ясла

Дадох големия на ясла на 1г и 5м. Свикна веднага, много му харесваше, не е боледувал.
Малкият ще тръгне напролет и ще е горе-долу на същата възраст - 1г и 6м.
Нашата ясла е хубава, добре се грижат за децата. Синът ми там се научи на гърне като гледаше другите деца. Вкъщи беше абсурд да го сложа на гърне. Да, аз също му пеех песнички, но не мога да свиря на акордеон както например свиреше леля Ани в яслата. Аз съм сама - не мога да изиграя всички танци, които играеха там. Физически не ми е възможно хем да обикалям в кръг, хем да клеча на земята под формата на пробуждащо се от зимен сън кокиче; или да се правя на Веселинка, която си загубила коланчето  Просто няма начин. В яслата е съвсем друго. Там гледат едно от друго и се учат взаимно. Е, отделен е въпросът, че и всяка щуротия копират, ама то това го има и после в градината.
И аз имах възможност да остана вкъщи и да си го гледам, но предпочетох яслата. Нито за секунда не съм съжалявала. Детето ми беше щастливо там, аз можех да се върна на работа за известно време, а след това спокойно да се занимавам през деня с бебето.
Мисля че по този начин мога и вечер да бъда много по-добра майка и да имам нерви да обръщам повече внимание на хлапетата. Цял ден с едно любопитно, разпитващо за всичко и искащо всичко да види хлапе, може наистина да е страшно уморително.

Чета всичко дотук и смятам, че отговорът е някъде ... по средата.
Честно казано, и в други теми, в които съм писала, и тук виждам само едно - словесна борба между майките, които са ЗА яслите и тези, които са ПРОТИВ. Ясно е, че в 90 % от случаите на яслите тръгват деца, чиито мами трябва да се върнат на работа заради пустите пари. Така беше и при мен, така ще е и сега, с второто ми дете. Наистина, колкото и да ми дават акъл други мами из квартала, на които честно казано, им е широко около врата /я имат баба под ръка, я мъжо вади добри пари или тати е с доста широк портфейл/, уверих се, че колкото и да се инатя, стоя ли вкъщи без пари, изнервям се до безкрай и аз, предавам всичко и на детенце. Без пари не може да се гледа дете, то е ясно - иска ти се всичко да му осигуриш, да не е гладно, жадно, да има качествена храна, да го разходиш, да му е топличко, да има хубави дрешки. Като гледаме цените - и на дрешките, и на храничките, няма как да го гледкаш без парички, колкото и да говорим, че ще се лишим от всичко, само и само мама да е до детенце. На детенце нервна мама не му е от полза. А и мама наистина рано или късно се връща към нормалния живот, иначе рискува да полудее /освен ако няма баба, гледачка или помощничка вкъщи, което е характерно за определен брой хора в България/.
От друга страна, детенцето си има нужда от мама и това е и наистина - времето не се връща. В момента аз гледам второто си дете. От мамите, които се връщат на работа по принуда съм - нямам друг изход, колкото и да го мисля и както и да го усуквам. Не се вписвам с мнението си тук обаче, за да давам съвети и да подкрепям безрезервно мамите като мен - просто минах веднъж по този път и споделям от опит, а не от чуто и казано. В яслата, в която тръгна синът ми, когато беше на година и 5 месеца, грижите бяха абсолютно на ниво - дететот само го показваше. Много неща научи, на много неща привикна - всичко от яслата. С болестите беше кошмар - тръгна, без да е боледувал до момента, за 6 месеца смени 7 антибиотика. Започнах да го водя при класически хомеопат и оттогава до момента, т.е., вече почти 2 години, не пием нито антибиотици, нито капки слагаме - лекуваме се по "втория начин", доколкото е възможно /естествено, че ако се случи, не дай Боже, някоя бронхопневмония ,няма да чакам на хомеопатията/, но за настинките, хремите и кашлиците, характерни за яслите и градините, ефектът беше поразителен. Така че, мили мами, вие, които можете да си гледате децата, чувствате се спокойни и задоволени, имам предвид не кретате в безизходица и мрънкане заради безпаричие, гледайте си децата, щом това ви харесва - така и вие, и децата ви ще са доволни. А мамите, които нямат друг избор - не се обвинявайте за това, че не можете да си гледате едва ли не пълноценно децата, нали заради тях работим всички, за да им дадем най-доброто - върнете се към нормалния си начин на живот заради вас самите, заради децата и семействата си и не робувайте на скрупули. Чула бях и друг израз "Захвърли си детето на яслата, после то ще те хвърли в старческия дом" - пълни глупости, обаче за мама, която в момента трепери как ще се върне на работа и как детенце ще реве с пълно гърло в яслата, самообвиненията и изрази от тоя сорт действат просто унищожително!

