Подаръците "отбий номер"

Обидно е,разбира се.Бих била резервирана към такива мои 'приятели'.
Ние предпочитаме да подаряваме пари,а и по-близките ни приятели също дават или пари или предварително се интересуват от какво има реална нужда,за да го купят.

Всяко незачитане на децата ми, под каквато и да е форма, води до челен сблъсък  . Но досега не се е случвало. Дори и свеки ( не се интересува от децата ) винаги се обажда да пита какво да купи.
Не отбивам номер с децата на приятелите ни. Питам от какво имат нужда, на по-големите давам пари да си изберат сами. Ако проявя неуважение към тях нали и те няма да уважат моите  

Детето ми не е получавало такива подаръци, но аз да! Остава ми едно наум за тези хора и нищо повече.
Не съм ходила на РД, защото не мога да измисля и направя подарък, какъвто заслужава определеният човек.

Мисля, че това си до типа човек. Аз да си призная честно, не отдавам особено значение на подаръците, а по-скоро на жеста, отношението. Не обичам да поръчвам предварително подаръци и предпочитам човек да ме уважи като отдели от свободното си време, за да дойде на празника ми, а не, за да ми избира подарък ( за мен или за детето). По същия начин подхождам и, когато подарявам. Не избирам кой знае колко дълго време, не съм се сещала и да питам кой от какво има нужда. Естествено, гледам да показвам уважение, примерно не подарявам супер евтини играчки от магазин за едно левче и т.н. Подаръци под формата на пари не възприемам, дори да са за сватба, абитуриентски бал или други такива поводи.  Не казвам, че съм по-добра или по-права от хората, които постъпват по друг начин, просто не мога да се развълнувам заради подарък, независимо от коя страна съм- на подаряващ или получаващ.

Определено се дразня на този вид "подаръци". Винаги подарявам хубави неща и много се радвам когато хората ги харесат. Или подарявам хубав подарък или не  подарявам нищо, което в същност не се е случвало. Абе хора всякакви...

И аз не отдавам значение на подаръците, колкото на жеста. Личи си кога и най-дребния дар е подарен от сърце и с желание. Не обичам да ми дават пари, нито на мен, нито на децата ми, защото от каквото и да имаме нужда, не е работа на чуждите хора да ни го осигуряват. Това си е мое виждане на нещата, аз давам пари често, защото знам, кой точно това очаква от мен и гледам да удовлетворя човека. Но обичам да подарява също така, винага избирам с желание и радост, независимо дали става въпрос за деца или възрастни.
На мен ми стана адски обидно на първия рожден ден на дъщеря ми, когато мои много близки дойдоха с празни ръце, защото юли месец купиха количка с кукла от ларедута и заявиха, че е за рд-то. Не съм очаквала да донесат нещо голямо, но поне по един банан да бяха купили, егати. Направо умът ми не го побира, аз никога не бих постъпила по този начин. Но ето, хора разни.

Зависи кой подарява подаръка.
От много близко приятелско семейство за малката, когато беше на 30-на дни, получих лятна рокличка размер 6-9 месеца. Не се обидих и не го приемам като отбиване на номера, а си го обяснявам с факта, че нямат деца. Друг е въпросът, че можеха да ме попитат какво искам /пак подчертавам много сме близки/.

Аз обикновено питам родителите какво да купя, ако става въпрос за РД, погача, кръщене.
От друга страна не може да изискваме специални подаръци. Всеки има собствен вкус. Това че, на нас не ни харесва дадено нещо, не означава,че онзи който го е купил е отбил номера.

  Аз пък не мога да го разбера това вторачване в подаръците.

винаги когато правя подарък, се опитвам да разбера от какво най-много се вълнува детенце, или ако е възрастен какво точно желае. Обичам да доставям удоволствие с подаръците и винаги се старая да са внимателно подбрани.

Преди една година получих обида от жена, която смятах за близка приятелка и по този повод, когато най-нагло ме покани на Цветница, отидох и й купих едно глинено гърне, което беше дори прашасало, умишлено не го почистих и му оставих цената, и го оставих в същия черен плик в който ми го дадоха в магазина - а защо гърне, защото бяха се нанесли в ново жилище. постъпих така защото ден преди моят рожден ден се самопоканиха, ние не планирахме празненство, защото предния ден носихме цял ден плочки за жилището, детето го нямаше, сестра ми не можеше да дойде, и отгоре на всичко бяхме смазани. След като казаха че "Утре вечер ще пием по ракия" аз се приготвях цял ден и тя в 11 вечерта се обади и ми каза: сядайте вечеряйте и не ни чакайте че ние още не сме си довъшили работата. На другата вечер обаче - ни се обадиха да ни поканят у тях на вино, защото били уморени и се прибрали малко по-рано, аз не исках да сляза, мъжът ми също. След няколко месеца ни поканиха на Цветница, аз не исках да отида, но мъжо настояваше и аз му казах че ще отида при условие че не ми се меси. Реакцията с подаръка ми - беше с цел да не ме кани повече. А за нейния рожден ден, който беше 2 месеца преди моя аз и се обадих специално да я попитам какво иска, тя каза парфюм. Аз не съм материален човек, каквото е подарявала на детето ми - не го е обличало никога, и по този повод не съм за подаръка, а просто за реакцията й, защото ние преди да ходиме за плочките минахме през тях и аз видях че те всъщност слагат дръжки на шкафчетата си и работата не е чак на живот и смърт, т.е. като е казала че ще дойде можеха да дойдат все пак, а пък и можеше в 19-20 часа да каже че няма да идват, ако не бяха се самопоканили - ние със съпруга ми щяхме да излезем и да не се занимавам цял ден с приготовления и с мускулна треска - излишно е да казвам че това ми беше най-тъпия рожден ден, и то точна годишнина (30).

Тинта - браво. Не бих се сетила да го направя така.
Аз обичам и подаръци и пари. Всеки е различен.
Случвало ми се е да отида някъде без подарък по една или друга причина.
Случвало се е да ми подарят нещо, което не ми харесва, но не съм издребнявала.
Всеки е различен по манталитет и затова реагира различно.

Чудя се защо още общувате и се каните по празници? Не е ли по-добре да не идеш, отколкото да се напреварваш да надхитриш другия на тема тъп подарък и безполезен подарък. Второто очевидно е по-изнервящо.

tinta , твоят случай е за тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=435542.0;topicseen

eddy6, и аз се питах същото.

П.П. И темата май беше за подаръците за децата ни. 

Получавал е малки дрехи. Много ме е било яд, защото не са били лоши,но все пак по добре да се купи играчка, ако не си добре информиран за мерките на детето. После съм ги подарявала и аз на други приятелки ей така без повод на по малки деца, за да се износват.

А имам и една приятелка , която през годините най редовно ми подаряваше дрехи 2 номера по малки , отколкото носех , само за да ме накара да се чувствам дебела и беше много смешно, защото ние носехме еднакви номера и аз като съм и купувала за нея, съм мерила по мен. Та беше от видно по видно, че го прави нарочно и накрая взех да го приемам на майтап и да и ги връщам, за да може уж тя да ги носи, естествено, че те и на нея не и ставаха.  

от случая аз не ги каня, но тя умираше да ни кани - от както подарих това гърне - вече не ни е канила  , от своя страна прекратих всички контакти с нея, мъжете ни са колеги, а и тя им се пада някаква колежка де - работят в едно учреждение