- Публикувана: 13 ноем. 2009, 16:52 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2009, 17:36 ч.
Анкета - за натискането на корема при раждане
Да, мислеха, че не напъвам добре, тъй като напъвах по два пъти на напън, а те очакваха да напъвам по три пъти. След като една лекарка скочи веднъж, решиха, че нужда от това няма.
Може би трябва да уточниш, че става дума за нормално раждане, иначе и хората със секцио ще гласуват.
Може би трябва да уточниш, че става дума за нормално раждане, иначе и хората със секцио ще гласуват.
Отговорът ми е да.
Но определено аз съм си виновна за това и поправих грешката си при второто ражадне.
Просто не напъвах както трябва, не слушах какво ми се говори, изморих се бързо от неправилните напъни, тоновете се изгубиха....
Иначе последствия нямам никакви, но и натискът на лекаря беше съвсем лек по-скоро нещо като по-силен масаж на коремната област.
Но съм чувала за буквално скачане по корема.
Ами всъщност хич не е задължително, просто е резултат в повечето пъти от незнание как да се напъва.
Няма какво да се лъжем голяма част от родилките отиват напълно неподготвени за раждането.
Но определено аз съм си виновна за това и поправих грешката си при второто ражадне.
Просто не напъвах както трябва, не слушах какво ми се говори, изморих се бързо от неправилните напъни, тоновете се изгубиха....
Иначе последствия нямам никакви, но и натискът на лекаря беше съвсем лек по-скоро нещо като по-силен масаж на коремната област.
Но съм чувала за буквално скачане по корема.
това е нещо като задължително при нормално раждане
Ами всъщност хич не е задължително, просто е резултат в повечето пъти от незнание как да се напъва.
Няма какво да се лъжем голяма част от родилките отиват напълно неподготвени за раждането.
Още преди да родя лекарят ме беше предупредил, че може да се наложи. Даже ми каза, че се наричало "маневра на Кристелер". Има си рискове, но понякога се налага- при мен бебето страдаше, а на мен ми причерня при един от напъните, та видяха, че не се справям много добре.
Общо взето на втората или третата контракция (забравям вече) една млада акушерка го направи тоя номер, като по-скоро подпря с лакът дупето на бебето и натисна надолу. Не успя да ми уцели ребрата, не беше неприятно- даже се радвах, че ми е помогнала. Смешното беше, че коремът ми просто изчезна за няколко секунди.
Другото смешно беше, че всички в залата викаха "браво, Лили" (Лили Серафимова от Тина Киркова), вместо моето име.
После питах Д-р Казаков защо той не е направил номера- каза, че не искал, щото натискал прекалено силно и насинявал родилките. Та- по-добре да го направи акушерка около 60-те килограма, отколкото лекар около 100-те.
Общо взето на втората или третата контракция (забравям вече) една млада акушерка го направи тоя номер, като по-скоро подпря с лакът дупето на бебето и натисна надолу. Не успя да ми уцели ребрата, не беше неприятно- даже се радвах, че ми е помогнала. Смешното беше, че коремът ми просто изчезна за няколко секунди.
Другото смешно беше, че всички в залата викаха "браво, Лили" (Лили Серафимова от Тина Киркова), вместо моето име.
После питах Д-р Казаков защо той не е направил номера- каза, че не искал, щото натискал прекалено силно и насинявал родилките. Та- по-добре да го направи акушерка около 60-те килограма, отколкото лекар около 100-те.
С второто бебе - да. Една едричка акушерка се стовари със цялото си туловище върху сърцето ми. Тъкмо издишвах и тя скочи върху мен. Първо не можах да разбера какво става. Не можех да дишам. След това започнах да й крещя. Тя ме гледаше с едни опулени очи. Забраних й да ме пипа. Ама не съм била напъвала достатъчно. Аз им казах, че ще напъвам отново когато съм готова и ще го родя това бебе. Без да се налага някой да скача върху мен. Така и стана 
Да, накрая, защото бебето трябваше вече да излиза, а аз не напъвах достатъчно. Не мисля, че е имало някакви последствия. Само много крещях 
И при мен така,но не крещях много.А и бебето се оказа,че е тръгнало да излиза и с едната ръка заедно,така че щеше да е доста трудно,ако не ми бяха помогнали.
Да ,и то доста силно.Беше ми посинял корема след раждането.
Причината беше ,че бебето беше твърде голямо (за размера на таза ми) и след пълно разкритие измина много време ,докато родя.
Мисля ,че съм изгубила съзнание ,защото се свестих с кислородна маска и ме поведоха към родилна зала.Обаче и там нещата явно не вървяха добре ,защото лекаря доста "подскача" върху корема ми. Сега съм благодарна ,че имам живо и здраво дете , не мисля ,че му се е отразило по някакъв начин.
Причината беше ,че бебето беше твърде голямо (за размера на таза ми) и след пълно разкритие измина много време ,докато родя.
Мисля ,че съм изгубила съзнание ,защото се свестих с кислородна маска и ме поведоха към родилна зала.Обаче и там нещата явно не вървяха добре ,защото лекаря доста "подскача" върху корема ми. Сега съм благодарна ,че имам живо и здраво дете , не мисля ,че му се е отразило по някакъв начин.
Не, не са. Честно казано не съм съгласна, че е нещо задължително за нормалното раждане.
И аз така мисля! 
раждах със секцио.
Иначе по темата, не, не са ме натискали.
Гласувах и с двете опции. Първия път - никой не ме е натискал, раждах само с акушерка, чиито указания следвах чинно - нямах никакви разкъсвания.
Втория път - раждах с доктор и акушерка, след като излезе главата на бебето, трябваше да напъна още веднъж силно, че пъпната му връв беше олетена около рамото и не излизаше - аха, да си поема въздух, за да напъна, и докторът реши да ми натисне корема, при което аз инстиктивно се стегнах. Резултатът - сигурно съм единствената, разкъсала се, не при прорязването на главата, а при излизането на раменцата.
Да не говорим, че после една седмица ме боляха ребрата.
Втория път - раждах с доктор и акушерка, след като излезе главата на бебето, трябваше да напъна още веднъж силно, че пъпната му връв беше олетена около рамото и не излизаше - аха, да си поема въздух, за да напъна, и докторът реши да ми натисне корема, при което аз инстиктивно се стегнах. Резултатът - сигурно съм единствената, разкъсала се, не при прорязването на главата, а при излизането на раменцата.
Да не говорим, че после една седмица ме боляха ребрата.
