Как се променяте с течение на бременността?

това с настроенията май е характерно за всички ни ,и аз доста често ги сменям за съжаление,но май е неизбежно.Иначе съм забелязала,че съм станала по - чувствителна,имам чувството,че мога да се разплача даже на най - смотания филм...а за майчинския инстинкт мисля,че при всеки е различно,но усетиш ли бебето да шава в теб,няма как да не се засили...

exa ...чудя се само дали мъжете осъзнават тези промени и не би ли трябвало да променят отношението си към възможно най-доброто, на което са способни. Моя се старае, виждам го, но все пак успява да ме ядоса каквото и да прави,просто не ми се струва достатъчно добре. Ужас съм.

Ми не се променям особено.
Единствено се притеснявам повече от преди за някои неща свързани със здравето ми.

Иначе не страдам от странни настроения, като преди съм си. Явно не е правило за всички

Дано и занапред е така спокойно

Щастливки  Аз съм още във втория месец и половина и ако така продължавам да се изнервям,притеснявам,плача,смея се, скоро ще се побъркам  А иначе постоянно ми се спи, макар че съм си направила режим за разходки... когато и да видя възглавница омеквам 

Нямам безпричинни смени на настроенията ! Може ми преживявам по- дълбоко някой неща, но все пак хормоните са в повече !
Физическото състояние е нормално да се променя, умората настъпва по- бързо, не винаги се събуждам отпочинала, но като цяло не съм си променила много начин на живот. 

В първите три месеца - зле и все едно не бях аз. Невероятна депресия, лошо настроение, гадене.
И изведнъж - един ден просто като се събудих и всичко беше различно. Сега съм весела, няма и помен от онова настроение, по-спокойна съм, повече се пазя сама себе си (от излишни емоции); не се ядосвам почти, а иначе съм си леко нерваче; избиха ми пъпки по гърба и циците ми много растат.
Така се променям за сега. 

Аз и двата пъти се трансформирах от човек в прасенце,само ядене ми беше в ума денонощно Първият път ми беше лошо сутрин до 3тия месец и ме дразнеха миризми ,вторият път нямах такива проблеми.За настроенията-май по-скоро в следродилния период ми бяха по-променливи и ненормални,ама и през бременноста съм си ревала безпричинно!

1.Разплаквах се лесно.Плакала съм дори на филм а това по принцип изобщо не е присъщо за мен.
2.Настроенията ми дефакто се меняха много бързо.
3.Ядосвах се бързо,често все нещо ме дразнеше и си го изкарвах винаги на любимия с повод и без повод
4.Апетита от 3-тия месец нататък беше чудовищен при мен.И през ноща си ставах да ям.А пък как съм се наливала със студено прясно мляко в края на бременноста не е истина просто.
5.В началото имах непоносимост към определени миризми.Тази непоносимост към същите тези миризми си остана и до ден днешен.
5.Желанието ми за интимни ласки (още в самото начало на бременноста) скочи още повече.Значително повече от преди.
6.Бях полудяла да чистя къщата всеки ден като ненормална до последно чистех независимо от напредналата бременност и все ми се струваше непочистено . Слава богу сега съм мирясала на тема лудо чистене.
Майчинския инстинкт си се появи още от самото начало на бременноста.Бях готова на всичко за да се роди това бебе.
Ами горе долу това бяха най-изявените промени

През първия триместър:
- объркване, страх, неспособност да осъзная какво точно се случва с мен
- агресивност, гняв към таткото заради убеждението ми, че той нищо не разбира, че неговият живот няма да се промени, а моят се обръща на 180 градуса.
- рев, рев, рев

През втория триместър:
- събудих се в първия ден от 4ти месец и все едно бях друг човек
- спокойна, уверена, щастлива, весела
- оптимист, "преоткрила" човека до себе си и осъзнала факта, че моята бременност влияе и на него, че той също ще става родител и има чувства и емоции, с които и аз трябва да се съобразя и съответно уважа.

Трети триместър:
- още съм в началото му, но...
- по-лесно изпадам в паника
- осъзнавам, че то време почти не е останало и се впрягам от супер дребни неща : не сме избрали легълце, не съм купила още всичко необходимо
- въпроси, въпроси, въпроси : ами сега?! Как ще се справим? Та аз не съм гледала нищо по-голямо от хамстер и той се гътна, ами ако не се справя, ами ако не успея да кърмя, а ще ставам ли за майка и т.н. и т.н.
- вече и физическите неразположения те дразнят - аз лично не мога да спя, обливат ме постоянно горещи вълни, тежи ми, боли ме кръста
- започнах  да се пазя повече, да внимавам, да не правя резки движения, че веднага някоя болежка се обажда
- нетърпение всичко това да свърши и да видиш детето си, да го гушнеш, помиришеш, докоснеш
- и същевременно притеснение за раждането; още повече, ако ти е първо - как ще мине, всичко дали ще е наред и т.н., и т.н.

И все пак, това за мен си остава най-прекрасния период в живота на една жена! Някак възприемам се по друг начин, чувствам се различно. Да имаш дете (поне за мен, в настоящия момент от живота ми) е най-най-новото начало, което можеше да ми се случи.

Аз доста пьти сьм споделяла тук,много ме тресяха хормоните през бременността и мен.
Настроението постоянно ми се сменяше,както се смеех ми докривяваше и обратно.Плачех за най малкото нещо,все бях сьрдита,обидена на някой,всичко ме дразнеше.Чувствах се пренебрегната,неразбрана,а всички така се опитваха да ми угодят.
Добре,че не продьлжи и след раждането това

П.С. Копнеж ,поста ти е страхотен
Леко раждане и здраво бебче ти желая.

Благодаря мами, и аз виждам себе си във вашите разкази, за храната гледам да не ям толкова много, защото ако ме пуснеш на ливада и тревата мога да изям. Надявам се само и при мен след 3тия месец да преминат тези лоши настроения и скандали и да спра да се чувствам неразбрана постоянно ...

Никакви промени не настъпиха с психиката ми, както и преди, така и по време на бременността, даже бих казала, че по време на бременоста, бях много по-спокойна, отколкото преди - единствената разлика с преди е, че с всеки месец ставах все по-голямо слонче, заради огромните количества вафли, които поглъщах!!

Ами хормоналния дисбаланс си каза думата и при мен.Виках,плачех,смеех се без причина.За разлика от повечето умора при мен нямаше.Малко спях и не се спирах на едно място.
Майчинският инстинкт е вроден според мен,но в най-голяма степен при мен се прояви след раждането.Преди това имах притеснения,но малко на майтап приемах нещата.

При първата бременност ревях като магаре Още не бях разбрала , че съм бременна,а изведнъж ми стана толкова ревливо.... Иначе, като цяло бях спокойна и щастлива през цялото време, чак се очудвах на себе си, защото по принцип съм голям нервак. Следродилната депресия обаче ми разказа играта. Цяла година след като родих не бях на себе си. Тъкмо се очовечих  и......забременях отново   Бях толкова ужасна през цялото време-нервна,избухлива,заядлива и каквото още ти хрумне. Този моя мъж, как ме изтърпя-не знам. На моменти се усещах, че май не знам какво искам-сега едно,след 5 минути друго  След като се роди малкия обаче, нещата се поуспокоиха.
Колкото до майчиния инстинкт-и аз мисля,че е вроден. В момента, в който ми дадоха бебето, сякаш цял живот съм се учила да бъда майка.