Тормозени деца в училище.

Стана ми много мъчно, мисля че разбирам за какво става въпрос.Моят син е от "другата страна на барикадата" на първо виждане-буен, говори много, но не се биеше ... до миналата година.В класа имат едно-две момченца, които от възпитание и вероятно от физически страх се оставят да им се говори кой както иска, да им се подиграват за какво ли не и т.н.Миналата година много си говорихме у дома-не е ли смешно точно с тях да се прави на "мъж".Честно, бях се уплашила-нали уж ми е миролюбив и справедлив, ама това което чувах при разговорите в скайп съвсем ме същиса. Един ден ме викнаха на училище-ударил бил някого, със свито сърце отидох. Случката беше следната-един от "отворените" му съученици за пореден път решил да се гаври с едно от тези две тихи момчета-започнал да му подхвърля и да му подритва раницата, дърпал му стола, за да падне, сядайки и др такива...Моят, след предупреждение да се спре с подигравките, го ударил, като преди това го предизвиквал да подхвърля неговата раница и да дърпа неговия стол , но момчето не посмяло и продължило да се гаври с другото дете. Последвало круше. "Отвореното" се прибрало, оплакало се, и в резултат бях на гости при директорката.Мълчах през цялото време, обаче вътрешно, какво да ви кажа, бях удоволетворена.
 Та в този смисъл, може би ти твоят индивидуален подход е правилен, дете след дете-това са малки спечелени битки по пътя ...Не всички деца на гости, разбира се, може би разговори с тях...Винаги съм смятала особено вяажно в къщи от време на време да идват да спи някой негов приятел, така като че ли стават по-близки и сплотени.

TIHA VODA е много права!
Имах подобни разговори с моите момчета. Големият е седми клас, малкият е четвърти. Големият ми син ми разказва потресаващи неща за това как да оцелееш в училище, че ако все отстъпваш и не се защитеваш винаги си го отнасяш отново и отново, има просто деца, които като видят, че някой е по-дружелюбен и неконфликтен непременно ги дразни и се опитват да издевателстват... разказа ми, че се е сбивал няколко пъти, за да се защити и после тези "тарикати" не го закачали и така... казвам ви сърцето ми се свива от болка, че расте такова поколение... притеснявам се за малкия, който от другата година ще влезе "в живота" в пети клас, ще се слее с тълпата в училище, просто ме е страх. А колко лесно може да бъде, ако злобата в децата я няма...
Господ да ни ги пази и нека в живота им има по-малко злоба и агресия!   

Ох, това с тормоза в училище е много ужасно. Не знам каква конкретна препоръка мога да ти дам. Моите са трима и с течение на времето все по-ясно ми става, че ако детето е кротко, свито и плашливо няма особен шанс успешно да се "внедри" в средата.

Аз никога не съм възпитавала децата ми да са агресивни, "намахани", да се бутат напред, да се стремят да изпъкнат или да налагат волята си въпреки всичко. И никога не съм смятала, че са борбени и умеят да се отстояват. Сега, в последствие, от една-две години усещам каква месомелачка е училището и как се оцелява там. Дъщеря ми е най-голямата. Тя винаги ми е била кротка, спокойна, мудна, отговорна, съвестна и неконфликтна. От известно време я усещам, че е сред тарторите на класа. Не е от децата, които се оставят да мине от тях, не е от децата, които биха си замълчали и биха отминали, не махва с ръка и не се бои от конфронтация. Не знам как се е превърнала в амазонка. Разбирам, че е едно от двете момичета в клас, което не се бои от момчетата и не рядко защитава останалите момичета от техните нападки и агресия. Тази трансформация за мен е изумителна. Често напоследък говорим с нея. Опитвам се да я убедя, че не е нейна работа да "спасява света" и ми се иска да е по-пасивна, но тя спори. Твърди, че ако не се защити ще е вечната жертва и че едва ли не няма избор. Онзи ден ми разказа за бой, на който е била свидетел /добре, че не се е намесила/ и аз я попитах "а къде бяха госпожите???", на което тя отговори "на вечните си оперативки! ние долу ще се избием, те само се оперират". Говореше като възрастен. А аз си мисля, че възпитавам кротко и спокойно дете. И пред мен, вкъщи, в парка, сред децата иначе тя си е и такава. И напоследък си мисля в каква среда се налага да се приспособи, щом е претърпяла такава силна промяна.