Не си уточнила за какво раждане става въпрос,предполагам за нормално,но аз все пак гласувах.
Раждах и двата пъти със секцио,но не ме подмина натисканетоПървия път имах чувството,че доктора ми седна на корема,направо не можех да дишам от натиск.Явно доста ми се е променил видът,защото анестезиоложката взе да ми стиска ръката и да ми повтаря да дишам.При второто раждане не беше толкова фрапиращ натиск,но пак помогнаха на бебо да излезе.
Раждах и двата пъти със секцио,но не ме подмина натискането
Първия път имах чувството,че доктора ми седна на корема,направо не можех да дишам от натиск.Явно доста ми се е променил видът,защото анестезиоложката взе да ми стиска ръката и да ми повтаря да дишам.При второто раждане не беше толкова фрапиращ натиск,но пак помогнаха на бебо да излезе. 
При първото ми раждане(нормално)ми натискаха корема.Второто беше секцио.
Не,не са ме натискали.
Първият път понечиха да ме натискат и тогава се мобилирах и родих сина си с последния напън.
При дъщеря ми вече знаех точно какво да правя,за да не повтарям грешките си и съвсем лесно си я родих с два напъна.
...
Само ми е интересно,защо ли в чужбина не им скачат по коремите и всичко се развива доства по ''човешки''
Първият път понечиха да ме натискат и тогава се мобилирах и родих сина си с последния напън.
При дъщеря ми вече знаех точно какво да правя,за да не повтарям грешките си и съвсем лесно си я родих с два напъна.
...
Само ми е интересно,защо ли в чужбина не им скачат по коремите и всичко се развива доства по ''човешки''
При първото ми раждане /бебе - 3.750 кг/, - никой не ме е докоснал дори. Единствената "намеса" на лекаря беше да стои до мен, и да ме "погъделичка" по корема, за да дойде по-бързо следващия напън/контракция или каквото е там 
Акушерката ми казваше какво и кога да правя, аз изпълнявах чинно, когато ми каза, че съм родила, не повярвах, докато не ми показа бебето - бях се настроила за някакъв ужас без край, а всичко стана много естествено и бързо.
При второто раждане - предстои да видим
Но изобщо не смятам, че натискането на корема е задължително.. "скачане" по корема пък не зная буквално ли имате предвид или..
Акушерката ми казваше какво и кога да правя, аз изпълнявах чинно, когато ми каза, че съм родила, не повярвах, докато не ми показа бебето - бях се настроила за някакъв ужас без край, а всичко стана много естествено и бързо.
При второто раждане - предстои да видим
Но изобщо не смятам, че натискането на корема е задължително.. "скачане" по корема пък не зная буквално ли имате предвид или..
Разбира се, че не е задължително. Просто понякога се налага, а друг път се прави от акушерите ей тъй, по навик, като системата с окситоцин. При мен - първото раждане, без натискане, напъвах чудесно, родих лесно и бързо. Второто - усложнения, бебето застана в лоша позиция, увита пъпна връв, падащи тонове, на няколко пъти навлизане на главата и после връщане обратно, пъпната връв го дърпаше 
И след като половин час напъвах във всякакви позиции, една кльощава акушерка, жива и здрава да е, ми помогна с няколко натиска на корема и успяхме с дружни усилия да родим Ето затова съм против домашното раждане, да ме прощават привържениците му, но ако аз си бях вкъщи, без мониторинг, без акушер, вероятно бебето ми нямаше да се роди живо и здраво.
Лошото е, че след това 2 месеца ме боляха ребрата, почти сигурна съм, че някое е било пукнато, просто няма как натъртено да боли два месеца...
И след като половин час напъвах във всякакви позиции, една кльощава акушерка, жива и здрава да е, ми помогна с няколко натиска на корема и успяхме с дружни усилия да родим Ето затова съм против домашното раждане, да ме прощават привържениците му, но ако аз си бях вкъщи, без мониторинг, без акушер, вероятно бебето ми нямаше да се роди живо и здраво.Лошото е, че след това 2 месеца ме боляха ребрата, почти сигурна съм, че някое е било пукнато, просто няма как натъртено да боли два месеца...
Само ми е интересно,защо ли в чужбина не им скачат по коремите и всичко се развива доства по ''човешки''
Братовчедка ми роди и двете си деца в чужбина- едното в САЩ, другото в Англия.
И при двете раждания е имало такава намеса на лекарите. Децата са бил с увита пъпна връв и въпреки, по нейните думи успешните напъни, са се връщали все назад.
Натискането на корема не нещо измислено в българските родилни зали. Нарича се прийом на Кристелер.
Писах и преди- голяма част от родилките у нас не знаят как се напъва. От там и дват и много от усложненията като този прийом на Кристелер, епизотомията, разкъсванията.
Защо все величаете чужбината и си въобразявате, че нашите лекари са нЕкви животни, завършили не медицина, а ветеринарен техникум?
Само ми е интересно,защо ли в чужбина не им скачат по коремите и всичко се развива доства по ''човешки''
Защо все величаете чужбината и си въобразявате, че нашите лекари са нЕкви животни, завършили не медицина, а ветеринарен техникум?
,което разбира се не означава всички.Съгласна съм,че тази техника наистина се налага понякога.
Мнението ми по-скоро акцентираше върху това,че често пъти у нас се прилагат ненужни процедури,които целят да предизвикат или да форсират едно раждане-в някои случаи ,защото на някой доктор така му е удобно,а не защото така диктува природата.
пп-това също е вярно,че много родилки не знаят как да напъват
Писах и преди- голяма част от родилките у нас не знаят как се напъва. От там и дват и много от усложненията като този прийом на Кристелер, епизотомията, разкъсванията.
Защо все величаете чужбината и си въобразявате, че нашите лекари са нЕкви животни, завършили не медицина, а ветеринарен техникум?
А за лекарите нищо не си въобразяваме, коментираме това, което виждаме, за съжаление мнението на пациента почти нищо не значи за българския лекар, а и по всички възможни класации българското здравеопазване е класирано на едно от последните места, та от всички тези неща стигам до извода, че има какво да се желае по въпроса.
А конкретно по темата и на мен не ми беше спестено блъскането по корема, понеже и аз явно не съм знаела как да напъвам, ама то как се напъва преди да са ти дошли напъните, но за това на доктора явно не му се е чакало.
Писах и преди- голяма част от родилките у нас не знаят как се напъва. От там и дват и много от усложненията като този прийом на Кристелер, епизотомията, разкъсванията.
