сайтовете на съответните Регионални инспекторати.

А учебната програма е една за всички, съответно по класове:

http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/left_menu/docume … ational_programs/

Децата, независимо дали са със СОП или не, трябва да ги покрият, поне за 3 ( с цифри), за да получат оценка с цифри, ако не успеят, децата в норма се явяват на поправителен и съответно повтарят учебната година. Децата със СОП, съгл. Наредба 1, не повтарят учебна година, а получават оценка с думи ( словесна), което ги лишава от правото да получат образователна степен.
В случай, че училищния екип, изготвил индивидуалната програма, прецени в края на учебната година, че детето не е за масово училище, може да го напише в заключението си, тъй като е длъжен да напише заключение в края на учебната година и тогава, детето се явява отново пред ЕКПО, от където могат да му дадат насока за помощно училище.

ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ РОДИТЕЛИТЕ НЕ СА ИНФОРМИРАНИ КАКВО СЛЕДВА ОТ ТОВА, ЧЕ ДЕТЕТО НЕ ПОВТАРЯ ГОДИНАТА, А МИНАВА С ОЦЕНКА С ДУМИ, ВМЕСТО С ЦИФРИ- СЛЕДВА, ЧЕ НЕ ПОЛУЧАВА ОБРАОЗВАТЕЛНА СТЕПЕН, А САМО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЗАВЪРШЕНИ КЛАСОВЕ.


Ето държавни образователни изисквания, т. е. - норми, които детето трябва да покрие в 1- ви клас по български, съгласно учебната програма ( макар че първи клас завършват всички деца със словесна оценка- в норма и със СОП):
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/e … /1klas/bl_1kl.pdf

Ето по математика:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/e … atematika_1kl.pdf

По роден край:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/e … oden_kraj_1kl.pdf

По музика:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/e … as/muzika_1kl.pdf

По изобразително изкуство:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/e … razitelno_1kl.pdf

По домашен бит и техника:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/e … as/dombit_1kl.pdf


По физическо възпитание:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/e … as/sports_1kl.pdf

В сайта на МОН, Учебни програми- са посочени учебните програми за всички класове, по начина, по който съм ги копирала една по една за 1- ви клас:http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/left_menu/documents/educational_programs/

От тук, може да си види какво включва учебната програма за всеки клас и съответно, посочено е какво трябва да покрие ученикът, за да покрие държавните образователни изисквания.

Например, като стандарт по български език и литература за 2- ри клас, е посочено:
Ученикът използва в речта си, определен обем от синтактичните ресурси на езика: служи си с различни по цел на изказването и състав на изречения; използва различни словоредни рарианти- Очакван резултат 1: Ученикът си служи с различни по цел на изкзване изречения- съобщително и въпросително.
Очакван резултат 2: ученикът използва различни словоредни варианти, в зависимост от целта на изказването.
В случай, че дете със СОП, колкото и да е подпомагано от учителя, не може да състави разказно изречение, когато е попитано за нещо, не може да зададе въпрос към тема, посочена от учителя, в съответствие с учебната програма и план, не може да подреди словореда си, колкото и да е подпомагано от ресурсния учител и учителя на класа, поставя му се словесна оценка, а не оценка с цифри.

Единственият вариант, да се защитят човешките правата на детето, е родителят да е в течение, че детето не покрива държавните образователни изисквания и подаде писмено заявление, преди края на учебната година, че желае детето му да се яви на поправителен изпит по предмета, по който не покрива изискванията.

Съгласно сега действащата нормативна уредба, не се повтаря само първи клас.
Съгласно Проектозакона за образование и предучилищно възпитания, към който няма да има правилник за прилагането му ( най- вероятно, затова и е обемен- над 100 стр.)- няма да се повтаря клас – до 4 включително, но когато детето не покрие държавните образователни изисквания, независимо дали е със СОП или не, учителят е длъжен, след приключване на учебната година, да провежда занимания с изоставащото дете, така че да ги покрие- това важи само до 4- ти клас и след приемане на проекто-  закона ще стане факт.
Към момента важи само за първи клас.

относно проблема с диктовките, той е масов при децата с ДЦП , липсва финната моторика! Ето какво предложи нашата учителка и мисля че може да ни е в огромна полза, ако се преборим за това- да се разреши използването на лаптоп, вместо диктовката да се пише на лист. Не знам при другите как е, но единият ми син е с квадрипареза и  един ченгел го пише по една минута, време, за което си пише и трите имена на клавиатурата. Разбира се, това ще е по преценка на учителя, който преподава на детето и на родителите му! Но в крайна сметка не е ли по-важно, това което са научили в масовото училище, приятелствата, които са създали децата ни там и т.н, от това че не могат да пишат ръкописно!

Има закон от години написан:

ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНЕ НА ГОРЕН КРАЙНИК НЕ ДЪРЖАТ ПИСМЕНИ ИЗПИТИ!

Друг е въпроса,че масово се нарушава този закон.

Аз ще присъствам в тази група на всяка цена и много държа на този документ и конкретните предложения в него. Европейски комитет по социални права:

ПРАВО НА ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ВСЕКИ

1. Да се измени Законът за народната просвета (и относимите подзаконови разпоредби), като се предвиди изрично, че приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование. Да се измени Законът за защита от дискриминация, като се предвиди изрично, че сегрегацията на основата на здравословно състояние е форма на дискриминация. Да се приеме и признае, че приобщаващото образование изисква допълнителни ресурси.

2. Да се приеме план със съответни срокове за цялостно премахване на практиката на сегрегация в училищата. Да се обединят всички образователни звена в единна училищна система, подчинена на Министерството на образованието и науката. За тази цел да се обединят бюджетите и администрациите на специалните и общообразователните училища. Да се гарантира, че училищата и учебните програми са пригодени и достъпни за всички деца, включително за децата със специални образователни потребности.

3. Да се подготвят специални групи от учители и непедагогически служители във всяко училище да работят за приобщаващо образование. Да се увеличи броят на учителите във всяко училище, подготвени за приобщаващо образование. Да се отделят ресурси за такава подготовка и за прилагане на приобщаващото образование в училищата.

4. Да се започне постоянен диалог и да се изгради партньорство със съществуващите граждански инициативи и организации, работещи за реформа в областта на грижата за децата, така че те да могат да вземат участие в планирането, осъществяването и наблюдението върху образованието на децата с увреждания.

Събиране на данни

5. Да се създаде и използва подходяща система за събиране на данни, която да отчита броя на децата с увреждания (разделени по възраст, пол и вид увреждане), които посещават общообразователни училища, специални училища или се обучават в домовете, както в основна, така и в средна образователна степен. Да се събират статистически данни относно видовете институции и образователни програми, по които се обучават децата, настанени в домовете, както и съотношението на броя на учителите и децата в образователните програми в институциите.

Реализация

6. Да се осигури прилагане на приобщаващото образование, като се  разпространи информация за законодателството и политиката сред всички ангажирани лица и институции, да се определят задълженията и крайните срокове, както и да се осигурят всички необходими подготовки и консултации.

7. Да се разработи план за преход към приобщаващо образование, който да се внедри в нормативната уредба и политиките и който да отразява специфичната ситуация на децата, живущи в домове. Да се гарантира, че този план ще предвижда отговорни лица, ще включва индикатори за изпълнение (виж препоръка 8 по-долу) и ще бъде широко разпространен.

8. Да се установят индикатори за изпълнение, чрез които реализирането на образованието, приобщаващо или специално, да бъде отчитано и оценявано от правителството и гражданското общество. Тези индикатори за изпълнение да се посочат в плана за преход към приобщаващо образование, упоменат в препоръка 7 по-горе.

9. Да се гарантира, че Министерството на образованието и науката разпределя адекватни финансови средства за осигуряване на правото на образование на децата с увреждания, като се даде приоритет на приобщаването им в общообразователните училища.

Забрана за дискриминация

11. Да се внесе предложение в Народното събрание за приемане на изрична забрана за дискриминация по признак увреждане в Конституцията на България и в Закона за народната просвета.

Павлинка е абсолютно права, че извършването на писмени изпитвания на ученици с увреждане на горните крайници, е противозаконно и наказуемо, но голяма част от директорите на училища и учителите не го знаят, затова се налага наистина, родителите на деца със СОП, да сме изяли с кориците абсолютно цялата нормативна уредба,


Съгласно НАРЕДБА № 3 ОТ 15.04.2003 Г.  ЗА СИСТЕМАТА НА ОЦЕНЯВАНЕ:
http://vajno.hit.bg/NAREDBA%203.doc


Чл. 13. (1) Писмените изпитвания могат да се организират като индивидуални или като общи периодични проверки.

(4) Писмените изпитвания на ученици с нарушено зрение, които са обучавани на брайлов шрифт, се
осъществяват с материали и технически средства, адаптирани на брайлов шрифт, а на слабовиждащи ученици - с материали с уголемен шрифт.

(5) Писмените изпитвания на ученици с увреден слух могат да се извършват и с помощта на учител, който владее жестомимична реч.

(6) При писмените изпитвания оценяващият е длъжен да мотивира устно или писмено оценката си пред ученика.

(7) Писмени изпитвания не се извършват за ученици, които имат засягане на моториката на горните крайници вследствие на детска церебрална парализа, физически увреждания и/или малформации.

Освен това:
Чл. 14. (1) Контролната работа е общо писмено изпитване, при което се оценяват постигнатите резултати от учениците след приключване на обучението по завършена част от учебното съдържание по учебния предмет.

(3) Времето за провеждане на контролната работа на ученици с нарушено зрение, с увреден слух, с умствена изостаналост, с множество увреждания, с детска церебрална парализа, с физически увреждания и/или малформации, на които не е засегната моториката на горните крайници, може да бъде удължено по преценка на оценяващия учител.

В практиката, често срещани са случаите, грубо да се нарушават правата на децата с увреждания, включително, не един и два са случаите, когато дете с увреждане на горните крайници, е НАКАРАНО ОТ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ СИ ДА ДЪРЖИ МАТУРА, БЕЗ ДА Е УВЕЛИЧЕНО С ЕДИН ЧАС ВРЕМЕТО ЗА РАБОТА И БЕЗ, ДА МУ Е ОСИГУРЕН РЕСУРСЕН УЧИТЕЛ, КОЙТО ДА ГО ПОДКРЕПЯ!

В Проекто- закона за Образование и предучилищно възпитание, който предстои да се приеме до края на календарната година или в началото на следващата и с който се заменя Закона за народната просвета и Правилника за прилагането му, е заложено дори, да се вземат предвид индивидуалните особености на децата с хиперактивност, поради което, те пък, да бъдат изпитвани само писмено, защото при устното изпитване, не биха показали и половината от знанията си, поради високата скорост, с която мислите бушуват в главата им и завишеното ниво на стрес при тях, в ситуация на устен изпит. Което обаче, не е записано конкретно в Проекто- закона, а е записано така, че да дава възможност, учениците, в някои случаи, да се изпитват само писмено:

чл. 122 Оценяването се извършва чрез изпитвания и изпити

(4) Изпитванията и изпитите са устни, писмени и практически. Формите за
провеждане на устните, писмените и практическите изпитвания и изпити се уреждат с
наредбата по чл. 124.
(5) Тестът е основна форма за провеждане на писмените изпитвания и изпити.

Проект за ЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documentspr … n_obrazovanie.pdf

Целият чл. 10 е насочен към децата със СОП:

Чл. 10. (1) Държавата полага особена грижа за децата и учениците със специални
образователни потребности, като създава подкрепяща среда и други условия за равен
достъп до качествено образование и за пълноценното им включване в образователно-
възпитателния процес.
(2) За децата и учениците със специални образователни потребности се
осъществява включващо обучение в училищата и в детските градини с изключение на
училищата и детските градини по ал. 3.
(3) За децата и учениците със специални образователни потребности, за които са
изчерпани всички възможности за включващо обучение, се създават специални
училища и детски градини.
(4) Обучението и възпитанието на децата и учениците със специални
образователни потребности се осъществява в съответствие с националните
образователни стандарти, наредбата по ал. 6 и/или по индивидуални образователни
програми. Индивидуалните образователни програми се разработват в съответствие с
изискванията на наредбата по ал. 6.
(5) В училищата и детските градини, в които се обучават деца и ученици със
специални образователни потребности със заповед на директора се създава екип за
подпомагане на тяхното обучение и възпитание. Съставът и дейността на екипа се
урежда с наредбата по ал. 6.
(6) Условията и редът за обучение, възпитание и подготовка на децата и
учениците със специални образователни потребности се уреждат с наредба на
министъра на образованието и науката.

Терминологията "Държавни образователни стандарти", се замена с "Национални образователни стандарти".

Новият вид, форма на обучение за деца със СОП, която се предвижда в проекто- закона, е Дистанционна форма на обучение:

Чл. 105. (1) Дистанционната форма на обучение е неприсъствена форма, която
включва самостоятелна подготовка и периодични проверки и изпити за определяне на
годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план.
(2) В дистанционна форма може да се обучават:
1. ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински
документ, издаден от лекарска консултативна комисия, по семейни или други обективни
причини не могат да се обучават в присъствена форма;
2. ученици със специални образователни потребности – след решение на екипа за
комплексно педагогическо оценяване към регионалния инспекторат по образованието;

В Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебен план, последно допълнен на 15.05.2009 г.:

http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/l … n_obr_minimun.pdf


Закона урежда държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план в системата на народната просвета.
Държавното образователно изискване по определя условията и реда за завършване на една степен на образование и преминаване в следващата степен, както и характеристиките на общообразователния минимум и на учебния план.


Чл. 8. (1) Общообразователната подготовка се определя от предназначението на
българското училище да осигури на всеки български гражданин възможността да се
развива.
(2) Общообразователната подготовка се изгражда върху принципите на зачитане
1. основните човешки права;
2. правата на детето;
3. традициите на българската култура и образование;
4. постиженията на световната култура;
5. ценностите на гражданското общество;
6. свободата на съвестта и свободата на мисълта.
Чл. 9. Основните цели на общообразователната подготовка са:
1. да съдейства за физическото и духовното развитие на ученика, за успешното му
ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото;
2. да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с
чувството за българската национална идентичност, уважение към другия,
съпричастност и гражданска отговорност;

Трябва да наблегнем, че правата за достойно образование на децата със СОП в България, се нарушават както съгл. този закон., така и в нарушение на Конституцията на България, чл. 53, според който “Всеки гражданин на България има право на образование”, така и чл. 4, ал. 1 и 2 от закона за Народната просвета, според които, образованието в България, не трябва да се основава на дискриминационен принцип.

В закона е посочен учебния план, включващ задължителна, задължително- избираема и свободно- избираема подготовка на учениците, но никъде не е помислено за възможностите децата със СОП да са много различни, с много различни нужди и начини на възприятие, според които би могло да се помисли за учебни планове, съответстващи на спецификите на различните групи деца със СОП.

Нека който иска да изложи проблемите си и тези на детето, и иска да го направи в предаването "Жените" на Марта Вачкова, може да дойде с детето или без него, да ми пише на "Лични" имената си и проблема на детето.

не четох всичките ти постове Кезая но последния многпо ми хареса. единственния начин да постигнете нещо по отношение на образованието на децата в бг училища е всички заедно да протестирате докато някой ви обърне в края на краищата внимание ако ли не, то тогава жалба до ЕС за нарушаване на човешките права, а сспоред тях и законите в ЕС всеки един има право на образование... веднъж споменах тук че в ЕС работят по проекта Саламанка. никой от вас не ми обърна внимание но ще ви кажа пак че спокойно може да го използвате и да и потърсите правата който там са написани много ясно пък и ако някой ви се запъне имате една много голяма подкрепа от този закон= споразумение. то е прието в над 160 страни в света така че трудно щви се откаже. помислете си.

Привет на всички!
С някои от вас се запознахме на 1.10.пред Министерския съвет. Връщам се от поредния семинар и тук ще публикувам писмо зад което застанаха хората от този семинар. А ето и самото писмо:

До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на РБ.
До г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика.
До г-жа Йорданка Фандъкова, министър на образованието.
До г-н Божидар Нанев, министър на здравеопазването.
До Национален Алианс на родителите и приятелите на деца с увреждания
„Усмихни се с нас”






     Ние, участниците в инициативата по антропософска лечебна педагогика и социална терапия – България /www.oporabg.com/, изцяло се солидаризираме и подкрепяме родителите на децата с увреждания, които неотдавна Ви запознаха с исканията си за достоен живот, образование и здравеопазване за своите деца
     Във връзка с огромния брой на хора с увреждания, увеличаващият се брой на деца с поведенчески и други проблеми, затрудняващи пълноценната им изява в обществото, смятаме, че е време отговорно и на държавно ниво да се разгледа въпросът за алтернативните форми и методи на обучение, възпитание и социализация, съществуващи десетилетия наред, но все още неприложени в България. Насочваме Вашето внимание към Валдорфската педагогика и основаните на нея Антропософска лечебна педагогика и социална терапия – цялостни образователно-възпитателни системи, предлагащи индивидуализиран подход и максимална изява на човешките способности, както и възможност за един пълноценен живот.
     Като педагози, психолози, социални работници, родители на деца с увреждания от над десет града на България, сме готови да участваме в обсъждания, да даваме предложения, както и да помогнем за развитието на педагогиката и социалните услуги, които да отговарят на изискванията на времето, в което живеем. Като участници в тригодишен семинар по Антропософска лечебна педагогика и социална терапия в България /2008 – 2010год./ имаме възможността да участваме пряко в опита на специализирани в тези области детски градини, училища и социално-терапевтични институции в Швейцария, Германия, Австрия, Румъния, Гърция, Украйна, Киргизия, Грузия. Предстои поредният семинар от тригодишното ни обучение /2008-2010год./, който ще се проведе в София от 30.01. до 4.02.2010 год. Приемете поканата ни да бъдете наши гости.

9 октомври 2009 год.                                                        Участниците в семинара
                                                                                /следва списък с имена и подписи/

За среща на раб.група по образованието все още НИКОЙ от МОН не се е свързал с нас за да каже дата и час,макар че министрите от останалите министерства присъствали на срещата с премиера,а и самия той поеха ангажимента да ги информират.

pogar, има ли телефон да ги питаме, или да напишем е-майл до кабинета на Борисов Образователното министерство е най-измъкващо се, така че там ще ни е най-трудно.

Вчера попаднах на една тема за ресурсните учители - http://integracia.org/?q=node/913 , в която те споделят проблемите си и много недомислици. Например, че учител с квалификация 1-4 клас е сложен да подпомага деца 5-7 и му е трудно, защото не познава материала. Редовните учители препращат децата към ресурсните и избягват да ги учат. Чудя се дали да не привлечен ресурсните учители или поне това, което те са споделили като проблеми трябва да го отбележим като искане.

Вчера говорих с Влади да пише на Фандъкова от мейла на Алианса. И от МРРБ никой не се е обаждал.

 Здравейте !Бих искала да споделя за още един  проблем  свързан с образованието на деца със СОП.Според нормативната база деца със  СОП са и децата нуждаещи се в определен  момент  от специализирана помощ от логопед .Но през 2009г. няма стандарт  за дете посещаващо логопедичен кабинет .В указанието за прилагане на системата за делигираните бюджети  е написано съвсем малко и при това доста абсурдно !!Стандарта от 2008 г. ,който беше  827лв.за дете-20000лв за кабинет годишно ,сега са включени в останалите стандарти !Но  по колко  и как !Директорите на учебните заведения в общината МОГАТ да заделят 0.5% от стандарта на всяко дете  ,но този процент  е незадължителна компонента  при образуването на формулата за разпределение на парите в общините !Само единодушно гласуване  и добра воля ще подсигурят логопедичната помощ  за годината !Логопедични кабинети  има в малко учебни  заведения,което води до отпадането на компонентата ,а съответно  и  затварянето на логопедични кабинети !Редно е ,съществуването на логопедичните кабинети да бъде обвързано с определена бройка деца  в учебните заведения ,а не  с добрата воля или избор  на директорите .

Напълно си права! Истината е, че много неща следва да са обвързани и да се случват не само благодарение на добрата воля на директорите, защото това предполага, че на много места изобщо не се случват, подчинени единствено на личния фактор и обстоятелства. Тук пак проблемът е според реалността и индивидуалните нужди на децата да се определят грижите във всяко учебно заведение, а не да се работи и мисли чиновнически.





Видяхме се с Дори в петък миналата седмица, за да ми връчи лично писмото в наша подкрепа и да си поговорим. Изключително сме им признателни, писмото е подписано лично с имена и подписи на 24-ма, клинични психолози, логопеди, учители, специални педагози, трудотерапевти, музикални педагози, псхолози...

Благодаря!  

Тяхни представители също ще се включат в групите по здравеопазване и образование.

Тео само да попитам. Говорим само за училищата. А Здравите деца са подготвени за училище още от детската градина. Там как стоят нещата с тези деца които могат в някаква степен да се интегрират още в градините?  Без подготвителен клас или 4 гр. в детска градина не можеш да започнеш 1ви клас?????????

Децата със СОП, както и децата, които наричате "здрави", трябва да са преминали обучение в предучилищна група, с който документ записват Първи клас, в избрано от родителите масово училище .
Децата със СОП обаче, се явяват и пред комисия и с попълнена карта от ЕКПО, се записват в масово училище, съобразено с препоръките на Екипа за комплексно педагогическо оценяване. Директорът на училището, въз основа на картата за първична оценка от ЕКПО, се обръща към съответния Ресурсен център и изисква ресурсно подпомагане за детето.

Според мен правите голяма грешка с начина на действие. Декларации на никого не са необходими, нито изброяване до най-малки подробности на проблемите. Важно е да си извоювате правото да бъде сформирана постоянна работна група към всяко министерство с ваше участие, която редовно да се събира и в нея да се видят подробностите. А така -веднъж декларация, два пъти декларация, предложения, но истински диалог има само когато и двете страни участват активно, а не едната да изисква, а другата да изпълнява. Това смятам, че е най-удачният вариант - поискайте група с ваше участие, но и с представители на съответното министерство. Иначе детайлите не могат да се видят и обмислят, защото всеки гледа от собствената си камбанария, ще нахвърлите един огромен куп от точки и подточки и...отиде коня в ряката   А изпълнението на част от тези точки е много сложно и не става само с добра воля, уви.
Между другото, от много години има такива смесени комисии с НПО-та и големите победи във всяка една сфера станаха именно благодарение на тяхната роля като коректив.

_Zara, мисля че точно това се цели - Работна група за проблемите в образованието с участие на родителите, служители от Министерството, а НПО с желание за конкретна работа са повече от добре дошли.

Да, но на практика такива групи има. Ще се дублирате ли?
Доколкото знам, тези организации също са в голямата си част родителски, а има и самозастъпнически (на хора с увреждания, които защитават собствените си права, като съюзите на глухите и слепите например). От тях години наред се правят предложения. Защо не се свържете с някои от тях. Освен с посочените два съюза, можете да се свържете и с Национален център за социална рехабилитация, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (Асоциация "Аутизъм" е част от тази асоциация), Български център за нестопанско право... Ако се сетя за други, ще допълня.

Влади, Тинка! Страхотни бяхте!   Предаването беше наистина много добро. Само на Мина Ламбовска категоричните изказвания могат да навредят и да объркат доста родители. Едно не мога да разбера, след като твърди, че в Америка са най-напреднали и всички останали страни са изостанали, защо не даде директно координатите, където е ходила, да отидат и други родители на деца с аутизъм, да видят и те? След като твърди толкова категорично, че имало лекарство, специално за аутизма, било измислено вече, защо не му каже името, имената, да го проучат родителите и да си го поръчат, ако искат?! Доколкото схващам, тя е научила някаква панацея за аутизма и отчаяните родители трябва да отидат при нея, да извадят по над 1000 лв. на месец, и тя ще ги излекува. Това никак не ми звучи добре, и в никакъв случай не говори, че тя наистина иска от добро сърце да помогне на децата с този проблем, фактите говорят точно обратното. Все едно сега Влади, или пък Тинка със сдружението им от Габрово да тръгнат да обясняват във всяко предаване, че те са единствените, които знаят и могат да излекуват аутизма, обаче как, ще разберете като дойдете и извадите 1000 лв.!

Само за справка, сдружението на Тинка, "Равен старт -2008" Габрово, в тяхния център ще се лекуват 20 деца с аутизъм, напълно безплатно!!! Защо, защото наистина искат да помогнат и без да имат никакви връзки, без да имат пари, нищо, ей така на гол ентусиазъм и от желание да помогнат са успяли да се преборят, да направят проект, да спечелят финансиране по него, да намерят сграда, специалисти, и наистина ще помогнат на много деца и родителите им, безплатно!

