ясла

Честно казано - не. Синът ми тръгна на 2 годинки на ясла и като знам какво чудо беше - то ревове, а за болестите...
Съветвам те, ако имаш възможност, гледай си бебето до 3 годинки. 

Против съм и се моля, да не ми се наложи 

Подкрепям! Ако можеш гледай си детето поне до 3г.! Така бързо минава времето,толкова се променят, толкова малки са само сега,после някак нещата по бавно минават!

И аз съм против, също се моля да не ми се наложи, защото за сега възнамерявам да си го гледам до 3 години. Много са причините - според мен детето е прекалено малко, няма изградени навици, разболяват се много по-лесно и др. НО това е мое мнение и не го налагам на никого!

И аз съм против и мисля че е най-добре да гледам Дани до 3 годинки,защото ако я дам на ясла ще се разболява много.

ДА  Дадох я точно тогава и не съжалявам. От опит съм установила, че ако не си изкара детенце болестите в яслата , ще ги изкара в градината. Боледуването до известна степен е неизбежно. Може би повечето тук ще ме критикуват, но лично според мен имунитета се гради при сбъсък с вируси, бактерии и т.н.

Аз мислех да я давам на яла като стане на една годинка даже. Но се отказах  реших, че ще я дам на 2. А финансово някак си ще се справяме.  Според мен не е хубаво да почва ясла зимата, че тогава са най многото болести май.

Аз не бих си дала детето толкова малко.Ще я дам другата година когато ще е на 2г.7м. 

Аз също мисля  да пусна малката почти на 3 . На годинка е абсурдно да ходи на ясли .

Подкрепям  ! Дъщеря ми тръгна на ясла на година и четири месеца. Днес дори си мислих, че догодина по това време дребния ще трябва да тръгва и той на ясла.
Относно зимата и болестите, няма особена връзка. Винаги има адаптивен период когато детето влезе в такава голяма група деца, независимо от сезона и възраста на детето.

Да 1г. и 6м. си е чудесна възраст за ясла според мен 

Не бих.

ами не ми се искаше,но се налага.Жоро тръгна на 1.7г. - ходи от 1 месец.Все още плаче при влизането ,но това трае 1-2 мин най-много (докато му обувам пантофите и съблечем якето),влезе ли при децата и играчките и започва играта.От първият ден изяжда всичко без проблеми.Спането също е безпроблемно.А у дома се приспиваме по 30 мин. поне и ядем с цяла програма песнички,та направо ми е чудно там как така е толкова примерен.
Като го вземем ни разказва с усмивка как е играл с топка и камиони и какви песни са пеели.
За боледуването - тепърва ще видим ,но за този 1м. имаше веднъж сополи само без нищо друго за седмица и не го водих.За същото това време на няколко познати децата се разболяха по 2 пъти и то с Т ,разстройство и т.н без да ходят на ясла,та не винаги ходенето е гаранция за болести.

Да, аз също смятам да дам моето дете на ясла след навършването на 1 и няколко месеца. На тази възраст на детето му е добре да е с връстници, да си играят и общуват заедно. А и за майката е по-добре да се върне към нормалния си ритъм на живот.

Аз дадох сина си на 1,4 години на ясла, а дъщеря си малко преди да стане на 1 година.. Не мисля, че майките винаги са най-добрият вариант за децата до 3 години.. и майките издивяват (полудяват, вдетиняват и т.н) и вместо да забавляват децата, те просто ги вместват някъде там в ежедневието (между чистенето и готвенето, простирането и пазаруването), дори и да не си го признават... За мен варианта детска ясла е оптимално решение - децата се забавляват с връстниците си и се адаптират към света, а родителите се борят да осигурят препитанието и нормалното съществуване на семейството. Болести има и винаги е имало и не смятам, че в къщи децата са по-защитени от колкото в яслите... Поне в нашата ясла се грижат чудесно за децата. Имунитета се придобива.. предимно и само при контакт с вирусите и другите там болести, няма друг начин.. Сигурно много майки ще възроптаят срещу написаното, но нека се сетят за него, когато им е дошло до гуша от всичко и от еднообразното ежедневие между мръсния памерс и омазаният от пюре лигавник. Посещението на ясла не ни пречич да си обичаме децата!!

напълно подкрепям nelence. моето дете го пуснах на ясла на 1 година, а сестра ми пусна нейното още на 8 месеца. мисля, че това е част от тяхното развитие и придобиването на имунитет - както казва nelence. вярно е, децата боледуваха, но това мина. сега вече са на градина и наблюдавам децата, които сега тръгват как боледуват нон-стоп вместо да се учат. защото в детската градина децата вече учат, не просто играят. децата тръгнали сега на градина нямат изграден имунитет, тепърва минават през всичко, през което ние вече сме минали и изпускат голяма част от учебния материал. освен това съм съгласна с nelence и за това, че в яслата децата са сред себеподобни и се забавляват много повече, отколкото вкъщи с ... мама и никой друг... дори да ходите по градинки, сигурно не пускате децата да обикалят много много по простата причина, че се уморявате. а в яслата децата пълзят или ходят навсякъде из стаята - там има кой да ги наблюдава и пространството е ограничено. вярно е, че има деца, които много плачат, но това е само един период, който също отминава. мисля, че това е страхотен подготвителен период за детската градина. а и има много неща, за които лелите в яслата ни отменят - помагат в приучването към гърнето, в приучването към самостоятелно хранене и т.н. според мен повече са плюсовете на ходенето на ясла, отколкото минусите.

Аз подкрепям мнението на Неленс,много хубаво и то4но написано,браво.Аз дадох синът ми на ясла на 1г и 6м,свикна относително бързо,а за болестите,еми то е до имунитет на детенце.