Защо все величаете чужбината и си въобразявате, че нашите лекари са нЕкви животни, завършили не медицина, а ветеринарен техникум?
Дали в България има задължително училище за бременни и бъдещи родители?
Или пък на женските консултации някой лекар говори на пациентките си за това как протича раждането, кога и какво се прави, докато трае родилния процес?
Проблемът не е само и единствено в лекарите, които работят в родилна зала. Проблемът, или по-скоро много проблеми, които възпрепятстват едно нормално раждане у нас, идват още от липсата на адекватна подготовка на бъдещите майки. Меренето на килограми, обиколката на корема и гледането на ехограф с нищо не помагат на бременните да се държат адекватно по време на раждането.
Все още, по различни причини, са малцина, онези бременни, които посещават специализирани курсове, където се учи техника на дишане по време на напъни и контракции и пр. неща.
И написаното от потребителите тук е показателно. Голяма част споделят, че натискът върху тях е бил именно, защото са напъвали неправилно.
Франческа тук родилите споделят какво им е казал лекарят - "не напъваш както трябва". Откъде майката иначе може да знае кое е правилно и кое не е? Ако се изчакат напъните да станат ефективни, то няма как да не напъваш - тялото ти го прави, дори и ти да не го искаш. Проблемът с "неможенето" идва от това, че се карат майките да почнат с напъните веднага щом се стигне до пълно разкритие - понякога жените в този момент имат силни напъни, понякога трябва да мине известно време. Това първо, а второ - позата, в която се ражда в БГ е крайно неблагоприятна за ефективни естествени напъни - от тук и нуждата от "помощ".
И наистина помислете, как толкова хилядолетия жените са успявали да родят, без да са били специално обучавани.
От училището за бременни, което посещавах, признавам си преди третото раждане, запомних следното: "епиозотомия се прави задължително на всички първескини; детето трябва да излезе за 2-3 контракции, иначе се задушава; системата се слага за по-бързо раждане и без нея не може". Ами да ти кажа, стига ми толкова, добре, че си ги знаех нещата на практика. Може и да не съм улучила лектора, не знам.
И наистина помислете, как толкова хилядолетия жените са успявали да родят, без да са били специално обучавани.
От училището за бременни, което посещавах, признавам си преди третото раждане, запомних следното: "епиозотомия се прави задължително на всички първескини; детето трябва да излезе за 2-3 контракции, иначе се задушава; системата се слага за по-бързо раждане и без нея не може". Ами да ти кажа, стига ми толкова, добре, че си ги знаех нещата на практика. Може и да не съм улучила лектора, не знам.
Франческа с това, което казваш съм напълно съгласна. Колкото е важна обаче предварителната подготовка, толкова е важно и това какво ще се случи в родилното, не мога да твърдя, че при всички случаи това натискане по корема може да се избегне, но съм сигурна че са много случаите в които може да се мине и без това, ако се наблягаше малко повече на естественото протичане на раждането.
п.с. виждам, че Ясмина е описала в общи линии от къде често идва проблема, а и изобщо изкуственото ускоряване на раждането често води до проблеми, които изизскват бебето да се роди бързо, а оттам и до натискането по корема и други екстри
п.с. виждам, че Ясмина е описала в общи линии от къде често идва проблема, а и изобщо изкуственото ускоряване на раждането често води до проблеми, които изизскват бебето да се роди бързо, а оттам и до натискането по корема и други екстри
Значи няма нужда от предвалителна подготовка, защото жената няма начин да знае кое правилно и кое не?
От разговорите ми с лекари и акушерки разбирам, че масово жените влизат в родилна зала абсолютно неподготвени, което говори много лошо за здравната ни култура. И винаги лекарите излизат виновни.....
А и нека да помислим за онези жени, които хилядолетия наред са умирали по време на раждане, именно защото не са знаели много неща.
От разговорите ми с лекари и акушерки разбирам, че масово жените влизат в родилна зала абсолютно неподготвени, което говори много лошо за здравната ни култура. И винаги лекарите излизат виновни.....
А и нека да помислим за онези жени, които хилядолетия наред са умирали по време на раждане, именно защото не са знаели много неща.
Франческа Значи няма нужда от предвалителна подготовка, защото жената няма начин да знае кое правилно и кое не?
[/quote]
Може би не съм се изразила правилно - Говорех конкретно за напъните. Масово не се изчакват да почнат "онези силните, които нямам как да се спрат" напъни и на жените им се казва да "напъват", за да симулират въздействието, което тези напъни имат върху матката. И понеже природата е по-съвършена, най-вероятно усилията на майката не са така ефективни или пък не се постига скоростта, която лекарят желае. Оттам и обвиненията към майката "не напъваш както трябва, ще си задушиш бебето". И жената остава с мисълта, че тя действително не може да напъва, без да е усетила всъщност силата и въздействието на спонтанните напъни.
а смъртността при раждане - не е много коректно да се съпоставя, защото в процентите смъртност "преди" се включват и случаите на неправилно предлежание, фетално/майчина диспропорция, прееклампсия, инфекции, недоносеност и прочие - все случаи, които в наши дни директно ще минат като секцио. Понеже говорим за естествено раждане и по-специално за изгонването на плода, трябва да сравняваме смъртността поради неправилно поведение именно в този етап. Убедена съм, че статистиката ще е друга, и по-специално частта за последствията върху майката.
[/quote]
Може би не съм се изразила правилно - Говорех конкретно за напъните. Масово не се изчакват да почнат "онези силните, които нямам как да се спрат" напъни и на жените им се казва да "напъват", за да симулират въздействието, което тези напъни имат върху матката. И понеже природата е по-съвършена, най-вероятно усилията на майката не са така ефективни или пък не се постига скоростта, която лекарят желае. Оттам и обвиненията към майката "не напъваш както трябва, ще си задушиш бебето". И жената остава с мисълта, че тя действително не може да напъва, без да е усетила всъщност силата и въздействието на спонтанните напъни.
а смъртността при раждане - не е много коректно да се съпоставя, защото в процентите смъртност "преди" се включват и случаите на неправилно предлежание, фетално/майчина диспропорция, прееклампсия, инфекции, недоносеност и прочие - все случаи, които в наши дни директно ще минат като секцио. Понеже говорим за естествено раждане и по-специално за изгонването на плода, трябва да сравняваме смъртността поради неправилно поведение именно в този етап. Убедена съм, че статистиката ще е друга, и по-специално частта за последствията върху майката.