Чух се с Влади, тя вече е дала всички координати и е свързала майката, на която са изгонили дететнецето с МОН, дирекция Образователна среда и образователна интеграция, Асен Петров, имала е няколко срещи вече с него и лично са се заели да помогнат и да решат проблема с училището.

Здравейте и от мен.Искам да кажа че бях в предаването и времето беше безкрайно малко.Аз лично исках да кажа много неща,но за съжаление някои хора,който много искаха да си рекламират центъра постоянно ме прекъсваха.Направи ми впечатление -че въпросната госпожа нито веднъж не направи поне бегъл опит да се свърже с нас майките на деца с аутизъм.Дойде и си отиде без да ни извика и да каже ей аз мога да ви помогна дайте си координатите за да се свържа с вас и да ви кажа за вълшебната терапия.Така де нали лечението което прилага е супер.А пък ние милите сме пропътували толкова километри до София само да стоим и да я слушаме.Но за съжаление аз поне не мога да бъда нахална.Пък и имаше и други родители които също искаха да си кажат проблема,но за съжаление не успяха.
Много моля не нападайте Тео защото това,което тя прави за нас родителите на деца с увреждания е наистина достойно за възхищение.

Тити, благодаря! Тя майката до теб много добър пример даде, как на нейното дете и на много други деца, специалистите са им казали, че на всяка цена, задължително трябва да запишат децата в масово училище. А преди време пак нали Мина в национален ефир заяви, че децата с аутизъм в никакъв случай не трябвало да ходят в масови училища, това им било противопоказно. Те директорките като тази дето е изгонила детенцето, сигурно са подскочили от радост като са я чули.

Влади, сетих се да те питам, като споменаха Асоциация Аутизъм, какво стана, нали те взеха парите от онова "вип" предаване, от каузата, която ти инициира, защото решихте, че ще е по-добре те да направят национална медийна кампания за аутизма, вместо ти да платиш на майки от цялата страна за терапии в София. Какво става с тази кампания, работят ли по въпроса?

 

Мили хора, позволявам си да се включа, за да изясня еднао голямо недоразумение. Аз работя в центъра, който коментирате и с гаранция  абсолютна достоверност искам да кажа: НЕ СМЕ ПОЛУЧИЛИ НИТО ЕДНА СТОТИНКА ОТ ВИП КОНЦЕРТИТЕ. НЕЩО ПОВЕЧЕ, В ПРОЕКТА КОЙТО ПРЕДСТАВИХМЕ ПРЕД НТВ В НАЧАЛОТО НА АВГУСТ, СМЕ ОБЕДИНЕНИ С АСОЦИАЦИЯТА НА ВЕЛКОВА, ПОСОЧЕНА Е НЕЙНАТА БАНКОВА СМЕТКА И НИЕ ОЧАКВАМЕ СРЕДСТВА ДА ПОСТЪПЯТ ПО СМЕТКАТА НА АСОЦИАЦИЯТА, А СЛЕД ТОВА М.ВЕЛКОВА ДА НАПРАВИ ПРЕВОД НА ЗАЯВЕНА ОТ НАС СУМА ПО ПРОЕКТ. ЗА СПРАВКА И ДОКАЗАТЕЛСТВА МОЖЕ ДА СЕ СВЪРЖИТЕ С ПРОДУЦЕНТИ ОТ НТВ, С ЖУРНАЛИСТИ ОТ ДРУГИ МЕДИИ КОИТО СА ПИСАЛИ ПО ПРОБЛЕМА В НЯКОИ ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ.
Твърдя всичко това в желанието си да разсея необосновани слухове и нападки.
P.S. От НТВ потърсиха първо Мина и центъра ни и в същност кампанията по популяризирането на аутизма беше започната от нея, във втория концерт се включиха Асоциацията и майките от форума.

Няма начин, не мога да повярвам, ще се обадя на онази продуцентка!!!

От НТВ ми се обадиха на мен и искаха да участваме, аз отказах името на Алианса ни под каквато и да е форма да се забърква в това нещо. Но писах на всички наши майки и им предадох предложението, ако искат да участват лично. Предложих, ако искат да поканят г-н Станчов, Карин дом. След предаването, в което е участвала Мина и е заявила, че за децата с аутизъм е противопоказно да ходят в масови училища, Влади е хванала едно такси по нощите и е отишла веднага в студиото. След това са решили да направят още една кауза, Влади е много убедителна.

Чудесна идея! Обадете се и ние го правим от няколко месеца, дано има някакво движение по проблема с парите , за да могат повече деца да дойдат безплатно в центъра. Това всъщност е идеята на проекта ,който представихме пред НТВ, че нашата част от парите , разделени по равно между асоциацията и  центъра, ще отидат за финансово подпомагане на родители и семейства  с деца от спектъра, които не могат да си позволят такси или почасово заплащане при терапевти. Всичко това, заедно със списък от деца, които имат нужда от такова подпомагане е приложен към нашата част в съвместния проект с Асоциацията. Разбира се бихте могли да го проверите при продуцентите, а при проявен интерес и аз мога да Ви пратя копие.

Аз хванах началото на спора, наистина нямаше нищо общо с ВИП Брадър. Радвам се, че не успях да прочета в детайли изтритото. Това, което мога пак да кажа е, че никой няма да ходи и да кани НПО и родителски организации. Ако те имат нужда от обединение с други подобни да пишат в темата.

И понеже темата е за Образование - аз си мисля, че в тази област законодателството е доста добро, но никой не го спазва и има парадокси. Как за 30 мин. ще направят оценка по ЕКПО. Защо не се спазва намаленият брой ученици при едон дете със СОП? Защо детските градини в СФ въобще не отговарят на здравословните ЕС условия за отглеждане на децата? Ей такива,контрол как се изпълняват законите.

И майката, която се появи в "Марта и жените", как да й помогнем?

Танче,

Майката се свърза с представители на Министерство на образованието и науката, отоварящи за интеграцията на децата със СОП и проблемът на детето е в процес на разрешаване.

Друга майка обаче попита, за всяко дете, изгонено от училище ли ще правим предаване, за да се обърне по- адекватно внимание на детето в училище, вместо да бъде гонено..явно, засега, отговорът е "Да", за всяко дете, в неравностойно положение, чиито родител е изправен пред парадоксите на системата ни...

Дами, моля, придържайте се към темата за образованието!
Сега аз разчистих страничните коментари.
Темата, по молба на част от пишещите тук, е била разчистена по-рано от препирни и публикации, които са странични и не се отнасят пряко към обсъжданите въпроси тук.
Понякога (всъщност почти винаги) е трудно да се прецени и отдели същественото от страничното, особено, когато има цитати.
Ако желаете, коментарите относно Вип брадър мога да ги върна, макар да са извън темата за образованието и да я отклоняват в друга посока.
Доколкото изтритите мнения с пререкания и лични спорове не мисля, че са или биха били от полза на някого.

Предаването "Жените" с Марта Вачкова за деца с проблеми и проблемите, с които се сблъскват ежедневно техните родители- нуждата от лекарства, помощни средства, проблеми в сферата на образованието и други, за които държавата ни нехае, ще се излъчи на 4 Ноември от 11.00 часа по Канал 1.

Искам да кажа относно госпожа Латинка  Ковачева ,че този ''експерт ''от РИО работи единствено в полза на директорките и учителките.За моето дете което изгониха миналата година от първи клас на 60 ОУ тя така убедително ми обясни ,че детето ми е за помощно училище или индивидуално обучение извън класа без въобще да види за какво дете става въпрос.Добре че имаше компетентни други хора да ми обяснят че не могат да изхвърлят неудобните деца от клас.И ето сега сме във втори клас на същото училище и нещата се случват благодарение на извоювания ресурсен учител.А какво щеше дастане ако бях послушала ''експертът'' госпожа Латинка Ковачева.

Привет и от мен в тази нова тема

Вчера имах час по музика, тъй като е първи час, влязох с Гери като придружител, после класният ме смени и отмени де. Той е страхотен и ни помага много с грижите си към Гери. Не винаги може да има придружител на Гери, баща ми беше за известно време и сега пак сме без придружител.
С ресурсен учител сме 4 дни по 1 час. Днес сутринта има първи час с нея и си я чака отвън и заедно двете влизат в час.
Нивото на Гери не е като на другите деца, учат я сама да може да се справя с основните черти и завъртулки, за да може, това което пише да си е нейно, а не с наша поддръжка на ръката.

Сега попрочетох повечко инфо от темата,

Тити, аз се радвам, че действате в Габрово, не се учудвай на такива хора, които според теб повече ги интересува рекламата за центъра, а за Тео голяма 

И аз все се каня да питам за ВИП кампанията какво стана, че и други майки ме питат

Вчера се проведе кръгла маса за реализиране правото на образование на децата с увреждания в България- Една година след Решението на Еврпейския комитет по социални права по делото  MDAC ( Mental Disability Advocacy Center) срещу България, в която взехме участие и ние.

На 3 Юни 2008 г., Европейският комитет по социални права, се произнесе по колективната жалба на MDAC ( Mental Disability Advocacy Center) и Български Хелзински Комитет, срещу България.
С Решението си, Европейският комитет по социални права намери груби нарушения в посока - Дискриминацията и сегрегацията на децата с увреждания в България и намери, че на практика- те мито имат достъп до образование, още по- малко да избират училищата, в които да се обучават, а Интеграцията е дума, написана за разкош само в някои нормативни актове в областта на образованието.
Комитета беше дал предписания в 11 пункта- 11 препоръки, които предлагат специфични. логични и последователни стъпки за преодоляване на дискриминацията, които трябваше стриктно да се следват от МОН, като към момента, една година по- късно, отчита ЧАСТИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ- по 4 от общо 11- те пункта предписания за образованието на децата със СОП в България.

В Решението на Комитета по социални права, беше отбелязано:
"Пар. 47 ФИНАНСОВИТЕ ЗАТРУДНЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ, НЕ МОГАТ ДА СЛУЖАТ ЗА ИЗВИНЕНИЕ НА ФАКТА, ЧЕ ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ, НЕ СЕ ПОЛЗВАТ ОТ ПРАВОТО СИ НА ОБРАЗОВАНИЕ".

След публичното оповестяване на Решението през 2008 г., БХК (Български Хелзински Комитет) и MDAC, организираха кръгла маса, която постави началото на серизна дискусия относно решението и пътищата за преодоляване на нарушението. Конкретни ангажименти бяха поети от тогавашния кабинет, но нищо от тях, НЕ БЕШЕ ИЗПЪЛНЕНО.

В резултат на което, вчера, на 3 Ноември, отново двете огранизации, БХК (Български Хелзински Комитет) и MDAC ( Mental Disability Advocacy Center), организираха кръгла маса, относно:
Реализиране правото на образование на децата с увреждания, една година, след Решението на Европейския комитет по социални права по делото срещу България, на която среща, присъстваха и наши представители, тъй като бяха поканени у НПО- та.

Изключително ценно беше изказването на кръглата маса на Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа- Томас Хамарберг и акцент в него беше, че в неговата държава, обществото е това, което се нагажда и приспособява към себе си децата със специални потребности, а не се изисква от децата да се приспособяват към обществото. Те затова са и "Специални деца със специални нужди" и една протегната ръка от обкръжението им- в училището и на улицата, в много случаи, може да се окаже ключът към преодоляването на проблема и приобщаването на детето.

Заместник министърт на образованието Светлана Ломева направи презентация относно посоката,в  която се работи във връзка с интерацията на децата със СОП в България, средствата, които са отпуснати и ще бъдат заложени в бюджета за следващата година, многократно надхвърлящи тези до сега. Тези средства са заложени в подкрепа на ресурсното подпомагане, където се разработват промени, които предстои да бъдат включени в новия закон за образование и предучилищно възпитание, къде ресурсното подпомагане, ще се предлага на детето, само след адекватна и качествена оценка на нуждите и потребностите, където съответно броят на ресурсните часове, се очаква да достигне 40 часа седмично- присъствие на ресурсния учител с детето, в класната стая, където да оказва адекватна подкрепа и съответно- да интегрира детето.

Ние представихме пред гореспоменатите организации действителността в България такава, какватое, през погледа на родителите на сегрегираните и дискриминирани деца.

Нарушенията спрямо нашите деца са- нарушение на чл. 53 от Конституцията на България, чл. 4 от Закона за народната просвета, наредба 1 от 23 Януари 2009 г. и Конвенцията ма ООН за човешките права, която сме подпсиали и ние- БГ.

Споделихме как Екипите за комплексно педагогическо оценяване, оценяват всичките параграфи, разписанти в няколко страници в Наредба 1- езиково- говорно развитие, обучителни трудности, знания и умения, дефицити, фина моторика и куп други- ЕКПО оценява в рамките на 2- 3 минути, на база на медицински документ, представен от родителя. Е, колко качесвтена може да е оценката на дете и колко качествени могат да бъдат препоръките за работа с детето.
Споеделихме, че директорите на училища отказват приема на деца със СОП, не директно, а се опитват да откажат родителите, лъжейки, че няма ресурсен учител в тяхното училище. Само че, не детето е това, което ходи след ресурсния учител, а ресурсния учител, се назначава на съответното дете, след представена карта за първична оценка от ЕКПО.

Споделихме, че директорите отказват приема на децата ни по няколко причини- смятат, че имиджа на училището им ще бъде нарушен, че нямат съотвтения обучен персонал ( което е така) и имат финансови притеснения. Финансовите притеснения идват от там, че училищата са на делегирани бюджети, формулата за тях се определя ежегодно с писмо на Министъра н аобразованието и Министъра на финансиите, като във формулите до момента, лиспваха децата със СОП, затова за невидимите деца, не същесвтувайки във формулата за определяне на училщните бюджети, не съществуват изобщо- поне до сега.

Добавихме, че децата със СОП в България, които все пак получат невероятното директорско благоволение и започнат обучението с в масово училище, изключително бързо, биват принудени да се обучават на индивидуална форма на обчение, съгл. чл. 82 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, правен в средата на 80- те години и отнасящ се за деца, които отсъстват от училище повече от 30 дни, за които се допускат от 8 до 12 часа седмино обучение. За децата със СОП, тези 8 часа означват целогодишно изучаване само на 2 предмета, което автоматично прави невъзможно получаването на образователна степен за децата със СОП.
Дискриминационно е и, че децата със СОП не се явяват на поправителен изпит, а автоматично им се пише словесна оценка, с което отново губят правото да получат образователна степен. На родителите не се казва от кое какво следва и децата в масовите училища, които се обчуават в редовна форма на обучение, преминават в по- горен клас само със словесна оценка и не получават образователна степен, ародителите им си мислят,ч е децата им са успешно интегрирани.

Изложихме също, че определените 30 часа седмично на ресурсен учител за работа с 5 до 7 деца, автоматично прави така, че дете със СОП в България, да разполага с ресусрвния си учител 4 часа седмично, което не се случва на практика, а бройката се съкращава до 2 часа и то- в ресурсните кабинети, а не в класната стая с класа, където би трябвало да се извършва интеграцията.

Заключихме, че на практика малкото деца с увреждания, които попадат в масово училище, за да се интегрират, не получават образователна степен. А интеграцията на децата ни е немислима, без образованието им.

Днес присъствахме на заседание  на Комисията по образование към Народното събрание, където думата беше дадена изключително на НПО-тата и на Агенцията за закрила на детето. Изложихме всичките проблеми по пътя на интеграцията на децата ни.
Фактът, че думата беше дадена предимно на НПО-тата по въпросите за проблемите на децата със СОП, беше прецедент в историята на българското образование и се отчете и от господата- народни представители, които изглеждаха искрени в оценката си, че се радват на този диалог и научават неща, за същесвтуването на които не са предполагали в България. Заемат се активно с промени, формиране на бюджет- увеличаване издръжакат на деца със СОП- в училищата и ресурсните центрове.
С нас присъства и майка на хиперкативно дете, изгонено от първи клас, чиито права са били възстановени по съдебен ред. майката разказа в Комсията цялата история и дори народни представители, които смятаха, че няма да се изказват, взеха думата в израз на изненада, възмущение и готовност за спешни промени и активна работа.

В резултат на срещата, се набелязаха най- спешните задачи и проритети- един от които и първи е- интеграцията на децата със СОП в България.

Всеки родител, чието дете бъде изгонено от училище или детска градина, или среща сериозни проблеми по пътя на интеграцията на детето си, моля да се обръща спешно на:
na_usmihnisesmen@abv.bg

Решение ще се намери и детето ще се възползва от правата си.

Ето днешното предаване "Жените" с Марта Вачкова и трудната любов към децата ни...а от предаването се вижда, че за нас, майките, любовта към децата ни е най- естественото и силно нещо...от майките и татковците блика заразяваща вяра и любов..вярваме, че става заразяващо и за управниците ни:

http://bnt.bg/bg/productions/92/edition/4587/jenite_4_noemvri_20 … eca_s_uvrejdanija

записвам се, за да следя какво се случва и да помагам, когато имам възможност

Гледах предаването, естествено се развълнувах, защото съдбите и проблемите ни са толкова сходни.

Според мен важното на тази среща е и отвореността за нови подобни срещи и то с повече конкретика от наша страна - като факти, като предложения, като реален поглед в бъдещето.
Другото нещо, което е важно във връзка със семинара, който представих е, че след официалната среща в  личен разговор с човек от Комисията беше изразена готовността от негова страна, а и не само от негова - подобни алтернативни форми на обучение като Валдорфската педагогика, която е в основата на лечебната педагогика и социална терапия, да бъдат законодателно толерирани, както това е в над 90 страни в света. А също и подобни семинари ще могат да бъдат сертифицирани и признати не само в чужбина, но и у нас. Това ще даде възможност на много хора, които са в областта на специалната педагогика в България - учители, психолози, социални работници...да получат наистина едно истинско познание за човека като индивидуалност. Защото както казах вчера на срещата - Валдорфската педагогика е гъвкава и адаптивна към всички деца, независимо дали те са в норма или извън норма.
Дорина Василева, психолог

Дори, на всяка цена се свържи с този човек, за да направите каквото е необходимо, да бъде законодателно включено това обучение и семинара ви сертифициран. Вие ще помогнете да променим обществото, мисленето, разбирането за децата с увреждания и хората изобщо. За училищните кадри, за всички....Това се оказа, че наистина не е срещата следствие от срещата с Борисов, а сме били включени там по настояване на Надя Шабани, така че сега ще имаме друга среща, днес Влади ще я уговори. Ще уговори и среща в спортното министерство.

Да, Влади ми каза, че предстои такава среща само с хора от Министерството на образованието. Току-що се свързах с една от организаторките на тригодишния семинар в България по Валдорфска педагогика , който приключи малко преди да започне семинара по Лечебна педагогика и социална терапия. Тя е готова да дойде на тази среща с ясни предложения, защото от 7 години се бори с кашата в българското образование и законодателство. В България има Сдружение по Валдорфска педагогика, което тя ще представи.
А сайтът на семинара по Лечебна педагогика и социална терапия е: www.oporabg.com Влади ме пита за него. Там може да прочетете и видите всичко, няма смисъл да ви го описвам и преразказвам.

Супер Дори, много ти благодаря! Влади, сега видях, че си писала подробно за кръглата маса и за срещата в Комисията, много ти благодаря.

Тео,

Разбира се, че ще пишем за всичко, което касае и което се прави за децата със СОП, за да получат достойно образование и шанс, дай боже, да дойде време и той да бъде равен.

Сега очакваме Заместник министър на образованието Ломева да се свърже с нас за среща.
Относно разпределянето на бюджета за образование, в Комисията вече сме изпратили нашите предложения, касаещи промени в проекто закона за образование и предучилищно възпитание и промяна формулата за определяне делегираните бюджети на училищата, така че дете със СОО, да се брои за две деца в норма, при изчисляването на делегирания бюджет за съответното училище.

Със заместник министърът на спорта, ще организираме среща следващата седмица, за да уточним кои точно от нашите предложения, ще бъдат приети в областта на спортната нормативна уредба и как точно ще стане, получаването на спортна услуга от деца със СОП, безплатна, така че, децата със СОП да получат терапия и шанс за по- доброто си развитие и бъдеще.

И дай боже, тенденцията да продължи и хората и управляващите в България, най- после да разберат, че децата със СОП у нас, са част от децата на България, а не - никому ненужни, непотребни елементи, предмет на любов само на собствените си родители и че конституционните права, които има всеки гражданин на Р България, са и техни права!!!!!

Дай боже, тенденцията да продължи и се разбере, че "специалните деца" в БГ, са специални точно, защото се нуждаят от специални грижи и внимание.
Дай боже, тенденцията продължи и накрая политиката, обществото ни се приспособява към "специалните деца", вместо да се очаква "специалните деца" да се приспособяват към обществото, стане приоритет на цялото ни настоящо правителство, впоследствие- от главата- и надолу- към обществото и да можем един ден и ние да кажем, като г- н Томас Хамарберг, Комисар по правата на човека в Съвета на Европа "В нашата страна, обществото се приспособява към специалните нужди на децата, а не се очавка , децата да се нагаждат към обществото".

Е, тогава, може и да сме присъединени към Европа, не само на хартия и география.

...... "В нашата страна, обществото се приспособява към специалните нужди на децата, а не се очавка , децата да се нагаждат към обществото".

Това много ми хареса, а и като се замислиш думите са много точни!
И дай Боже да се случи!

Влади,   Тео

Точно така е Влади. Ами то това означава да си толерантен, съпричастен, да се съобразиш ти с човека, който има специална нужда, а не да очакваш той да се съобразява с теб.


Ето ги препоръките на Еврпейския комитет от миналата година, след осъждането на България. Интересното е, че ние тези препоръки още от тогава сме ги развяли като знаме, и когато в ДАЗД в началото на годината се сформира работната група за Националната програма ги раздавахме на всички. Не знаеха за тях, и им обяснявахме, ето, хората конкретно са написали какво трябва да се направи....И сега, в края на годината стана ясно, че нищо от тези препоръки не е направено, само частично по 1-2 пункта.


На 11 октомври 2008 г. беше дадена гласност на делото Mental Disability Advocacy Center срещу България, разглеждано от Европейския комитет по социални права. Безпрецедентното решение на Комитетът установи, че България извършва сегрегация спрямо децата с умствени увреждания в областта на образованието.

Ментал дисабилити адвокаси център е международна, неправителствена организация, базирана в Будапеща, за защита човешките права на хората с психично-здравни проблеми и интелектуални затруднения в Централна и Източна Европа и Централна Азия. МДАС работи за повишаване качеството на живот на хората с психични увреждания чрез водене на дела, изследвания и международно застъпничество. МДАС има консултативен статут в Съвета на Европа и е сътрудничеща организация на Международната хелзинкска федерация по правата на човека.

Препоръките на МДАС и ЕК:


ПРАВО НА ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ВСЕКИ

1. Да се измени Законът за народната просвета (и относимите подзаконови разпоредби), като се предвиди изрично, че приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование. Да се измени Законът за защита от дискриминация, като се предвиди изрично, че сегрегацията на основата на здравословно състояние е форма на дискриминация. Да се приеме и признае, че приобщаващото образование изисква допълнителни ресурси.
За повече информация, виж параграфи 37, 43, 44, 45 от решението на Комитета; пар. 40 (е) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; параграфи 9 и 27 от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

2. Да се приеме план със съответни срокове за цялостно премахване на практиката на сегрегация в училищата. Да се обединят всички образователни звена в единна училищна система, подчинена на Министерството на образованието и науката. За тази цел да се обединят бюджетите и администрациите на специалните и общообразователните училища. Да се гарантира, че училищата и учебните програми са пригодени и достъпни за всички деца, включително за децата със специални образователни потребности.
За повече информация, виж параграфи 37, 44, 45, 46 от решението на Комитета; Чл. 24 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН; параграфи 13, 24, 84 (b) и (c) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

3. Да се подготвят специални групи от учители и непедагогически служители във всяко училище да работят за приобщаващо образование. Да се увеличи броят на учителите във всяко училище, подготвени за приобщаващо образование. Да се отделят ресурси за такава подготовка и за прилагане на приобщаващото образование в училищата.
За повече информация, виж пар. 44 от решението на Комитета; параграфи 25, 28, 34, 36, 84 (с) - (g) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

4. Да се започне постоянен диалог и да се изгради партньорство със съществуващите граждански инициативи и организации, работещи за реформа в областта на грижата за децата, така че те да могат да вземат участие в планирането, осъществяването и наблюдението върху образованието на децата с увреждания.
За повече информация, виж пар. 44 от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.; пар. 44 б. с от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г., както и чл. 33, ал. 3 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Събиране на данни

