Тормозени деца в училище.

Уф, много неприятна история. Минахме по същият път, и не ми се мисли ,до къде можехме да стигнем  .
 Началната учителка на синът ми не можеше да го понася. И той беше кротък, ученолюбив и ...справедлив. Не можеше да търпи любимците на г-жата винаги да са прави , а останалите - все виновни. Отстояваше / и сега отстоява/ собственото си мнение. Оказа се във 2 клас сам, без приятели и винаги виновен. Говорих на няколко пъти с учителката - тя твърдеше ,че детето ми лъже  . Спрях да се разправям, и започнаха много разговори у дома. Всеки ден, за всяка случка , и така докато му казаха: " Питай децата защо не те харисват и защо не искат да играят с теб!". Е, беше ги питал, а отговорът, който получи бил: " Ами не знам!". След това нещата с децата се промениха. Но.../има едно голямо НО / проблемите с учителката не спряха. В 4 клас бях на косъм да го преместя, той просто не издържаше. Спря ме факта ,че децата в класа са свестни , родителите - разбрани /това ,че аз никога не говорих с тях е мой личен избор/, а въпросната г-жа след няколко месеца нямаше да е при тях.
 Е, не сбърках! В 5 клас дойдоха разбрани учители , които го оценяват такъв, какъвто е . Децата много се промениха / като нямаше кой да ги настройва/, започнаха да го уважават и даже да му се кефят.
 Това е нашата история! Съвет не мога да ти дам, просто споделен опит. Аз направих своя избор, водена от мотива , че познатото зло е половин зло!
 Попитай детенце би ли се чувствало по-добре ако го преместиш , нека той каже , пък после ще го мислите!
 Пожелавам ти много сили в тази неприятна и безмислена " война"!  

Маргало какво става с вас,как е детето?Преместихте ли се в друго училище?

Здравейте, момичета!
Маргало, аз съм майка на момченце на 9 години. Имахме същия проблем. Синът ми не можеше да спи, ставаше по няколко пъти през нощта да прегледа и прочете домашните, да види дали не е забравил някоя тетрадка. Изпитваше ужас от училището, да не закъснее, да не му се скарат. Класната беше абсолютен идиот-крещи, вечно недоволна и ехидна.... Нито веднъж за три години, аз не я чух да каже нещо мило, окуражително, мога да я определя като емоционален бидон. А момчето ми е добро, много чувствително... И децата в класа бяха агресивни към него ( по-горе прочетох точното описание за отношението на другите към състрадателни и тихи деца, сякаш е писано за нас...) Много говорихме, обяснявах, обичах, изслушвах... Стигнах до там да му казвам и той да се бие, но той просто отговаряше, че ако удари другото дете ще го заболи и той не може да го направи. Обясвах, говорех, но нищо. Пишеха му двойка, защото не знаел стихотворение, а той просто не може да си поеме въздух от притеснение... Беше страшно.
Аз си преместих детето. От три дни ходи в друго училище. Намерих прекрасна класна. Той ходи на училище само от три дни, но днес ми каза "май отивам с радост"...
Още сме много в началото, за да мога да преценя всички плюсове и минуси, но той спи спокойно, пише си домашните (които вече не са така огромни) с желание и старание. Толкова много се притеснявах, че е чувствителен и притеснителен, как ще понесе преместване, промяна, нови съученици. Колко съм била глупава!!! Та те имат огромен потенциал да се адаптират, да откриват новото.....Синът ми го доказва.. Много по-лесно му е да се адаптира към нещо добро, позитивно, отколкото да се свива и ужасява всеки божи ден. Той така грейна, а аз ще се разплача, че не го направих по-рано. Обвинявам се жестоко. Мога да ти пиша с часове по темата, но само ще кажа, че най-важното е класната и вашата безусловна обич. Малко хаотично го написах, но и аз съм много афектирана. Бъди смела, не го оставяй беззащитен и вярвай в неговите възможности. Успех!

m5roff като чета поста ти и си мисля "дано повече такива деца, като твоето момченце". Все още се срещат добрички, състрадателни и възпитани дечица. Радвам се и поздравелния за куража, че сте ги възпитали така. 

Чакайте малко, хора! Какво общо има доброто възпитание с тормоза? Едно дете може да е прекрасно възпитано и с добри обноски, но да не е обект на тормоз, дори може да е от тормозителите. Да си добре възпитан не озвачава да си будала.

Според мен начинът е да се използват всички възможности на системата - разговор с класния, с психолога на училището, да се иска среща с родителите и, ако трябва да се подадат жалби при директора. Веднъж започне ли се с лични разправии или физически сблъсъци, после нещата все се извъртат така, че никой не го интересува кой е започнал, а виновна става и жертвата наравно с агресора и върви, че доказвай, че нямаш сестра.

За съжаление, аз не мисля, че системата има някакви възможности. Говориш с класния и той ти казва, че не вижда никакви проблеми, че не е само твоето дете и не може на всяко едно да обръща специално внимание, че приоритетите в училище са учебния материал.....и т.н. Училищният психолог в повечето случаи няма властовите лостове и статут да се конфронтира с някой от преподавателите (защото различното мнение или гледна точка се приемат като упрек или конфронтация), да не говорим, че в повечето случаи работят по клишета. Например, ако детето е чувствително и стеснително задължително трябва да има проблеми в семейството.... смешно ли, тъжно ли, но факт. А стигнеш ли до директора, значи си закъсал-нали знаете, всяко действие има противодействие, еднакво по сила, различно по посока. А за родителите - не можеш да звъниш на всички и да говориш непрекъснато с всички. Някои проявяват разбиране, други ти обясняват, че това е нормално, че децата се борят за "лидерство". Лично аз не разбирам така лидерството.... За мен истината е, че родителите нямат почти никакви възможности за въздействие. Не бих искала да звуча едностранно - ние родителите имаме много, много да работим за децата и училището, не са само и единствено учителите. Парадоксално е, че учителите не търсят родителите - за помощ и  подкрепа, а аз виждам доста родители, които са готови да се включат активно в процеса.

Не само бих говорила, а и пътека бих направила! Ако се пусне жалба до директора няма как да не се разгледа. Най-малкото ще се създадат достатъчно административни неприятности на родителите, защото те не могат до безкрайност да отказват среща с директора. Инспекторатът също съществува и щом директорът си прави оглушки, подава се жалба и там. В края на краищата има и ДПС и медии. Психологът на училището също може да направи някои неща като минимумът е да говори с всички деца, които са замесени в конфликта. И не става въпрос за това, че пострадалото дете да има проблеми в семейството. Според мен е по-вероятно точно агресорите да са с проблеми.
Да, ясно ми е, че може и да не проработи, но при всички случаи е по-добре човек да направи нещо за детето си и да му покаже, че го защитава, отколкото да свива рамене и с това си бездействие да му внушава, че е безпомощно. Дори загубена битката, поне на детето ще му стане ясно, че родителят е на негова страна и се бори.

Моето дете е малко, но си спомням моите преживявания като ученичка. След 7-ми клас ме приеха в езикова гимназия и там стана една... Класната ми беше ужасна, атмосферата в класа беше ужасна. Неусетно попаднах в групичката на аутсайдерите, тормозените. Аз намразих училище, от понеделник мечтаех за петък и от 8-ми клас - за абитуриентския бал. Баща ми отиде да говори с класната един ден и след това незабавно ме премести в друго училище. Вярно, че той е доста импулсивен, но и тя трябва да се е изцепила доста. В новото училище имах шанса да започна на чисто и се чувствах много по-добре. Щом учителката е не става, значи (според мен) шансовете за разрешаване на ситуацията са малки. Учителите са тези, които могат да въздействат най-силно върху атмосферата в един клас.

Бързам за работа ,но ще ви напиша набързо какво става.

Малкия е отличник,опитах се този месец да му говоря как това е козът в неговите ръце и вместо да се свива,трябва да го използва за да повиши самооценката си!
Той се отдаде на още по голямо учене,говорих за проблема с госпожата отново,тя също се зае да използва това,че е отличен ученик,за да повдигне самочувствието му,започнал е да взема голямо участие в часовете,за да компенсира пасивността си в междучасията.
Учителите от всички предмети са забелязали напредакът му и постоянно го хвалят и поощряват,по английски е най-добър,по човек и общество..исторически събития,години,география,всичко знае.Та поради този факт виждам промяна в него,придобил е увереност,хванал се е за ученето като за нещо което явно го усещам,че е осъзнал,че го прави различен от другите и трупа положителни емоции от учителите,повечето деца го харесват,дори си мисля че започва да се откроява като лидер,свит е ,говори малко,но привлича вниманието на другите деца.
От една седмица вече сяда с дете,щастлива съм,ходи на три рожденни дни.
Да,проблемът с онова момче продължава,но разбрах че той тормозил всички деца,моят явно няма да се справи сам с това,защото в него няма и грам агресия,затова реших,че е време да се намеся,родителите трябва да защитават децата си с нокти и зъби,когато се наложи.
Та тази сутрин ходих и разговарях с въпросното момче,малко лошо бях настроена,но явно с добо няма да стана,то ме гледаше изплашено,утре ще доведе росителите си.
Това е мили мами засега,ще пиша пак,нямам много време,но ще пиша 

Браво Маргало! Радвам се, че се е насочил в правилната посока и чрез ум, знания ще си повиши и личната самооценка и така ще се докаже на класа. Стискам палци.