- Публикувана: 13 ноем. 2009, 16:52 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2009, 17:36 ч.
Анкета - за натискането на корема при раждане
Писах и преди- голяма част от родилките у нас не знаят как се напъва. От там и дват и много от усложненията като този прийом на Кристелер, епизотомията, разкъсванията.
Защо все величаете чужбината и си въобразявате, че нашите лекари са нЕкви животни, завършили не медицина, а ветеринарен техникум?
Дали в България има задължително училище за бременни и бъдещи родители?
Или пък на женските консултации някой лекар говори на пациентките си за това как протича раждането, кога и какво се прави, докато трае родилния процес?
Проблемът не е само и единствено в лекарите, които работят в родилна зала. Проблемът, или по-скоро много проблеми, които възпрепятстват едно нормално раждане у нас, идват още от липсата на адекватна подготовка на бъдещите майки. Меренето на килограми, обиколката на корема и гледането на ехограф с нищо не помагат на бременните да се държат адекватно по време на раждането.
Все още, по различни причини, са малцина, онези бременни, които посещават специализирани курсове, където се учи техника на дишане по време на напъни и контракции и пр. неща.
И написаното от потребителите тук е показателно. Голяма част споделят, че натискът върху тях е бил именно, защото са напъвали неправилно.
Франческа тук родилите споделят какво им е казал лекарят - "не напъваш както трябва". Откъде майката иначе може да знае кое е правилно и кое не е? Ако се изчакат напъните да станат ефективни, то няма как да не напъваш - тялото ти го прави, дори и ти да не го искаш. Проблемът с "неможенето" идва от това, че се карат майките да почнат с напъните веднага щом се стигне до пълно разкритие - понякога жените в този момент имат силни напъни, понякога трябва да мине известно време. Това първо, а второ - позата, в която се ражда в БГ е крайно неблагоприятна за ефективни естествени напъни - от тук и нуждата от "помощ".
И наистина помислете, как толкова хилядолетия жените са успявали да родят, без да са били специално обучавани.
От училището за бременни, което посещавах, признавам си преди третото раждане, запомних следното: "епиозотомия се прави задължително на всички първескини; детето трябва да излезе за 2-3 контракции, иначе се задушава; системата се слага за по-бързо раждане и без нея не може". Ами да ти кажа, стига ми толкова, добре, че си ги знаех нещата на практика. Може и да не съм улучила лектора, не знам.
И наистина помислете, как толкова хилядолетия жените са успявали да родят, без да са били специално обучавани.
От училището за бременни, което посещавах, признавам си преди третото раждане, запомних следното: "епиозотомия се прави задължително на всички първескини; детето трябва да излезе за 2-3 контракции, иначе се задушава; системата се слага за по-бързо раждане и без нея не може". Ами да ти кажа, стига ми толкова, добре, че си ги знаех нещата на практика. Може и да не съм улучила лектора, не знам.
Франческа с това, което казваш съм напълно съгласна. Колкото е важна обаче предварителната подготовка, толкова е важно и това какво ще се случи в родилното, не мога да твърдя, че при всички случаи това натискане по корема може да се избегне, но съм сигурна че са много случаите в които може да се мине и без това, ако се наблягаше малко повече на естественото протичане на раждането.
п.с. виждам, че Ясмина е описала в общи линии от къде често идва проблема, а и изобщо изкуственото ускоряване на раждането често води до проблеми, които изизскват бебето да се роди бързо, а оттам и до натискането по корема и други екстри
п.с. виждам, че Ясмина е описала в общи линии от къде често идва проблема, а и изобщо изкуственото ускоряване на раждането често води до проблеми, които изизскват бебето да се роди бързо, а оттам и до натискането по корема и други екстри
Значи няма нужда от предвалителна подготовка, защото жената няма начин да знае кое правилно и кое не?
От разговорите ми с лекари и акушерки разбирам, че масово жените влизат в родилна зала абсолютно неподготвени, което говори много лошо за здравната ни култура. И винаги лекарите излизат виновни.....
А и нека да помислим за онези жени, които хилядолетия наред са умирали по време на раждане, именно защото не са знаели много неща.
От разговорите ми с лекари и акушерки разбирам, че масово жените влизат в родилна зала абсолютно неподготвени, което говори много лошо за здравната ни култура. И винаги лекарите излизат виновни.....
А и нека да помислим за онези жени, които хилядолетия наред са умирали по време на раждане, именно защото не са знаели много неща.
Франческа Значи няма нужда от предвалителна подготовка, защото жената няма начин да знае кое правилно и кое не?
