не го водя болен, отработвам си отсъствията, а когато ми се налага да излизам се комбинираме със съпругът ми на половин ден, когато е бил на антибиотик, досега не е тръгвал на градина веднага след антибиотика, винаги имаме по 3-4 дни у дома преди отново да тръгне. Мнението ми е че след антибиотик стават още по-уязвими и податливи за болестите, не че тия 3-4 дни променят ситуацията но така съм преценила така правя. В момента малкия е у дома с хрема и кашлица, весел е, игрив е, беснее, храни се добре, но ще ходи на градина от понеделник - до тогава ще сме преборили съвсем сополите. Не мога да си представя в нашите условия дете с 39 градуса на градина при 30 деца в група. Синът ми миналата седмица като беше с температура буквално спеше по цял ден, недоволстваше като го закачаме, не се хранеше, от леглото ставаше само до тоалетната, просто 3 дена откара в леглото. Не мога да си представя, че ще бъде обгрижван по същия начин в градината, както се грижим за него у дома. Другото, което е непрекъснато се оплакваме от болести, а си водиме децата болни на градина...
- Публикувана: 29 окт. 2009, 19:38 ч.
- Последно мнение: 19 март 2010, 12:02 ч.
На градина и антибиотик
не го водя болен, отработвам си отсъствията, а когато ми се налага да излизам се комбинираме със съпругът ми на половин ден, когато е бил на антибиотик, досега не е тръгвал на градина веднага след антибиотика, винаги имаме по 3-4 дни у дома преди отново да тръгне. Мнението ми е че след антибиотик стават още по-уязвими и податливи за болестите, не че тия 3-4 дни променят ситуацията но така съм преценила така правя. В момента малкия е у дома с хрема и кашлица, весел е, игрив е, беснее, храни се добре, но ще ходи на градина от понеделник - до тогава ще сме преборили съвсем сополите. Не мога да си представя в нашите условия дете с 39 градуса на градина при 30 деца в група. Синът ми миналата седмица като беше с температура буквално спеше по цял ден, недоволстваше като го закачаме, не се хранеше, от леглото ставаше само до тоалетната, просто 3 дена откара в леглото. Не мога да си представя, че ще бъде обгрижван по същия начин в градината, както се грижим за него у дома. Другото, което е непрекъснато се оплакваме от болести, а си водиме децата болни на градина...
Трудно ми е да повярвам понякога, че има такива безотговорни родители, за които да отидат на работа е много по-важна от здравето на децата им и от някои други неща, наречени ценности. Таралежче-бежче явно очакваше да успокояваме гузната й съвест, но някакски не се получи. Други обясняват какво било в САЩ, в Холандия, в чужбина. След като на някои майки им е ок да пускат детето си, гълтащо антибиотици на градина, защо не отидат да живеят там, където това било съвсем нормално???? Всъщност, толкова се изумявам на моменти от коравосърдечието на някои родители, че просто не желая повече да коментирам. В крайна сметка, нещата опират до лична съвест, приоритети, ценностна система.
... В крайна сметка, нещата опират до лична съвест, приоритети, ценностна система.
Ти сериозно ли мислиш, че детето й е било болно от нещо серизоно, щом след 4 дена АБ, докторката е казала, че е здраво
това е бил най-обикновен вирус, за подобни неща тук се изписват АБ, не за бактериална инфекция, така че бъди спокойна, нищо му няма нито на детето, нито на другите.
В другите държави може и да може, но тук е забранено. Нашата директорка също беше казала, да не се водят деца, които приемт АБ. И да не се повтарям ама точно заради това премълчаване и "скриване" на болестта се разболяват здравите деца. Нормално било да се заразяват едно от друго? Кое му е нормалното? Някой да си лекува детето в къщи докато оздравее, след това да го прати на градина и да си го прибере пак болно. 
Какво точно имаш предвид под „разводняване на темата”.
И продължавам да смятам, че темата е една от тези, целящи да нагнетят безсмислено напрежение. Кой е болен се определя по установен ред и от установен специалист, останалото са безплодни философствания. Теми от сорта с лопата да ги ринеш. Окупирането от страна на някои майки /основно с малки деца/ на идеята те да определят кой и кога просто няма да проработи. Ако искате- пак се опитайте, ние ще погледаме.
Давайте мнения де, нали това пиша "Ако искате- пак се опитайте, ние ще погледаме.", те затова са темите, да пишем. Някой да ви забранява?
Не се сърди човече също е обяснила как у нас се дава АБ /добре известен факт/- често от предпазни съображения, който обаче, веднъж започнат, трябва да се дава определен брой дни, независимо от състоянието на човека. И кога и дали детето е здраво го решава именно лекарят. Дали е заразно- също. И в градината има забрана там да се дават лекарства, не вкъщи да не се дават такива.
Не се сърди човече също е обяснила как у нас се дава АБ /добре известен факт/- често от предпазни съображения, който обаче, веднъж започнат, трябва да се дава определен брой дни, независимо от състоянието на човека. И кога и дали детето е здраво го решава именно лекарят. Дали е заразно- също. И в градината има забрана там да се дават лекарства, не вкъщи да не се дават такива.
Добре де, какви са тези лекари на които попадате, дето ви казват, че няма проблем детето цяла зима да е с постоянна хрема, и че след четири дена антибиотик магически детето оздравява и веднага може пак да иде в колектив? Нашата лекарка, в квартала ни се смята за един от най добрите педиатри, при инфекция, а хремата винаги е начало на такава, освен когато става дума за алергия, веднага казва да я спрем от контакти и да вземаме мерки своевременно. А пък дете с антибиотик лекар да каже да иде на градина?... И като знаем че там постоянно има някои я с конюнктивит, а със стрептококово носителство... не ви ли е страх?