В семейство на вегетарианец и месояден!

Според мен малко трудно ще се справиш с този проблем,продължавай в същия дух ,когато порасне достатъчно само ще реши,мисля че няма друг изход от ситуацията,иначе браво,на добро го учиш детето,малко хора учат децата си на доброта 

На колко години е детето ти?
Мисля,че вегетарианството е осъзнат избор и трябва да изчакаш то само да вземе решение да бъде ли или не. Дъщеря ми беше на около 12 години, когато заяви, че няма да яде месо, без агитация от наша страна /ние сме месоядни/. Уважавам нейното желание и се съобразявам с него. 

Тц,тц,тц... как можа да се омъжиш за такъв варварин-убиец, м?  Нали не възнамеряваш да лишаваш детето си от пиле и риба, само защото обичаш природата? Разбирам твоя избор и го уважавам, но моето мнение е, че е крайно егоистично да обременяваш и детето си с него.

И аз съм на мнение, че изборът на родителя не трябва да се налага на детето, докато то само не "избере". Още повече пък да е повод за конфликт с другия родител.
Това, освен за храната, важи и за всичко останало, според мен.

Не съм вегетарианец, но пък майка ми стана вегетарианка по някое време, докато още бяхме деца, и все пак не спря да готви за другите в семейството без месо. Т.е. не ни е налагала избора си. Моето мнение е, че детето трябва да опита месо и ако го харесва - да му се предоставя възможност да яде.
Моето дете пиле и риба не яде по свое желание, както и каквото и да е друго месо, просто не обича. Единствено смляно - под формата на кюфтета или мусака. Опитва, прави физиономия и бърза да изплюе преди да повърне. Не го карам да го яде, само защото ние с таткото сме месоядни.
Иначе смятам, че вегетарианството също е добър начин на хранене, особено като се знае с какви химикали се обработва месото и с какви боклуци се хранят и лекуват животните.
За любовта към животните - обясни, че и сред хората, както и сред животните има хищници и тревопасни. Ще те разбере.

Или луканка  Моят син е същия - дори да пасирам пилето, пак го усеща. Иначе бульони и всякакви творения с колбаси и кайми приема с радост. Според мен по-скоро го мързи да дъвче, отколкото друго, но няма значение. Предлагаме периодично, без да насилваме.

Discovery, National и Animal Planet са много поучителни канали. Тъкмо когато децата ми жално казват: "Горката сърничка", виждат как окървавеният лъв носи храна на малките си пухести лъвченца. Които инак ще умрат и тогава те ще бъдат "горките"... В природата няма никаква жестокост, има просто елементарен кръговрат, от който ние няма как да се изключим.

Мисля, че авторката зададе съвсем конкретен въпрос, а именно:
А не "Да възпитам ли детето си като вегетарианец?"
За съжаление всяка подобна тема се превръща в боза.

Мисля, че авторката получи и доста конкретни отговори или ти имаш някаква различна представа за конкретика? Смесените семейства си остават "смесени" на ниво родители, децата правят този избор впоследствие. Хранително меню трябва ли да се прилага? 

Прочети пак първия пост и може и ти да разбереш, че част от темата включва и дискусия за:


Доколкото разбирам, дилемата е морална, понеже авторката не може да представи смислени аргументи на детето си как е възможно хем да обичаш животните, хем да ги убиваш за храна.

А семесйтвата, в които единият е вегетарианец, а другият не - не са много. Нормално е да се получат повече отговори от тези, които си ядат еднакво, но все пак имат мнение по въпроса 

Аз не съм вегетарианка, но много хора ме мислят за такава, тъй като не обичам месо и са изключения случаите, в които го консумирам.  Дори и пица да си поръчам, тя никога не е с шунка или др. меса. Риба, обаче ям и много обичам.

