ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН ЛИЧЕН ЛЕКАР

Д-р Янакиев, съгласна съм с вас. Учила съм при вас, бяхте ми по детски болести. Ясно е, че системата ни има много недостатъци, но и ние - майките не сме виновни. Лошото е, че едва ли скоро ще има промени.
П.П. Аз също не съм на разположение 24 часа.
П.П. 2. Както казва един ваш колега, пак от Х-во, "станах кожен лекар, защото пациентите никога не са спешни....."/продължението ще го спестя, че в този форум няма да е смешно, както наистина е , всъщност.

Успех в нелеката борба със системата.
 

Значи майката на 1месечното бебе трябва да ви влезе в положението, че взимате 1лв. от него? Евала!....

По-скоро, предполагам, мисълта беше за непосилните глоби, ако док не си вдигне телефона. А не за сумата, която ще вземе от прегледите и разговорите. Познавам лично лекарят; рядко се случва майка ми да е в Хасково с децата ми, понякога се налага преглед. Това е единственият лекар, който ги преглежда без проблем, никога не ги е върнал, а и пари не им взема/а едва ли знае, че са деца на негова бивша студентка/... Според мен е обиден на системата.

Сега надявам се темата няма да се превърне в аплаузи за конкретен лекар...Дал е такъв пример, хващам се...

Все личните лекари нагъзени от системата..айде....

Да кажем, че системата ни в сравнение със световната е ....по-щадяща пациента....но ако се върнем на примера с бебето...дали пък този ценен доктор няма бебета, записани при него проформа, а посещаващи на частно педиатър или хомеопат? Това е масова практика. И пак тази система позволява на тези лекари да получават нещо за пациент, на когото не са виждали очите дори....И за да бъдем точни за лица до 18г. личният лекар получава 1.26лв. за лица от 18 до 65г. -1.05лв. и за възраст над 65г. - 1.37лв. .....така като се гледа, ми той за всеки един пациент получава левче....

Това е моята тема ....такова нахалство като на българският личен лекар,го няма никъде по света. Общо взето те имат няколко изисквания..1.Пациентите да не ги безпокоят по никакъв повод.2.Потребителската такса да се изпраща по пощата.3.Ако случайно имат нужда от лекар това да става само в частни кабинети.4. И през ума да не им минава(на пациентите де),да помолят за посещение в къщи, или да позвънят в извън работно време.5.Прегледите при специалист с направление за забранени и невъзможни. .....мдаам...... .Как не им омръзна да се жалват и оплакват все неразбрани, все неоправдани и ниско платени .
Никъде не чух да се споменава за некадърността им,   за незаинтересоваността им и липсата на отношение към пациента.Аз съм от онези дето си спомнят как имаше дежурен лекар,който можеше да повикаш по всяко време,как прегледа при специалист не беше извънредно събитие...
Та така, аз мога да се примиря да лекуват мен по телефона, но едногодишната ми дъщеричка не 

усмивка08, първите ми двама лични лекари, при които бях, все едно съм ги избирала по тоя списък. Но сегашната е много съвестна - никога не е отказала направление, никога не е претупала преглед, идвала е и до дома на майка ми, когато я помолихме веднъж. Така че има лекари и лекари. По мое мнение личният лекар затова е личен - за да ти познава състоянието и да реагира адекватно, когато се налага. Също и трябва да бъде на разположение през почивни и празнични дни - той най-добре си знае хората. Иначе като препраща към дежурните кабинети, положението се усложнява - лекарите там пък и хабер си нямат от общото състояние на пациента. Затова тези, които са решили да стават лични лекари, трябва да си преценят възможностите и да си определят брой пациенти, с който да могат да се справят. А не да натрупат сума народ, само за да точат пари от касата, и да не могат да обърнат внимание на никого. За съжаление повечето точно така са направили. А нашата не ламти за пари - явно още не е покварена от системата. Наскоро я попитах дали през декември ще може да поеме семейството на една приятелка - отказа категорично с мотива, че пациентите стават много и няма да може да се справя.

Аз съм с три деца но и през ум не ми минава да безпокоя педиатърката си за какво и да било. Като имам проблем се обаждам в практиката и те преценяват за кога да ми дадът час. А като имам проблем през събота и неделя мога да отида в спешното на детската болница. Там ако доктора прецени може да ни остави в болницата, но ако не желаеш се подписваш и си тръгваш без повече претенции. Така че ако не е толкова спешно търпеливо си изчакваш новия работен ден и се обаждаш за час. Такова непрестанно звънене по телефоните на докторите го има само в България. Те са освен лекари и хора със своите съдби и проблеми и мисля, че най малкото трябва да ги уважаваме за това, че са учили толкова години.

Всъщност докторът също е за премахванена капитационната сума.
Не се хващайте за левчето в интервюто му.

