Как може на брат ми да не му пука?

Чета повечето истории тук и има доста съдби подобни на моята.

Когато бяхме малки с брат ми винаги родителите ни се  отнасяха еднакво към нас.
В училище аз бях много добра ученичка, гордостта на родителите ми, брат ми често носеше двойки,
мисля че от този момент родителите ми започнаха да предочитат мен и аз бях по обичаното и глезено дете.

Спомням си веднъж имаше екскурзии за Франция от училище, и аз и брат ми много искахме да отидем.
Отначало родителите ми отказаха, наистина нямаха пари, след това обаче взеха назаем от баба и дядо, но парите стигнаха само за мен, за брат ми нямаше ексурзия.
Той оттогава мисля, че започна да ме мрази. Когато се върнах от екскурзията, бях си направила много снимки.
Брат ми е взел взичките ми снимки и ги е изхвърлил, след това си призна, но извинение от него не получих.

Забравих да кажа, че сме от турски произход.
Брат ми се чувства задължен да помага на родителите ми. А моите родители не са религиозни, както би трябвало да бъдат.
Аз започнах да следвам, заживях с приятеля ми българин.
Родителите ми нямаха нищо против, много ни помагаха, а брат ми помагаше на тях.
Родителите ми живеят заедно с баба ми, дядо ми, леля  и чичо, които нямат деца. Всички живеят заедно в голяма къща.
Къщата е на дядо и на чичо ми.

Брат ми нямаше нищо против приятеля ми, нищо че е българин, но родителите ми се страхуваха от баба и дядо.
С брат ми имахме по онова време много добри отношения, той много ми помагаше и покровителстваше.
Обаждаше ми се често по телефона да ме пита имам ли нужда от нещо, помагаше ми, разбираше се с приятеля ми много добре.
След това брат ми се запозна със сегашната си съпруга, също българка.
Майка ми не я хареса, започна да злослови, настрои и мен. Майка ми беше убедена, че това момиче иска да раздели брат ми от нея и мен. Един път майка ми беше казала на баба, че аз и майка ми мислим че съпругата на брат ми е долна жена, баба ми е стара, не може да пази тайни веднага казала на брат ми, а той на годеницата си.
Оттогава омразата на брат ми към мен се завърна. Брат ми ме наклевети пред баба и дядо, че имам приятел българин.
При нас мъжът може да е с българка, но жената не.
Баба и дядо се обидиха много, казаха да си ходя сама, приятелят ми не го искат в къщата си.
Аз си ходех отвреме на време сама, те се държаха така все едно нищо не е станало.

Минаха още няколко години, с приятеля ми решихме да се оженим. Майка и татко се страхуваха от баба, дядо, чичо и леля.
Майка и татко поискали пари назаем от брат ми, той им дал веднага. Брат ми им има много голямо доверие и не е задавал никакви въпроси.
Вдигнахме сватба, но не поканихме нито баба, дядо, чичо и леля, и брат ми не беше поканен. Родителите ми не искаха да го канят, защото ги беше страх, че ще ме наклевети пред баба и дядо.

Сега всички са разбрали, баба и дядо ми казаха повече никога да не го посещавам, че нямало да ми кажат нищо, че съм се оженила,
но факта че съм скрила и не съм поканила най близките хора е голяма обида за тях.
Другото е, че сега брат ми не разговаря с родителите ми. Когато се събират по празници, родителите ми не са поканени.
Аз не съм виждала баба и дядо повече от една година.
Брат ми не поздравява родителите ми, не им помага както преди.
Когато се омъжих родителите ми взеха голям заем за да ми купят апартамент, сега едвам свързват двата края, нямат помощ от никой.
Аз много се притеснявам за тях, те са все самички, останаха без семейство и без син заради любовта им към мен.
Интересното е , че когато ги заговарям за брат ми и двамата казват, че по добре без син, отколкото такъв на който не може да се разчита.
Аз не искам да се сдобрявам с брат ми или с баба и дядо, имам прекрасен съпруг и не искам да се впускам в проблеми, но много ми е мъчно за родителите ми и искам да им помогна поне да се сдобрят с брат ми.