Аз я помня много дълго време.Прощавам,но вече нямам доверие на човека,който ме е обидил.Не мога и да поддържам приятелски връзки с него,а само сме познати.особено ако ме обижда постоянно.
Абсолютно съгласна съм с това мнение
- Публикувана: 27 окт. 2009, 15:11 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2009, 20:10 ч.
Нормално ли е да не забравиш обида?
Абсолютно съгласна съм с това мнение
Зависи от обидата.
Ако така те е засегнала ще стане също като приказката за мечката, нали си я спомняш. Раната и зараснала но никога не забравила, че човекът и казал, че мирише лошо.
Та така де. Аз съм от тия които прощават но ако ме засегнат както тебе са засегнали прощавам но не забравям.
Ако така те е засегнала ще стане също като приказката за мечката, нали си я спомняш. Раната и зараснала но никога не забравила, че човекът и казал, че мирише лошо.
Та така де. Аз съм от тия които прощават но ако ме засегнат както тебе са засегнали прощавам но не забравям.
Зависи от обидата. И от човека.
В някои случаи пропускам покрай ушите си, в други - прощавам, но не забравям.
В най-лошия вариант - нито забравям, нито прощавам.
В някои случаи пропускам покрай ушите си, в други - прощавам, но не забравям.
В най-лошия вариант - нито забравям, нито прощавам.
Можеш да си резервирана към въпросния човек, можеш да го игнорираш, а можеш и да си говорите служебно ( най- необходимото), ако се срещате често и няма как да го избегнеш. А можеш и при опит за сближаване от негова страна да му кажеш исктинските си чувства и да му обърнеш гръб. Ако обидата е голяма, засегнала те е дълбоко, не само 5 ами и 50 години се помни.
Ако е от най-близките, е най-лошо! Нали тези, които обичаме ни причиняват най-голяма болка!
Някои злонамерени действия нито могат да се простят, нито да се забравят, особено ако са имали трайни последствия и са предизвикали недобри промени в живота на човек.
Според тежестта на случая на 'извършителя' се прави показнО какво може да си позволява и какво не или заминава директно в игнор-листата.
Според тежестта на случая на 'извършителя' се прави показнО какво може да си позволява и какво не или заминава директно в игнор-листата.
Значи аз съм мноооого зле - вече 12-13 години помня. Аз съм от тези, на които дълго можеш да скачаш по главата, но млъкна ли.....край, за мен този човек НЕ съществува. Случвало се е с много близки и ситуацията е следната : ако подминеш локва или някакъв предмет поне ще отразиш в съзнанието че си подминал нещо си, докато с въпросния човек чувствам тотално безразличие, не го отразявам и не ме интересува. Мога с години да не говоря на дадена личност. Вътре в душата си съм простила и то по - скоро на себе си, че съм допуснала обида или някакво подобно отношение, а личността вече ми е безразлична. И да смятам, че безразличието е много по - тежко от омразата или от други чувства.
Аз приемам хората с техните недостатъци, но не приемам гнусно отношение и обиди. Един средно интелигентен човек никога няма да си позволи да обиди или нарани близък човек, има достатъчно други начини за решаване на спорове или проблеми.
Обиждането няма нищо общо с интелигентността
, а с емоциите. Когато обиждаш някого то е, за да го свалиш до собственото си равнище. Дълбоко подсъзнателно му внушаваш това, което го е наранило него, страховете му, това, омразните му неща, обидите, които сам е поел. Така че горе-долу може да научиш какво тормози отсрещния. Като простиш съвсем не значи, че трябва да му говориш или нещо такова. Напротив - желателно е дори да прекъснеш всякакви връзки. Но, ако смяташ, че простила наистина, върни спомена за обидата - ако емоцията е негативна има още работа по прошката, ако няма емоция - 
Все гледам да не се задълбочавам в хорските глупости. Всеки може под влияние на афект да ти излее цяла помия. Обаче, ако съвсем недоброжелателно са ме засягали и правили мръсотии, загубвам всякакво желание за контакт. Общувам, но нищо не е същото, от мене нищо да не чакат, услуги -не 
Много зависи от обидата и от това дали е последвало искрено извинение /дали с думи или поведение - няма значение, важното е аз да го почувствам като такова/. Склонна съм да давам емоционални "кредити" доста често /все пак хора сме и всеки понякога греши, дори и неумишлено/, но в никакъв случай не и до безкрайност - в момента, в който реша, че насреща човекът злоупотребява - тотално го отписвам, става ми безразличен, дори и да контактувам ежедневно с него.
Лошото е, че този ми тип мислене и поведение понякога подвежда някои хора, че могат да ми се разхождат по главата и момента, в който "изстина" към тях ги изненадва страшно много.
Лошото е, че този ми тип мислене и поведение понякога подвежда някои хора, че могат да ми се разхождат по главата и момента, в който "изстина" към тях ги изненадва страшно много.