Твърдо "за" детската ясла. Тя е "полезна" не само за децата, но и за майките, които благодарение на яслата, биха могли спокойно да движат паралелно с отглеждането на детенце и своята кариера. Дъщеря ми постъпи в ясла на 1 г. 7 м. Много съм доволна. В началото бяхме 2 месеца в частна, а сега и на държавната. Прекрасно е! Децата се социализират, стават по-контактни, развиват се интелектуалните им  заложби...в яслата апликират, рисуват, пеят, четат приказки, играят...следват примера на по-големите дечица, ако се наложи...и т.н. така че смело напред! Не се отказвайте, дори и да боледува малко в началото или да плаче....така си изграждат имунитет и се оформят като "отделни" от майката личности.

Браво, nelence!!!      Дано има повече интелигентни майки като теб в този форум!!!

Не. И не защото съм неинтелигентна ( ), а защото първо- мога да си го позволя финансвото,  второ- защото обичам да съм мама и да съм си вкъщи.

Имам прекрасна работа, на която ще се отдам след третата година на дъшеря ми. Не я пренебрегвам с нищо и със сигурност не се занимавам цял ден с миене и чистене, докато тя скучае! Посещаваме курсове, галерии, театри, срещаме се с деца всеки ден! Щастливо дете е, а имунитет не и липсва.  Тези години минават много бързо и искам да им се насладя изцяло   

kaia1983, противно на това, което написах по-рано, браво на теб! всъщност доколкото ми е известно точно това съветват психолозите.

съгласна с каia но........такова супер финанс.положение и въ3можности ги имат мн.определени хора..евалата
но до тук става ясно, че и ясла не е 3ле де
а3 на сина си се отдадох вече цялата и след 3 години пак сте съм му отдадена..нямам какво да наваксвам и3учих се и работата ми е в ръцете.Да ви кажа мисля си,че най супер вариант си е винаги да има мам време 3а детето,имам предвид цял живот.Но..те искат и със връсници и ра3нообра3ие а да си при3ная а3 не3нам как да играем хварлям кърпичка(да речем) само двамата или всеки ден със непо3нати деца от парка(ами 3имата) или откъде приятелки с деца.Или да го науча на ра3ни песнички и стихове(ами а3 самата не3нам много )а във ясли и детски градини са получили обра3ование персонала..а3 едва ли сте успея да се и3уча 3а 2 години като тях..Но малко ясла(да речем 4 часа на ден) си е може би съвсем ок

Тромбон, така е. Ако финансово нещата не вървят, няма смисъл да си стоиш вкъщи изнервена и недоволна. Важното е майката да се чувства добре, защото децата усещат настроението веднага! Каквото и да решиш, трябва да си спокойна и сигурна в това! 

tarzanka, благодаря. Да наистина от психологическа гледна точка, първите три години са си посветени на мама 

trombon, всякакви стихчета и детски песнички можеш да намериш в интернет, включително и тук по форумите. аз имам вече колекция от над 200 песни само на бг, а има и руски, английски и какви ли още не. можеш също да намериш и чудесни очертания на известни герои, по които децата си падат, които се разпечатват и спокойно може да се оцветяват вкъщи.

Ако имам избор - не, не бих. И не защото толкова смятам, че първите три години са посветени изцяло на мама. Аз определено не искам три години да стоя у дома. Ако имам баба под ръка, възможност за детегледачка - бих ги предпочела пред яслата. Основният ми довод са болестите и раздялата с дома и установения режим на живот в него, което нарушава спокойствието на детето, кара го да се залепя за майката и води съответно до спад в имунитета и още повече болести.
Говоря изцяло от личен опит - пуснах детето на ясла на 1 г и 6 м
Относно това какво ги учат в яслите - не видях голям напредък в нищо. За мен е по-важно да е здрава и спокойна, отколкото дали знае песни, стихчета и т.н., да общува с деца (боже, и на близо три години пак не играе с деца).
Виж, за детската градина съм твърдо за и там ползи колкото щеш, но това е друга тема.

ако 3наете как се върти да гледа други хора и колко е обстителен а е едва на 6 месеца

аз мисля, че решението на майката много зависи и от детето. Ако детето има нужда от разнообразие, повече активни дейности, повече социални контакти - по-полезна ще му бъде яслата. Ако е по-срамежливо и предпочита по-сигурна и позната обстановка, по-добре е да си остане у дома.
Моят син е от първия тип деца, имах гледачка, която ми помагаше по няколко часа на ден, защото нямахме баби подръка. Като стана на около годинка ясно показа, че има нужда от повече разнообразие и го записах в една малка частна ясла в кв. "Симеоново". ТОва беше правилния избор. Не е боледувал по-често от децата на приятелки, които си стояха само у дома. Всяко дете е различно.

ако работя то сте е 3а 10 часа така че бонбончо сте е само 3а 2 или 3 часа в яслата..евентуално ако не си остана съвсем у дома

Дадох я в началото на септември, беше на 1,4 г. и си ревях нон стоп докато беше на ясла, и аз като теб се притеснявах страшно, че е малка, че няма да свикне и пр. и пр. Но сега не мога да ти опиша моята малка хубавица колко бързо влиза в групата при децата и г-жите, как им дава целувки, как им се усмихва. Говори много повече думички, явно постоянното присъствие на деца си оказва влияние. Пък и да чукна на дърво досега не е боледувала, не казвам, че няма болести. От 24 деца има 10-14 най-много, но дали пък няма да боледуват и ако тръгнат направо на градина  Всеки си знае най-добре за детето си, но не съм сигурна, че ако я бях гледала до 3 год. адаптацията щеше да е по-лесна.