Той не желае да взима левче за всеки пациент, а за реално свършената работа.
Затова дава пример с бебчето.

Само да вметна, че не познавам лекаря, никога не съм ходила в Хасково по какъвто и да е повод.
Прочетох интервюто, защото поради една или друга причина, темата представлява интерес за мен.

Напълно съм съгласна, че на личния лекар трябва да се плаща за реално свършена работа, т.е. за преглед.
Водя си детето в частен медицински център, защото лекарите са по 24 часа на разположение без почивен ден. Там не ми се налага да за записвам час няколко дни предварително или пък да вися пред кабинета с часове ако се налага преглед в същия ден (обикноено се налага).
Страшно се дразня, че когато все пак ми се наложи да стигна до личния лекар на сина ми - за изследвания (за ясли, за градина) или за поставяне на ваксина, трябва да си взема час и въпреки това да вися пред кабинета, където е пълно с болни. Съответно детето ми на следващия ден е болно.   На всичко отгоре този лекар получава пари затова, че е "личен лекар" на детето ми. Изгарям от желание да го сменя, но не виждам алтернатива.
Ако ЗК плащаше на лекарите на преглед, едва ли някой ЛЛ щеше да запише 2000 пациента. Тогава и ЛЛ ще имат интерес да обслужват пациентите си по качествено, а не да гонят бройка.

Аз съм съгласна с тука написаното- категорично съм против да звъня на лекарите за щяло и нещяло. И смятам също така че безотговорни са  най - вече родителите. Преди година, когато мой близък беше в неврологично отделение в болницата в стаята имаше и едно момченцеоколо 9 годишно. Детето беше с пръснат череп. И защо ? Защото майка му го остовила да скача на дивана и да си разбие главата в земята. И после ама дактора не си вдига телефона!? Кой е виновен тука?

И все пак това да глобят даден лекар ако не си вдигне телефона е пълен абсурд. Съгласете се, че е непосилно за всеки да е на разположение 24 часа.  
С извинение, но в тоалетната и под душа пак ли трябва да е с телефона. То това е нечовешко просто. Един пълен абсурд като цялата здравна система.

Аз съм съгласна, че личният лекар не трябва да е 24 часа на разположение. Но искам друга алтернатива - кой ще го замества по време на почивката му? Аз съм избрала неслучайно личния си лекар. Избрала съм го, защото на него имам доверие, не на друг. Давам и 2 примера от грубата действителност, за да поясня тезата си.
Бебето ми е на 1 месец. Плаче постоянно, успокоява се за 15 минути и пак започва. Аз разбирам, че нещо не е наред и отивам в поликлиниката на преглед. Часът е 12 часа през нощта. Посреща ни сънен студент по медицина или съвсем наскоро завършил такъв, тъй като видимата му възраст бе не повече от 25-26 години. Прегледа бебето и установи, че има колики - разпови го, палпира коремчето, слуша със стетоскоп. Вървете си спокойно вкъщи - каза ни той и ние се прибрахме. Ако нещо се влоши, отивайте във 2ра градска, там е  района ви за болница - това уточни на раздяла. Но детето не преставаше да плаче, аз усещах, че нещо сериозно се случва. Отидохме в 2 ра градска. Там го прегледа лекарка и веднага установи, че бебето има ингвинална херния, голяма колкото орех, като ми я показа, видях, че трябва да си страшно некадърен, за да не я видиш. От там отидохме в Пирогов при хирурзите, след 3 часа размотаване по улиците с таксита, на -2 градуса температура, поради чудесна висококвалифицирана спешна помощ, която ни бе указана от дежурен лекар, който иначе аз никога не бих предпочела за лекар на моето дете.
Пресен случей от вчера. Детето в петък се върна от детска градина кашлящо, но в добро общо състояние, вечеря с апетит и си легна спокойно. През нощта обаче спа неспокойно и в 5 часа вдигна 39 градуса температура. Бързо отпадна, лежеше без сили. Не успях напълно да сваля температурата. Занесох го на ръце в поликлиника, защото се уплаших от отпадналостта му. И естествено допуснах грешка. Дежурна лекарка бе едно момиченце, което ни предписа  антибиотик, който да започнем ако и утре имаме такава температура и ни каза да проветряваме стаята. В поликлиниката беше панаир, момиченцето бе прегледало от сутринта 50 деца и беше на предела на силите си. Прегледът бе под всякаква критика, небрежени  набързо, защто навън имаше  и други чакащи. Абсолютно безмислено бе да ходим на преглед при нея.
Добре, но къде да отидем? Къде? Ако детето се влоши през нощта, къде да отида и на кого да се обадя? В бърза помощ връщат, защото имаме личен лекар, той не вдига телефона си, защото има дежурен в поликлиниката, а дежурният в поликлиниката едва ли може да се нарече точно лекар.