Най-малкият ми е подобен на това, което ти описваш. Бяла и добра душа, абсолютно незлоблив, винаги готов да услужи и вечно жалее за нещо. От думите на другите двама разбирам, че ако не са те да го пазят и бдят над него, животът му в училище би бил доста по-тежък. Но от около година усещам как и той се променя. Нагоди се към средата и в доста от случаите успява и той да отговаря на нападки и агресия. Но за разлика от другите двама по-трудно приема тези обстоятелства, повече преживява обидите и по-често страда.

Не знам какво да те посъветвам. Имам усещането, както е казал и по-горе Някой си, че училището е джунгла и че там оцеляват силните, безкомпромисните и по-твърди характери. Може никак да не ни харесва тази констатация, но за съжаление така стоят нещата...

Aз съм майка на момичета, но съм много доволна от промяната на по-малката, когато започна да тренира бойни изкуства.
Има отделна тема, там добре е написано, че това е също философия и житейска позиция.
Ако искаш, пиши ми на лични. Доволна съм от нашия "господин" и аконе ви е далече, бих го препоръчала.

Или пък направо в темата за бойните изкуства, там може да получиш и др. препоръки, да ви е по-близо.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=329813.675

Тази тема е за всички спортове, не намерих другата.
В крайна сметка важно е също спортът да му е по сърце. Макар че източните наистина не са само спортове.

Маргало, мисля, че не е нужно да каниш у дома гости само за да озаптиш неправилното им възпитание. Училището е място, където всяко дете трябва да се чувства уютно и спокойно, и всичко и всички, които пречат за ползотворната атмосфера следва да си поправят поведението, или да си понесат последствията. Ако тормозът е системен и постоянствен, дори след множеството разговори с добър тон бих стигнала и до Министерство на образованието ако трябва, но няма да позволя на някакви си келешчета и заспал училищен персонал да тормозят психически детето ми. От нашето училище заради сходен случай изключиха две деца. Според мен трябва да има и солени глоби за родителите на такива. Помня от ученическите си години как по същия начин двама-трима келеша тормозеха един съученик и тъкмо когато се взеха много насериозно взеха, че им теглиха един здрав бой няколко деца, на които им беше писнало от простотиите им. Хубаво е да можеш да отстъпваш, но компромиси не бива да се правят безконечно и на всяка цена. Горе главата и не оставяй в никакъв случай нещата така.

Маргало не знам какво да те посъветвам, защото съм подобна позиция. Аз съм майка на 9 г. момиче, а там тормоза е психически. Дъщеря ми е много чувствително, общително, изключително добричко дете и от това много си пати. Има две-три момичета, които са се сдушили и съюзили срещу нея, мънички интригантки, които не спират с обидите, злобните нападки, подигравки, заяждане и дори два пъти са посягали на дъщеря ми.
Аз не съм от мълчаливите майки, нееднократно съм говорела с майките им/с тях почти всеки ден си пием кафето/, опитвам се да  защитавам детето си и пред самите деца, правя им забележки, а те  най-невъзпитано ми отговарят и ми обръщат надменно гръб. Резултата стана още по-зле. Всеки родител си защитава своето или казват, че сами трябва да се оправят и не се месят.
Незнам какво да правя, свива ми се сърцето като я взема от училище и тя с насълзени очички ми разказва какво се е случило и колко гадно са се държали с нея.

Тази тема ме вълнува и признавам - плаши.
Големият ми син, който е в първи клас, е чувствителен и раним, страхувам се за него, от това че може би ще бъде от децата, които ще бъдат тормозени.
Затова за себе си съм решила, че трябва да работя в посока на превенция. Да положа максимални усилия да го "бронирам", така че предпоставките да бъде от позицията на тормозените да бъдат предотвратени / доколкото е във възможнстите ми/ или поне нищожни.
Конкретните мерки са да поддържам добра информираност - за всичко, което му се случва в училище! Считам, че така бих могла да му помогна със стратегия в конкретен случай, особено ако има опасност той да се превърне в тенденция / именно добрата информираност ще ми сигнализира за наличието на тревожни тенденции още в зародиш/.
Не спирам да градя самочувствието му - чрез внимание, поощряване и похвали, постоянно, когато са заслужени / а се старая да има повече предпоставки за заслуги/.
Говоря му много в тази посока и пак по тази причина. Защото колкото и грозно да звучи, колкото и да ми е мъчно, факт е, че децата без самочувствие, тихите, отстъпчиви и незабележими, е по-вероятно да станат обект на посегателства. В тази връзка се опитвам да го изградя като успешено и популярно момче.
И да - записала съм ги и двамата на карате. Самата аз съм тренирала дълго време и зная - бойните изкуства са философия, начин на живот, самодисциплина, увереност и кураж. И накрая, гаранция, че в случай на нужда, ще могат да се самозащитят.

За съжаление, не зная какво да те посъветвам в конкретния случай. Дали не е късно да работиш в посока да му вдъхнеш повече увереност? Макар, че той вече е наплашен. Ужасна ситуация 
Мога да си представя как се чувства една майка, която вижда как детенцето и страда и е безпомощна да му помогне 

Помогни й да се сприятели с други момиченца и да си образуват групичка на не-интригантки.  Доколкото е възможно, да избягват контакти с интригантките, но ако са група, ще съумеят и да се защитят. Ще си общуват пълноценно една с друга в училище, няма да са самотни. Пред госпожата гласът им също ще има повече тежест.

Мила Маргало,
Влизам в темата ти като човек, преживял подобна ситуация с детето си, точно на същата възраст, та си нямаш представя колко добре те разбирам! За мое щастие нещата отдавна са минало и забравено, но тогава много тежко го изживяхме и много, много съм мислила по въпроса как така моето прекрасно, добродушно, жизнерадостно и дори прекалено общително същество изведнъж в училище се превърна в самоизолирал се „смотаняк”, получаващ непрекъснато обиди и ритници.... В крайна сметка с течение на времето и това, което се случи, стигнах до извода, че „вината” си е основно и най-вече в нас и в начина, по който го възпитавахме! Сякаш радвайки се на добротата му, учейки го на състрадание, щедрост, благородство и добри обноски, някак си пропуснахме да го научим на това, колко е ценна собствената му личност, че трябва да защитава и собствените си интереси, че и мъничко егоизъм не излишен... Резултат – липса на правилна самооценка, на самоувереност и самочувствие... Много са важни в този живот, по дяволите!
Слава Богу, имахме късмета да попаднем на страхотна класна, която, за разлика от вашата, взе нещата присърце и мога да кажа, почти за отрицателно време ни реши проблема. И не озаптисвайки „тормозниците”, а възлагайки му колективни задачки съвместно с тях и поставяйки непрекъснато детето ми в ситуации, в които да покаже и на себе си и на другите кой е и какво може. И ей на, постепенно детето придоби по-голяма самоувереност, че и спечели уважението на съучениците си! Шапка и свалям на тази жена! Другото, което ни помогна в тази посока, беше участието му в един планински лагер, организиран с помощта на фирма, по идея на една от майките в класа, чията основна цел беше чрез приключения да се научат на работа в екип, да преодоляват препятствия, помагайки си взаимно... Оттам също се върнахме с доста повдигнат дух и самочувствие, че баш добродетелните му качества бяха оценени! Ей, такива неща! Както бе посочено и малко по-нагоре, спортът също спомага...
В този дух, единствения по-конкретен съвет, който мога да ти дам, е да работите най-вече за самочувствието и самоувереността на детето! И да си намерите и своите външни „добри сили” според характера, интересите и способностите му! Успех! 

Включвам се в темата наполовина решила проблема, наполовина насред блатото.  
Дъщеря ми беше изолирана в края на трети/началото на четвърти клас, защото беше отличничка и "особняк" със собствено мнение, който никога не се съгласяваше априори с тълпата. Минахме и през обиди, и през сълзи. Сега, уви, е "душата на компанията", но с цената на лош успех за възможностите й и със забележки по отношение на поведението й. За да се впише в групата канихме периодично деца, по нейн избор, или у дома, или навън (примерно в Коколандия, кино и т.н.) Постепенно я опознаха и видяха, че нито е толкова дръпната, нито пък е "зубър". Имаше и момента с липсата на самочувствие, при това не защото ние не сме се опитвали да й го градим, а защото просто беше различна и в един момент реши, че проблемът е в нея. В разговори я сравнявах с всичките й съученички, изтъквайки нейните предимства и от дума на дума си/ми повярва. Уви, сега сме в другата крайност.
Не мога да ти дам еднозначен съвет. Трябва да се въоръжиш с много търпение и здрави нерви, да продължаваш да каниш деца, да пускаш сина си да си играе навън с други деца независимо дали ще се върне наранен или не, да го пускаш на РС ако съучениците му си скайпват (всичко това ти изреждам от собствен опит), да работиш върху самочувствието на сина ти и да следиш за тънката граница между двете крайности на поведение. Само не се отчайвай

И още нещо, винаги доказвай колко го обичаш и реагирай според ситуацията, ако се наложи говори с децата. Имам предвид следното. В скайп сесия бяха обяснили на дъщеря ми, че е зубър. Тя се разрева и излезе от сесията. Не ми издържаха нервите и аз седнах на компютъра. Питах въпросното дете знае ли какво е зубър, обясних й точното значение на думата, питах я тя по колко време отделя за учене и й обясних по колко време отделя дъщеря ми. Първият ден след случката се бяха подиграли на дъщеря ми, че се е оплакала на майка си. После всичко се забрави, въпросното дете никога повече не си позволи да я нарича зубър, а дъщеря ми разбра, че я обичам и че при нужда ще я защитавам както мога.

[/size]
« #738 Сряда, 28 Октомври 2009, 11:14 »  

--------------------------------------------------------------------------------

За дечицата над 5-години, особено за по-затворените от тях, като сина ми, е добре някой професионално да се ангажира да им изгради самочувствие и увереност. Толкова е важно това, за да се справят с изпитанията на живота. Аз записах моя на един курс по приложна психология - детска лидерска програма за най-малките и за тийнейджъри "Светът е в твоята длан"... Да видим как ще му се отрази, че е асоциаmarga1975


София


  Re: Какво, къде, кога  -това е темата и поста е на marga 1975  страница 50        Това мисля е подходящо за вас.УСПЕХ на дечицата ни
 
 

Благодаря ви момичета за споделения опит и желанието да ми помогнете.
Като си легнем вечер и си говорим,аз се гушвам до него и му говоря,говоря...колко е ценен,как трябва да реагира да се държи,намира в мое лице мъничко успокоение ,но усещам,че брои дните от грипната ваканция,не му се връща.
За съжаление нашата госпожа е....за под съд,психически не е наред,всички го знаят,но е с връзки някакви в училището.
Когато първи клас започнаха,аз я предупредих ,че детето е астматик и не е ходило на градина,понеже сме израстнали в болници,няма проблем с общуването,но в началото просто се притеснява малко повече.
Споделих и това с надежда да му помогне в клас със децата,а тя още първият час го изкарала на дъската пред всички и казала:деца,Даниел не е като вас,той е малко по различен. и от тогава децата го нарочват!Тази жена е за разстрел,бяхме стигнали и до детски психолог,играеха едни игрички групово,беше хубаво и полезно...обаче госожата си остава,нямам думи колко съм възмутена от нея,тази година го е оставила да сяда сам,разбрах го от него преди дни,страхувал се да ми каже!

Това ми е добре познато и ще взема отношение, защото се досещам как може да завърши историята. Моят син е точно същия като вашето момче и естествено имаше проблеми в училище. Освен това също има малък здравословен проблем -носи очила.Подигравките и прякорите бяха най-разнообразни, веднъж дори едно момиче беше грабнало очилата му, когато ги свалил и ги стъпкало на земята. С риск да си навлека професионални проблеми (учителка съм), отидох и казах на хлапето, че следващия път ще помета стаята с нея. Колежката ги беше предупредила да не го наближават и тогава предприеха друга тактика - да се държат все едно не е там. Във всеки такъв клас има по 2-3 келешчета и всички останали се страхуват да им се противопоставят. Никой не смееше да му проговори и беше много самотен. Казваше ми, че има добри деца в класа му, но просто не го защитават, защото не искат и те да си навличат неприятности. Колегите обикновено не вземат отношение, защото не им се занимава, не им влиза в задълженията. Това продължи  до 7 клас, когато класа се разпадна и отидоха да учат по други училища. Чак в английската гимназия, където учи сега синът ми, си намери приятели и никой не го смята за зубър, задръстеняк и т.н. Но той още не може да забрави отношението на съучениците си и си обръща главата, когато ги срещне. Тази година е абитуриент и няма намерение да кани никого от бившите си съученици преди да отиде на бала, нито ще приеме покана от някого.

Милото детенце !
Защо не го преместиш? В кой клас е? Ако е в началния курс, няма да е пагубно за него, а първата госпожа е ужасно важна за дечковците, тя е повече "квачка, майка" от възпитателка. Просто започнете отначало, и това е начин, вярно радикален, но начин.
Ако не срещам подкрепа в лицето на учителката, ако имам съмнение, че не му помага, а вреди - аз бих разговаряла, опитала, консултирала, проучила, сондирала.
Редом с това обаче, ще внимавам с разточителството на време. За децата мащабите са големи - времеви и пространствени. В отговорност на родителя е да се ориентира бързо във времето..защото няма време.
Някога от деликатност и родителска взискателност не реагирах своевременно на излъчвани от сина ми сигнали. Страдам и се упреквам заради това - и сега.
Децата за това са ни дадени, за да ги опазим, с всички средства и по всякакъв начин.

Трогна ме като те чета, почувствах зов. Мисля, че той е твърде малък още и че трябва да предприемеш реални действия, за да го спасиш.

Ако не ви се занимава с тази жена,която в никакъв случай не е учител-просто си преместете детето в друг клас!А защо не и в друго у-ще!?Изобщо как търпите всичко това досега!?

Маргало,
аз бих преместила детето. Бих поразпитала в друго училище наблизо за начална учителка, която е добър педагог, и бих действала, докато още сме по-скоро в началото на учебната година. И бих избягнала някои грешки - например, задължително е госпожата да знае, че е астматик, но не е задължително в подробности да знае за проблемите му в предния клас и за трудностите му в общуването - нека тя си го прецени сама, а не през твоя поглед. Също бих се замислила какво първо впечатление ще направи детето в новия клас - т.е. бих влязла в ролята на имиджмейкър на сина си и колкото и повърхностни да ми изглеждат някои външни признаци, по които децата стават харесвани в училище, бих ги употребила в полза на детето. Също ми се струва важно как ще представиш причините за преместването пред детето - аз бих поставила фокуса не върху начина, по който той се чувства в класа, а върху това, че госпожата не е с всичкия си и вече много ми лази по нервите. Те. той самият да вярва, че го местиш, за да има по-добра учителка, а не защото има сериозен проблем с децата в класа.

Соларис,
помня темата ти. Виждам, че си подходила в духа на опита на моята дъщеря, но сега ти се струва, че нещата са отишли малко по-надалече. Може би сега е моментът ти да поограничиш безрезервната подкрепа и да наложиш малко повече дисциплина. Самочувствието на дъщеря ти едва ли ще пострада вече, ако ти завишиш изискванията към нея и поставиш условия за успеха и поведението. Естествено, изобщо не очаквай, че сега ще ти толкова лесно, колкото би ти било преди една година. Лидерките са много трудни за възпитаване.

Маргало здравей, за кое училище става дума?
Каква е тая изперкала класна, има ли още такива?? 

Съчувствам ти и следя темата

По принцип съм категорично против мерки, които предполагат крайност на решението, като преместването например. Винаги търся разумен компромис и не обичам да се обръщам пораженчески в бяг. Това дейста зле и на моето самочувствие, и на това на децата. Но във вашия случай бих изневерила на стила си. Бих направила постъпки за преместване на детето в друг клас.

Моят най-малък син също имаше много сериозни здравословни проблеми. Не знам дали и по тази причина е по-... крехък, чувствителен и особен. И направо губя човешки облик, когато някой откровено злоупотребява с това. Дори и да не е злонамерено целенасочено. Затова си мисля, че те разбирам. Знам как аз не бих допуснала по отношение на него опит за малоумни изстъпления от подобен род. И не за друго, а защото той би се справил много по-трудно с това от другите двама. И ако се справи, то ще е на много по-висока цена. При него класната е една особнячка и направо не знам как ще я изтърпя още година. Стискам зъби и сумтя, но ми се иска да не се предавам.   Но тя поне не е чак такъв изумителен случай като вашата. Аз бих го преместила.

Смяната на училището, а не на класа, може да бъде добро решение за "нестандартните" деца. Съученик на дъщеря ми беше изключително буен и невъздържан, и учеше с много трудности. Смениха училището и сега майката, с която се видях наскоро, ми се похвали, че ходи с желание на училище и тотално си е променил поведението.


В момента точно това правя, вече 12-ти ден И така ще бъде докато не видя трайна промяна. 

Смяната на училището наистина е добра идея, особено ако предварително се проучи, при каква учителка ще отиде.

Впрочем при сегашния бюджет на училищата всеки един ученик е от значение за парите, които ще се спуснат за дадено училище. Така че само един намек пред директора ( ако той е загрижен за училището си) , че смятате да се местите, ще създаде грижи на вашата хладнокръвна госпожа. Може пък да й се промени отношението.

"Любен Кравелов"
На лични ще ти напиша името ,но легенди се носят за нея.
Миналата година беше загубила дете от класа в Габрово,то се обадило на майка си,тя жената изтръпнала,обадила и се,а тя и затворила понеже я боляло главата!

Ами, Маргало, то в такъв случай изобщо не виждам защо се чудиш дали да преместиш детето.
Даже много си търпяла.

Мислила съм си...притесняваме обаче факта,че човек и накрая на света да иде не може да избяга от себе си,оставям госожата,макар че добрият педагог щеше да има усет към децата,да ги окуражава да работят заедно,да не им поставя сам етикети и т.н. и т.н.
За изместването на малкия съм си мислела,но ме притеснява и това,че може да има обратен ефект,ново място,нови страхове...и разбира се...нови агресивни деца...има ги навсякъде.
Исками се да го науча да се бори,да не бяга,а да се устоява,да се обича,да вярва в себе си.
Той е умен,разсъждава,знае всичко на теория...обаче...не е слабохарактерен,нито смотан,умен е,говори ужасно правилно,подредени са му мислите,за възрастта си е доста начетен,затова е и различен и нарочен,той вярва че в света тържествува любовта и доброто,така сме му показали,така сме го възпитали май сгрешихме............

В нашия град има национално училище по изкуства...разсъждавах и в/у това.
Там децата са творчески омагьосани,вълнуват ги други неща,красиви и приказни...дали да не го подготвя за там,мисля че ще намери благотворна среда

... ако самото дете посяга да се занимава с някое изкуство - да.

Мисля, че е добра идея. Дори и да няма изявен талант, може да култивира интерес. Ако е старателен, ако цари добро отношение там и човешки обноски - мисля, че ще се интегрира и ще открие своето място.
Бих проучила на твое място, възможност е.

Маргало,
ти си познаваш детето добре - ако прецениш, че това е училището му за следващата учебна година, давай, подготви го.
Въпросът е за оставащите седем месеца от настоящата учебна година.

А за педагозите - как добър педагог да направи шините за зъби желан аксесоар за целия си клас, как детето с очила да ги носи гордо, как височкото дете да получи статут на бъдещ супермодел, как целият клас да се смълчава търпеливо, когато заекващото дете ще казва нещо и други подобни...Много е важно да се кажат няколко премерени изречения, които после се цитират "а Госпожата каза, че...."

Някои просто имат сърца и го могат. И не са малко, просто вие сте имали лош късмет.

Уф, много неприятна история. Минахме по същият път, и не ми се мисли ,до къде можехме да стигнем  .
 Началната учителка на синът ми не можеше да го понася. И той беше кротък, ученолюбив и ...справедлив. Не можеше да търпи любимците на г-жата винаги да са прави , а останалите - все виновни. Отстояваше / и сега отстоява/ собственото си мнение. Оказа се във 2 клас сам, без приятели и винаги виновен. Говорих на няколко пъти с учителката - тя твърдеше ,че детето ми лъже  . Спрях да се разправям, и започнаха много разговори у дома. Всеки ден, за всяка случка , и така докато му казаха: " Питай децата защо не те харисват и защо не искат да играят с теб!". Е, беше ги питал, а отговорът, който получи бил: " Ами не знам!". След това нещата с децата се промениха. Но.../има едно голямо НО / проблемите с учителката не спряха. В 4 клас бях на косъм да го преместя, той просто не издържаше. Спря ме факта ,че децата в класа са свестни , родителите - разбрани /това ,че аз никога не говорих с тях е мой личен избор/, а въпросната г-жа след няколко месеца нямаше да е при тях.
 Е, не сбърках! В 5 клас дойдоха разбрани учители , които го оценяват такъв, какъвто е . Децата много се промениха / като нямаше кой да ги настройва/, започнаха да го уважават и даже да му се кефят.
 Това е нашата история! Съвет не мога да ти дам, просто споделен опит. Аз направих своя избор, водена от мотива , че познатото зло е половин зло!
 Попитай детенце би ли се чувствало по-добре ако го преместиш , нека той каже , пък после ще го мислите!
 Пожелавам ти много сили в тази неприятна и безмислена " война"!  