Дадох големия на ясла на 1г и 5м. Свикна веднага, много му харесваше, не е боледувал.
Малкият ще тръгне напролет и ще е горе-долу на същата възраст - 1г и 6м.
Нашата ясла е хубава, добре се грижат за децата. Синът ми там се научи на гърне като гледаше другите деца. Вкъщи беше абсурд да го сложа на гърне. Да, аз също му пеех песнички, но не мога да свиря на акордеон както например свиреше леля Ани в яслата. Аз съм сама - не мога да изиграя всички танци, които играеха там. Физически не ми е възможно хем да обикалям в кръг, хем да клеча на земята под формата на пробуждащо се от зимен сън кокиче; или да се правя на Веселинка, която си загубила коланчето  Просто няма начин. В яслата е съвсем друго. Там гледат едно от друго и се учат взаимно. Е, отделен е въпросът, че и всяка щуротия копират, ама то това го има и после в градината.
И аз имах възможност да остана вкъщи и да си го гледам, но предпочетох яслата. Нито за секунда не съм съжалявала. Детето ми беше щастливо там, аз можех да се върна на работа за известно време, а след това спокойно да се занимавам през деня с бебето.
Мисля че по този начин мога и вечер да бъда много по-добра майка и да имам нерви да обръщам повече внимание на хлапетата. Цял ден с едно любопитно, разпитващо за всичко и искащо всичко да види хлапе, може наистина да е страшно уморително.

Чета всичко дотук и смятам, че отговорът е някъде ... по средата.
Честно казано, и в други теми, в които съм писала, и тук виждам само едно - словесна борба между майките, които са ЗА яслите и тези, които са ПРОТИВ. Ясно е, че в 90 % от случаите на яслите тръгват деца, чиито мами трябва да се върнат на работа заради пустите пари. Така беше и при мен, така ще е и сега, с второто ми дете. Наистина, колкото и да ми дават акъл други мами из квартала, на които честно казано, им е широко около врата /я имат баба под ръка, я мъжо вади добри пари или тати е с доста широк портфейл/, уверих се, че колкото и да се инатя, стоя ли вкъщи без пари, изнервям се до безкрай и аз, предавам всичко и на детенце. Без пари не може да се гледа дете, то е ясно - иска ти се всичко да му осигуриш, да не е гладно, жадно, да има качествена храна, да го разходиш, да му е топличко, да има хубави дрешки. Като гледаме цените - и на дрешките, и на храничките, няма как да го гледкаш без парички, колкото и да говорим, че ще се лишим от всичко, само и само мама да е до детенце. На детенце нервна мама не му е от полза. А и мама наистина рано или късно се връща към нормалния живот, иначе рискува да полудее /освен ако няма баба, гледачка или помощничка вкъщи, което е характерно за определен брой хора в България/.
От друга страна, детенцето си има нужда от мама и това е и наистина - времето не се връща. В момента аз гледам второто си дете. От мамите, които се връщат на работа по принуда съм - нямам друг изход, колкото и да го мисля и както и да го усуквам. Не се вписвам с мнението си тук обаче, за да давам съвети и да подкрепям безрезервно мамите като мен - просто минах веднъж по този път и споделям от опит, а не от чуто и казано. В яслата, в която тръгна синът ми, когато беше на година и 5 месеца, грижите бяха абсолютно на ниво - дететот само го показваше. Много неща научи, на много неща привикна - всичко от яслата. С болестите беше кошмар - тръгна, без да е боледувал до момента, за 6 месеца смени 7 антибиотика. Започнах да го водя при класически хомеопат и оттогава до момента, т.е., вече почти 2 години, не пием нито антибиотици, нито капки слагаме - лекуваме се по "втория начин", доколкото е възможно /естествено, че ако се случи, не дай Боже, някоя бронхопневмония ,няма да чакам на хомеопатията/, но за настинките, хремите и кашлиците, характерни за яслите и градините, ефектът беше поразителен. Така че, мили мами, вие, които можете да си гледате децата, чувствате се спокойни и задоволени, имам предвид не кретате в безизходица и мрънкане заради безпаричие, гледайте си децата, щом това ви харесва - така и вие, и децата ви ще са доволни. А мамите, които нямат друг избор - не се обвинявайте за това, че не можете да си гледате едва ли не пълноценно децата, нали заради тях работим всички, за да им дадем най-доброто - върнете се към нормалния си начин на живот заради вас самите, заради децата и семействата си и не робувайте на скрупули. Чула бях и друг израз "Захвърли си детето на яслата, после то ще те хвърли в старческия дом" - пълни глупости, обаче за мама, която в момента трепери как ще се върне на работа и как детенце ще реве с пълно гърло в яслата, самообвиненията и изрази от тоя сорт действат просто унищожително!

mama_ziana подкрепям напълно мнението ти. Аз между другото, без никой да ми казва в прав текст, от някакви подхвърляния, първите три дни на малката в ясла се чувствах като най-лошата майка на света, дори ми минаха мисли да си я оставя до пролетта вкъщи докато ми свърши майчинството. Мъжа ми ме спря и каза, че сега тръгне ли, трябва да свиква, а не тръгнала вече, да я спрем и после наново целия кошмар. Добре че го послушах, Ния спря да мрънка още на втората седмица и сега след градина /и работа съответно/ се радваме една на друга достатъчно пълноценно мисля. И аз съм по-спокойна заради финансите и Ния е доволна, че се вижда с толкова много деца всеки ден, пък и вечер мама и тати също си играят с нея.  Всъщност дори и не мисля, че финансовия проблем е бил на първо място, т.е. беше на първо място, но пък ако нямаше късмет да се класира за гладина, все щяхме да си я отгледаме естествено. Просто като си помислух за зимата вкъщи и лошо ми ставаше.

mama_ziana, благодаря ти лично за изказването. аз съм от майките, на които се наложи да се върнат на работа още в 7-8 месец от живота на детето, което израсна до 1 годинка, където намерим някой да я гледа - приятели, съседи и т.н. винаги съм се обвинявала за това и съм си мислела, че съм лоша майка и че не обръщам достатъчно внимание на детето си. но като гледам как се развива и отношението й към мен, се чувствам по-добре - всеки ден след градина бърза да ми разкаже какво е научила и се радвам... това обаче не означава, че смятам яслата за вредна. напротив, смятам и следващото дете да го пусна на ясла, защото смятам, че така се развиват по-добре способностите на децата за социализация и комуникация.

Когато на една майка и се нааложи да тръгне на работа по финансови причини оправдавам ходенето на ясла на детето. Аз ако имах някаква алтернатива,въобще нямаше да го пускам на ясла на 2 г. а щях да си го пусна направо на градина,но нямам тази възможност,няма вече 1 г. неплатено,а бабите работят.    Много ми е мъчно още от сега като си преставя,че след по-малко от положин година,ще трябва да го поверя на грижите на чужди хора,а то е още малко.....  Никой няма да ми върне времето прекарано с детето ми,това е най-ценния период за него.   За яслата говоря.   А иначе градината е друго нещо-там се обуслава характера и социализирането на детето и според мен това е дно много хубаво учреждение.

не съм искала да го давам но ми се наложи да стане така, когато беше на 1 г. 4 м.
 не съжалявам поради това че той свикна бързо и умерено боледуваше. аз се адаптирах по-трудно, чувствах се подстисната, лоша майка, и непрестанно се тревожех че е най-млакия в групата. но не, той се почувства добре, не е имал проблеми с адаптацията и определено има ползотворен ефект средата върху него, с всички неща на които ги учат. говори много, той и преди говореше но оттам се отприщи съвсем , знае поне 5 песнички много добре и ги пее, играе си спи си изобщо всичко както е нормално.
според мен или тр да тръгне преди 2 или след това за ДГ направо. в междинния период виждам децата как просто трудно свикват ако изобщо свикват...
но не поставям нищо под общ знаменател, всяко дете е индивидуално

[От 24 деца има 10-14 най-много, но дали пък няма да боледуват и ако тръгнат направо на градина  Всеки си знае най-добре за детето си, но не съм сигурна, че ако я бях гледала до 3 год. адаптацията щеше да е по-лесна.
[/quote]

не те ра3брах .нали добре се е адаптирала в яслата,3а каква адаптация става на въпрос

И за адаптацията, и за болестите всичко е индивидуално.
В групата на сина ми имаше деца, които боледуваха много често, едно от тях дори го преместиха в частна ясла, с цел да се разболява по-малко, така си решиха родителите.
Синът ми в началото боледуваше много, после постепенно, както казах - вероятно и от хомеопатията, започна да разрежда и да боледува все по-рядко. Пуснах го в края на март или началото на април, т.е., след зимните вируси и честно казано, не спря да боледува от летни такива. В групичката му имаше и деца, които по принцип рядко боледуваха /да не казвам хич, то такива няма, но от разговори с родителите добих такива впечатления/. Същото се отнася и за адаптацията - на различна възраст тръгваха, имаше такива, които бяха на година и 6-7 месеца, както и такива, които тръгваха на 2 г. 10 месеца и се държаха по един и същи начин - или реват и се тръшкат, както и моето дете правеше всяка сутрин /слава Богу за кратко/, или влизат усмихнати даже без да кажат "чао" на мама, тати или който там го води. Моето дете беше най-малкото в групата - на 1 г. 5 м. Накрая, когато вече ставаше на 3 г., в групата имаха и деца на по година и 2 - 3 месеца. Просто сме улучили такъв период.
Няма да забравя първия празник 1 юни - отидох и се скъсах да плача, защото гледах групите, по-точно - нашата си група - синът ми най-малък от всички, стиска си шишето с водата и се клатушка на столчето под звуците на музиката, докато по-оперените и по-големите деца танцуват, или лелята го държи за ръчичката, а най-накрая - люта борба за бонбони и лакомства, моят малък сладур стоя, стоя, докато го грабна лелята и му напъха в устата бонбон, взе му от всички пакети и така - не го остави "валат", ни той не беше от активните. Ела го виж сега - не само че няма да остане безучастен, ами и ще избута навалицата и пръв ще стигне целта. В яслата, както и в градината, несъмнено идва момента, който аз наричам "борба за оцеляване", не в буквалния смисъл - естествено, в началото ще го сбутат, ще го ударят по-буйните деца, ще го захапят /идваше си чат пат с "часовниче" на ръката/, после той ще последва примера им и така. Без значение в яслата, или в градината, тоя момент го има. Така че е напълно вярно, че при всяко дете всичко е индивидуално, както и при всяка майка - една се примирява бързо с факта, че детето вече не е сам ов прегръдките на мама, друга - като мен, с етръшка и обвинява колко лоша майка е. Както казах, пиша от личен опит и смятам, че никой няма право да обвинява и съди другите - всички постъпваме както преценим и дали се връщаме на работа или си гледаме детето ако ще до 5 години, правим го в техен интерес - който може да си го позволи - в интерес на това, детето да е гушнато до мама през цялото време, който не може - детето да е задоволено в достатъчна степен, за да е щастливо.

Не,не бих!И не съм,но сега изникна проблемът с недостига на места и става затворен кръг. 

