Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11

О,мила.....естествено,че разликата е огромна,та той е толкова по-прекрасен от тях!
Много по-подробен и детайлен,много по-задълбочен и сериозен и толкова красив....Та нали той е твоят Влади и това го прави уникален.Да ти е жив и здрав!  

Не осъдиха МОН сега, а на 3 Юни 2008 г., Европейският комитет по социални права, се произнесе по колективната жалба на MDAC ( Mental Disability Advocacy Center) и Български Хелзински Комитет, срещу България.
С Решението си, Европейският комитет по социални права намери груби нарушения в посока - Дискриминацията и сегрегацията на децата с увреждания в България и намери, че на практика- те мито имат достъп до образование, още по- малко да избират училищата, в които да се обучават, а Интеграцията е дума, написана за разкош само в някои нормативни актове в областта на образованието.
Комитета беше дал предписания в 11 пункта- 11 препоръки, които предлагат специфични. логични и последователни стъпки за преодоляване на дискриминацията, които трябваше стриктно да се следват от МОН, като към момента, една година по- късно, отчита ЧАСТИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ- по 4 от общо 11- те пункта предписания за образованието на децата със СОП в България.

В Решението на Комитета по социални права, беше отбелязано:
"Пар. 47 ФИНАНСОВИТЕ ЗАТРУДНЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ, НЕ МОГАТ ДА СЛУЖАТ ЗА ИЗВИНЕНИЕ НА ФАКТА, ЧЕ ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ, НЕ СЕ ПОЛЗВАТ ОТ ПРАВОТО СИ НА ОБРАЗОВАНИЕ".

След публичното оповестяване на Решението през 2008 г., БХК (Български Хелзински Комитет) и MDAC, организираха кръгла маса, която постави началото на серизна дискусия относно решението и пътищата за преодоляване на нарушението. Конкретни ангажименти бяха поети от тогавашния кабинет, но нищо от тях, НЕ БЕШЕ ИЗПЪЛНЕНО.

В резултат на което, вчера, на 3 Ноември, отново двете огранизации, БХК (Български Хелзински Комитет) и MDAC ( Mental Disability Advocacy Center), организираха кръгла маса, относно:
Реализиране правото на образование на децата с увреждания, една година, след Решението на Европейския комитет по социални права по делото срещу България, на която среща, присъстваха и наши представители, тъй като бяха поканени у НПО- та.

Изключително ценно беше изказването на кръглата маса на Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа- Томас Хамарберг и акцент в него беше, че в неговата държава, обществото е това, което се нагажда и приспособява към себе си децата със специални потребности, а не се изисква от децата да се приспособяват към обществото. Те затова са и "Специални деца със специални нужди" и една протегната ръка от обкръжението им- в училището и на улицата, в много случаи, може да се окаже ключът към преодоляването на проблема и приобщаването на детето.

Заместник министърт на образованието Светлана Ломева направи презентация относно посоката,в  която се работи във връзка с интерацията на децата със СОП в България, средствата, които са отпуснати и ще бъдат заложени в бюджета за следващата година, многократно надхвърлящи тези до сега. Тези средства са заложени в подкрепа на ресурсното подпомагане, където се разработват промени, които предстои да бъдат включени в новия закон за образование и предучилищно възпитание, къде ресурсното подпомагане, ще се предлага на детето, само след адекватна и качествена оценка на нуждите и потребностите, където съответно броят на ресурсните часове, се очаква да достигне 40 часа седмично- присъствие на ресурсния учител с детето, в класната стая, където да оказва адекватна подкрепа и съответно- да интегрира детето.

Ние представихме пред гореспоменатите организации действителността в България такава, какватое, през погледа на родителите на сегрегираните и дискриминирани деца.

Нарушенията спрямо нашите деца са- нарушение на чл. 53 от Конституцията на България, чл. 4 от Закона за народната просвета, наредба 1 от 23 Януари 2009 г. и Конвенцията ма ООН за човешките права, която сме подпсиали и ние- БГ.

Споделихме как Екипите за комплексно педагогическо оценяване, оценяват всичките параграфи, разписанти в няколко страници в Наредба 1- езиково- говорно развитие, обучителни трудности, знания и умения, дефицити, фина моторика и куп други- ЕКПО оценява в рамките на 2- 3 минути, на база на медицински документ, представен от родителя. Е, колко качесвтена може да е оценката на дете и колко качествени могат да бъдат препоръките за работа с детето.
Споеделихме, че директорите на училища отказват приема на деца със СОП, не директно, а се опитват да откажат родителите, лъжейки, че няма ресурсен учител в тяхното училище. Само че, не детето е това, което ходи след ресурсния учител, а ресурсния учител, се назначава на съответното дете, след представена карта за първична оценка от ЕКПО.

Споделихме, че директорите отказват приема на децата ни по няколко причини- смятат, че имиджа на училището им ще бъде нарушен, че нямат съотвтения обучен персонал ( което е така) и имат финансови притеснения. Финансовите притеснения идват от там, че училищата са на делегирани бюджети, формулата за тях се определя ежегодно с писмо на Министъра н аобразованието и Министъра на финансиите, като във формулите до момента, лиспваха децата със СОП, затова за невидимите деца, не същесвтувайки във формулата за определяне на училщните бюджети, не съществуват изобщо- поне до сега.

Добавихме, че децата със СОП в България, които все пак получат невероятното директорско благоволение и започнат обучението с в масово училище, изключително бързо, биват принудени да се обучават на индивидуална форма на обчение, съгл. чл. 82 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, правен в средата на 80- те години и отнасящ се за деца, които отсъстват от училище повече от 30 дни, за които се допускат от 8 до 12 часа седмино обучение. За децата със СОП, тези 8 часа означват целогодишно изучаване само на 2 предмета, което автоматично прави невъзможно получаването на образователна степен за децата със СОП.
Дискриминационно е и, че децата със СОП не се явяват на поправителен изпит, а автоматично им се пише словесна оценка, с което отново губят правото да получат образователна степен. На родителите не се казва от кое какво следва и децата в масовите училища, които се обчуават в редовна форма на обучение, преминават в по- горен клас само със словесна оценка и не получават образователна степен, ародителите им си мислят,ч е децата им са успешно интегрирани.

Изложихме също, че определените 30 часа седмично на ресурсен учител за работа с 5 до 7 деца, автоматично прави така, че дете със СОП в България, да разполага с ресусрвния си учител 4 часа седмично, което не се случва на практика, а бройката се съкращава до 2 часа и то- в ресурсните кабинети, а не в класната стая с класа, където би трябвало да се извършва интеграцията.

Райка, пожелавам много здраве и хубави моменти на Владко       

Ще започне да си топи разликите към 5-тата година, имай търпение и си работете.

Kezaja сега прочетох твоя материал, имам повече вяра като така  сериозно си се заела с децата със СОП от спектъра, и другите майки също, и лека полека се обединяват организациите и хората. А правото е на страната на децата! Дано от Европа да могат да помогнат и майките да имат самочувствие да си търсят правата     

Днес присъствахме на заседание  на Комисията по образование към Народното събрание, където думата беше дадена изключително на НПО-тата и на Агенцията за закрила на детето. Изложихме всичките проблеми по пътя на интеграцията на децата ни.
Фактът, че думата беше дадена предимно на НПО-тата по въпросите за проблемите на децата със СОП, беше прецедент в историята на българското образование и се отчете и от господата- народни представители, които изглеждаха искрени в оценката си, че се радват на този диалог и научават неща, за същесвтуването на които не са предполагали в България. Заемат се активно с промени, формиране на бюджет- увеличаване издръжакат на деца със СОП- в училищата и ресурсните центрове.
С нас присъства и майка на хиперкативно дете, изгонено от първи клас, чиито права са били възстановени по съдебен ред. майката разказа в Комсията цялата история и дори народни представители, които смятаха, че няма да се изказват, взеха думата в израз на изненада, възмущение и готовност за спешни промени и активна работа.

В резултат на срещата, се набелязаха най- спешните задачи и проритети- един от които и първи е- интеграцията на децата със СОП в България.

Всеки родител, чието дете бъде изгонено от училище или детска градина, или среща сериозни проблеми по пътя на интеграцията на детето си, моля да се обръща спешно на:
na_usmihnisesmen@abv.bg

Решение ще се намери и детето ще се възползва от правата си.

Вчера не ми се пишеше за това, но днес вече съм по- спокойна и мога да споделя. На 03.11 моето детенце имаше рожден ден. Това бе най- тъжния ден в живота ми, спомних си колко се радвах когато се роди,а 6 години по- късно този ден ми беше черен.В детската градина му направиха прекрасно тържество, децата го хващаха за ръка и го водеха на дансинга да танцуват, а той милия не знаеше къде се намира и не знаеше какво да прави и си сядаше на столчето.Те го прегръщаха,а той се дърпаше и ги гледаше учудено( какво ли си е мислил милия).Да напредък има и то голям, но разликата беше не голяма, а огромна. Дадох си сметка, че колкото пораства толкова разликата става по- голяма и се страхувам все по- вече и мисля, че губя контрол.

Вижте днешното предаване "Жените" с Марта Вачкова..дечицата и трудната любов, е озаглавено, вижте силните майки, колко много могат, можем и ние, разлика с връстниците виждаме, до тогава, доакто виждаме детето си различно...майчината ни любов и вяра и тази на семесйтвото, е чудодейна...не че е лесно, но Господ на нас е пратил изпитанието, защото можем да се справим в даряването на любов и силната вяра:

http://bnt.bg/bg/productions/92/edition/4587/jenite_4_noemvri_20 … eca_s_uvrejdanija

хей зла мома не бъди тъжна въпреки че нашите деца са различни те са си наши и ние си ги обичаме такива кавито са, и ни радват и с малките напредъци и с големит.. ного повече от другите деца, защото оценяваме и малкот което дцата ни првят. а колко е хубаво когато се обърнеш и видиш колко мног е постигнато...
е разбира се имаме и трудни моменти но това е ние си ги обичаме и те ни обичат по техен си начин.

Райка, Зламома горе главите   Честит Рожден Ден на Владко и Ицко - малките, пораснали бонбони. Да са живи и здрави и да радват всеки ден с нови подвизи мама и тате.
Момичета, знам, че ви е тежко. И на мен ми е така. Скоро и на Мири му предстои РД-то, той става на 7 години, ще го събера с деца у дома и пак ще ми се свие сърцето. Знам, че ще е така, но това е моя Мири.
Кезая с това

не мога да се съглася. Когато разликите са очевидни и то не в полза на моето дете, няма как да си заровя главата в земята.


Аз да се похваля с нещо. Знам, че при нас идва доооооста късно като реч, но все пак. Мири вече като го питам аз коя съм и казва Пепи, а ако го пита някой друг - МАМА  

Честит рожден ден на всички дечица и от мен.Да са ни живи и здрави такива каквито са.Аз не съм от тези мами ,който си заравят главата и няма да бъда.Истината е ,че те наистина се различават.И Дани сега ,когато тръгна на училище доста трудности среща особено с математиката задачите ги смятаме с моливи.Като ги решава с моливи вярно се получава,но за съжаление цифрите нищо не му говорят.За писането да не говорим.Пишем още по контур.Познава буквите,но за друго за сега е немислимо да се мечтае.Ноооо въпреки това като знам от къде сме тръгнали и какво може детето ми сега съм многооо горда мама.
Кезая много се радвам за  резултатите, който ни сподели.Това е огромен напредък за нас.Благодаря ви,че се борите и за нас и съжалявам ,че не всеки път можем да бъдем на разположение и да ви помагаме.
Проблема с педагозите е наистина сериозен.За съжаление има една приказка,която в нашия случай е много вярна:"Кой каквото ще да ви говори,да знаете че става въпрос за пари".Средствата който се отпускат ,като държавно дерегирани са малко.Освен това доколкото знам имаше спуснати предели на заплатите в социалната сфера.А тези заплати са смешни.Не може логопед например,който работи в училище да получава 510лв. заплата говорим за чисти пари,А същия в ЦСРИ да взема малко над минималната заплата.Ето това им кажете.То специалисти ще се появят, но едва тогава когато получат достатъчно добра заплата.Споделям го от опит понеже това е причината при нас да не искат да работят качествени кадри.

Да са ви живи и здрави рожденниците!   Майчета, усмихнете се!  
Всички родители, които виждат разлика в децата си спрямо връстниците е нормално да се чувстват тъжни, но не трябва да се гледа само от тази страна. Те са си нашите деца, и въпреки дефицитите си ние не ги обичаме по-малко, нали, празника си е техен, независимо доколко осъзнават какво точно се случва, ние сме длъжни да им го направим по начин, по който на тях да им хареса. Имам предвид, че някои деца не обичат (понасят)  шумните места, на тях едва ли ще им е хубаво ако съберем 10 деца и още толкова майки в детски клуб, за тях ще е мъчение по-скоро. Марти е празнувал два пъти рождения си ден в детската градина, групата беше специална и аз мога да кажа с открито сърце, че празника му е бил страхотен. Там дечицата въпреки различията си, успяваха да се забавляват, и най-вече са свикнали едно друго с присъствието си, имаха си предпочитания едно към друго. Но когато ни се наложи наскоро да присъстваме на рождения ден на едно наше приятелче, малко по-голямо от Марти, и децата не го познаваха (повечето), определено аз се чувствах доста по-притеснена, той не се чувстваше на мястото си в началото, и когато вече му стана приятно, вече трябваше да си тръгваме  
Напълно ви разбирам, майчета, но така или иначе вече отдавна сме осъзнали че децата ни са различни, нека не ги сравняваме точно на рождения им ден, това е техният ден, и те трябва да усещат в нас позитивното настроение!
Пепи, браво на Мири 

Момичета ,и аз съм на тази вълна.Много си обичаме децата,много искаме да компенсират,да настигнат връстниците си.Но се оказва ,че аз нямам д....е за това/извинете за израза/.Някои от вас знаят-моят син е на 18.За да преодолея изолацията ходим заедно на театър и концерти,ходим на разходка с мои приятелки.Но той иска своя среда от връстници.По ред причини няма приятели,а отчаяно иска да има.И..конкретната случка-срещнал един от старите си съученици и си разменили скайп и телефони.Чатят си от време на време.Снощи в 20.30 идва и казва-Петко каза да се обличам,след малко ще ме чака и ще ходим на заведение да пием по нещо.Хлъцнахме с баща му.Нещо напълно нормално за 18 г. юноши ни изплаши до смърт и породи хиляди въпроси.Успяхме да излезем от ситуацията,че със счупена ръка не може да излиза,но тя ще оздравее.Тогава????Как ще преодолеем страха?Как да му обясним,че заведенията вечер не са най-подходящото място за него и така ли е наистина или всичко е само в главите ни.Знам,че всички родители на тинейджъри ги е страх,но нашите са различни.

Честит празник на всички рожденици!

Пепи,

Разбира се, че си права и в никакъв случай не бива да си заравяме главите в пясъка.
Виж какво имам предвид.
Детето ми дърпа в развитието си, с помощта на терапевтите, треньорите, нашата грижа и любов - дърпа бързо, то прави 2 крачки, през това време обаче връстниците му, без никакви терапии и специални грижи, са направили също поне 2 крачки, ама преди това са били с 10 крачки напред и ако погледнем така нещата, догонване няма, каквото и да правим, все сме с 10 крачки назад, а какво би станало без специалните ни грижи и терапии...
Тук обаче трябва да кажа, че в този смисъл, се чувствам вече терапевтирана и виждам у детето си предимно силните му страни, слабите- поставено между връстниците му, все по- малко забелязвам и се надявам силно, силата на мисълта ми да помага 2- те крачки, получени от терапиите и любовта, да се удвояват, така че, да започне да се скъсява непреодолимата дистанция от 10 крачки.

http://www.uloba.no/templates/Page.aspx?id=223
razgledaite tova новост в сферата на инвалидите, самостоятелен живот с персоналния асистент

http://www.jag.se/eng/eng_index.html
това обсъждаме на симпозиума днес.. самостоятелен живот