5. Да се създаде и използва подходяща система за събиране на данни, която да отчита броя на децата с увреждания (разделени по възраст, пол и вид увреждане), които посещават общообразователни училища, специални училища или се обучават в домовете, както в основна, така и в средна образователна степен. Да се събират статистически данни относно видовете институции и образователни програми, по които се обучават децата, настанени в домовете, както и съотношението на броя на учителите и децата в образователните програми в институциите.
За информация, виж параграфи 40 и 53 от решението на Комитета; параграфи 66 - 69, 84 (j) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.; параграфи 18 - 19, 44 (е) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; както и чл. 31 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Реализация

6. Да се осигури прилагане на приобщаващото образование, като се  разпространи информация за законодателството и политиката сред всички ангажирани лица и институции, да се определят задълженията и крайните срокове, както и да се осигурят всички необходими подготовки и консултации.
За повече информация, виж параграфи 38, 39, 47 от решението на Комитета; параграфи 44 (с) и (d), 58 (а) и (d) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; параграфи 26 - 27, 84 (а) и (b) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния  докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

7. Да се разработи план за преход към приобщаващо образование, който да се внедри в нормативната уредба и политиките и който да отразява специфичната ситуация на децата, живущи в домове. Да се гарантира, че този план ще предвижда отговорни лица, ще включва индикатори за изпълнение (виж препоръка 8 по-долу) и ще бъде широко разпространен.
За повече информация, виж пар. 30 от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния  докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

8. Да се установят индикатори за изпълнение, чрез които реализирането на образованието, приобщаващо или специално, да бъде отчитано и оценявано от правителството и гражданското общество. Тези индикатори за изпълнение да се посочат в плана за преход към приобщаващо образование, упоменат в препоръка 7 по-горе.
За повече информация, виж параграфи 38 - 39 от решението на Комитета; пар. 45 от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

9. Да се гарантира, че Министерството на образованието и науката разпределя адекватни финансови средства за осигуряване на правото на образование на децата с увреждания, като се даде приоритет на приобщаването им в общообразователните училища.
За повече информация, виж пар. 47 от решението на Комитета; пар. 58 (а) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; пар. 32, 38, 83, 84 (d) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.

Забрана за дискриминация

11. Да се внесе предложение в Народното събрание за приемане на изрична забрана за дискриминация по признак увреждане в Конституцията на България и в Закона за народната просвета.
За повече информация, виж параграфи 51 и 53 от решението на Комитета; пар. 25 (d) от "Заключителни наблюдения върху Втория периодичен доклад на България" на Комитета за правата на детето към ООН, CRC/C/BGR/2, от 23.06.2008 г.; пар. 84 (а) от "Правото на образование на хората с увреждания" на Специалния докладчик по правото на образование към ООН, А/НRC/4/29, от 19.02.2007 г.; чл. 5 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Включвам се за първи път, въпреки че от доста време следя темите във форума. Щях да пиша предложение, но сега виждам че хората от МДАС и ЕК вече са написали всичко в доста пълен добре издържан вид. Всъщност, според мен в препоръките са включени повече от исканията ни.  Аз лично исках да обърна внимание на това, че в една масова детска градина, която не е на делегиран бюджет, детето ми не може да получи и лев повече от 1480 лв. /по единните разх. стандарти/, а той има нужда от специални грижи. Ресурсният учител е с него 4 пъти по 1 час /седмично. А в останалото време?  Госпожите и лелите извършват допълнителен труд, който не се възнаграждава допълнително. Остава да се надявам, че ще проявят толерантност и съпричастност на добра воля. Няма смисъл да се заблуждаваме... мотивацията децата ни да се приемат в масово училище е свързана в голяма степен с финансовата мотивация на хората, които се грижат за тях- учители и помощен персонал. Затова смятам, че не е лошо да се помисли за по-високо заплащане на учителя и пом. персонал, в групата  / класа / на който има интегрирано дете. или
  "3. Да се подготвят специални групи от учители и непедагогически служители във всяко училище да работят за приобщаващо образование. Да се увеличи броят на учителите във всяко училище, подготвени за приобщаващо образование. Да се отделят ресурси за такава подготовка и за прилагане на приобщаващото образование в училищата."

Ще пусна последните конкретни предложения, които сме пуснали до Комисията по образование, в отговор на писмо на председателя на Комисията, който ни помоли да пратим конкретните си предложения.

Но първо, искам да помоля майките, родителите, на които децата имат проблем в училищата или градините си, с директорките... и изобщо, не искат децата им, отказват прием...., или ги гонят...., моля опишете накратко случая и проблема, пуснете го и тук, за да има гласност, но го пуснете и на мен или на Кезая на ЛС, придружено с телефон и мейл за контакти с вас. На заседанието на Комисията по образование, зам. министър Ломева ни каза да им да дадем сигнали за всички подобни случаи, за да вземат веднага мерки в конкретните случаи.

Това сме пратили днес, и до Комисията, и до председателя на ДАЗД и до други, за да се знае, а не послед да кажат, че не са имали предложения като правят новия закон. Националната програма за гарантиране правата на децата с увреждания 2010-2013 не знам дали ще успея да я пусна тук, че е под формата на таблица, но ще пробвам.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СТОИЧКОВ,

Използваме възможността, да изкажем благодарността си за поканата Ви и нашето участие на заседанието на Комисията по образование, където ни беше дадена възможността да изложим проблемите във връзка с изключително трудното приобщаване на децата със специални образователни потребности в българската система на образование, което на практика лишава тези деца от бъдеще и ги обрича на изолация.

Изпращаме Ви предложенията си във връзка с предстоящото приемане на Закона за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, както и изготвяне на бюджета за образование за 2010 г.. Предлагаме следните промени, в интерес на интеграцията и приобщаването на децата със специални образователни потребности, както и включването им във формулата за определяне на делегираните бюджети на училищата, а именно:
http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/left_menu/docume … n_obrazovanie.pdf
 

1.   Към чл. 103, ал. 1:
Индивидуалната форма на обучение, се заменя с „КОМБИНИРАНА ФОРМА НА ОБЧУЕНИЕ” И ТЯ е присъствена форма.

(Тази промяна е логична и се налага, тъй като и индивидуалната форма на обучение представлява целогодишно провеждане на индивидуални учебни занятия в училищни условия и само по изключение, за временно отсъстващите ученици по здравословни причини, учебните занятие се провеждат в домашни условия).

2.    Към чл. 103, ал. 2, да се включи и т. 3, а именно:
т. 3. Ученици, които поради специфични индивидуални особености, не могат да    участват в групова ( класна) форма на обучение.
(Това допълнение се налага, тъй като т. 1 се отнася за ученици, които временно отсъстват от училище повече от 30 дни).

3.    Към чл. 103, ал. 5, да се допълни следния текст, а именно:

В случаите по ал. 2, т. 3, училището организира КОМБИНИРАНА ФОРМА НА обучение в училищни условия, въз основа на медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия и доклад от екипа за комплексно педагогическо оценяване към РИО, като осигурява от 14 до 16 учебни часа седмично по индивидуален учебен план, който покрива училищния учебен план, разработен от учителя на класа, съгласуван със специалистите по съответните учебни предмети в РИО и утвърден от директора на училището. Училищният екип изготвя план, като се определя по кои учебни предмети, ученикът със специални потребности се обучава в групова форма на обучение и по кои учебни предменти, се обучава на индивидуална форма на обучение. Училищното ръководство уведомява своевременно родителите за индивидуалния учебен план, организацията на учебния ден и за условията и редът за осъществяване на проверката и оценката на знанията и уменията на учениците.
(Това допълнение се налага, тъй като по финансови съображения, индивидуалната форма може да се организира по редуциран учебен план и редуцирани учебни програми, което е ограничаване правата на учениците да завършат клас или образователна степен. Посещението на определени часове допринася за по-бързото социализиране и интегриране на учениците със СОП, за които Екипът оценява, че не биха могли да посещават часовете по всички учебни предмети)

4.    Към чл. 106, ал. 2, да се включи и т. 5, а именно:

т. 5. Когато учениците, които се обучават в Комбинирана форма на обучение, при условията на чл. 83, ал. 2, т. 3, имат готовност да се включат в групова форма на обучение, по всички учебни предмети, могат да променят формата на обучение, по предложение на учителите на класа и подаване на писмено заяевление до директора на училището. Промяната на формата на обучение в тези случаи, се допуска и по време на учебните занятия.

5.   Чл. 130 (1), да се допълни:
6.    „Ученици със специални образователни потребности, които по обективни причини не са постигнали образователния минимум по учебни предмети за съответния клас, не повтарят класа, само след писмено уведомление до ридителите и в случай, че родителите не подадат писмено заявление, с което заявяват желанието си ученикът със СОП, да се яви на поправителен изпит.
(2) За учениците по ал. 1 се разработват индивидуални образователни програми по един или по повече учебни предмети от училищния учебен план, включващи ресурсно подпомагане, с присъствие на ресурсния учител в клас, придружаващ ученикът със СОП, след адекватно определяне на броя часове ресурсно подпомагане, от които се нуждае конкретния ученик, след извършена качествена оценка от ЕКПО (Екипа за комплексно педагогическо оценяване). Броят часове ресурсно подпомагане, могат да бъдат от 6 до 25 часа учебни седмично, като в препоръката от ЕКПО и Картата за първична оценка, да е посочено колко часа ресурсно подпомагане да се обучава детето индивидуално от ресурсния учител или специален педагог и колко часа, да се използват за интеграцията му в клас, придружено от ресурсния си учител.”
(Горното се налага, тъй като системата за прилагане на ресусрно подпомагане, трябва да бъде гъвкава и адекватна, според нуждите и потребностите на конкретния ученик.)

6.   На основание чл. 225, ал. 6, т. 2

Към писмото на Министъра на Финансите и Министъра на Образованието и науката, относно: Прилагане на системата на делегираните бюджети през 2010 г., да се направи допълнение, а именно:
Към формулата за разпределение на средствата, получени от ПРБК (Първостепенен разпределител с бюджетни кредити), да се добави и коефициент (ЕРС)1 – за учениците на Комбинирана форма на обучение.

ОКФ = БУ х ЕРС х m % + (БУ)1 х (ЕРС)1
ОКФ – Основен компонент на формулата
БУ – Брой ученици ( като в броя ученици, ученик със СОП, се брои за 2 деца в норма)
ЕРС – Единни разходни стандарти
(БУ)1 – Брой ученици на Комбинирана форма на обучение
(ЕРС)1 – Единни разходни стандарти за ученици на Комбинирана форма на обучение
(ЕРС)1  >  ЕРС
(Това допълнение се налага, тъй като Комбинираната форма на обучение, включваща ииндивидуални занятия, е финансово по- скъпа.)

7.   Чл. 225, т. 3, се допълва:
Основни компоненти на всяка формула по ал. 1 са единният разходен стандарт и броят на децата и учениците в училищата и детските градини, броят на децата и учениците със СОП (като всяко дете със СОП, се брои за две деца в норма) от съответната дейност.

8.   Към чл. 229, ал. 1, т. 11, да се добави и Комбинираната форма на обучение.


Изключително важно е и държим да Ви обърнем внимание, че събитието на инвалидизация на децата със специални образователни потребности, настъпва в различен период от техния живот и развитие. Само за една част от децата, увреждането се установява при раждането или до две годишна възраст. При голям процент от децата, например децата от аутистичния спектър, с диагнози - генерализирано разстройство на развитието, разстройство в адаптивното развитие, хиперактивност с дефицит на внимание, диагностицирането може да стане най-рано около 2 и половина, 3 годишна възраст, а в повечето случаи се установява около 4 годишна възраст. За много от последните деца, като обобщаваща диагноза се поставя "Минимална мозъчна дисфункция", за която няма физическо увреждане или увреждане в биологията на мозъка. За специфичните образователните потребности на детето, в много случаи се установява дори чак в училищна възраст, такива са например децата с дислексия.

Затова, според нас, при определяне бюджетите и залагане на необходимите средства за гарантиране правото на образование на децата със специални потребности, задължително трябва да се вземе под внимание, че в голям процент децата проявяват специфичните си образователни потребности и тепърва се диагностицират едва след 2  и половина годишна възраст и нагоре, и диагностиката няма как да се извърши преди това, поради специфичността на проблемите при многобройните различни индивидуални случаи. Ако тези факти не се вземат предвид и не се заложат необходимите средства и механизми, за да се осигури реално възможността децата да получат качествено образование, има голям риск да се продължи с нарушването правата и лишаването на практика от образование на голям процент от децата със специални образователни потребности.