Чудя се при толкова много против -защо тогава няма места по яслите .Иначе всеки сам да си прецени,защото най-добре познава детето си.Принципно съм за. Имам познати в Америка-майчинсвото там е 40 дни и имат ясли за бебетата.

Здравейте, аз също съм за яслите. Независимо, че се разболяват по-често, плюсовете са повече. Децата се приучват на доста неща, а и се намират сред връстници. Това смятам е най-важното. 

Аз съм "за" яслите. Живот и здраве, и моето дете ще ходи на ясла, разбира се при успех с приема /това ме тормози и мира не ми дава  /.
За сега не зная, каква е ползата от яслата, но знам, че трябва да се върна на работа, за да можем да си плащаме сметките.

Предстои ми малката да я дам на ясла на 2 г и се надявам да й хареса на каката й беше добре сред децата, много зависи от сестрите и персонала

Естествено, че зависи, само че рядко можем да надникнем в "кухнята", а децата като са по-малки и не могат да казват. При мен е въпрос на късмет, че това, което подозирах, се "покри" с това, което ми казваше детето по-късно, когато вече осъзнаваше и разбираше.

Преди 1м пуснах дъщеря ми на ясла, за толкова малко време има положителна промяна в нея.
Дъщеря ми стана по самостоятелна, подрежда си играчките, вечер ми пее песничките които са пеели през деня.
Аз съм доволна 

Аз съм твърдо "за" яслата. Сина ми тръгна на 1 г. 3м. Страшно много му харесва и се забавлява, а той е толкова див и там е идеалното място да изразходва енергията си. А на толкова неща се научи за 2-3 месеца. Имаме достатъчно време и за двама ни. Да си призная имаме финансовата възможност да си гледам детето, но не ми искаше да отсъствам дълго от работа, а и за 3 години ми се струва, че доста ще позабравя и "затъпея".

За мен епо-добре и за двама ни.

Забравих да кажа за енергията - моят син също е адски буен, явно енергията му е в пъти повече от необходимата - правя сравнение и с дъщеря ми, и с племенниците, които са 6 на брой - е, след като в яслата след толкова лудории, игри, песнички и т. н. вечер не можех да го приспя до 22.30 часа, както продължава да е и сега в градината, представям си ако беше вкъщи, сигурно щяхме да стоим до полунощ.
В почивните дни, когато детето си е вкъщи, не го слагам да спи на обед, няма смисъл, защото той категорично отказва, и вечер пак заспива към 22 часа. Чудя се каква ли е подходящата възраст да го запиша на някакъв боен спорт, да троши енергия там.

mama_ziana   Чета с голям интерес, написаното от теб! Имам племенник, който също е много активен (още от бебе) и сега ходи всеки ден през седмицата на плуване или тенис. Това помага наистина!

Иска ми се само да спомена, че, ако детето не ходи на ясла и мама не работи, това не означава, че всички си стоят вкъщи и нищо не правят. Книжки, песнички, филмчета има навсякъде в Интернет на всички езици, има и курсове за най-малките, където също развиват способностите си- езикови, театрални, спортни... Мама също може да си почива и да се отдава на хоби, без да се ограничава! Аз лично не мисля, че умственото развитие спира...    

Най-важно е всички да са доволни с взетото решение, за да няма напрежение!

Ето това е най-важното. Няма значение кой е за, кой е против и дали има някакъв спор. Когато мама и детенце са доволни значи това е правилния избор за тях, независимо дали това ще е ясла или не.

   Подкрепям!

на колко е племенника ти и къде ходи на плуване, ако не е тайна? защото аз много искам да запиша дъщеря ми , но не мога да намеря плувен басейн като за нея с някакви занимания.

Бих изчакала още малко

tarzanka На пет, но едва ли ще ти помогна много, защото те живеят във Франция 

ясно, явно в бг няма такива услуги извън детските градини.

Важното е и мама и бебе да се чувстват добре.

Аз водя на плуване малкия от 6 месечен в Банкя, но напоследък не сме ходили. А и нали Александра (треньорката) роди . Иначе и аз от сега мисля на какви спортове да запиша малкия. Приемам всякакви идеи.

Футбол, бойни изкуства, катерене   

Привеет   
ще използвам тази тема за да споделя тук моето притеснение относно дъщеря ми.
От 7 дни ходи на ясла за по 2 часа на ден , да кажа че никой не е гледал освен мен до сега и все още я кърмя на поискване
Притеснена съм защото като я оставя плаче докато не се върна да я взема, не дава на никой да я пипа зная ,че това е нормално но докога ще продължава да е така и дали вообще някога ще свикне с това е трябва да е разделена от мен.
Днес като я оставях пак плачеше , но пък влезна сама. Е, не е спирала да реве, но си мисля че това е светлинка в тунела, дали разбира че ще се върна да я взема?
моля мами с подобно преживяване да споделят
Благодаря ви

аз съм записала малката на модерни танци - много е доволна.
благородно ти завиждам за плуването на детето. някой има ли да знае къде в софия има плуване за толкова малки деца? (малки като за детска градина, евентуално и ясла) има тук разни одз-та, но те пускат само собствените си групи. има и външни тренировки, но са в работно време и няма как да водим децата.

tsvetentse, аз не съм имала подобни проблеми, но съм против оставането частично. на лелките им казах, че съм на работа и не отивах преди края на деня, защото смятам, че детето така или иначе свиква трудно - какво ще стане като свикне да е на 2 часа, а после се окаже, че не се появя цял ден? започва да свиква наново??? това е безсмислено за мен и няма нищо общо с постепенното свикване, а по-скоро с мързела на лелките. не знам. според мен 7 дни е твърде рано, за да се определи дали детето не свиква. някои деца по-трудно свикват, а щом още кърмиш, дали не е по-добре да изчакаш да спреш кърменето? аз бих изчакала.

Виж тези теми (не разглеждат конкретно плуване за деца на 3-4 години, но мамите с опит биха те посъветвали)

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=439671.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=414387.msg11936957#msg11936957

Синът ми тръгна на ясла на година и почти 3 месеца, доволна съм, няма проблеми. Яслата се оказа много добър вариант, аз лично съм доволна. Детето свикна, спокойно е, играе си. Подкрепям яслата

    Подкрепям мнението  Малкия тръгна на ясла на 1.7мес.(по4ти). Беше трудно 3 седмици . Доволна съм , а и на него му харесва . Каката беше на 1.10 като тръгна- тя по трудно свикна за около 2мес.   

Сериозно ли?    Много жалко тогава! Плуването е чудесен спорт за деца!

Разбирам те напълно,моето детенце ходи на ясла от 03,09,2009 до сега веча 2 месеца,е два пъти си стоя в къщи понеже бяхме болни,и до ден днешен той не спи в яслата,не сяда на стол стои прав,не сяда на гърне,не иска да се храни доскоро не даваше никой да го доближи,не искаше никой да го храни освен мен,чакаше ме да дойда за да го нахраня,аз го оставям към 8 часа и го взимам към 15,30 и той не сгъва крак дори да седне не говори нищо не играе с децата и незнам дали въобще ще свикне,всеки ден се моля да мине по леко да се опита поне да хапва или поне да сяда, персонала ми вика ние такова дете сме нямали досега,но хубавото е че не плаче през деня,малко само като го оставям,но понеже ние имаме и батко и знам,че постоянното водевне на ясла е единственния вариант то да свикне по бързо,колкото повече го оставяме в къщи то все не свиква,аз съм се отчаяла но няма да спирам да се моля един ден да свикне,дали някой има такъв проблем незнам,но ти пожелавам дано по-бързо свикнат,че откачам!

Аз моето го дадох на 1 г. 5 м. и свикнах много трудно . Не детето, а аз.
Мнението ми е, че ако е възможно мама да си го гледа колкото може повече, по-добре е да го направи. При мен нямаше място за избор, с второто ми дете ще е същото, за което много съжалявам, но това е - в нашия случай яслата е вариантът.
От личен опит и след личен избор на първо място поставям гледането от мама, на второ - яслите, на трето - всички останали варианти /баби, детегледачки и детски центрове/.
Истината е, че влизането в яслите вече е с клизма в повечето случаи. Моля да ме извините за цензурирания израз, но си е точно така. Или пускаш връзки - корабни въжета, или спонсорираш - в повечето случаи и в повечето ясли е така за съжаление.
Иначе от гледането на детенце в нашите ясли бях доволна, персоналът беше изключително добър. Не говоря за любезниченето, което демонстрират абсолютно навсякъде - виждах и наблюдавах системно и се убедих, че наистина попаднахме в добри ръце. И слава Богу!

Синът ми тръгна на 1г. и 10 м. и до ден днешен си мисля,че беше много малък ...така,че не, не бих го дала...

kaia1983, виж тези теми - оказва се, че има някакво плуване за бебета, но чак в банкя. имало май и във варна. сега обаче треньорката е бременна и мамите са останали на самоучение.
благодаря на lili_lu за линковете.

Всичко зависи от самото дете - има такива дето бързо свикват и са готови от малки за ясла, има и такива дето си плачат до 3г. възраст и не искат и да чуят за ясла или градина

Моля!  А защо не се събере една група с деца от София и не потърсят учител, който да им спретне оферта? Има много желаещи...

това е добра идея. само трябва да намерим добър инструктор.

tarzanka, отвори една тема за набиране на желаещи и пуснете обява тук във форума... Може също и по детските градини да се разпространи 

да, мислех да го направя веднага, но си помислих, че е добре преди това да проуча някои инструктори и да дам предложения. затова още не съм го направила.

ето пускам тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=443605.new#new

  Желая успех!

Скъпи мами,
не се плашете моето детенце е от 4 месеца по детегледачки но сега сме в часна градина той е на 2 годинки и много социален и болестите си ги мина като по малък сега сме спокойни. 350 лв. е нашата градина и имаме деца на 1 годинка но все пак при нас са 8 дечица и моето се чувства много добре.
Не забравяйте мами ,че първата година в ясла е стресираща за детето и боледува повече но това е хубаво защото като порасне това ще е вече минало. Няма как да избегнете този момент.

дащеря ми е на 1г. 9м. от 2 месеца е на ясла и сам много доволна. За това време се отказа от биберона и се храни самостоятелно(е поолива се но е напредак) и от 3-4 дена си казва че и се ака. Аз лично сам много доволна и сам за яслите, но всеки си преценява сам. А щто се отнася до боледуването мисля че е до детето малката до сега не е боледувала. Бях я спряла за една седмица заради сополки но беше от това че и никнат забки.

големия го дадох на 1.5г. на ясла.До 3 години ревеше всяка сутрин като съдран!Но после свикна и ходеше с желание!А за болестите-те са неизбежни.Дали на 1 или 3 г.детето пак ще си ги изкара.

