Аз затова никога не съм имала амбиции да съм й приятелка, аз съм и майка-тя ми е дъщеря, не искам да знам абсолютно всичко, защото м/у родител-дете не може и не е нормално да можеш да разбереш всичко.
Ей тук е според мен разковничето. Ако сега не си промениш мнението и не пожелаеш да й бъдеш приятел, ще загубиш връзка с нея. Майка ми не ми е била приятелка, била е строга и е треперела над мен и понеже ме е възпитала добре съм я слушала, но не съм споделяла с нея и до днес ми тежи. Започни да споделяш и тя ще ти разказва, не всичко, но поне донякъде ще си в течение. Думите ти към нея звучат малко неуважително-не я гледай отгоре. Като не й харесваш червената коса,защо аватара ти е с червенокоска...споделяй и ще научиш повече за нея и тя ще е по-щастлива като чувства твоето топло отношение и няма да ти привлича вниманието със стряскащи разходки.
Ще кажеш-твойта дъщеря е малка, аз ще ти отговоря, ще се радвам като стане колкото твоята да ми напомниш ти на свой ред, че трябва да съм приятел на детето си.