Образованието е в основата на възможността за каквато и да било интеграция и равнопоставено приобщаване на всеки човек. Интеграция и приобщаване на децата с увреждания, и в последствие на хората с увреждания, няма как да постигнем, ако още днес децата със специални образователни потребности не получат възможност и достъп до качествено образование. Днес е заявен стремежът възрастните хора с увреждания да бъдат интегрирани равнопоставено в обществото ни и да им се предостави възможност за работа. Но е налице огромният проблем с ниската квалификация на тези хора, а това се дължи именно на факта, че по време на своето развитие и израстване, хората с увреждания са били лишени от правото си да получат качествено образование.

Държим да Ви обърнем внимание и, че срокът на Националната програма за закрила на детето 2009 г. изтича след по-малко от два месеца. Затова Ви предоставяме предварително:

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ГАРАНТИРАНЕ ПРАВАТА НА ДЕЦАТА СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ И СЕМЕЙСТВАТА ИМ, 2010 – 2013 ГОД. (в прикачения документ)

Програмата е изготвена в съвместна работна група с представители на ДАЗД и от наша страна, представители на родители на деца с увреждания от цялата страна. От изключително значение е, че при изготвянето на тази Национална програма, бяха заложени Препоръките на Комитета на ООН по правата на детето, защото ние вече бяхме запознати с този документ, с безпрецедентното решение на ЕК и предоставихме Препоръките в работната група като основен документ, върху който да стъпим при изготвянето на Националната програма за гарантиране правата на децата със специални потребности и семействата им, 2010-2013 год.. Настояваме разписаните в нея изисквания за гарантиране правата на децата със специални потребности, да бъдат взети предвид, и при изготвяне на новите законодателните текстове и особено при разпределяне на средствата от държавния бюджет, които ще са необходими, за да бъдат реално гарантирани правата на децата, а не само на хартия и добри пожелания в бъдеще време.
При обсъждане, търсене решенията и изработване на конкретните политически мерки по отношение на децата с увреждания и тяхните семейства, е много важно да отбележим, че към настоящия момент, децата с увреждания във всяка една сфера, здравеопазване, образование, социална, биват разглеждани съвместно с потребностите на възрастните хора с увреждания, без да се взимат предвид специфичните им потребности във всяка една от тези сфери, по отношение на тяхното настоящо и бъдещо правилно развитие. Не се взима предвид очевидния факт, че това са първо Деца, и чак след това да бъдат разглеждани като Деца със специален образователен, здравословен или социален проблем. Единствено персонално насочена, приоритетна държавна законодателна и институционална работа, към детето с увреждане, би могла да доведе до реални и добри резултати в обозримо бъдеще.

Искрено се надяваме дискриминационните принципи, на които са жертва в момента децата ни,  в най-скоро време да бъдат минало. Благодарни сме за изразената добра воля от Ваша страна и сме готови да съдействаме с всички сили, и да работим заедно и занапред.

С уважение:

НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН” – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

Тео,

Супер си!
И аз се канех днес да пусна предложенията ни тук. 
Подкрепям, всеки родител, който среща трудности и пречки по пътя на интеграцията на специалното си дете, да ни пише и на:
na_usmihnisesmen@abv.bg

Заключихме, че на практика малкото деца с увреждания, които попадат в масово училище, за да се интегрират, не получават образователна степен. А интеграцията на децата ни е немислима, без образованието им.

Чета ви ,чета и не мога да се стърпя. Не мисля, залагам си главата, че интеграцията на децата с увреждания е "немислима без образованието им".Значи ли че, дете което е с тежка форма на ДЦП и не може да говори, не може да се движи НЯМА да се интегрира ако не е образовано?Пак нищо не се говори в МОМН за тези деца. Пропускате една голяма група деца, които никога няма да тръгнат на училище а според мен не им е и нужно. Дайте предложение какво да правим с тях така, че и те да бъдат обект и на МОНМ. Защото нали и те са деца на България?

Да, точно така е. Интерграцията на децата не трябва да се свързва само и единствено със степента на образованост, която е достигнало това дете. Нека се опитаме да обясним и дефинираме самото понятие "образованост", защото има чисто практически параметри, които едно дете може да овладее и то да е много по-адаптивно и интегрирано в общността, отколкото едно образовало се дете с увреждане, но неовладяло чисто житейски ежедневни сръчности.

Към днешна дата, когато интеграцията на децата с увреждане, е регламентирана нормативно, съществуват не малко представители на ЕКПО ( Екипи за комплексно педагогическо оценяване), както и директори на училища и детски градини, според които интерграцията е за деца, които не са разбрали всичко в клас, та да им се обясни допълнително.
Звучи парадоксално, но според именно тези, от които се очаква да задвижват интеграцията в България, тя е само за разсеяните и влюбени ученици.
Интеграцията на деца с хиперактивност към момента се осъществява с усилията на родители, същите като тези, които са полагали техните деди и прадеди, по време на войните.
Как ли биха реагирали председателите на ЕКПО и директорите на училища, ако им заведем "дете което е с тежка форма на ДЦП и не може да говори, не може да се движи"??

Така или иначе, процесът е започнал и е необратим, нещата са в начален процес на случване и със сигурност, ще дойде време, когато и в България, ще бъдат интегрирани абсолютно всички деца с усреждане, независимо от степента.

Така е в Италия например- детето може да е на легло, със системи, не приема, не предава, лигите му текат, но до него стои асистент, който ги бърше и то е  В КЛАСНАТА СТАЯ С ДЕЦАТА.
Същите тези деца, стават големи и тогава, когато родителите на детето с течащите лиги, са малки звездички, порасналите деца, са възрастни със самосъзнание, градено в училището, където са научили, че светът не е стерилен и където са възпитани да се грижат за тези, които имат нужда от тях.
Същото ще се случи и у нас...може би и ние ще сме звезички тогава, но така или иначе, светът е тръгнал към по- добро, най- младото поколение са по- добри и те ще са тези, които ще завършат процеса на интеграция, в който нашите деца са продукт на трудния и изглеждащ на моменти обречен преход..но процесът е необратим.

А има и друго, от известно време, родители сме се обединили в борбата по пътя на трудната интеграция. Но до сега, нито един родител на "дете което е с тежка форма на ДЦП и не може да говори, не може да се движи", не е казал "Смятам, че мястото на моето дете е в масовото училище и ще се боря, за да е там, където според мене, е мястото му." Напротив, родителите на такива деца казват "Аз знам, че моето дете не е за масово училище...", ами, дори родители на деца, невербални деца, някои родители, се предават предварително, преди да е започнала битката и казват "С риск да ме упрекнете, аз не мисля, че детето ми е за масово училище."
И ако помислим и върху това, ясно е, че Господ дава, но насила в кошара не вкарва.
Но така или иначе, процесът е необратим и мисля, че ще бъде завършен, в посока пълната интеграция на всички деца с увреждане, когато се сменят поне 2 поколения- нашето- закостеняло, на родените по време на социализма и на тези, родени в прехода.

Kezaja , моето дете е с тежка церебрална парализа, не говори, не се движи и да, аз казавам, че тя не е за масово училище.
Хич не ми и дреме дали някой ще прецени, че не съм права, права съм и още как.
Не искам дете с образование, дете , което може да сметне две плюс две, искам дете, което да може да си поиска вода, хапче за главоболие и т.н.
Не разбирам защо нежеланието на родителите да вкарат децата си масово училище се счита за закостенялост.
Ако моето дете днес е 5 часа в училище и учи редом с другите деца/здрави/, как след обяд ще понесе един час рехабилитация, вертикализация, работа с Логопед, Психолог?
Няма начин, бих пуснала детето си в масово училище ако то предлага нужните за нея терапии, ако разбира се ми позволиш да дам воля на мечтите си и да тълкувам по мой начин думата училище.
Всеки родител сам за себе си решава на какво иска да научи детето си.
Жаланията и стремежите свързани с дъщеря ми са насочени към оцеляването и , не към ограмотяването.
Другото, което не разбирам е защо всеки свързва интеграцията с вкарването на детето в общоприетите норми.
С голямо удоволствие бих водила детето си на училище ако то отговаряше на индивидуалните и потребности.

Май не всички разбират понятието интеграция по един и същи начин.Не е интеграция да вкараме едно дете с тежки увреждания в масово училище,където нещата които се изучават първо то няма въобще да научи и второ,но още по-важно-няма да му вършат никаква работа в бъдеще,защото няма никакво значение,че синът ми чете и пише,след като сам не може да се нахрани.Да,той е щастлив с децата на своята възраст в класа(учи в масово училище),но за съжаление вместо да гледа 'умно" в часовете по математика или просто да блее в часовете по физкултура(освободен е,но ги посещаваме както той казва за да ги погледал какво и как играят)щеше да му е в пъти по-полезно,ако с него се провеждаха например ерготерапия или рехабилитация.

Ами децата трябва да са в масовото училище, за да свикнат другите с тях и да намерят деца, които ще имат търпимост  когато станат възрастни. Детето с тежки увреждания винаги ще има нужда от обществото, дали за да му помогне да изкачи стълбите или за да имат другите търпение да го изчакат.
Но на този етап сме много далече училището да учи децата да бъдат човеци. А да се подготвят 10-15 деца да разбират детето с увреждане е едно от най-важните неща, които родителят може да направи. И програмата ще трябва да се облекчи за всички, в момента 4 клас в Германия има знания като 2-ри в Б-я.
Нали за това има комисии и те ще преценяват кое дете е за масово училище. Има индивидуални програми, а и ученето заедно не е само математика, а преди всичко хората да живеят заедно.
Едно 7 годишно дете е в състояние да понесе първо училище, после терапия.
И последно да ви кажа, че има деца с квадрипареза, които само лежат на земята, но са с нормален интерелект, говорята, задават въпроси, могат да поискат нещо. Виждала съм в болницата по ДЦП. За такова дете ще е много полезно да е в училище или поне да има място където да му дава знания и създава интерес към света.

Мда,много му е полезно в училище,само дето от около 12 човека преподаватели,само  двама или трима вдяват,че той разбира,и то много неща,за да го попитат както другите деца нещо и той да покаже какво и колко знае или най-малкото да му обяснят когато попита за нещо,което не е разбрал,останалите учители го имат за невидим(пример-той вече месец и половина не е в клас,и едва преди няколко дни някои от учителите са забелязали,че го няма ) и тъй като не пречи в клас го търпят,ама дали е разбрал,дали е научил нещо,хич не ги интересува-не ги разбирам и  не спирам всеки път да им повтарям,че той разбира,знае ,може и е хубаво и него да го изпитват чат пат,а не просто да присъства само като слушател,ама не би.Всичко,което си посочила Таничка е хубаво,ама само на хартия(индивидуални програми,ресурсни учители,лигопед,психолог и прочие),на практика децата са изолирани.
Има и друго-вярно,че света не е само математика,но за да има ефект от обучението,накрая трябва да се вземе и диплома,и то такава,която ще е годна,а не просто лист хартия,аз не храня илюзии и знам възможностите му,давам за пример математиката,защото там сме най-зле все едно да искам от него да покрие норматива по физкултура-е,нЕма как да стане.Както казах-той е щастлив там,а дали ще научи нещо ми е все тая,защото при тези условия и това,което е успял да научи е много,защото децата ни дават много,не ,а всичко от себе си в училище,а за съжаление получават почти нищо.

pogar, не знам как е в училище, но от беглите ми наблюдения съм сигурна, че е както си го описала. Моето си беше също мечта как трябва да изглеждат нещата.
И сега се правят първи стъпки, след време сегашните деца, като станат учители да имат по-различно отношение. За съжаление от написаното от теб това може би ще стане след 2 поколения.

Ама защо не го изпитват сина ти, да го включат в някакви рецитали, да му дават проекти да проучи нещо. Е така с по-малки стъпки трябва да се преборим и срещу изолацията на сегашните деца. Може би конкретно в образованието да се измисли наръчник със задачи за децата с увреждания и учителите по всеки предмет да са задължени да направят няколко неща с детето и да ги представят пред класа и да ги публикуват в интернет.

