не, и двата пъти не съм 
- Публикувана: 17 септ. 2005, 15:26 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2005, 11:06 ч.
Плакахте ли като родихте?
Ей, спомням си го като че беше вчера....Родих секцио със спинална упойка....В мига, в който извадиха беба тя си трайкаше и аз се изплаших и секунди след това изплака и ми я донесоха да я видя и целуна....Ами май съм се разплакала, анестезиолога ми казваше - спокойно майче, поставяш нов рекорд за високо кръвно и ускорен пулс при вида на бебето си....Ама да ме питаш защо съм плакала...нямам отговор..от вълнение ще да е май 
Аз по принцип съм много чувствителна натура и си мислех,че ще се съдера от рев,а то въобще не беше така.Толкова се бях изморила,че дори не можах да заплача.Учудих се сама на себе си.За сметка на това пък като ми дадоха бебчето няколко часа по-късно,бях толкова щастлива,че сълзите ми сами потекоха.Това е едно най-великите изживявания на света!
за пръв път-от вълнение!Сестра ми също е плакала-от умиление, а за таткото незнам, той не си признава 
Аз изкарах доста продължително раждане, стисках зъби през цялото време, защото хич не ми харесваше това, че другите много крещяха и накрая като родих, ... голям рев му ударих. От щастие! 
Смеех се с глас и ревях като бебе - за първи път ми су случи такова нещо! Но беше супер изживяване!
Смеех се с глас и ревях като бебе - за първи път ми су случи такова нещо! Но беше супер изживяване! 
. Накрая се обадих на лекаря си и ми го донесоха на петата минута. Нагушках го и го нацелувах и като го отнесоха се наревах от облекчение и щастие,ама хубаво си поревах
Аз като родих първият път бях толкова зле, че не знаех на кой свят съм, пък и бебето го отнесоха та не се видя, обаче докато "отлежавах" 2-та часа в родилна зала на съседната "койка" жената роди и аз толкова се вълнувах през цялото време и напъвах с нея и щом роди като му ревнах от вълнение и щастие, като магарица, ще речеш че аз съм го родила това нейното бебе А после с татко му си ревахме по телефона, нищо не си казахме, само хлипахме
Вторият път бях по-в час, обаче то беше една история, оставиха ме сам сама в предродилна зала (ама това е друга тема де), та бебето като се изпльока на смачкания чаршаф веднага седнах да го видя и като видях, че е момиче с последни сили си поревах от щастие, че вече си имам и син и дъщеричка...
Не им се плаши на тия сълзи, незабравими са И аз като другите рева на филми с раждане, а пък на документални с истински раждания да видиш сълзи...
и щом роди като му ревнах от вълнение и щастие, като магарица, ще речеш че аз съм го родила това нейното бебе А после с татко му си ревахме по телефона, нищо не си казахме, само хлипахме Вторият път бях по-в час, обаче то беше една история, оставиха ме сам сама в предродилна зала (ама това е друга тема де), та бебето като се изпльока на смачкания чаршаф веднага седнах да го видя и като видях, че е момиче с последни сили си поревах от щастие, че вече си имам и син и дъщеричка...
Не им се плаши на тия сълзи, незабравими са
И аз като другите рева на филми с раждане, а пък на документални с истински раждания да видиш сълзи...