месото, освен, че не ми е особено вкусно, ми е някак неприятно да го обработвам, особено ако става въпрос за бозайници.Правя асоциации и това е.рибата е глупава, но бозайниците имат усещания и възприятия, близки до нашите- това е моето не точно разбиране за нещата, а по- скоро нагласа към тези неща.Два месеца бях на "Дюкан" и ми струваше много усилия нагласата към този тип хранене.

Мъжът ми е месояден.

На детето предлагам всичко, каквото е предназначено за ядене, защото мисля, че всичко, което е представлявало храна за човека в продължение на хиляди и милиони години е необходимост.Ако впоследствие детето си изгради свой вкус или има неприязнено отношение към определена храна, не настоявам.


обяснява му се на детето "хранителната верига", може да му се разкаже всяко животно с какво се храни, може да се посети зоопарк и пред клетката на всяко животно да се обясни каква е храната му.Така то няма да бъде шокирано, а освен това нали най-любимите животни в детството са котенцата и кученцата, те също са хищници.

А насилие към природата, за съжаление има  в много аспектии то често като необходимост.За да се построят магистрали, по които да се пътува, за да се построят железопътни линии, пак се стига до насилие срещу природата.Да се отреже дърво за отопление или  дървен материал, да се откъсне цвете за букет- пак е вид насилие.Но такава е цивилизацията ни, някои неща са неизбежни

На твое място със сигурност не бих спорила с таткото за храната пред детето.
Не знам какъв съвет бихме могли ние да ти дадем, тъй като това е част от начина на възпитание. А това касае теб и мъжа ти.

Ние с мъжа ми сме вегетарианци, но ядем риба.
Децата са месоядни.
Никога не съм ги лишавала от месо. Но и не им готвя, защото ми става лошо от миризмата.
Месо ядат при баба си, в детската, в училище, нещо купено, което не изисква приготовление....
Когато пораснат, ако решат да станат вегетарианци, ще ги подкрепя.
Ако решат да останат месоядни - също ще ги подкрепя.

А да, нещо много важно искам да уточня - децата ми обичат и пазят природата, обожават животните, не са насилници.

Детето само трябва да избере дали да яде месо или не.
В случая няма значение дали родителите му са вегетарианци или не.
Лошото е обаче, че ако са такива, рядко или изобщо не предлагат месо на детето си и така то трудно може да направи своя избор само.
Дъщеря ми не яде друго месо освен пиле и то само в супа и риба под формата на пюре на Хип /нищо че е на пет  /
С баща й ядем месо.

По-големият ни син още от съвсем малък избягваше месото -мирешело му лошо. Само ако се опитам да му пробутам малко пасирано и го усеща.
Аз го подкрепям, защото изборът е негов.
Не трябва изборът да е краен, например на детето да му се яде месо, а да не му се предлага. По-добре е просто да се дава по-рядко и да е по-качествено месо-риба,  пилешки гърди.
И аз по-никакъв начин не мога да убедя мъжа ми, че не трябва да се яде всеки ден месо. Той е голям месар За сега успях да го убедя да изключим свинското. Все е напредък някакъв.

Ами ние сме почти такова смесено семейство. С тази разлика, че не се фиксираме върху това - "аз съм вегетарианец, вижте, колко съм праведен, храня се здравословно".
Аз ям месо, но рядко. Мъжът ми - още по-рядко. Не сме отявлени вегетарианци, но се случва продължително време да не ядем месо. Не ни се яде просто.
На детето обаче предлагаме, а и то обича много. Не го превръщам в дискусия или проблем. Не съм обяснявала как месото идва до нас и че за да го ядем е нужно да умре животно. Ще го разбере рано или късно, но подобно насаждане на отвращение към месото ми се струва доста стресиращо за детето, а и противоестествено. Хората са всеядни и ядат месо. Факт. Не искам да възпитам крехка, изнежена душа, плачеща за нещо подобно. Такъв е животът и той няма да се промени, защото аз така казвам или искам.