Таня,учителите,лекарите,социалните работници-всички те имат задължения,пита се колко ги изпълняват
Относно обучението нека не забравяме,че децата с тежки увреждания се уморяват много бързо и често е практически невъзможно да ги напъваме повече отколкото могат да понесат,пак ще дам за пример моя зайко-от както е тръгнал на училище(от първи клас) поне два пъти седмично му се случва от преумора като го сложа след обяд да спи например към 15.00 часа, да се събуди чак на другия ден сутринта.Също така в зависимост от дефицита има неща,които както и да им ги обясним,колкото и да ги мъчим те не могат да разберат-ей го сега последните седмици тъпчем на едно място с последните уроци по география-мащаб на картата и ядро на земята,е вярвайте нищо не е научил,ама съвсем нищичко,мащаба е свързан с математиката и грам не схваща за какво иде реч,а понятията ядро на земята,мантия и прочие са толкова абстрактни,че той въобще не вижда логика в тях и след третия прочит на урока горкия се разрева,че не го разбира и се отказахме,а аз съжалих за изгубеното време,през което можехме например да играем заедно,или да се занимаваме с нещо за развитие на фината моторика.
Колкото и да е тъжно,факт е,че  малка част от децата с увреждания могат да издържат на натоварването училище+процедури,защото освен тези неща те са и деца искат и да си поиграят,искат просто ей така да не се занимават с нищо,искат да излязат на разходка,все неща за които често не остава време.

Кезая,не си права за родителите на дете с тежко ДЦП,които смятат,че детето им не е за там,явно не разбираш какво означава тежко ДЦП,много голяма част от децата с тежка форма на ДЦП са и с тежки интелектуални затруднения,за тях наистина е много по-важно както казват някои родители първо да се научат да говорят ,да се самообслужват и след това всичко останало,защото,ако за училище винаги имам време,за напредък в моториката времето работи против детето,всеки миг,всеки ден е важен,и рехабилитацията стои на първо място дори пред храненето и игрите,защото моториката и интелекта са свързани,казвам го от личен опит-до 7годишен синът ми е правил рехабилитация по 4-5 пъти на ден по един час,често е заспивал от умора преди да е обядвал,често е пропускал разходка за да прави нещо,което му е полезно,защото той е с лека форма на интелектуален дефицит вследствие на недобър контакт с околната среда поради тежката физическа увреда-той няма да стане напълно самостоятелен-няма да се възстанови достатъчно физически за да работи физ.работа,нито е достатъчно интелектуално съхранен за да си изкарва прехраната с инт.труд
Сега учи в масово училище не  защото мястото му е там,а защото в специалното положението е още по-зле(там хептен нищо няма да научи),защото в тези училища вече масово голяма част от децата не са с дефицит,а от малцинствените групи и  домовете,деца,които са умни,но никой никога не им е обърнал внимание и това продължава с години,в резултат,на което и специалистите в тези училища(с малки изключения)си я карат на принципа на Масларова-ами те толкова си могат,за какво да се напъваме да ги учим на нещо.Пред невидим в масово или специално училище,предпочитам сина ми да е невидим в масовото,защото там поне децата общуват с него.

Ами защото това означава и се залага в този термин, аз за това не го харесвам, знаеш, че навсякъде по документите ни упорито го заменям с приобщаване.

Аз не съм съгласна как се поставя въпроса, и се обобщава за всички деца с увреждания, по-нагоре от doverimise. Точно тук е голямата грешка според мен, че макар всички постоянно да говорим за „индивидуален подход”, непрекъснато подсъзнателно обобщаваме. Това е темата за образованието на децата с увреждания и естествено, че ПРАВО на образование имат всички деца, независимо дали имат специални или не потребности. И да, образованието е в основата, дава възможност и шанс за максимално равнопоставено приобщаване и по време на развитието на детето, и особено след това като възрастен човек. И тук вече идва индивидуалния подход. Едно е всеки да има право, което означава, да му е осигурена възможността да се възползва от това си право, а друго, да се подходи индивидуално към всяко дете, според това, което е най-доброто за него. Според мен интеграция и индивидуален подход нямат много допирни точки. Никога не съм харесвала термина интеграция и най-вече това, което е заложено в него. Интеграцията е някаква масовка от страна на силната страна, преобладаващата част от обществото, която се опитва да интегрира в общия калъп  и различните, приемайки по подразбиране, че различните имат същите необходимости като масата. Приобщаването го разбирам като двустранен, доброволен, равнопоставен процес между двете страни, на базата на индивидуалните необходимости. Например, аз съм убедена, че две деца със съвсем еднакви диагнози и обстоятелства около тях, е напълно възможно за едното дете, включването в масово у-ще да е изключително добро за развитието му, а за другото, направо да го върне назад. Диагнозата не е всичко, всеки човек е първо индивидуалност. Затова е много добре, че сега вече включват в комисиите и психолог, педагог, и лекар. Още по-добре ще е, ако наблегнат изключително много и на родителското мнение, защото специалитът си е специалист, но никой по-добре от родителя не познава възможностите, реакциите и особеностите на детето.  Просто трябва да се предоставят възможностите и правата, а вече според индивидуалните случаи да се приобщават и децата и хората. Това всичкото може да звучи много сложно и трудно, а всъщност е много просто и лесно. Ние всички хора, и масата и различните от масата, трябва да сме заедно във всекидневието си. И тогава ще спрем да използваме този термин интеграция, а по естествен начин, всеки ще намери пътя да се приобщи според своята си индивидуалност и потребност. Проблемът тук е, че за да сме заедно във всекидневието си, естествено и нормално (това включва абсолютно всеки аспект от това всекидневие), трябва да се случи всичко това дето го искаме във всяка една сфера, достъпна социална и архитектурна среда, образование и здравеопазване.

И в сега действащата нормативна уредба, в Наредба 1, е посочено, че интеграцията на децата със СОП, включва "включваща" и "подкрепяща" среда, не просто записване в масовото училище.
Назначава се на детето по един ресусрен учител, който в най- добрия случай, до сега, го вземаше в кабинет 2 учебни часа, седмично. Така че, към момета, интеграцията е основно на хартия. Процесът тепърва се опитва да стартира. Борим се за адекватна индивидуална оценка на детето, с адкватни препоръки за работата с детето, след като се направи пълна оценка по всички показатели, посочени в Наредбата- езиково- говорно развитие, самообслужане, знания, умения, дефицити и още 2 страници в Наредбата, показатели. След което изготвяне на адекватна индивидуалан програма за конкретното дете, с назаначено адекватно ресусрно подпомагане, според нуждите на детето, което може да достигне до- всеки час, с детето да присъства ресусрен чуител в клас, за да го подпомага и насочва, когато е необходимо.
Ако това се случи, според мене, би било напълно възможно, всяко българско дете със СОП, да бъде интегрирано. Неминуемо ще отнеме много време обаче.

И никой не може да обвинява родител, в какво училище иска да запише детето си..със сега същесвтуващия ресурс и отношение към различните, наистина, напълно обяснимо е, че родители на деца с по- тежки увреждания, предпочитат да не записват децата си в масово училище, но с времето, след като тръгнат нещата в правилната посока, дано да се промени и българското масово училище, стане майка за всички български деца, без значение дали са с увреждане или не..и с какво увреждане са.

Като, чета и си мисля, защо тогава децата със СОП освен една година отлагане, друго не се предлага, като например да се започва училище по-късно, когато наистина говора и социалните му умения в самообслужване и др. да са налице или до някакъв етап, все пак позволяващ посещение на училище, за да може детето да е в "час" за това, което се случва около него.

Ха познай защо,преди 5г,когато моя син трябваше да тръгне в предучилищна,в града в който живеех нямаха училище ,нито група,която да го приеме и най-спокойно ми изтърсиха-ааа,то за такива като него училището не е задължително

pogar , какво да ти кажа... все едно е безсмилено или няма смисъл такива деца да ходят на училище.

Сега, като ще има нов министър на образованието... дано продължи инициативите на г-жа Фандъкова, тя поне беше запозната с нашите проблеми, аз и за това се спрях да пиша.

Инициативата по лечебна педагогика и социална терапия излезе с отворено писмо, част от което ще публикувам тук:

Уважаема г-жо Ломева,

Уважаеми г-н Стоичков,

     Искам да изкажа благодарност от името на г-жа Едит Мур/Швейцария/ и г-н Герхард Херц/Германия/ – организатори и ръководители на тригодишното обучение по Лечебна педагогика и социална терапия в България /2008 – 2010 год./, както и от участниците в тази обучителна програма, които са над 35 специалисти /учители, специални педагози, ресурсни учители, психолози, социални работници/ и родители на деца с увреждания от над 10 града на България, и лично моята благодарност като психолог, психотерапевт, родител и гражданин с активна гражданска позиция за поканата да участвам в заседанието на Комисията по образование към Народното събрание, състояла се на 4.11.2009 год., където ни беше дадена възможността да изложим позицията си и насоките за конкретна практическа помощ, която можем да окажем в предстоящия процес на неотложни мерки и промени, назряващи и крайно необходими в българското обществено пространство във връзка с децата с увреждания и СОП, както и по отношение на техните семейства.
 След задълбоченото ни запознаване с основните конкретни искания и предложения от страна на неправителствените организации и конкретно на Националния алианс на родителите и приятелите на децата с увреждания „Усмихни се с мен” във връзка с допълване на Проектозакона за училищното образованието и предучилищното възпитание и подготовка, с концепцията им за реформи в държавната политика към семействата на деца с увреждания и СОП, както и с предложения от тях Закон за гарантиране правата на децата със специални потребности и техните семейства и с изготвената Национална програма за гарантиране правата на децата с увреждания 2010-2013 год., а и след оценяване на доброто желание и воля, проявени от държавните институции и изложени в Националния план за интегриране на децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на Народната просвета, както и с изложените наблюдения и препоръки към България от страна на Комитета по правата на детето към ООН, сме готови съвместно с държавните институции/МОНМ и МТСП/ и неправителствените организации да подкрепим тези процеси.
     Очевидно е, че става въпрос за крайно належаща коренна промяна както в обществените нагласи към децата с увреждания и СОП, така и в образователната държавна политика за тяхното успешно образователно и социално интегриране в общността. Това ще е един продължителен и труден процес, който действително трябва да ни доближи до онова, което се случва в 21-ви век в цивилизованите страни.
     Лечебната педагогика и социалната терапия са развити и успешно функционират в над 90 страни по света. В тяхната основа са залегнали основните принципи на Валдорфската педагогика. Важна е индивидуалността и индивидуалните особености, качества и способности на всяко дете и човек, независимо дали неговото развитие е в норма или става въпрос за дете или възрастен човек с увреждане. Валдорфската педагогика е адаптивна и гъвкава по отношение на всяка човешка индивидуалност. От изключително значение е личността на педагога – със своята личност той подкрепя и се грижи не само за развитието на интелектуалните качества на детето, но и на неговата психика, чувства, воля, характер, навици, сръчности и морал. Към детето е отправено едно истинско душевно внимание, а не формално отношение. Познанието за света идва чрез различни методи, в чиято основа е залегнала живата образност, идваща от заниманията с изкуства /рисуване, пластициране, работа с вълна, работа с дърво, инструментално музициране, пеене.../. При създалата се ситуация на необходимост от ново отношение и адаптивно обучение на децата с увреждания и СОП в България, лечебната педагогика предоставя действително една ценна възможност с нейните доказани методи и успехи в областта на обучението и лечението, да  бъде разширена нашата образователна система в посока на модерните лечебнопедагогически системи, възприети по цял свят. 

     По какви конкретни начини инициативата по Лечебна педагогика и социална терапия може да вземе участие в предстоящите промени, съвместно с държавните институции и неправителствените организации?

1.Организиране на системни планирани обучения по Лечебна педагогика и социална терапия, насочени към специалисти/под формата на квалификация и преквалификация/ – директори и учители в общообразователните училища, ресурсни учители, специални педагози, педагогически съветници, психолози, социални работници. Обученията могат да бъдат организирани успоредно в няколко големи областни града, за да бъдат обхванати по-големи групи от хора.
2.Системни обучения по Лечебна педагогика и социална терапия на родители на деца с увреждания и СОП във връзка с възможността тези деца да бъдат обгрижвани адекватно от една подкрепяща ги семейна среда.
3.Сформиране и участие на екипи от специалисти, обучени по методите на Лечебната педагогика за диагностициране на случаи, съставяне на индивидуална програма и проследяване на всеки отделен случай на дете с увреждане или СОП.
4.Предоставянето на услуги, насочени към консултиране, подкрепа, рехабилитация, индивидуални ежедневни или почасови обучителни занимания в центровете за работа с деца с увреждания и СОП и в други извънучилищни форми.
5.Предоставяне на услуги, насочени към семействата на деца с увреждания и СОП.
6.Възможност за практика по Лечебна педагогика и социална терапия за специалистите и родителите, посещаващи обучителните програми, в различни европейски страни и лично запознаване с постиженията в тази област.
7.Разработването съвместно с МОНМ на програма за сертифицирането на тези обучения в България и включването като квалификационна или преквалификационна педагогическа степен във ВУЗ.
8.Разработването съвместно с МОНМ и МТСП на програми за професионалното насочване и обучение на децата и младежите с увреждания и СОП.
9.Разработването на програма за професионална реализация в периода след завършване на средното образование на младежите с увреждане и СОП и интегрирането им в професионални социално-терапевтични пространства или институции, както са наричани в европейските страни.
10.Създаване съвместно с държавните институции на социално-терапевтични пространства /институции/, които да поемат младежите и възрастните хора с увреждания и СОП.
11.Създаване съвместно с инситуциите и неправителствените организации, както и с участието на активни граждански групи на възможности за изява на талантливи деца с увреждания и СОП под формата на концерти, изложби, публични прояви.