Маргало какво става с вас,как е детето?Преместихте ли се в друго училище?

Здравейте, момичета!
Маргало, аз съм майка на момченце на 9 години. Имахме същия проблем. Синът ми не можеше да спи, ставаше по няколко пъти през нощта да прегледа и прочете домашните, да види дали не е забравил някоя тетрадка. Изпитваше ужас от училището, да не закъснее, да не му се скарат. Класната беше абсолютен идиот-крещи, вечно недоволна и ехидна.... Нито веднъж за три години, аз не я чух да каже нещо мило, окуражително, мога да я определя като емоционален бидон. А момчето ми е добро, много чувствително... И децата в класа бяха агресивни към него ( по-горе прочетох точното описание за отношението на другите към състрадателни и тихи деца, сякаш е писано за нас...) Много говорихме, обяснявах, обичах, изслушвах... Стигнах до там да му казвам и той да се бие, но той просто отговаряше, че ако удари другото дете ще го заболи и той не може да го направи. Обясвах, говорех, но нищо. Пишеха му двойка, защото не знаел стихотворение, а той просто не може да си поеме въздух от притеснение... Беше страшно.
Аз си преместих детето. От три дни ходи в друго училище. Намерих прекрасна класна. Той ходи на училище само от три дни, но днес ми каза "май отивам с радост"...
Още сме много в началото, за да мога да преценя всички плюсове и минуси, но той спи спокойно, пише си домашните (които вече не са така огромни) с желание и старание. Толкова много се притеснявах, че е чувствителен и притеснителен, как ще понесе преместване, промяна, нови съученици. Колко съм била глупава!!! Та те имат огромен потенциал да се адаптират, да откриват новото.....Синът ми го доказва.. Много по-лесно му е да се адаптира към нещо добро, позитивно, отколкото да се свива и ужасява всеки божи ден. Той така грейна, а аз ще се разплача, че не го направих по-рано. Обвинявам се жестоко. Мога да ти пиша с часове по темата, но само ще кажа, че най-важното е класната и вашата безусловна обич. Малко хаотично го написах, но и аз съм много афектирана. Бъди смела, не го оставяй беззащитен и вярвай в неговите възможности. Успех!

m5roff като чета поста ти и си мисля "дано повече такива деца, като твоето момченце". Все още се срещат добрички, състрадателни и възпитани дечица. Радвам се и поздравелния за куража, че сте ги възпитали така. 

Чакайте малко, хора! Какво общо има доброто възпитание с тормоза? Едно дете може да е прекрасно възпитано и с добри обноски, но да не е обект на тормоз, дори може да е от тормозителите. Да си добре възпитан не озвачава да си будала.

Според мен начинът е да се използват всички възможности на системата - разговор с класния, с психолога на училището, да се иска среща с родителите и, ако трябва да се подадат жалби при директора. Веднъж започне ли се с лични разправии или физически сблъсъци, после нещата все се извъртат така, че никой не го интересува кой е започнал, а виновна става и жертвата наравно с агресора и върви, че доказвай, че нямаш сестра.

