Искам или не, той се променя непрекъснато - от дребните планове до големите цели. В това му е чара! Да си променя миналото, ако можех? Да, бих научила повече неща.
- Публикувана: 22 окт. 2009, 01:10 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2009, 12:58 ч.
Бихте ли променили живота си?
Бих променила някои неща, но това не означава, че съжалявам за нещо. В момента се подготвям за една работа, която много исках преди години, но тогава заради други обстоятелства не започнах. Сега всички тези обстоятелства ги няма, но вече е доста по-трудно. И все пак не съжалявам. През това време направих достатъчно значими за мен неща. Знам, че не мога да променя миналото (е, има и грешки, които са поправими), но научих, че мога да променя бъдещето и това е важното.
...
Промяна може да има само в мен, откъм характер, но се уча с годините да съм по точна в преценките си за хората!
Промяна може да има само в мен, откъм характер, но се уча с годините да съм по точна в преценките си за хората!
и в моя случай е така.
По принцип нямам навик да се връщам назад и да съжалявам,защото не правя компромиси със себе си,т.е подреждам нещата точно така както смятам,че са най-добре за мен към съответния момент,но ако имах възможност да се върна назад единственото,което бих променила е държавата в която избрах да живея,нищо друго не бих променила.
не, не бих.моя живот най-общо казано се дели на две части.преди да срещна съпруга си и след това.ако променя нещо от първата(всички грешки и слабости които съм допуснала и които ми помогнаха да израсна и да разбера какво всъщност искам от живота) рискувам да ни се случи втората.
Да прекарам последните месеци с баба ми и дядо ми, а не да ходя на свиждания по казарми. 
Харесвам си живота, мисля си, че в много отношения съм късметлийка. И пак бих променила някои неща. Не всички решения, които съм вземала са били правилните, не всяка грешка е оставала без трайни последствия. Винаги ще ме е яд, че не продължих образованието си.
Но като цяло, имам повече отколкото заслужавам, май.
Но като цяло, имам повече отколкото заслужавам, май.
Е, разбира се, що за въпрос.
Загубила съм толкова време, инвестирано в неподходящи хора и разни други безмислици, че няма как да не съжалявам за това.
Може и да ви се струва странно, но времето за мен е най-ценно и понеже е нещо като мой господар, бог, кумир, много ми се свиди.
Всичко, което искам е свързано с време и за съжаление няма да ми стигне.
Затова, промените, които бих направила с живота си, ако имах възможност да върна часовника назад, биха били свързани с това.
Загубила съм толкова време, инвестирано в неподходящи хора и разни други безмислици, че няма как да не съжалявам за това.
Може и да ви се струва странно, но времето за мен е най-ценно и понеже е нещо като мой господар, бог, кумир, много ми се свиди.
Всичко, което искам е свързано с време и за съжаление няма да ми стигне.
Затова, промените, които бих направила с живота си, ако имах възможност да върна часовника назад, биха били свързани с това.
Вече няма значение, какво е било до сега. Важното, че сега съм щастлива и положението, в което съм в момента, не бих искала да го променям за нищо на света. Имам 2 прекрасни деца, имам чудесен съпруг, вече нямам работа, а се отървах и от много от килограмите си. Занимавам се с това ,което ми харесва, чувствам се полезна и на себе си и на семейството ми. И искам още и още.
Щом до сега съм оцеляла, значи няма какво да се връщам назад. Винаги съм била много емоционална - и когато обичам, и когато работя, и когато живея с някой. Може би, ако бях по-малко чувствителна, щях да го живея по-добре този живот. Сега като се обърна назад, виждам, че не си е струвало чак толкова да преживявам много неща, но какво пък - минало заминало. Сълзите са изплакани - така ми е олеквало.
Гледам дъщерите си - едната е вече подчертано емоционална, а другата се очертава такава от сега... Ето това ако мога да променя, ще се радвам. Едно време баба ми ме прегръщаше и ми казваше "Миличка, толкова си емоционална. Толкова ще страдаш от това." И какво - нищо, просто го приех. Ще се опитам да втълпя на момичетата си, че някои неща просто не си струват емоцията, други си струват, ама ако е по-обрана. Най-тъжно е, когато си сам с чувствата си. Искам да бъда до тях или да ги накарам да се нуждаят една от друга за да споделят чувствата си. Дано успея!
Щом до сега съм оцеляла, значи няма какво да се връщам назад. Винаги съм била много емоционална - и когато обичам, и когато работя, и когато живея с някой. Може би, ако бях по-малко чувствителна, щях да го живея по-добре този живот. Сега като се обърна назад, виждам, че не си е струвало чак толкова да преживявам много неща, но какво пък - минало заминало. Сълзите са изплакани - така ми е олеквало.
Гледам дъщерите си - едната е вече подчертано емоционална, а другата се очертава такава от сега... Ето това ако мога да променя, ще се радвам. Едно време баба ми ме прегръщаше и ми казваше "Миличка, толкова си емоционална. Толкова ще страдаш от това." И какво - нищо, просто го приех. Ще се опитам да втълпя на момичетата си, че някои неща просто не си струват емоцията, други си струват, ама ако е по-обрана. Най-тъжно е, когато си сам с чувствата си. Искам да бъда до тях или да ги накарам да се нуждаят една от друга за да споделят чувствата си. Дано успея!