     С това отворено писмо до Вас още веднъж заявяваме позицията и готовността да се включим активно в предстоящите процеси, с искрената вяра и надежда, че всички деца в България имат правото на истинска грижа и любов от страна на нас възрастните, независимо коя институция или позиция представяме. Те всички са нашите български деца.

Ползотворна и конструктивна работа
 
На 31.01.2010 год., в София, по време на 11-та семинарна седмица от тригодишното обучение по Антропософска лечебна педагогика и социална терапия се проведе Кръгла маса.

      Гости на това събитие бяха представители на Сдружението по Валдорфска педагогика: г-жа Величка Йорданова, една от основните движещи сили на първия семинар по Валдорфска педагогика, приключил непосредствено преди започването на нашия семинар, както и организатори и представители на първата в България валдорфска детска градина „Златно зрънце” г-жа Теофана Манева и г-жа Анриета Далова. Към обсъжданите теми се включиха учители от 39 СОУ - София, чуждестранни и български лектори: г-н Хартвиг Елерс – специалист и лектор в областта на биодинамичното земеделие и социалната терапия в Германия,  Деян Димитров – евритмист и лектор в Германия, организаторите на тригодишното обучение: Едит Моор и Герхард Херц. Д-р Димитър Димчев – председател на Антропософското общество в България също беше наш почетен гост.

     Домакини на събитието бяха над тридесет участници – семинаристи, специалисти от над десет града на България.  Галина Трифонова и  Цвета Христова като част от специалистите представиха своите мнения и идеи. В хода на дискусионния разговор се включиха и други участници, а поради напредващото време разговорите продължиха и след това.

     Макар, че идеята на тази среща визираше теми, които бяха от компетенцията на Министерството на образованието и Министерството на труда и социалната политика,  и въпреки отсъствието на техни представители, онова което произтече като идеи и като изводи беше изпълнено със силен заряд на осмисляне и осъзнаване от страна на участващите. По време на дискусията се достигна до важни изводи, които биха довели след себе си бъдещи инициативи:

1.      Да се даде равен шанс и възможност за алтернативно образование в България и това да залегне в бъдещия Закон за образование.

2.      Да се подкрепят родителски инициативи с цел основаване на Валдорфско училище, както и с цел развитие на различни форми на лечебно-педагогическа работа.

3.      Да се води постоянен диалог в обществото – на ниво държавни институции, на ниво педагози, на ниво родители като се организират срещи, кръгли маси и се презентират методите на Валдорфската педагогика и на Лечебната педагогика.

4.      Въпреки, че целите на Сдружението по Валдорфска педагогика и Инициативата по АЛПСТ са еднакви, то поради спецификата на различните целеви групи, към които се обръщаме, пътищата за постигане на тези цели са различни. Това е база за едно бъдещо сътрудничество, ползотворен контакт, обмяна на опит и съвместни инициативи.

5.      Седемте регионални групи в Стара Загора, Плевен, Варна, София, Търговище, Велико Търново, Смолян, създадени по време на обучението по АЛПСТ да насочат своите усилия към подкрепа на вече родили се локални инициативи, както и към осмислянето на нови, в сътрудничество с местни организации, както и с родители и педагози. Както каза Йорданка Димова: „Всеки да започне да прави малко, но от сърце!”, а думите на Йорданка Крумова бяха: „Нека всеки от нас направи крачка встрани от рутината!”.

6.      >Да осмислим себе си като една цялост, като един организъм, който пулсира и действа застанал зад идеите на лечебната педагогика и социалната терапия в България в името на онези, които се нуждаят.

7.      Основата на нашата външна работа да бъде дълбоката ни връзка и познаване на антропософските идеи и принципи, стремежът към системна лична работа и себеразвитие.

 

     Нашата Кръгла маса имаше своето камерно продължение след един ден, когато Герхард Херц, Дорина Василева и Веселина Куртева се срещнаха с представител на Парламентарната комисия по образование, с който протече разговор в посока – какви са стъпките за сертифицирането на тригодишното ни обучение, както и пътя за нови обучения в България под формата на магистратура в рамките на български университет. Имаме проявено истинско желание за помощ от негова страна в тази посока.

     Попътен вятър на всичко, което предстои!

  Дорина Василева -клиничен психолог, семинарист, организатор и модератор на Кръглата маса; e-mail: dorina69@abv.bg 

Предстоящ пореден семинар по Лечебна педагогика и социална терапия
 
12-тата семинарна седмица от Първия 3-годишен семинар по антропософска лечебна педагогика и социална терапия в България ще се проведе от 6 до 10 април 2010 г. в курортен комплекс "Св.Константин и Елена" до Варна в Международния дом на учения "Жолио Кюри".

Основни лектори този път ще бъдат лечебните педагози  Доротеа Шмидт (Германия) и Валерия Медведева (Украйна). Деан Димитров ще води отново евритмичното изкуство. Организирани са групи по тонова евритмия, рисуване и работа с вълна. Ако проявявате интерес да присъствате, можете да се свържете по имейл с някой от нас:

Едит Моор - главен организатор: edith.moor@bluewin.ch

Дорина Василева: dorina69@abv.bg

http://www.radar.bg/redirect.php?newsid=7048477

Добре, че Френд писа, та ме подсети да пиша и тук. Иначе за проекта на новия закон, точно по него бистрим, четем и мислим, ще искаме среща с Игнатов. Нашите майки смятат, че от нашите конкретни предложения, които многократно внесохме, вкл. и лично на Стоичков, шефа на образователната комисия ги дадохме, имахме и обещанието му, но според нас не са включени в законопроекта. И аз точно за тези стандарти за включващото образовнаие днес мъдрих какви ли са, има ли ги, тепърва ли ще се пишат?! Още преди много месеци сме пратили както и предложенията си към закона, така и нац. програма (по-долу), още в проект, за да заложат целите й като текстове в проекта.

Пускам и тук програмата, направо се самоцитирам от темата, която пуснах.

http://mediapool.bg/show/?storyid=164615&srcpos=7

Има ли някой присъствал на това обществено обсъждане, който да даде малко повече информация?
Всички знаем, че голяма част от проблемите в образованието се дължат и на липсата на пари. Дали това е най-правилната мярка в този момент???
Меко казано аз не съм на това мнение... А вие?

Не ми говори, че съм яхнала метлата и днес и вчера! Ей сега тук едно писъмце съм спретнала, ще го пращам на сайта на МОНМ, ей тук http://www.minedu.government.bg/news-home/2009/10-04-28_proekt.html

В заключение искаме среща с Игнатов.

Какво говориш Френд, разбира се, че става дума за пари. Не помните ли, че миналата година като сгащихме Вълчев по коридорите, накрая ни каза, цитирам: "От кои деца да взема, за да дам на децата с увреждания?!?" Ние онемяхме естествено и загубихме дар слово!

Винаги става дума за пари. Няма лошо, разбира се, че родителите на децата в частните училища си плащат данъци и всичко, и децата им имат право на държавната дотация за образование, нo мира не ми дава сърцераздирателния начин, по който Игнатов обоснова мярката. И те били деца на Бг и не трябвало да се сочат с пръст!?! Ейййй, дотам ли я докарахме, толкова ли цъфнахме, та я вързахме, та седнахме да оплакваме и съчувастваме на децата в частните училища?! Нали говорим за толерантност в обществото, да си помагаме, тези, които имаме възможност да помогнем на другите, да сме хора, човеци!

Е, хайде тогава да помогнем първо на децата с увреждания, на родителите им, да направим така, че всяко дете, без никакво значение дали е с нещо по-различно, да може усмихнато да пристъпи, в което си иска училище или детска градина. И да е щастливо там! И неговите родители да са щастливи и спокойни, да се чувстват равностойни български граждани.

Пишете горе в линка кум МОНМ, моля ви, пишете, няма как да стане без натиск от нас, хората долу, родителите. Нека видят, че ние долу сме много, нека видят, че сме хора, които си знаят правата, нека усетят силата отдолу.

Писах!

Аз пуснах това писмо, но на този мейл press_mon@mon.bg, защото дадения в линка ми връща писмата. Имам тел. на началника на кабинета на министъра, ще се обаждам за среща. Ако имате конкретни предложения по текста на закона, давайте да ги съберем в един документ, за да му ги дадем.


Уважаеми господин Министър, Уважаеми господа,

Благодаря за предоставена от Вас възможност за провеждане на широка обществена дискусия по проекта на Закон за училищното образование. Убедени сме, че единствено държавни политики осъществявани чрез широк и равнопоставен диалог с гражданското общество, биха довели до политики и законодателства, действително отговарящи и служещи на интересите на българското общество и граждани.

Като родителски алианс, обединяваш организации и родители на деца с увреждания и защитаващи правата на децата в неравностойно положение, искаме да вземем становище по проекта на Закон за училищното образование, във връзка с приобщаващото образование на деца с увреждания. Нашата организация е внасяла многократно конкретни предложения, както към Закона за народната просвета, така и към проекта на Закон за училищното образование. Същите предложения внесохме и до г-н Стоичков, председател на Комисията по образование и наука, и многократно сме ги обсъждали с представители на образователното министерство, както и с представители на други държавни институции, имащи отношение по въпросите на децата в България.

Заедно с предложенията ни, преди месеци Ви изпратихме и проекта на Национална програма за гарантиране правата на децата с увреждания 2010-2013 год., чиято Оперативна цел 1 е: Гарантиране на равен достъп на децата със специални образователни потребности до качествено образование и подготовка с оглед пълноценното им социално включване. В работната група по изготвяне на програмата участваха и представители на МОНМ, които са подробно запознати с нейните цели, мерки и сроковете за изпълнението им. Както и са присъствали на подробните и задълбочени дискусии по наистина изключително сериозните проблеми с равния достъп на децата с увреждания до образоватлната система, с дискриминационните принципи широко залегнали в образователната ни система, с лиспата на възможност на децата с увреждания да получат качествено образование, което да им даде шанс  за пълноценно развитие и равнопоставено включване в социалния и обществен живот.

За наше съжаление, запознавайки се с проекта на Закон за училищно образование, ние не виждаме в проекта сериозно да са залегнали мерки за предотвратяване на дискриминацията спрямо децата със СОП. Не виждаме предвиждането на законови текстове, които по сериозен и категоричен начин да търсят и залагат решенията на проблемите с приобщаващото образование. Липсва изричен текст, регламентиращ приобщаващото образование като неизменна част от правото на образование. Липсват конкретните и изрични мерки гарантиращи това право. Липсва специално предвидено и заложено в закона финансиране и предвидени бюджетни средства, които да обезпечат правото на равнопоставено и качествено образование за децата с увреждания. Липсват ясни регламенти как българските училища и учители ще бъдат стимулирани и подкрепени, за да осигурят и предоставят в училищата си достъпна и приобщаваща среда за децата със специални образователни потребности. Какви мерки се предвиждат за подготовка и обучение на педагози за работата с деца със СОП и как ще се предостави възможност и стимул на училищните ръководства да обучават педагозите. Необходима е много сериозна и всеобхватна държавна подкрепа за гарантиране правото на приобщаващо образование във всяко българско училище, защото децата с увреждания и родителите им са равнопоставени български граждани. Всички ние, независимо от пол, раса, етнически произход или здравословно състояние, имаме еднакво право на достъп до образователната система и получаване на качествено образование.

В заключение, бихме искали да помолим за възможност да се срещнем с министър Игнатов, за да обсъдим подробно проблемите и мерките, които следва да се заложат в проекта на Закон за училищно образование, както и като цяло мерките, които образователната ни система ще предприеме, за да гарантира равния достъп на всички български деца до образователната ни система.

С уважение: