Как да накарам майка си да се съобразява?

И моята родителка никога не е признавала правото ми на лично пространство.Като бях тийнейджър и живеехме заедно,обаче,се случи нещо,което я шашна достатъчно,че да спре да ми влиза в стаята без предупреждение поне месец.ДА,жалко,но само за толкова.
Довела съм си гадже,късно вечерта.Майка ми си спи в стаята.Та,правихме каквото правим с момчето и голи,тръгваме да се обличаме.В това време,без никакво предупреждение,нахълтва майка ми с гръм и трясък да разбере що не спя по това време (аз това го научавам по-късно) и ни заварва голи.Няма да ви описвам какво е чувството.
Та,Вилико,не знам за теб,но на мен не ми е особено приятно някой си,пък бил той и собствената ми майка,да ме види гола,рошава,след секс,да не говорим за чисто голото тяло на партньора ми с всичките му атрибути.
Ама ти тва няма как да го разбереш,щото си готова свекървещица.Представям си как ще ходиш да завиваш синчето да не настине и то точно в сюблимния момент....

Верига е отговора ми за авторката.Не на врата на майка ти, а на вратата.Но ако е като моята,това няма да те спаси.Ще почне да звъни или на звънеца,или по телефона,до дупка.Независимо от часа и присъствието на малки ,спящи деца.Не знам как ще се оправиш с нея в такъв случай...

Здравейте момичета, прочетох всички мнения и искам да отговоря.

красива белла , аз също мразя стълпотворение от роднини на едно място, всички се суетят, препускат насам-натам, говорят разни неща...Адски изнервящо е. Не допускам такива мероприятия в къщи. А ако има някакъв повод го правя на заведение. Защото винаги в къщи когато дойдат хора започват коментари... те младите.. какво правят.. какво струват... т.н.

viliko Не помня кога последно майка ми е донесла нещо за децата ми. Един памперс не ми е дала. Шоколада в нас е забранен, а и никой не се натиска да носи каквото и да е за мен или децата. По скоро е обратно, аз да дам нещо ако може.

mari45 Моят апартамент в града съм го дала на приятели да живеят без наем и нямам ключ за там.От както са там не съм си позволила да отида без изрично обаждане и уговорка.Не е в мой стил.

pipinkaАз нещо не разбрах авторката   - как така отдавна имаш собствено жилище , а в същото време се е наложило да живееш в мазето на свекървата ? Защо не си отидохте в твоето собствено жилище ?
Ето защо:Апартамента си вече го бях дала на приятелското семейство, което все още живее там. Защо трябваше да разбутвам и хората заради моите проблеми?И те са с малко дете.А и уговорката си  е уговорка.

viliko какво значи собствен дом? Там където се чувстваш добре и уютно или там, където си броила парите за имота? Според мен бъркаш понятията. Едно е собственост, имот.. къща, а друго е дом. Домът в там, където ти е семейството, децата т.е. най-скъпита хора. А къщата може да ти е навсякъде.

Мнението ми е, че след като вече сме семейни, имаме деца, съпруг/а, наш си начин на живот и рабирания, отношенията м/у родители и деца трябва да претърпят прогрес т.е. да се отнасяме един към друг като големи и зрели личности. Нямам нужда да се държа за полата на майка си ( от доста отдавна съм се отделила - бях на 15) и не искам да ме третира като малко дете. Често се получава, че майките поради направени грешки в отношенията с децата си, след време започват една ... "кампания по оправяне на нещата". Това включва и чести безкрайни разговори по телефона (никога за нейна сметка), театралничене пред чужди хора с внуците (на баба гордостта), а иначе може и две-три седмици да не се обади да пита как са и т.н. То край няма. Хубаво е да се спазва дистанция.  

Ако не ми нахълтва в спалнята докато спя с децата  ( мъжа си не спя), аз ще си помисля, че по-малко обича внуците си ли? Неее, просто ще се зарадвам, че за първи път в живота си ме е разбрала.

