Плакахте ли като родихте?

  • 3 633
  • 94
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 5 140
Разплаках се от кеф,като се роди Ния.
Ама те сълзите си напират от вътре и няма спиране.
Може би съм се разплакала и от облекчение,че всичко е минало ОК.

А сега като гледам и аз като Ваче по ТВ-то раждене си плача като малко дете,чувствителна съм какво да се прави Grinning

# 76
  • гр.Банкя
  • Мнения: 287
в момента в които я извадиха аз се разревах просто не можах да се здържа.радостта ми беше огромна,този момент никога не се забравя. smile3522  ylinfant

# 77
  • Чикаго / София
  • Мнения: 3 636
Първия път като родих отроних една две сълзи от радост, ама втория път такъв рев му ударих веднага след като излезна бебето от мен и ми казаха, че всичко й е наред, та 3 часа неможах да се успокоя! Shocked Ама рев ви казвам не просто плач! Чак лекарите се чудеха дали да не ми дадът успокоително! Embarassed И тъкмо се успокоя и се обадя на някой да кажа новината и пак рееееев!  Crazy

# 78
  • Там, край реката
  • Мнения: 166
Плаках много при първото раждане. Преди всичко то радост, разбира се. Но имаше и нещо друго. Просто в този момент осъзнаваш, че животът ти ще се завърти в коренно различна посока, че ще поемеш най-голямата отговорност, която една жена може да поеме, че ще трябва да възпитаваш,  да осигуриш всичко най-добро за това малко човече и т.н. И в този момент се чувствах доста несигурна, объркана. Бях само на 20 години. Беше най-странния плач в живота ми досега - от смесени чувства - радост, щастие, страх и притеснение дали ще се справя.
Втория път това не ми се случи.

# 79
  • Мнения: 439
Поплаках си и двата пъти - особено като се видях с близките си - не знам , сигурно от облекчение, щастие, радост, гордост, нерви и изобщо всякакви женски глупости, които не са никак глупави Simple Smile

# 80
  • Толбухин
  • Мнения: 2 505
мила аз плаках от радост,изках да се кача на една висока кула и да извикам силно ""ИМАМ СИН"""" newsm44 newsm44 newsm44

# 81
  • Мнения: 53
Много се развълнувах, но таткото доста си е пополакал

# 82
  • Мнения: 2 674
не , просто не знаех къде съм от упойката
ааа , като ме изведоха и видях майка ми с насълзени очи  и моите се замъглиха.
ама помня че многооо ми се спеше Wink иначе после в къщи що рев съм му удряла..... Grinning

# 83
  • Мнения: 529
Е и аз ревнах още докато ме шиха след секциото, сърцето ми беше спряло докато не чух, че изрева, щото в болницата се нагледах на какво ли не. После хванах телефона и първо се обадих на таткото и така си поревахме и двамата. Сестрите ми се разсърдиха, че говоря по телефона докато те ме пренасят в реанимация и аз пак ревнах. Сега пак си рева перманентно, но не знам от какво точно.

# 84
  • Мнения: 698
Действителността е много по-вълнуваща от това, което си представяш.  Grinning
Аз не плаках непосредствено след раждането, бях в някаква невероятна еуфория (ах, този адреналин  Wink ), поплаквах си следващите дни в болницата, когато си гушках топлото малко същество, ухаещо на мляко и все още рошаво след сутрешната баня... Ех...  Heart Eyes

# 85
  • Мнения: 5 299
Сега като се замислям, бях много объркана от упойката, и като ми се обадиха по тел-а майка ми баща ми и мъжа ми, да ми честитят,  не можех чах дума да обеля, а ревнах като луда Rolling Eyes

# 86
  • Мнения: 1 722
Разплаках се 10 мин. след като родих бебо и взех телефона, за да му кажа, че има син. Тогава лекарката ми предложи тя да му се обади, но аз събрах сили и набрах номера. За да не се разцивря първо го питах какво прави, къде и с кой е и т.н., поуспокоих го и после му казах ей така между другото. Иначе майка ми и свеки не са плакали. Само милата ми баба като ми се обади по тел. да ми честити се разплака и затвори /ама то понеже не можеше да ме види предполагам/.

# 87
  • Мнения: 2 674
ама че сте "лоши" , като ви чета едвам се сдържам да не ревна.
такова едно хубаво ми става......
това да родиш с нищо не може да се сравни...........................
просто нямам думи Cry

# 88
  • Мнения: 528
Не  плаках,но мъжът ми е щял да бие доктора като разбрал че сам на система.Като ги видях отвън мъжът ми и майка ми едни такива треперещи и с посиняли устни и едни много притеснителни физиономии ми стана смешно, rotfImbo  newsm62но пред тях не се засмях а като ме преместиха с леглото пак пред родилна зала.

Последна редакция: ср, 19 окт 2005, 17:26 от mama rosi

# 89
  • Мнения: 265
Ами аз родих секцио, но след като излязох от упойката и ми казаха, че детето се е родило живо и здраво и бая си поплаках от щастие. А когато се обадих на таткото и двамата толкова плакахме, че чак не можехме да говорим а само хлипахме. А когато ми го денесоха и пак се обадих на таткото и му дадох малкия да плаче по телефона и двамата пак се разплакахме. Това бяха най-хубавите сълзи в моя живот - е поне за сега Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт