Срамно ли е?

Много ви благодаря за отговорите ви  

Аз винаги съм била малко по чувствителна и когато някой говори нещо лошо за мен ми става
много тъжно.

Със бившия ми съпруг живеем още заедно в общото ни жилище, след като завърша ще се изнеса.
В момента не е възможно да се продаде, защото цените на жилищата са паднали много заради кризата.

Разделени сме от около година, с разделени спални /жилището е голямо, 4-стайно е/.
Имаме и подадени вече молби за развод.

Всеки от нас си има нов партньор, но и при двамата не е нищо сериозно, ако стане единия ще се изнесе,
този въпрос е изяснен. При мен е така, че аз още не мога да се доверя на друг мъж и с новия ми приятел не сме стигали до
сексуални отношения, излизаме и флиртуваме в момента. Бившия ми съпруг си има приятелка и те имат сексуални отношения.
Аз не ревнувам, за мен той от години е един добър приятел, от години не ме е привличал сексуално, нито аз него,
просто сме свикнали един с друг. От години не сме се ревнували, обичаме се много, но не е тази обич между мъж и жена.
Много разчитаме един на друг за много неща. Преминали сме през много препятствия, в много тежки моменти сме били един до друг.
Споделяме си всичко, даже и за други партньори и други приятели, работа, ботовизми, всичко така да се каже.
Още си ходиме заедно на почивка, винаги когато сме заедно си прекарваме най добре, най се отпускаме, почти всички интереси са ни общи, хобитата ни са също общи, затова и често прекарваме свободното си време заедно. Например от повече от 10 години танцуваме стандартни и латиноамерикански танци, спечелили сме вече няколко конкурса и всяка седмица имаме поне две или три тренировки заедно, на фитнес пак сме заедно, защото се допълваме като тийм, сутрин бягаме в парка заедно.
Приятелката на бившия ми съпруг е много възпитано момиче, никога не е правила проблем заради мен, в мен тя не вижда съперница или заплаха.
Аз никога не бих се върнала при него като жена.
Другото е , че съпругът ми няма семейство, майка му почина когато той беше малък, баща му се ожени повторно броени месеци след това, а втората му майка има собствени деца от други бракове /общо 4 деца от различни мъже/ и не иска да чуе за доведения си син. Затова и свекъра ми прекъсна контакт със сина си, когато съпругът ми беше едва на 18 години. Тогава бяхме с него само гаджета, той заживя вкъщи. Три години по-късно се оженихме и заминахме в чужбина. Бившия ми съпруг няма друго семейство освен мен и моето. Даже и сега когато сме разделени той посещава моите родители, последния път беше лятото и той беше с приятелката си там, моите родители са много либерални и нямат нищо против.

Двете рускини ми бяха преди приятелки, или поне аз така си мислех, специалността ми е такава, че ние сме единствените жени,
всички други са мъже. През цялото следване много съм им помагала и съм им давала всички мои материали, те винаги пишеха изпитите един или два семестъра по късно, въпреки че посещавахме едни и същи лекции.
Гадното е че съм ги чувала как ми говорят зад гърба на руски, а аз разбирам езика, учила съм го в училище.
Незнам дали си въобразявам, но все ме е страх да не започнат да говорят и на другите колеги за мен.
Имам чувството, че с нервите не съм добре, или ме гони параноята.
Не съм очаквала, че за мен ще се говорят такива работи, че имам любовник или че съм лека жена.
Страх ме е да не би и другите колеги да чуят нещо и ме помилят наистина за лесна.
Бившия ми съпруг ме успокоява, че даже и рускините да разказват за мен, никой не го интересува паничката на другия, особенно пък другите мъже въобще не се интересуват от личния живот на другите.

Другото което много ме натъжи е , че тези две рускини си говореха и се смееха, /чух ги с ушите си/, че са били сигурни, че
или спа с професорите или ги корумпирам за да взимам изпитите и не могат да повярват, че толкова бързо завършвам.
Стана ми много криво след като чух това, защото аз съм всеки ден в библиотеката след лекции и уча минимум по 6 часа на ден,
плюс събота и неделя понякога съм по 10 часа в библиотеката, защото при нас е отворена през целия уийкенд.
Те знаят това, защото досега винаги аз съм им правела задачите и протоколите. Стана ми много мъчно, че сега ме изкарват такава каквато не съм.

Малко офтопик,но да попитам.Ако многострадалната госпожа разведена,не беше дебело потчертала, че двете приятелки са рускини,какви щяха тогава да бъдат вашите коментари?Ами ако бяха българки?Или за  българките такива постъпки са непознати?

защо темата все още не е заключена, въпреки че е откровено антируска! да не говорим как смърди на измишльотина и дебилизъм.

ако допуснем, че казусът е истински, то, питам се, защо въпросната авторка е изключително широкоскроена, ходи си на почивки с бившия, живеят си заедно, уважават си половите партньори, но пък няма сили да преглътне, че някой си бил казал за нея, че е курва, или каквато там звучи на руски, не знам сука ли, пизда ли, щото ми куца руският.

никаква логика в поставянето на темата. па вие си коментирайте, изкарвайте си на воля омразата срещу руския народ...