Искам да кажа за последно нещо - не приемам, че трябва да ми се обаждат по телефона близките ми, ако искат да дойдат да ме видят мен, мъжа ми или детето. говоря за бабите, защото само баби си имаме. Ключове не съм давала, така че никой от тях не ми е нахълтвал. Когато съм живяла с роднини - чукало се е на вратата при влизане, разбира се. Но това е така, защото всички вкъщи са го приемали за нормално. В същото време обаче, ако моята майка или баба си влизаха, когато искат, без да чукат, без предупреждение - бих намерила тактичен начин да ги помоля да не го правят. Ако видя обаче, че не се получава, надали ще апелирам в темите тук, видиш ли колко са нетактични, как не ме оставят на мира. А просто бих намерила друг вариант, защото като не ми харесва моментното положение - винаги се намират начини за промяна.
Поставям се от страната на баба си например - възрастна жена, с една пенсия, ама винаги е купувала по нещо на детето, за да го зарадва, идва с усмивка, с любов, защото й липсваме. Та представям си какво ще изживее, ако аз й се развикам - защо се влачиш, имам нужда от лично пространство, обаждай се предварително, преди да дойдеш... Това първо.
Второ - за дома. Дали казвам дом или къща или апартамент в случая няма значение, защото влагам нещо различно. А именно - когато този дом е създаден с труд от родителите ти и с любов ти е подарен - не мисля, че е коректно те вече никога да не го чувстват като свой. А щом го чувстват свой - нормално би било за мен да идват, когато искат.
Трето - аз също не съм особено близка, както споменах, с майка си. Тя винаги е мрънкала колко гаден е живота, как никой не й е помогнал, в същото време тя самата с нищо и на мен не е помогнала...ама то нормално явно, защото така тя определя отношението на родителите си към нея и някак го прехвърля върху мен. Въпреки, че далеч не е истина това, но е друга тема...Но въпреки това, ако дойде без предупреждение, няма да се подразня. Просто съм такава.
В тоя ред на мисли аз вярвам, че една майка трябва винаги да е добре дошла в дома на децата си. Наричайте ме свекърва, свекървище и т.н., все тая, но аз детето си възпитавам така.
Надявам се да е станало по-ясно сега мнението ми по темата.

natali06,не знам защо си надебелила отговора си към мен,че не вземаш наем на приятелката си.Аз дори не съм разбрала,че си си дала апартамента.Имах впредвид майка ти-останах с впечатление,че живееш в нейна къща и нея визирах в поста си.

И всъщност не си ли слагате ключа на вратата?Не заключвате ли?Така който идва,ще звънне.

Какъв точно?

Значи допускаш, че все пак не се получава понякога. Е, natali06 е била тактична 100 пъти както обясни. И не се получава.
Затова пак питам Какъв точно начин?  
Щото начин е: да сложи верига; да вземе на майка си ключа; да заключва вратата от вътре и в бравата да стои ключа, за да не може да се отключи отвън; да я накара да се обажда преди да дойде, ама това не били "нормални" начини... Та затова много настоявам да науча за друг начин.

Ами не е станало!

При все, че не си близка с майка ти, т.е. тя не идва просто така у вас, нахълтвайки първо в спалнята ви, ти си категорична, че така е редно, както казваш ти?! И си сигурна, че ако започне да идва без предупреждение и си влиза когато и където намери за добре, няма да и се разсърдиш изобщо, предвид отношенията ви? Няма да се оплакваш като авторката от майка си, казваш...
Не си сигурна обаче, че си "просто такава", защото не са подложили търпението ти на изпитание по подобен начин!

На мен ми е пределно ясно мнението ти,Viliko.Но на теб явно не са ти ясни някои житейски ситуации и решението на някои битови проблеми.И въпреки това се изказваш категорично.Говориш за себе си,и не намираш проблем.Ами,как ще намериш,като такъв има авторката,а не ти.
Емпатия,VIliko,емпатия.Възможна ли е при теб?

Извинявай, вероятно не съм се изразила правилно, предвид емоциите който изпитвам докато пиша! Да, тази къща в която живея е на родителите ми. Колкото на майка, толкова и на баща ми. За справка да кажа, че макар и баща ми да има ключ, никога не влиза без да изляза да му отворя вратата и да го поканя. Ключ на вратата не държа защото в къщи имам един агент на 4 год и не знам в кой момент ще реши да отиде някъде
 Обаждането по телефона от близките преди гости е признак на възпитание и уважаване на личния живот и пространство на другия, а не е каприз и прищявка на неблагодарното дете, живеещо в "Второ - за дома. Дали казвам дом или къща или апартамент в случая няма значение, защото влагам нещо различно. А именно - когато този дом е създаден с труд от родителите ти и с любов ти е подарен - не мисля, че е коректно те вече никога да не го чувстват като свой. А щом го чувстват свой - нормално би било за мен да идват, когато искат. Нищо не ми е подарено, а предоставено временно за живеене, за което аз полагам всички грижи по поддръжка на къщата. Което повярвайте ми никак не е лесно и евтино. Но целта на моето пребиваване тук, в родителската къща е децата да са ми здрави, нищо повече.