За съжаление, аз не мисля, че системата има някакви възможности. Говориш с класния и той ти казва, че не вижда никакви проблеми, че не е само твоето дете и не може на всяко едно да обръща специално внимание, че приоритетите в училище са учебния материал.....и т.н. Училищният психолог в повечето случаи няма властовите лостове и статут да се конфронтира с някой от преподавателите (защото различното мнение или гледна точка се приемат като упрек или конфронтация), да не говорим, че в повечето случаи работят по клишета. Например, ако детето е чувствително и стеснително задължително трябва да има проблеми в семейството.... смешно ли, тъжно ли, но факт. А стигнеш ли до директора, значи си закъсал-нали знаете, всяко действие има противодействие, еднакво по сила, различно по посока. А за родителите - не можеш да звъниш на всички и да говориш непрекъснато с всички. Някои проявяват разбиране, други ти обясняват, че това е нормално, че децата се борят за "лидерство". Лично аз не разбирам така лидерството.... За мен истината е, че родителите нямат почти никакви възможности за въздействие. Не бих искала да звуча едностранно - ние родителите имаме много, много да работим за децата и училището, не са само и единствено учителите. Парадоксално е, че учителите не търсят родителите - за помощ и  подкрепа, а аз виждам доста родители, които са готови да се включат активно в процеса.

Не само бих говорила, а и пътека бих направила! Ако се пусне жалба до директора няма как да не се разгледа. Най-малкото ще се създадат достатъчно административни неприятности на родителите, защото те не могат до безкрайност да отказват среща с директора. Инспекторатът също съществува и щом директорът си прави оглушки, подава се жалба и там. В края на краищата има и ДПС и медии. Психологът на училището също може да направи някои неща като минимумът е да говори с всички деца, които са замесени в конфликта. И не става въпрос за това, че пострадалото дете да има проблеми в семейството. Според мен е по-вероятно точно агресорите да са с проблеми.
Да, ясно ми е, че може и да не проработи, но при всички случаи е по-добре човек да направи нещо за детето си и да му покаже, че го защитава, отколкото да свива рамене и с това си бездействие да му внушава, че е безпомощно. Дори загубена битката, поне на детето ще му стане ясно, че родителят е на негова страна и се бори.

Моето дете е малко, но си спомням моите преживявания като ученичка. След 7-ми клас ме приеха в езикова гимназия и там стана една... Класната ми беше ужасна, атмосферата в класа беше ужасна. Неусетно попаднах в групичката на аутсайдерите, тормозените. Аз намразих училище, от понеделник мечтаех за петък и от 8-ми клас - за абитуриентския бал. Баща ми отиде да говори с класната един ден и след това незабавно ме премести в друго училище. Вярно, че той е доста импулсивен, но и тя трябва да се е изцепила доста. В новото училище имах шанса да започна на чисто и се чувствах много по-добре. Щом учителката е не става, значи (според мен) шансовете за разрешаване на ситуацията са малки. Учителите са тези, които могат да въздействат най-силно върху атмосферата в един клас.

Бързам за работа ,но ще ви напиша набързо какво става.

Малкия е отличник,опитах се този месец да му говоря как това е козът в неговите ръце и вместо да се свива,трябва да го използва за да повиши самооценката си!
Той се отдаде на още по голямо учене,говорих за проблема с госпожата отново,тя също се зае да използва това,че е отличен ученик,за да повдигне самочувствието му,започнал е да взема голямо участие в часовете,за да компенсира пасивността си в междучасията.
Учителите от всички предмети са забелязали напредакът му и постоянно го хвалят и поощряват,по английски е най-добър,по човек и общество..исторически събития,години,география,всичко знае.Та поради този факт виждам промяна в него,придобил е увереност,хванал се е за ученето като за нещо което явно го усещам,че е осъзнал,че го прави различен от другите и трупа положителни емоции от учителите,повечето деца го харесват,дори си мисля че започва да се откроява като лидер,свит е ,говори малко,но привлича вниманието на другите деца.
От една седмица вече сяда с дете,щастлива съм,ходи на три рожденни дни.
Да,проблемът с онова момче продължава,но разбрах че той тормозил всички деца,моят явно няма да се справи сам с това,защото в него няма и грам агресия,затова реших,че е време да се намеся,родителите трябва да защитават децата си с нокти и зъби,когато се наложи.
Та тази сутрин ходих и разговарях с въпросното момче,малко лошо бях настроена,но явно с добо няма да стана,то ме гледаше изплашено,утре ще доведе росителите си.
Това е мили мами засега,ще пиша пак,нямам много време,но ще пиша 

Браво Маргало! Радвам се, че се е насочил в правилната посока и чрез ум, знания ще си повиши и личната самооценка и така ще се докаже на класа. Стискам палци.