Няма друго нещо ( освен памперса отчасти) за което да има такова твърдо мнение в тоя форум:) До 3 години има нужда само от майка си и баща си. Това като го прочета и ме избива на смях. Значи за всяко нещо може да се отчита индивидуалното развитие на детето, за прохождането, за проговарянето, за отказването от кърмене и т.н., само детската градина/ясла е забита като непоклатим milestone на третата година 

Рокси, виж мнението преди своето

Е, какво да му гледам, аз не отричам че има и такива деца, както има и такива, които до 7 години не се чувстват комфотрно. Но моят опит с посещението на ДЗ е съвсем различен и си признавам честно, че се дразня, когато за пореден път се поставят такива обобщения, в които аз и моето дете не влизаме. ПРосто се чувствам някакси ненормална, а знам че не съм, нито аз, нито детето ми.

ПП. тук съм чела  и изказвания, че ако след две години детето ти е с памперс си се провалила като майка, че няма двегодишно което да не говори, че майката трябва да е хипер тъпа и скучна, ако детето предпочете детската градина пред нейната компания по цял ден.

Живот и здраве месец април мисля да го дам на ясла, тогава ще е на 2год. и 1 мес. Мисля, че пролетта е хубав момент за ясла. Надявам се , че ще му е приятно и ще научи много нови неща. Но ако не потръгне добре яслата, мога да си гледам до 3 год.

Голямата тръгна на 1.9г, малката на 3.3 г. Просто така се случи. А относно боледуването винаги си го има в началото. Колкото по-големи стават толкова по-малко боледуват.

е пък как сте и3държали 1 година и половина стом е ревял толко3

По наблюдения от познати деца, а и от опит, споделян от възпитателки в ясла, по-малките дечица свикват по-бързо. Станат ли на две години, започват да усещат семейството като социална единица и себе си като част от нея и им не им се иска да се отделят. Съдейки по дъщеря ми, има ли кой да си играе с нея и да я забавлява, ще се чувства добре, дори и мама да не е до нея. На нас ни предстои в най-скоро време да я дам на ясла, даже съжалявам, че нямах възможност до момента да го направя. Защото усещам, че и става скучно по цял ден да е само с мен, особено, когато времето не позволява дълго стоене навън. Обича да е сред повече хора и сред деца, затова мисля, че яслата ще и се отрази добре.
Освен това наистина в яслата се научават много неща и от към навици и от към умения.
Друг е въпросът дали условията и персоналът в съответната ясла са достатъчно добри за нуждите на толкова малки деца. Все пак се изискват по-специфични грижи - смяна на памперси и съответната хигиена, приучаване на гърне, хранене..

Мисля, че е точно обратното. До две-тригодишна възраст се изгражда доверие към семейството. Детето постепенно се научава да вярва на родителите си - че като го заведат, ще го вземат, вслушва се в разказите за детската градина и смисъла й. Освен това се и увеличават нуждите му от нови социални роли.
До преди това основните са да е близо до родителите .
По въпроса в темата - не, не бих причинила никога това на детето си, освен ако не съм притисната по някакви причини - финансови или други.  

Какво точно му причиняваш?! Да не ги оставяме там на някакви зверове да ги разкъсат? Като гледам моя мъник как се радва на децата сутрин, за себе си знам, че взех правилното решение.

jeniqa, не изключвам възможността да има и деца на година и половина, които се адаптират от раз. Но като цяло смятам, че  толкова малки деца преминават през много дълъг приспособителен период, свързан с продължителен рев, притеснения дали мама и тате ще ги вземат. Дори и едно, две деца да не преживяват трудно раздялата от родителите, останалите със сигурност много плачат - т.е изживяват освен личния шок от ранното отделяне от семейната среда и този на останалите. В детската градина ревящи деца са по-скоро изключение.
Големи групи, липса на индивидуално внимание. Децата малко, почти никак не излизат навън в яслата. Това предполага повече боледуване, невъзможност да изразходят енергия, повече нервност.
Освен това считам периодът до три години за изключително важен за развитието на детето и не бих се доверила на други хора да дават основните понятия за света, вместо мен. Защото няма какво да се лъжем -ако детето посещава ясла,  малко време има да бъде с родителите. Освен, ако не боледува често.
Това е лично мнение, преценила съм си плюсове и минуси и смятам, че характеристиките с отрицателен знак на яслата са повече от положителните. Поне за дете, което няма нужда от работа със специалисти, от задължителна колективна среда .

valerie, не смятам, че мнението ти е неправилно, но наистина самата дума "причиняваш" адски зле действа на мамите, които не са в твоето положение и по една или друга причина са записали отрано децата си на ясли. Умишлено не пиша "дали на ясли" или "оставили на ясли", точно по същата причина. Мамите сме по-раними от децата по отношение на темата ясла в 90 процента от случаите и подобни термини буквално ги пращат в графата "лоши майки". Освен това не съм съгласна и с твърдението, че децата в яслите не се извеждат много много навън - напротив, в нашата ясла щом времето позволява, имам предвид няма силен вятър или дъжд, децата са навън - по-лесно е и за персонала дори, защото навън си намират повече развлечения, зяпат по оградите, друг е въпроса, че по-малките се мотаят като свободни електрони напред-назад, както правеше и моето дете в началото, но после свикват.
В крайна сметка една мама беше изказала такова мнение, ще го потвърдя и аз - като толкова много майки са тоооооолкова против яслите, че едва ли не щом детето ти тръгне на ясла на годинка, си най-лошата майка, защо тогава в яслите няма места и се налага да се бутат рушвети, за да вземат децата ни... /аз правя изключение, но познавам такива/