Когато вече бях с 10 см. разкриетие, ме понесоха веднага към родилна зала, защото се губеха тоновете на бебето. Трябваше много бързо да извадят и ми поскачаха върху корема, защото аз така и не разбрах какво е напън, само контракциите усещах. Два дена след това ме понаболяваха ребрата, ама не беше болка за умиране.
няма как да отговоря в анкетата 
Единият път - да, другият - не
При първото раждане акушерката твърдеше, че не напъвам хубаво (при второто разбрах, че въобще не съм имала напъни тогава), лекарят твърдеше, че бебето е в опасност и затова (по-скоро го избутаха)! Истината е, че бебето е страдало, водите ми бяха изтекли преди повече от 20 часа, детето беше мораво лилаво, извикаха предварително микропедиатър, за да го прегледа на мига. Впоследствие няколко дни минаха докато се възстанови цвета на кожата, имаше забавена терморегулация и постепенно трябваше да го аклиматизирам от по-висока към по-естествена температура.
Вторият път, както казах, нямаше нужда от никаква намеса.
Единият път - да, другият - не
При първото раждане акушерката твърдеше, че не напъвам хубаво (при второто разбрах, че въобще не съм имала напъни тогава), лекарят твърдеше, че бебето е в опасност и затова (по-скоро го избутаха)! Истината е, че бебето е страдало, водите ми бяха изтекли преди повече от 20 часа, детето беше мораво лилаво, извикаха предварително микропедиатър, за да го прегледа на мига. Впоследствие няколко дни минаха докато се възстанови цвета на кожата, имаше забавена терморегулация и постепенно трябваше да го аклиматизирам от по-висока към по-естествена температура.
Вторият път, както казах, нямаше нужда от никаква намеса.
Франческа, ти защо мислиш че някой трябва да ти казва как се напъва?? Това е може би най-естественото нещо, стига да му се даде шанс. И да, естественото раждане е бавно и опитите на лекарите да го направят бързо води до себе си до скачане на корема, епизиотомии и т.н.
А като е нещо толкова естествено, защо толкова много жени не успяват д се справят с напъването?
И не, не искам някой да ми казва как се напъва по време на раждането, а да има разяснение какво да очаква бъдещата родилка по време на напън, контракция...Казвам за стотен път- за да бъде една жена спокойна и адекватна в родилна зала, независимо, че й е първо раждане, трябва да познава процеса дори и само на теория. Форумите, книгите и списанията са чудесно нещо, но липсва подготовката от страна на лекарите. Смисълът с женската консултация и мереното и така чакания от бъдещите майки ехографски преглед не помага на никого по време на самото раждане.
Понякога наистина се чудя к`ъв им е случая и к`во търсят в родилна зала лекари и акушерки.
Масово не се изчакват да почнат "онези силните, които нямам как да се спрат" напъни и на жените им се казва да "напъват", за да симулират въздействието, което тези напъни имат върху матката.
Мен пък ме караха да не напъвам
. Още в предродилна усетих що е това естествен напън. Повиках да дойде някой, но те явно не ми повярваха и се помотаха. Та когато накрая дойдоха и видяха до къде съм стигнала, със скоростта на светлината ме вдигнаха да тичам към родилна зала, сакън да не родя в предродилна. Все пак е само пред-родилна . С няколко напъна, вече на магарето се роди бебчо. С това искам да подкрепя Ясмина, че няма какво да се учи жената да напъва, то си идва естествено. Все едно някой да ме учи как да ходя по голяма нужда
.
Франческа, ти защо мислиш че някой трябва да ти казва как се напъва?? Това е може би най-естественото нещо, стига да му се даде шанс. И да, естественото раждане е бавно и опитите на лекарите да го направят бързо води до себе си до скачане на корема, епизиотомии и т.н.
А като е нещо толкова естествено, защо толкова много жени не успяват д се справят с напъването?
Заради това, че ги карат да напъват, когато още нямат силни напъни; заради стреса в родилна зала (отвсякъде се чуват викове, напрежение) и естествената реакция на родилката да "задържи" бебето, заради позата (най-лошия възможен вариант).
За предварителната подготовка съм напълно съгласна с теб - но тя не може да стане от лекари, които не практивкуват естествено раждане.
Раждах в Англия и тук не съществува тази практика с натискането по корема. Напъвах към 2 часа, но бебето си излезе нормално - все пак трябва време да се разпънат тъканите
Ох, милата
Натискаха и още как 
На следващия ден не можех да дишам при елементарно движение,а цяла седмица изпитвах ужасно напрежение в ребрата
На следващия ден не можех да дишам при елементарно движение,а цяла седмица изпитвах ужасно напрежение в ребрата
Ох, милата
Раждах в Англия и тук не съществува тази практика с натискането по корема. Напъвах към 2 часа, но бебето си излезе нормално - все пак трябва време да се разпънат тъканите (...)
(...)Не е смешно, всъщност
За какво натискане при секцио става дума?
В анкетата не гласувах, понеже предполагам, че авторката се интересува само от вагинално раждане.
Моя корем доки го натисна само веднъж на края. На мен нищо ми нямаше,но момичето с което бяхме заедно в стаята доста се оплакваше. Тя си каза,че не е напъвала добре и за това се е стигнало до там. При неправилни или слаби напъвания е по-добре да се помогне на бебето да се роди
И при моето раждане се наложи акушерката да ме понатисне по корема, но аз съм й благодарна. Причината, за да се стигне до там беше, че от двете последователни спинални упойки бях напълно безчувствена от кръста надолу и нямах никаква педстава как и дали напъвам. Имаше опасност за бебето и се радвам, че жената ми помогна. Даже ми каза: "Аз ти родих бебето". По време на самия натиск не усещах болка, може би заради упойките, а може би и заради адреналина. На следващия ден, обаче, ребрата много ме боляха, чувствах се като пребита. За бебето последствия нямаше.
Да, натискаха ме, защото не напъвах правилно. Бебето беше високо и до последно не желаеше да слезе надолу. Докторът хем ме караше да поемам въздух, хем ми натискаше корема. Накрая му се развиках, че не мога да вдишвам докато той е върху диафрагмата ми. В резултат на неправилното напъване очите ми бяха целите в спукани капиляри 
, а раждането приключи с епизиотомия, 4-ри външни шева и загуба на съзнание при последния напън.
След около два месеца ми предстои второ раждане (живот и здраве), при което се надявам да поправя грешките от първия път.
, а раждането приключи с епизиотомия, 4-ри външни шева и загуба на съзнание при последния напън.След около два месеца ми предстои второ раждане (живот и здраве), при което се надявам да поправя грешките от първия път.
натискаха ми корема по време на раждането. за детето нямаше последствия. мен ме боляха няколко ребра от едната страна около 3 месеца след това. трудно е да се отговори 'защо'. предполагам, защото така са свикнали да правят по принцип. но след всички други интервенции, които изтърпях в предродилна, това мина сравнително безболезнено.
Раждах в Англия и тук не съществува тази практика с натискането по корема. Напъвах към 2 часа, но бебето си излезе нормално - все пак трябва време да се разпънат тъканите
Ей таз Англия колко е назад - тук средно 2 часа трае цялото раждане, ти само за напъване говориш. Ако беше раждала в БГ, а на бас, че щеше да родиш за 20 минути.
Отговорът ми е да.
Но определено аз съм си виновна за това и поправих грешката си при второто ражадне.
Просто не напъвах както трябва, не слушах какво ми се говори, изморих се бързо от неправилните напъни, тоновете се изгубиха....
Иначе последствия нямам никакви, но и натискът на лекаря беше съвсем лек по-скоро нещо като по-силен масаж на коремната област.
Но съм чувала за буквално скачане по корема. :roll
Но определено аз съм си виновна за това и поправих грешката си при второто ражадне.
Просто не напъвах както трябва, не слушах какво ми се говори, изморих се бързо от неправилните напъни, тоновете се изгубиха....
Иначе последствия нямам никакви, но и натискът на лекаря беше съвсем лек по-скоро нещо като по-силен масаж на коремната област.
Но съм чувала за буквално скачане по корема. :roll
по същите причини при първото раждане.
Синът ми се роди в БГ. Не ми се размина системата с окситоцин, естествено болките бяха нечовешки, а когато трябваше да напъвам(казвам трябваше, защото аз напъни не усещах, а само ужасна болка в опашката)- не можех. Лекарката ме натисна няколко пъти по корема, акушерката ми направи епизиотомия, а бебето излезе почти посиняло, не изплака. Слава Богу бързо се оправи! Нямаше физически последствия нито за мен, нито за бебето.
Когато бях бременна с дъщеря ми изпитвах ужас само като си помислех за раждането. Страх ме беше, че няма да мога сама и това бебе да родя. Все едно съм непълноценна майка.
По време на бременността ходих на курс за справяне с контракциите, на който се обясняваше и как протича ражданането. Беше еднократен и траеше само час и половина. Много ми помогна!
Дъщеря ми се роди в Англия. Отидох в болницата, точно преди да ми изтече водата и да започнат напъните. Просто такава е практиката там - отиваш в последния момент, раждаш и след 3-4 часа си заминаваш.
Акушерката спокойно ми обясни какво трябва да правя и аз се справих. Не мога да кажа колко траеха напъните между час и час и половина някъде. Епизиотомия нямам. Запазих и чудесен спомен от това раждане. Така и 100 деца мога да родя!
Когато бях бременна с дъщеря ми изпитвах ужас само като си помислех за раждането. Страх ме беше, че няма да мога сама и това бебе да родя. Все едно съм непълноценна майка.
По време на бременността ходих на курс за справяне с контракциите, на който се обясняваше и как протича ражданането. Беше еднократен и траеше само час и половина. Много ми помогна!
Дъщеря ми се роди в Англия. Отидох в болницата, точно преди да ми изтече водата и да започнат напъните. Просто такава е практиката там - отиваш в последния момент, раждаш и след 3-4 часа си заминаваш.
Акушерката спокойно ми обясни какво трябва да правя и аз се справих. Не мога да кажа колко траеха напъните между час и час и половина някъде. Епизиотомия нямам. Запазих и чудесен спомен от това раждане. Така и 100 деца мога да родя!
Не са ми натискали корема и честно казано се изумих от високия % отговорили с Да
Озадачена съм и аз.
Като знам при мен какви бяха обстоятелствата, критични, за да се наложи да ме натиснат....
Редактирах заглавието на анкетата, защото може да са гласували и тези със секцио
И да вметна и още нещо,което може и да "оправдава" това натискане-малкия,3,300 иначе, си бил извъртял главичката и се наложи и вакуум,освен всичко останало,а при натиска,който опражняваше единия от лекарите /включи се и втори екип от следващата смяна/,явно и той омаля,та се наложи една от акушерките да го смени след няколко минути безуспешни опити да ми помогне!Това е!
Да.
Напъвах правилно (поне така ми казваха лекарите), но малкя си беше извъртял главичката- с лицето напред излезе, и изобщо въпреки силните и правилни напъни "заседна" и понеже не ме срязаха до последно, просто той си ме сцепи .
Не беше скачане определено но акушерката, (от къде я извади тази сила тая мършава жена незнам) ..та тя натисна и то не веднъж ( ужасно беше и изобщо цялото раждане). Нищо нормално не видях аз в нормалното си раждане
Напъвах правилно (поне така ми казваха лекарите), но малкя си беше извъртял главичката- с лицето напред излезе, и изобщо въпреки силните и правилни напъни "заседна" и понеже не ме срязаха до последно, просто той си ме сцепи .
Не беше скачане определено но акушерката, (от къде я извади тази сила тая мършава жена незнам) ..та тя натисна и то не веднъж ( ужасно беше и изобщо цялото раждане). Нищо нормално не видях аз в нормалното си раждане
Отговорих с ДА, но по-скоро беше леко побутване, даже бих казала нежно. После така ме бутнаха и за плацентата. И аз и бебето сме добре.
Да. При първото раждане. Губеха се тоновете и доктора накрая ми заповяда,че задължително трябва да се роди бебето при следващия напън...пък аз взех,че спрях .......Човека още повече се ядоса и....ме натисна стабилно по корема. След това...нямах такива преживявания, ако изкл. съвсем лека помощ при третото, но като знам как ми бе скочено на корема при първото, при третото направо ми се видя като погалване........
.......Човека още повече се ядоса и....ме натисна стабилно по корема. След това...нямах такива преживявания, ако изкл. съвсем лека помощ при третото, но като знам как ми бе скочено на корема при първото, при третото направо ми се видя като погалване........
Да, натиснаха ме, макар да не изпитах някакво неприятно усещане. Всъщност лекарката и една акушерка ми хванаха нощницата от двете страни и ми натиснаха корема с нея, не са ми скачали отгоре. Напъните ми бяха станали неефективни, но сега си давам сметка, че това се случи след като ме качиха на магарето, преди това си напъвах добре права, даже акушерката много се радваше на ръмженето, което издавах.
Франческа, ти защо мислиш че някой трябва да ти казва как се напъва?? Това е може би най-естественото нещо, стига да му се даде шанс. И да, естественото раждане е бавно и опитите на лекарите да го направят бързо води до себе си до скачане на корема, епизиотомии и т.н.
А като е нещо толкова естествено, защо толкова много жени не успяват д се справят с напъването?
И не, не искам някой да ми казва как се напъва по време на раждането, а да има разяснение какво да очаква бъдещата родилка по време на напън, контракция...Казвам за стотен път- за да бъде една жена спокойна и адекватна в родилна зала, независимо, че й е първо раждане, трябва да познава процеса дори и само на теория. Форумите, книгите и списанията са чудесно нещо, но липсва подготовката от страна на лекарите. Смисълът с женската консултация и мереното и така чакания от бъдещите майки ехографски преглед не помага на никого по време на самото раждане.
Понякога наистина се чудя к`ъв им е случая и к`во търсят в родилна зала лекари и акушерки.
Доста време вече чета иz форума и ми прави впечатление, че има доста крайности, доста. А само трябва някой да каже нещо и веднага ще се намери някой да го подхване
Много харесвам бг мамма, но...Та така, това, което Лурдес е написала горе, ми zвучи точно като тия форумските клишета..
Не че не е вярно, просто не е винаги така, поради една или друга причина
Като цяло съм съгласна, че в много случаи намесата повече пречи, отколкото помага. Но все пак не винаги е така. Иzобщо няма как да е така, zащото едно раждане не тече по един и същи начин винаги..
И тук съм напълно съгласна с Франческа
И още нещо ме драzни, честно, дето се каzва. Това България... чужбина. Навсякъде си е раzлично, бе хора, раzберете.
Аz имам две раждания, едно в БГ, едно в Германия. Не са ме натискали никъде.
Моя приятелка роди тук в Германия миналата седмица.
Отношение, ароматерапия, въzглавнички, чайчета... да, както си е тука, но и система и натискане по корема, както и вътрешни раzкъсвания. Тя каzа, че когато е дошло време zа нъпъните, почти е иzгубила съzнание, толкова е била уморена вече. Да, може да е zаради бърzото раzвитие на раждането, в следствие системата, не zнам. Но бебето е било почти навън, а тя не е събрала сили да го "иzкара", това по нейни думи. И доктора е помогнал. Е, предупредил я преди това де...
Тъкмо навреме, ми го раzкаzа, днес. Знам, че това с "една приятелка ми каzа" не е представителна информация. Не ми каzвайте. Просто не е и точно както тука(във форума) се смята.
Всичко е раzлично, това положението.
Така че.. де да zнам, някои неща тук си се въртят малко като стара плоча понякога
Леко натискане от страна на доктора, за да излезе плацентата, иначе не.
Гласувах с Не, но като прочетох този отговор се сетих, че всъщност и мен леко ме понатиснаха при раждането на плацентата. Но не е било нито силно, нито травмиращо, по-скоро бях благодарна, че процесът ще свърши по-бързо
раждането мина бързо и леко, а доктора малко ми помогна накрая за да излезе бебко по-бързо 
Да ви кажа нещо смешно. Педиатърката на дъщеря ми писала в картона: родена секцио. Питам я защо така? А тя отваря епикризата от родилното, чете и казва: Ами тук пише само родена. Не пише как. И нали всички сега секцио раждат, се подразбира.. секцио! 
супер!Сова, в темата за активното ест.раждане, понеже много се сравнява чужбина с БГ по повод намесите - епизиотомия, форцепс, натискане и т.н. Много ми хареса как една потребителка писа, че не е чувала студенти от западния свят да са идвали да се учат на епизиотомия и форцепс в българските родилни отделения. Странно обаче, че и по чужбина се случват таквиз ми ти работи на родилките...
Да, една снажна докторка така се излегна отгоре ми, че забравих и за напъни, и за всичко - започнах да се боря за глътка въздух с нея.
Защо се стигна до там ли?
Ами, защо, заради нищо ново под слънцето - бяха ми сложили редовната система с окситоцин, допълнително пришпориха като насилствено ми увеличиха разкритието. Идва лекарката, която ми води раждането, тушира ме и ме пита: искаш ли да те разширя, шийката ти е податлива? Аз: Неее, неискам. Все едно й казах "Давай!" Коментарът й накрая беше "Професора го прави по-грубо". Направо да се разстопиш от умиление. Та, просто няма кой да ти чака тялото само да си свърши работата. Главата на сина ми беше като на натурален египтянин. Друго - няма. Може и да съм имала натъртване по корема, но на фона на всички болки, това въобще не го помня. А, забравих - вътрешни разкъсвания. Това скоростно излизане вероятно е помогнало за появата им.
Защо се стигна до там ли?
Ами, защо, заради нищо ново под слънцето - бяха ми сложили редовната система с окситоцин, допълнително пришпориха като насилствено ми увеличиха разкритието. Идва лекарката, която ми води раждането, тушира ме и ме пита: искаш ли да те разширя, шийката ти е податлива? Аз: Неее, неискам. Все едно й казах "Давай!" Коментарът й накрая беше "Професора го прави по-грубо". Направо да се разстопиш от умиление. Та, просто няма кой да ти чака тялото само да си свърши работата. Главата на сина ми беше като на натурален египтянин. Друго - няма. Може и да съм имала натъртване по корема, но на фона на всички болки, това въобще не го помня. А, забравих - вътрешни разкъсвания. Това скоростно излизане вероятно е помогнало за появата им.
Да, Диков добре се пооблегна над тумбака ми
Накрая нямах сили да напъвам, сигурно е било затова. Аз пък слушах какво ми казват и някак си напъните ми бяха по едно време, а те ми казаха да напъвам по друго и аз съвсем се ошашках и напъвах постоянно, докато накрая казах, че не мога вече и д-ра "ми помогна". А акушерката каза, че и на нея навремето доктора така й помогнал.
Диков е едричък мъж и после всички капиляри в очите ми бяха спукани, може и хемороидите да са се получили тогава...
Накрая нямах сили да напъвам, сигурно е било затова. Аз пък слушах какво ми казват и някак си напъните ми бяха по едно време, а те ми казаха да напъвам по друго и аз съвсем се ошашках и напъвах постоянно, докато накрая казах, че не мога вече и д-ра "ми помогна". А акушерката каза, че и на нея навремето доктора така й помогнал.
Диков е едричък мъж и после всички капиляри в очите ми бяха спукани, може и хемороидите да са се получили тогава...
