Публикувана: 14 окт. 2009, 22:26 ч.
Последно мнение: 25 окт. 2009, 08:26 ч.

Карате ли се с майка си ??

10 702
99
1

Отговори

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 15 окт. 2009, 19:36 ч.

Мнения: 1 296

За съжаление аз съм от тези, които не могат да се похвалят с любвеобвилна майка, а най-малкото с майка-приятелка.

# 46 15 окт. 2009, 20:11 ч.

там от където съм
Мнения: 1 073

О,не!Майка ми е много добра и отговорна жена, винаги когато е имала възможност ми е помагала и никога не ме е ангажирала с нейните проблеми които не са никак малко.Уникална е и много я обичам.Преди не я оценявах колко е важна за мене,но откакто се роди дъщеря ми и съм в лицето на родител си давам сметка какъв човек е стоял зад гърба ми .Не се карам с нея,няма за какво ни се разбираме само с поглед,надявам се и аз да съм такава майка.

# 47 15 окт. 2009, 20:40 ч.

Мнения: 4 380

Цитат на: Шани в чт, 15 окт 2009, 15:06

Цитат на: xenia в чт, 15 окт 2009, 02:08

. Защото такава е била майка ти, такава биба ти и въобще..нямаш друг модел на поведение.

аз съм расла в голяма свобода (ако мога да се изразя така. Но свобода и доверие, не свободия...
Обаче на моята дъщеря не мога да й я дам. Просто животът сега е друг и няма как да я оставя безконтролна.
Убиецът на сестрите Белнейски е все още неизвестен. Майката кога беше разбрала, че децата липсват?

Ти си и значи пазача от убийците. Laughing

Ами твоя пазач кой е? Защо си мислиш че дъщеря ти има нужда от боди гард в твое лице?

# 48 15 окт. 2009, 20:46 ч.

Мнения: 485

Случва се да се поскараме, но е по-скоро изключение. Майка ми е много кротък човек, за разлика от мен.

# 49 15 окт. 2009, 20:51 ч.

Мнения: 352

Не често. Но определено, ако не съм на нейното мнение. И в този случая предпочитам да не споря, за да не се караме. Пред нея уж се съгласявам да не стане война, но си знам какво да правя и си го правя после.

# 50 15 окт. 2009, 21:28 ч.

Мнения: 84

Днес цял ден тази тема ми се навира в очите. И в душата. Преди 9 години на днешния ден за последен път празнувахме рожденния й ден заедно.
Колкото и да се карате с майките си, колкото и да сте различни и да имате усещането, че не ви разбират - намерете сили и време да ги гушнете и да им кажете, че ги обичате!

# 51 15 окт. 2009, 21:41 ч.

Мнения: 2 164

Игуана,ти ме накара да се размисля.Мама е най-тихия човек,когото познавам и на мравката път прави,което ме изнервя.След смъртта на баща ми живее при нас,което доста наруши навиците ни.Винаги съм била свободна и независима от родителите си,трудно се разбирах от дете с тях,било ми е мъчно,че в тяхно лице не съм намерила приятел - трудно показват емоции,чувства.С годините разбрах,че хората са различни и не можеш да искаш нещо,което не притежават.За много неща се виня и може би за това показвам обичта си към децата,нещо което не помня в детските си години.Обещах си - ще бъда по-добра с мама!

# 52 15 окт. 2009, 21:55 ч.

Мнения: 84

Бъди, Белла.
По леко е да се опиташ сега да бъдеш добра, отколкото един ден да понесеш тъгага и угризенията, че не си го направила. А и ако успееш да бъдеш добра с нея ще я направиш щастлива - дори и да не го покаже.

Последна редакция: чт, 15 окт 2009, 22:09 от iguanna

# 53 15 окт. 2009, 22:24 ч.

Мнения: 148

И според мен е по-важно да обръщаме повече внимание на добрите качества на майките си, отколкото да се втренчваме в лошите. И аз самата притежавам такива. Понякога съм се вбесявала от себе си, но търся решение...
Не че моята майка не ме вбесява понякога, но (и аз от позицията на родител) като се поосъзная какво ми е дала тя и баща ми(а той колко ме дразни напоследък, сигурно кара нещо като критическа), струват ми се маловажни препирните ни. Всеки трябва да отстъпва.

Мисля си... Не е ли най-милата дума "мамо": веднъж - да има на кой да я кажеш,
а друг път - да я чуеш?

# 54 16 окт. 2009, 02:07 ч.

София
Мнения: 1 262

"виж каква е майката, за да разбереш каква ще стане дъщерята" - народна мъдрост Laughing

много си приличаме, затова сме в постоянни пререкания Whistling

# 55 16 окт. 2009, 07:22 ч.

Мнения: 196

Никога-тя е най-добрият и доверен мой приятел.Много си помагаме,а и ако аз или тя не сме доволни от нещо си го казваме спокойно без кране и сърдене.

# 56 16 окт. 2009, 07:39 ч.

Мнения: 27

Разбира се ,че се караме няма как иначе живеем под един покрив.Някой беше казал,че две жени брашно не мелят, но тя премълчава, аз премълчавам. По някога излизаме двете и си говорим за това което ни товари, обижда и наранява.Мисля ,че трябва да търсим баланса, и като се има предвид ,че с възрастта ще става по трудно.

# 57 16 окт. 2009, 09:53 ч.

Ние с моята се караме много. И това много ме боли, но в крайна сметка и на мен ми е писнало от както се помня все мнение да ми налага и никога да не иска да ме разбере. А пък недай си боже и споделя нещо тя го използва като оръжие и вместо да се опита да ме разбере и да ми влезе в положението, тя рови все повече и повече в раната. Като ровенето се състои в това, че каквото иска да си каже, винаги си го казва под вида на Ирония и насмешка.
Просто не се разбираме. И аз от много години престанах да и споделям каквото и да било. Както и съвети не искам от нея.
Имам чувството, че тя изобщо не се усеща колко много ни вреди това нейно мислене,с което винаги твърди колко права е тя и колко грешно мисля аз.
Как не разбра колко се очуждавам по този начин от нея?

Много болна тема ми е това...

# 58 16 окт. 2009, 10:10 ч.

Мнения: 233

Никога не съм се карала с нея- късметлийка съм явно. Тя е най- готиния човек, когото познавам. Винаги е готова със съвет (в 99,9% правилния), винаги ми помага, безкрайно добра и раздаваща се, не ми се меси много, приема моите решения, винаги е до мен като ми трябва, безкрайно търпелива, приела и грешките ми без скандали и ме е научила да се поучавам от тях. Изстрадва всяка моя тръпка с мен. Обичам я безкрайно много. Тя е безкрайно силен човек, пребори рака- само се моля да ми е жива и здрава Praynig