Публикувана: 27 окт. 2009, 15:11 ч.
Последно мнение: 29 окт. 2009, 20:10 ч.

Нормално ли е да не забравиш обида?

4 126
35
1

Гост

1
2
3
Всички

27 окт. 2009, 15:11 ч.

Нормално ли е след 5 години да чувствам още обида, да не съм простила и да не мога да правя това за което са ме обидили , та даже и други неща , да не кажа почти нищо не мога да направя за мой близък , който ме обиди преди толкова много време???
Злопаметна ли съм, или е нормално да простиш но да не продължиш по стария начин, тоест вече не съм всеотдайна, готова винаги да помогне и услужи, а хладна, дистанцирана и отказваща почти всичко???

# 1 27 окт. 2009, 15:13 ч.

Към всеки ли сте така или само към този,който ви е наскърбил?

# 2 27 окт. 2009, 15:14 ч.

Мнения: 1 755

Разбира се,че е нормално и аз съм така.

# 3 27 окт. 2009, 15:18 ч.

госпожо, то мечката не забрави лошата дума, та ти ли, дето си човек и притежаваш не само чувства, но и разум, ли ще забравиш. нищо, че почти мога да се обзаложа, че на мечката все пак наистина й е миришела устата и по-скоро се е обидила от някакъв срам или гузност, но й е било по-удобно да каже, че от лошата дума повече боли.

да оставим този въпрос обаче на философите все пак, те имат мнение и за това кой всъщност е по-умен, щурецът или мравката.

може би ще ни кажеш какво толкова те е обидило, за да можем да бъдем по-честни и безпристрастни в изказванията си.

при всички случаи не се притеснявай, нормално е да помниш. 5 години все пак не са нищо, а може би и имаш добра памет, което е хубаво.

# 4 27 окт. 2009, 15:58 ч.

Мнения: 44

Нормално е, да. Thinking

Колкото и да е близик човека, понякога дори и да простиш, не можаш да забравиш. Peace

# 5 27 окт. 2009, 16:41 ч.

Мнения: 2 108

Точно от близките боли най-много. Колко ми е по-близък някой, толкова по - трудно прощавам.

# 6 27 окт. 2009, 16:59 ч.

Мнения: 7 947

Зависи. Има такива, които не са ми пречили на по-нататъшни отношения, но принципно -да, злопаметна съм явно! Настъпят ли ме - не го забравям.

# 7 27 окт. 2009, 17:08 ч.

Мнения: 7 914

не е нормално да живееш с горчивина, години наред...
опитай се ( научи се, ако трябва) да простиш и забравиш Peace

преди и аз бях така... вече се научих да прощавам и е невероятно леко! повярвай ми Peace

# 8 27 окт. 2009, 17:10 ч.

Мнения: 7 947

Абе какво значи да се научиш да прощаваш?
Значи някой ми плюе в устата - аз да простя и да забравя и да го гледам пак с любов ли ooooh!

Ненормално ми се вижда това, честно.
Когато някой те нарани, обиди - човек инстинктивно се отдръпва и променя отношението си и той.

# 9 27 окт. 2009, 17:14 ч.

Мнения: 241

Аз я помня много дълго време.Прощавам,но вече нямам доверие на човека,който ме е обидил.Не мога и да поддържам приятелски връзки с него,а само сме познати.особено ако ме обижда постоянно.

# 10 27 окт. 2009, 18:21 ч.

Мнения: 7

Аз също съм злопаметна да ти кажа и го намирам за нормално. Само че не го мисля толкова. Имах една съседка, която много отблизо следеше студентския ми живот и по точно оценките ми - защото учехме с дъщеря и заедно и бяхме в една квартира и очевидно беше осведомена. На един изпит имах тройка - и се изтормозих - не толкова заради оценката, а за това, че наистина нищо не разбрах от материята след толкова учене. Обажда се майка ми един ден и ми казва, че въпросната съседка разказала на де що и кой види, че едвам си взимам изпитите. И аз викам - няма да се ядосвам просто ще забравя за нея и от тогава вече 10-на годинки станаха - не и говоря въобще. Дори не я поздравявам. Даже сега видях по горе че съм написала - имаХ - пък аз още си я имам. Та така - за какво да се натоварвам излишно с нея - просто забравям за нея и честно казано - това не ме товари - защото не мисля по въпроса. Дори като се разминаваме аз не я забелязвам . Толкова вече съм си повярвала че не съществува, така че игнориране му е майката и си гледай кефа..........

# 11 27 окт. 2009, 18:35 ч.

Мнения: 259

Нормално е,и аз съм така.

# 12 27 окт. 2009, 18:41 ч.

Мнения: 51

Цитат на: mishlenka в вт, 27 окт 2009, 15:11

"Човешко е да се греши,божествено е да прощаваш"Верно,че е клише,но когато човек попада в плен на собствената си злопаметност,когато не може да прости и да забрави,най-образно казано се принизява до нивото на този който го е обидил.Предпочитам да забравя и да простя.Друг е въпросът,че почти няма човек който би могъл да ме нарани с думи...Не ми пука и толкова Sunglasses

По отношение на близките...Пак прощавам.Просто това е единственият начин да се самосъхраниш

Последна редакция: вт, 27 окт 2009, 20:42 от konstantin2007

# 13 27 окт. 2009, 18:49 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

Зависи от обидата. И от човека.
В някои случаи пропускам покрай ушите си, в други - прощавам, но не забравям.
В най-лошия вариант - нито забравям, нито прощавам. Wink

# 14 27 окт. 2009, 18:50 ч.

Мнения: 521

Пет години ми се струват твърде дълъг период, в който да се тровиш с обида.. Rolling Eyes

Вероятно зависи и какво точно са ти причинили, но...
Прощавай, но не забравяй е приказката.

# 15 27 окт. 2009, 19:02 ч.

Горна Оряховица
Мнения: 1 249

Цитат на: mimikulewa в вт, 27 окт 2009, 17:14

Абсолютно съгласна съм с това мнение Peace

# 16 27 окт. 2009, 19:29 ч.

Мнения: 111

Не 5 , 9 години вече не съм забравила обида нанесена от близки хора . Нито забравям , нито прощавам .

# 17 27 окт. 2009, 20:25 ч.

Varna
Мнения: 2 596

Зависи от обидата.
Ако така те е засегнала ще стане също като приказката за мечката, нали си я спомняш. Раната и зараснала но никога не забравила, че човекът и казал, че мирише лошо.
Та така де. Аз съм от тия които прощават но ако ме засегнат както тебе са засегнали прощавам но не забравям.

# 18 27 окт. 2009, 23:12 ч.

Мнения: 405

Цитат на: ٠•● Dega ●•٠ в вт, 27 окт 2009, 18:49

Напълно съвпада с моето мнение! А също така ми се е случвало да помогна на човек, който ми е правил мръсотии в миналото! Просто защото не съм като него (нея в случая). Но имам слонска памет за такива неща, а не бих искала чак толкова! Confused

Можеш да си резервирана към въпросния човек, можеш да го игнорираш, а можеш и да си говорите служебно ( най- необходимото), ако се срещате често и няма как да го избегнеш. А можеш и при опит за сближаване от негова страна да му кажеш исктинските си чувства и да му обърнеш гръб. Ако обидата е голяма, засегнала те е дълбоко, не само 5 ами и 50 години се помни.
Ако е от най-близките, е най-лошо! Нали тези, които обичаме ни причиняват най-голяма болка!

# 19 27 окт. 2009, 23:35 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Някои злонамерени действия нито могат да се простят, нито да се забравят, особено ако са имали трайни последствия и са предизвикали недобри промени в живота на човек.
Според тежестта на случая на 'извършителя' се прави показнО какво може да си позволява и какво не или заминава директно в игнор-листата.

# 20 27 окт. 2009, 23:43 ч.

Мнения: 17 546

Прощавам, ако искам, но не забравям! Злопаметна съм и така ми е удобно.

# 21 28 окт. 2009, 09:28 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 253

Да простиш не означава да забравиш. Да простиш означава да приемаш хората с техните недостатъци. Да простиш означава да се освободиш от товара на обидата. Прошката е много по-важна за обидения отколкото за обидилия. Той не се измъчва.

# 22 28 окт. 2009, 09:32 ч.

Мнения: 7 947

Аз приемам хората с техните недостатъци, но не приемам гнусно отношение и обиди. Един средно интелигентен човек никога няма да си позволи да обиди или нарани близък човек, има достатъчно други начини за решаване на спорове или проблеми.

# 23 28 окт. 2009, 09:34 ч.

Мнения: 980

Зависи от обидата, но определено съм мекотело, една добра дума и прощавам.

# 24 28 окт. 2009, 09:52 ч.

Мнения: 631

Значи аз съм мноооого зле - вече 12-13 години помня. Аз съм от тези, на които дълго можеш да скачаш по главата, но млъкна ли.....край, за мен този човек НЕ съществува. Случвало се е с много близки и ситуацията е следната : ако подминеш локва или някакъв предмет поне ще отразиш в съзнанието че си подминал нещо си, докато с въпросния човек чувствам тотално безразличие, не го отразявам и не ме интересува. Мога с години да не говоря на дадена личност. Вътре в душата си съм простила и то по - скоро на себе си, че съм допуснала обида или някакво подобно отношение, а личността вече ми е безразлична. И да смятам, че безразличието е много по - тежко от омразата или от други чувства.

# 25 28 окт. 2009, 10:15 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 253

Цитат на: viliko в ср, 28 окт 2009, 09:32

Обиждането няма нищо общо с интелигентността Grinning

, а с емоциите. Когато обиждаш някого то е, за да го свалиш до собственото си равнище. Дълбоко подсъзнателно му внушаваш това, което го е наранило него, страховете му, това, омразните му неща, обидите, които сам е поел. Така че горе-долу може да научиш какво тормози отсрещния. Като простиш съвсем не значи, че трябва да му говориш или нещо такова. Напротив - желателно е дори да прекъснеш всякакви връзки. Но, ако смяташ, че простила наистина, върни спомена за обидата - ако емоцията е негативна има още работа по прошката, ако няма емоция - Party Time

# 26 28 окт. 2009, 10:17 ч.

Мнения: 7 947

Има много общо и с интелигентността, и с възпитанието Peace

А вече беше казано, че безразличието е много по гадно от това просто да зачеркнеш човека като цяло.

# 27 28 окт. 2009, 13:35 ч.

Мнения: 431

Нормално е, но не е здравословно.

# 28 28 окт. 2009, 14:22 ч.

Мнения: 2 803

Все гледам да не се задълбочавам в хорските глупости. Всеки може под влияние на афект да ти излее цяла помия. Обаче, ако съвсем недоброжелателно са ме засягали и правили мръсотии, загубвам всякакво желание за контакт. Общувам, но нищо не е същото, от мене нищо да не чакат, услуги -не Naughty

# 29 28 окт. 2009, 14:55 ч.

София
Мнения: 98

Много зависи от обидата и от това дали е последвало искрено извинение /дали с думи или поведение - няма значение, важното е аз да го почувствам като такова/. Склонна съм да давам емоционални "кредити" доста често /все пак хора сме и всеки понякога греши, дори и неумишлено/, но в никакъв случай не и до безкрайност - в момента, в който реша, че насреща човекът злоупотребява - тотално го отписвам, става ми безразличен, дори и да контактувам ежедневно с него.
Лошото е, че този ми тип мислене и поведение понякога подвежда някои хора, че могат да ми се разхождат по главата и момента, в който "изстина" към тях ги изненадва страшно много.

# 30 28 окт. 2009, 15:34 ч.

somewhere over the rainbow
Мнения: 3 092

Всичко прощавам, но нищо не забравям. Рано или късно идва моментът за натякване

# 31 28 окт. 2009, 16:52 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Не забравям, много съм паметлива. Не бих казала, че не прощавам, но все пак има една нагарчаща нотка в безразличието ми, която ме трови.

# 32 28 окт. 2009, 18:09 ч.

Мнения: 1 404

Да, нормално е... Аз не съм забравила. Оттогава имам една горчивина, която се обажда чат-пат и ми иде да пребия въпросния човек.. Така че - хора сме и мисля, че това е нормално!