При първото раждане ми скокнаха четирима мъже доктори върху корема и така се разкъсах, че после 1.5 часа ми събираха парчетата и имах 41 шева...При второто - никой не ме е натискал и нямам нито един шев, а ме бяха предупредили, че там, където са ме кърпили при първото раждане, има голяма вероятност да се разкъсам пак...Но т.к. си ме оставиха да си раждам на спокойствие, а и акушерката беше невероятна , родих без никакви травми
, родих без никакви травми 
Доктора ми помогна с две натискания по корема и малката излезе, но при нея беше трудно излизането, т.к. беше тръгнала с ръка напред. Натискането не болеше, просто доктора ми каза, че трябва да се синхронизираме - той натиска, а аз напъвам, защото иначе ще се разкъсам. Нямам никакви последствия нито разкъсвания, нито болки в ребрата.
Но т.к. си ме оставиха да си раждам на спокойствие, а и акушерката беше невероятна , родих без никакви травми
, родих без никакви травми Т.е. си родила в болница, естествено и активно? Браво! Колко часа продължи раждането ти? Нещо по-различно прави ли по време на раждането - в смисъл, ходене напред.назад?
Първият път доктора ми натисна силно корема да излезе бебето. Усещах удара доста дълго време - месец. Само с едно натискане и бебето излезе.
А втория път при самите напъни за излизане на бебето не помня да са ме натискали, що годе по добре се справих с напаните но ребрата си ме боляха още по време на контракциите. А голямото натискане беше след като бебето излезе заради плацентата . Доста зор докато е извадят . Е щом съм тука и пиша оживява се . Ребрата сега вече почти не ме болят но корема боли и незнам дали е от натискането или от нещо друго.
А вас колко дълго вие боляло- седмици месеци? Къде е точно болката?
Не ми се вярва 7 мес да ме боли от това но знам ли?!
А втория път при самите напъни за излизане на бебето не помня да са ме натискали, що годе по добре се справих с напаните но ребрата си ме боляха още по време на контракциите. А голямото натискане беше след като бебето излезе заради плацентата . Доста зор докато е извадят . Е щом съм тука и пиша оживява се . Ребрата сега вече почти не ме болят но корема боли и незнам дали е от натискането или от нещо друго.
А вас колко дълго вие боляло- седмици месеци? Къде е точно болката?
Не ми се вярва 7 мес да ме боли от това но знам ли?! И още нещо ме драzни, честно, дето се каzва. Това България... чужбина. Навсякъде си е раzлично, бе хора, раzберете.
Аz имам две раждания, едно в БГ, едно в Германия. Не са ме натискали никъде.
Моя приятелка роди тук в Германия миналата седмица.
Отношение, ароматерапия, въzглавнички, чайчета... да, както си е тука, но и система и натискане по корема, както и вътрешни раzкъсвания. Тя каzа, че когато е дошло време zа нъпъните, почти е иzгубила съzнание, толкова е била уморена вече. Да, може да е zаради бърzото раzвитие на раждането, в следствие системата, не zнам. Но бебето е било почти навън, а тя не е събрала сили да го "иzкара", това по нейни думи. И доктора е помогнал. Е, предупредил я преди това де...
Тъкмо навреме, ми го раzкаzа, днес. Знам, че това с "една приятелка ми каzа" не е представителна информация. Не ми каzвайте. Просто не е и точно както тука(във форума) се смята.
Всичко е раzлично, това положението.
Така че.. де да zнам, някои неща тук си се въртят малко като стара плоча понякога
Аz имам две раждания, едно в БГ, едно в Германия. Не са ме натискали никъде.
Моя приятелка роди тук в Германия миналата седмица.
Отношение, ароматерапия, въzглавнички, чайчета... да, както си е тука, но и система и натискане по корема, както и вътрешни раzкъсвания. Тя каzа, че когато е дошло време zа нъпъните, почти е иzгубила съzнание, толкова е била уморена вече. Да, може да е zаради бърzото раzвитие на раждането, в следствие системата, не zнам. Но бебето е било почти навън, а тя не е събрала сили да го "иzкара", това по нейни думи. И доктора е помогнал. Е, предупредил я преди това де...
Тъкмо навреме, ми го раzкаzа, днес. Знам, че това с "една приятелка ми каzа" не е представителна информация. Не ми каzвайте. Просто не е и точно както тука(във форума) се смята.
Всичко е раzлично, това положението.
Така че.. де да zнам, някои неща тук си се въртят малко като стара плоча понякога
Ама те жените в България не се борят за нищо повече - да им дават да пият течности по време на раждането и да ги предупреждават като ще им правят нещо.Е, ако и ароматерапия има и някоя възглавничка или топка - ехеее, лукс!И не знам някой някъде да е казвал че епизиотомия, система и натискане по корема се прави САМО в България - да не се прави рутинно е въпроса.Щото 70% както и да го гледаме си е множко...
По темата - първо предизвикано раждане със система и с натискане по корема и пак накрая не излезе бебо ,та секцио. В ЧУЖБИНА!!!Второто - нормално, леко, нямаше натискане ,а наместване - преместиха ми корема от ляво надясно (той си беше леко крив, предполагам сраствания от секциото
). Щото 70% както и да го гледаме си е множко...
Абе и мен при първото ми раждане ми "скочиха" върху корема,ама не ме предупредиха 
,
такаааааа ме заболя,че спрях да напъвам,
не знам дали съм имала поражения по ребрата-боляха ме доста около седмица след това,
но факт е,че така "излезе" синът ми -бил е с увита пъпна връв.........ама кой да види,
та в случая по-малкото зло.......
,такаааааа ме заболя,че спрях да напъвам
,не знам дали съм имала поражения по ребрата-боляха ме доста около седмица след това,
но факт е,че така "излезе" синът ми -бил е с увита пъпна връв.........ама кой да види
,та в случая по-малкото зло.......
Самурайка, съгласна съм с теб (почти винаги е така, между другото)
Исках само да уточня, zа майките, които беz да са наясно, малко като в транс повтарят "в чужбина.. в чужбина", това е..
А иначе и от тоя мой раzкаz, пак лъсва най-важното(поне според мен), а то е отношението към родилката като ЧОВЕК, и то не какъв да е, а най-важния в момента . В същност чак сага, като го прочетох в цитата ти, го zабеляzах. Абе грижат се да ти е удобно и да правят каквото трябва, това е..
Исках да кажа, че се случват тия работи и в чужбината, но май нищо не каzах . Раzликата КАК точно се случват май е огромна.. Видно е, не че отдавна не ми е ясно..