[/quote]
Може би не съм се изразила правилно - Говорех конкретно за напъните. Масово не се изчакват да почнат "онези силните, които нямам как да се спрат" напъни и на жените им се казва да "напъват", за да симулират въздействието, което тези напъни имат върху матката. И понеже природата е по-съвършена, най-вероятно усилията на майката не са така ефективни или пък не се постига скоростта, която лекарят желае. Оттам и обвиненията към майката "не напъваш както трябва, ще си задушиш бебето". И жената остава с мисълта, че тя действително не може да напъва, без да е усетила всъщност силата и въздействието на спонтанните напъни.
а смъртността при раждане - не е много коректно да се съпоставя, защото в процентите смъртност "преди" се включват и случаите на неправилно предлежание, фетално/майчина диспропорция, прееклампсия, инфекции, недоносеност и прочие - все случаи, които в наши дни директно ще минат като секцио. Понеже говорим за естествено раждане и по-специално за изгонването на плода, трябва да сравняваме смъртността поради неправилно поведение именно в този етап. Убедена съм, че статистиката ще е друга, и по-специално частта за последствията върху майката.
[/quote]
Може би не съм се изразила правилно - Говорех конкретно за напъните. Масово не се изчакват да почнат "онези силните, които нямам как да се спрат" напъни и на жените им се казва да "напъват", за да симулират въздействието, което тези напъни имат върху матката. И понеже природата е по-съвършена, най-вероятно усилията на майката не са така ефективни или пък не се постига скоростта, която лекарят желае. Оттам и обвиненията към майката "не напъваш както трябва, ще си задушиш бебето". И жената остава с мисълта, че тя действително не може да напъва, без да е усетила всъщност силата и въздействието на спонтанните напъни.
а смъртността при раждане - не е много коректно да се съпоставя, защото в процентите смъртност "преди" се включват и случаите на неправилно предлежание, фетално/майчина диспропорция, прееклампсия, инфекции, недоносеност и прочие - все случаи, които в наши дни директно ще минат като секцио. Понеже говорим за естествено раждане и по-специално за изгонването на плода, трябва да сравняваме смъртността поради неправилно поведение именно в този етап. Убедена съм, че статистиката ще е друга, и по-специално частта за последствията върху майката.
Когато вече бях с 10 см. разкриетие, ме понесоха веднага към родилна зала, защото се губеха тоновете на бебето. Трябваше много бързо да извадят и ми поскачаха върху корема, защото аз така и не разбрах какво е напън, само контракциите усещах. Два дена след това ме понаболяваха ребрата, ама не беше болка за умиране.
няма как да отговоря в анкетата 
Единият път - да, другият - не
При първото раждане акушерката твърдеше, че не напъвам хубаво (при второто разбрах, че въобще не съм имала напъни тогава), лекарят твърдеше, че бебето е в опасност и затова (по-скоро го избутаха)! Истината е, че бебето е страдало, водите ми бяха изтекли преди повече от 20 часа, детето беше мораво лилаво, извикаха предварително микропедиатър, за да го прегледа на мига. Впоследствие няколко дни минаха докато се възстанови цвета на кожата, имаше забавена терморегулация и постепенно трябваше да го аклиматизирам от по-висока към по-естествена температура.
Вторият път, както казах, нямаше нужда от никаква намеса.
Единият път - да, другият - не
При първото раждане акушерката твърдеше, че не напъвам хубаво (при второто разбрах, че въобще не съм имала напъни тогава), лекарят твърдеше, че бебето е в опасност и затова (по-скоро го избутаха)! Истината е, че бебето е страдало, водите ми бяха изтекли преди повече от 20 часа, детето беше мораво лилаво, извикаха предварително микропедиатър, за да го прегледа на мига. Впоследствие няколко дни минаха докато се възстанови цвета на кожата, имаше забавена терморегулация и постепенно трябваше да го аклиматизирам от по-висока към по-естествена температура.
Вторият път, както казах, нямаше нужда от никаква намеса.
Франческа, ти защо мислиш че някой трябва да ти казва как се напъва?? Това е може би най-естественото нещо, стига да му се даде шанс. И да, естественото раждане е бавно и опитите на лекарите да го направят бързо води до себе си до скачане на корема, епизиотомии и т.н.
А като е нещо толкова естествено, защо толкова много жени не успяват д се справят с напъването?
И не, не искам някой да ми казва как се напъва по време на раждането, а да има разяснение какво да очаква бъдещата родилка по време на напън, контракция...Казвам за стотен път- за да бъде една жена спокойна и адекватна в родилна зала, независимо, че й е първо раждане, трябва да познава процеса дори и само на теория. Форумите, книгите и списанията са чудесно нещо, но липсва подготовката от страна на лекарите. Смисълът с женската консултация и мереното и така чакания от бъдещите майки ехографски преглед не помага на никого по време на самото раждане.
Понякога наистина се чудя к`ъв им е случая и к`во търсят в родилна зала лекари и акушерки.