Добре е обаче да се познават нещата преди да се пишат, защото нито яслите са задължително с големи групи, нито навсякъде децата седят затворени по цял ден.
Има препоръчителни съотношения на борй деца в група и брой възрастни на една група, които се спазват в някои места. Подобна е и близката до семейната грижа, в малки групи- родителски кооперативи, която се базира на идеята да се пресъздаде голяма семейна среда. Изобщо тези идеи на копиране от миналото се завръщат напоследък и се утвърждават от доста психолози- носене на детето в слинг от най ранна възраст, за да усеща физическата близост на майката ( инспирирано от начина, по който африканките носят бебетата си), дългото кърмене, малките групи на отглеждане, за да се наподоби семейна среда с повече братя и сестри ( в богатите и развити страни семейставата имат по малко деца, отколкото в по бедните, като идеята е да се поощрява обшуването с връстници от най ранна възраст) и т.н.
И изобщо идеята че има "лоши" ясли ако си позволя съвсем елементарно да ги нарека така, в никакъв случай няма да ме откаже да търся най доброто за детето си под адекватна форма. Както една нацупена акушерка няма да ме откаже да родя нормално, едно некачествено парче свинско, купено някога, няма да ме спре да ям пържоли цял живот и т.н.

такива категоризации е трудно да се правят, особено когато не се знаят причините, поради които децата се дават в ясла. Но темата има смисъл за  родители, които се колебаят дали яслата е по-доброто от домашната грижа.
В подобни дискусии обикновено има опровержение на определени тези за яслите, на базата на някакво единично утопично място, което никога не би могло да претендира за представителен образ, но  не се посочват предимствата пред грижите вкъщи, защото по мое мнение са много малко. Или предимствата са в посока - научиха го да е без памперс, на песнички и т.н, което ми се струва малко смешно, защото всичко това би могло да бъде усвоено и в домашна среда.

Мисля, че в повечето случаи, когато се дава детето на ясла от ранна възраст, основната причина е финансовата.
Не пожелавам на никой да е притиснат от тези обстоятелства, да иска да е до детето си, но просто да е наложително да работи за да го издържа.

Валери, подкрепям всичко написано от теб, точно от позицията на човек, дал дете си на ясли на 1 г и 6 м. Лоша майка не съм се чувствала въобще, знаех, че нямам избор. Но съжалявам много и не бих повторила, ако имам един ден второ. Нито ми е зор да сваля памперса на 1 година, нито да се социализира, нито да учи песни. Важното е да е спокойно и здраво дете, другото си идва само с времето.

Писах, писах...и после го изтрих, за да няма недоразумения и обидени.
Искам само да кажа, че който има личен опит, е добре да сподели, но да не се правят обобщения на базата на странични наблюдения. Детето ми е на ясла от 08.09.и досега не е боледувала, единствено хрема имаше, и то заради кучешките зъби, които ни пробиват, но тя и преди не ми е боледувала, така че може да се приеме, че си е до организъм. Малко си е глезена, та се наслушах от близки и не толкова близки познати колко трудно ще се адаптира, защото нямало кой да се държи много добре и внимателно с нея-отново опровержение. Оставяли ги на течение и т.н. простотии пък изобщо няма да коментирам. Дъщеря ми обича да ходи на ясла, и да, обича е точната дума, и с децата си играе, и песнички пеят, и г-жите и лелките гушка, и им показва играчки и им говори на своя си език, абе, щастливо ми е детето. Уж били препълнени групите, пък в нашата са около 15 деца всеки ден. Случвало се е да има около 7-8, но никога повече от 15. По списък са 31, но почти половината само пазят място, и се чудят да я ползват ли тази услуга или не /при този недостиг, да им се не начудиш на някои родители/. В групата на дъщеря ми почти всички са около нейната възраст. 1,6 - 1,9 г. И всички тръгнаха поетапо през месец Септември. Не мога да си кривя душата, плачеха, някои сигурно не са искали да заспиват първоначално там, да ядат и т.н., но от месец и половина насам не ми се е случила да чуя детски плач нито като я оставям сутрин, нито като я взимам вечер. Така че по-скоро ако едно дете на година-година и половина не свикне с яслата в рамките на 2-3 седмици е изключение, отколкото правило.

Истината обаче е, че почти всички родители, които записват децата си в ясла в по-ранен период, го правят не защото не искат децата си вкъщи, не защото не им се занимава да ги учат на песнички и отвикване от памперс и т.н., а от единствената нужда от пари.
Категоризация със сигурност не правя, нямам и такова намерение. Но, valerie, пак повтарям, това, че ще дам детето си например на 1 г. 2 м. на ясла, т.е., че ще му го "причиня",  автоматично ме хвърля в категорията "лоша мама".
Не желая да влизам в словесна битка с никой, но аз лично се засягам от подобни термини. В крайна сметка детето няма да е по-щастливо, ако е вкъщи с мама и тати, които са например безработни, а то - незадоволено откъм елементарни неща.

Аз пък съм от другите майки, пред които финансовите въпроси не са стояли.
Писала съм 101 пъти защо и какви са ми били аргументите. Всеки ги има, в една или друга посока. Това, което ме дразни при обсъждането на яслите ( а и не само), е че болшинството има някакви изградени стереотипи- до 3 години само с майка си, памперса се маха на 2 години, кърми се до годинка и т.н. А никой, ама никой не отчита индивидуалността на децата.
Ето, аз не се чувствам лоща майка, нямам нужда да се оправдавам никому, но как да си изкривя душата и да кажа, че детето ми предпочита да е по цял ден с мен, когато това не е истина. Нормални сме и двамата, и аз и той, и на психолог сме ходили но форумният съд не прощава.
Прекрасно разбирам, че има неща, които могат да бъдат категорично отхвърлени- никой здравомислещ няма да се съобрази с индивидуалността на детето си да изскача пред фучащите на улицата коли. Но има и неща, за които смятам че е редно да се съобразим с развитието на детето и неговите потребности, вместо да му налагаме сляпо своите представи.