mama_ziana подкрепям напълно мнението ти. Аз между другото, без никой да ми казва в прав текст, от някакви подхвърляния, първите три дни на малката в ясла се чувствах като най-лошата майка на света, дори ми минаха мисли да си я оставя до пролетта вкъщи докато ми свърши майчинството. Мъжа ми ме спря и каза, че сега тръгне ли, трябва да свиква, а не тръгнала вече, да я спрем и после наново целия кошмар. Добре че го послушах, Ния спря да мрънка още на втората седмица и сега след градина /и работа съответно/ се радваме една на друга достатъчно пълноценно мисля. И аз съм по-спокойна заради финансите и Ния е доволна, че се вижда с толкова много деца всеки ден, пък и вечер мама и тати също си играят с нея.  Всъщност дори и не мисля, че финансовия проблем е бил на първо място, т.е. беше на първо място, но пък ако нямаше късмет да се класира за гладина, все щяхме да си я отгледаме естествено. Просто като си помислух за зимата вкъщи и лошо ми ставаше.

mama_ziana, благодаря ти лично за изказването. аз съм от майките, на които се наложи да се върнат на работа още в 7-8 месец от живота на детето, което израсна до 1 годинка, където намерим някой да я гледа - приятели, съседи и т.н. винаги съм се обвинявала за това и съм си мислела, че съм лоша майка и че не обръщам достатъчно внимание на детето си. но като гледам как се развива и отношението й към мен, се чувствам по-добре - всеки ден след градина бърза да ми разкаже какво е научила и се радвам... това обаче не означава, че смятам яслата за вредна. напротив, смятам и следващото дете да го пусна на ясла, защото смятам, че така се развиват по-добре способностите на децата за социализация и комуникация.

Когато на една майка и се нааложи да тръгне на работа по финансови причини оправдавам ходенето на ясла на детето. Аз ако имах някаква алтернатива,въобще нямаше да го пускам на ясла на 2 г. а щях да си го пусна направо на градина,но нямам тази възможност,няма вече 1 г. неплатено,а бабите работят.    Много ми е мъчно още от сега като си преставя,че след по-малко от положин година,ще трябва да го поверя на грижите на чужди хора,а то е още малко.....  Никой няма да ми върне времето прекарано с детето ми,това е най-ценния период за него.   За яслата говоря.   А иначе градината е друго нещо-там се обуслава характера и социализирането на детето и според мен това е дно много хубаво учреждение.

не съм искала да го давам но ми се наложи да стане така, когато беше на 1 г. 4 м.
 не съжалявам поради това че той свикна бързо и умерено боледуваше. аз се адаптирах по-трудно, чувствах се подстисната, лоша майка, и непрестанно се тревожех че е най-млакия в групата. но не, той се почувства добре, не е имал проблеми с адаптацията и определено има ползотворен ефект средата върху него, с всички неща на които ги учат. говори много, той и преди говореше но оттам се отприщи съвсем , знае поне 5 песнички много добре и ги пее, играе си спи си изобщо всичко както е нормално.
според мен или тр да тръгне преди 2 или след това за ДГ направо. в междинния период виждам децата как просто трудно свикват ако изобщо свикват...
но не поставям нищо под общ знаменател, всяко дете е индивидуално

[От 24 деца има 10-14 най-много, но дали пък няма да боледуват и ако тръгнат направо на градина  Всеки си знае най-добре за детето си, но не съм сигурна, че ако я бях гледала до 3 год. адаптацията щеше да е по-лесна.
[/quote]

не те ра3брах .нали добре се е адаптирала в яслата,3а каква адаптация става на въпрос

И за адаптацията, и за болестите всичко е индивидуално.
В групата на сина ми имаше деца, които боледуваха много често, едно от тях дори го преместиха в частна ясла, с цел да се разболява по-малко, така си решиха родителите.
Синът ми в началото боледуваше много, после постепенно, както казах - вероятно и от хомеопатията, започна да разрежда и да боледува все по-рядко. Пуснах го в края на март или началото на април, т.е., след зимните вируси и честно казано, не спря да боледува от летни такива. В групичката му имаше и деца, които по принцип рядко боледуваха /да не казвам хич, то такива няма, но от разговори с родителите добих такива впечатления/. Същото се отнася и за адаптацията - на различна възраст тръгваха, имаше такива, които бяха на година и 6-7 месеца, както и такива, които тръгваха на 2 г. 10 месеца и се държаха по един и същи начин - или реват и се тръшкат, както и моето дете правеше всяка сутрин /слава Богу за кратко/, или влизат усмихнати даже без да кажат "чао" на мама, тати или който там го води. Моето дете беше най-малкото в групата - на 1 г. 5 м. Накрая, когато вече ставаше на 3 г., в групата имаха и деца на по година и 2 - 3 месеца. Просто сме улучили такъв период.
Няма да забравя първия празник 1 юни - отидох и се скъсах да плача, защото гледах групите, по-точно - нашата си група - синът ми най-малък от всички, стиска си шишето с водата и се клатушка на столчето под звуците на музиката, докато по-оперените и по-големите деца танцуват, или лелята го държи за ръчичката, а най-накрая - люта борба за бонбони и лакомства, моят малък сладур стоя, стоя, докато го грабна лелята и му напъха в устата бонбон, взе му от всички пакети и така - не го остави "валат", ни той не беше от активните. Ела го виж сега - не само че няма да остане безучастен, ами и ще избута навалицата и пръв ще стигне целта. В яслата, както и в градината, несъмнено идва момента, който аз наричам "борба за оцеляване", не в буквалния смисъл - естествено, в началото ще го сбутат, ще го ударят по-буйните деца, ще го захапят /идваше си чат пат с "часовниче" на ръката/, после той ще последва примера им и така. Без значение в яслата, или в градината, тоя момент го има. Така че е напълно вярно, че при всяко дете всичко е индивидуално, както и при всяка майка - една се примирява бързо с факта, че детето вече не е сам ов прегръдките на мама, друга - като мен, с етръшка и обвинява колко лоша майка е. Както казах, пиша от личен опит и смятам, че никой няма право да обвинява и съди другите - всички постъпваме както преценим и дали се връщаме на работа или си гледаме детето ако ще до 5 години, правим го в техен интерес - който може да си го позволи - в интерес на това, детето да е гушнато до мама през цялото време, който не може - детето да е задоволено в достатъчна степен, за да е щастливо.

Не,не бих!И не съм,но сега изникна проблемът с недостига на места и става затворен кръг. 

Чудя се при толкова много против -защо тогава няма места по яслите .Иначе всеки сам да си прецени,защото най-добре познава детето си.Принципно съм за. Имам познати в Америка-майчинсвото там е 40 дни и имат ясли за бебетата.

Здравейте, аз също съм за яслите. Независимо, че се разболяват по-често, плюсовете са повече. Децата се приучват на доста неща, а и се намират сред връстници. Това смятам е най-важното. 

Аз съм "за" яслите. Живот и здраве, и моето дете ще ходи на ясла, разбира се при успех с приема /това ме тормози и мира не ми дава  /.
За сега не зная, каква е ползата от яслата, но знам, че трябва да се върна на работа, за да можем да си плащаме сметките.

Предстои ми малката да я дам на ясла на 2 г и се надявам да й хареса на каката й беше добре сред децата, много зависи от сестрите и персонала

Естествено, че зависи, само че рядко можем да надникнем в "кухнята", а децата като са по-малки и не могат да казват. При мен е въпрос на късмет, че това, което подозирах, се "покри" с това, което ми казваше детето по-късно, когато вече осъзнаваше и разбираше.

Преди 1м пуснах дъщеря ми на ясла, за толкова малко време има положителна промяна в нея.
Дъщеря ми стана по самостоятелна, подрежда си играчките, вечер ми пее песничките които са пеели през деня.
Аз съм доволна