Но се съгласявам с днешна дата и с това, че в същност българската жена май не zнае какво и как да иска. Ужасно грешна е представата, кое е добро, и ако щете... "престижно и като zа бели хора"... Днес раzбрах zа поредната ми поzната, родила със секцио беz медицински причини. Това е около петата ми поzната напоследък, иzбрала това, само една ще ражда(живот и zдраве) вагинално.. Та реzултата(непредставителен, само от мои приятелки и поzнати напоследък, става дума zа теzи ми поzнати в БГ) е така да се каже, едно към пет, в полzа на секцио беz основания... Не zнам мода ли е, или престиж някакъв, zащото имам чувството, че и тука е иzкривено нещо.. Но пък на фона на масовите раzкаzи zа ужасни раждания, как да е друго... Абе не zнам, толкова са навърzани нещата, че свят ми се zавива..
Но едно е ясно и zа слепец, нещо не е като хората, zа да е така. Ама много не е като хората у нас
Съжалявам, че раzводних много, но след като прочетох твоя пост, както и пресните днешни емоции... не се сдържах. Знам, че не съм съвсем по темата, но днес(след последния раzкаz) чак ми стана страшно. Аz съм някак настрани явно вече и.. де да zнам, явно съвсем не раzбирам какво се случва. Все едно ми говорят на друг еzик, като zараzправят zа представите си zа раждане и как след това е супер важно в какви дрешки(zа марката става дума) си обличат дечицата. Тъжно ми е.
На всички
Исках само да уточня, zа майките, които беz да са наясно, малко като в транс повтарят "в чужбина.. в чужбина", това е..
А иначе и от тоя мой раzкаz, пак лъсва най-важното(поне според мен), а то е отношението към родилката като ЧОВЕК, и то не какъв да е, а най-важния в момента
. В същност чак сага, като го прочетох в цитата ти, го zабеляzах. Абе грижат се да ти е удобно и да правят каквото трябва, това е..Исках да кажа, че се случват тия работи и в чужбината, но май нищо не каzах
. Раzликата КАК точно се случват май е огромна.. Видно е, не че отдавна не ми е ясно..Но се съгласявам с днешна дата и с това, че в същност българската жена май не zнае какво и как да иска. Ужасно грешна е представата, кое е добро, и ако щете... "престижно и като zа бели хора"... Днес раzбрах zа поредната ми поzната, родила със секцио беz медицински причини. Това е около петата ми поzната напоследък, иzбрала това, само една ще ражда(живот и zдраве) вагинално.. Та реzултата(непредставителен, само от мои приятелки и поzнати напоследък, става дума zа теzи ми поzнати в БГ) е така да се каже, едно към пет, в полzа на секцио беz основания... Не zнам мода ли е, или престиж някакъв, zащото имам чувството, че и тука е иzкривено нещо.. Но пък на фона на масовите раzкаzи zа ужасни раждания, как да е друго... Абе не zнам, толкова са навърzани нещата, че свят ми се zавива..
Но едно е ясно и zа слепец, нещо не е като хората, zа да е така. Ама много не е като хората у нас
Съжалявам, че раzводних много, но след като прочетох твоя пост, както и пресните днешни емоции... не се сдържах. Знам, че не съм съвсем по темата, но днес(след последния раzкаz) чак ми стана страшно. Аz съм някак настрани явно вече и.. де да zнам, явно съвсем не раzбирам какво се случва. Все едно ми говорят на друг еzик, като zараzправят zа представите си zа раждане и как след това е супер важно в какви дрешки(zа марката става дума) си обличат дечицата. Тъжно ми е.
На всички 
При първото ми раждане доктора направо скочи върху мен , а в този момент аз напъвах - резултата 1 счупено ребро 2 пукнати и 35 вътрешни шева, беба изкочи като тапа . за нея последствия нямаше При второто не са ме натискали а доктора само леко побутваше бебо - резултат 2 външни шева и един вътрешен, а бебо 4100
При второто не са ме натискали а доктора само леко побутваше бебо - резултат 2 външни шева и един вътрешен, а бебо 4100
Да. Казваха ми, че не напъвам достатъчно и бебето не беше слязло ниско. Може би просто не му беше дошло времето, защото после с един силен напън, който се появи като че ли с някаква свръх сила, бебето излезе.
Последствия за мен и бебето нямаше, макар че имах разкъсвания (не знам дали на това се дължи).
Последствия за мен и бебето нямаше, макар че имах разкъсвания (не знам дали на това се дължи).
Да. Докторът(доста якичък) седна до мен, махна ми ръката от дръжката на магарето, за да се хване той и няколко пъти с всичка сила се опита да избута сина ми. Това, защото минаха първите силни напъни, докато приготвяха родилна зала, а после като я приготвиха и казаха: Хайде, раждай! вече нямах толкова силни напъни. Синът ми и до ден днешен(2г.2м.) е с пукнати капилярчета в очичките.
Раждах нормално, голямо бебче. Много часове на ужасна болка, при същинското раждане бях почти през цялото време припаднала(колкото и шамари да ми биха бях като дрогирана). Не можех да напъвам и усетих как от 2-те ми страни се стоварва нещо тежко в\у мен. После разбрах че 2-ма лекари са скачали в\у мен за да изкарат бебето ,защото са ни изтървали и 2-та. Последствия за бебето от скачането за щастие нямаше. За мен имаше от това че си беше буквално скачане до месец след раждането не можех да си поема нормално въздух , защото ужасно ме боляха ребрата.
а аз не помня такова нещо. Но последствията от раждането на мъжа ми са били счупено ребро на свекърва ми 
Да, мислеха, че не напъвам добре, тъй като напъвах по два пъти на напън, а те очакваха да напъвам по три пъти.
При същите обстоятелства
Само че при мен бяха специализанти и се престараха да скачат отгоре ми. Чак им се скараха лекарите, че ще ме насинят... 
само не разбрах защо сте решили, че не напъвате правилно или недостатъчно, за да ви натиснат по корема ... лекарката, която ме израждаше, даже ми благодари, за усилията, която съм положила и затова, че съм следвала всичките и инструкции, и все пак накрая именно силен натиск от нейна страна изкара бебка навън, което бе най-голямото облекчение, което изпитах
Натискаха ме и то много, чак не можех въздух да си поема, за да напъвам 
Никой от лекарите там не ми помогна с напътствия - караха ме да напъвам точно когато ми спрат напъните, без въздух останах. После не можех да дишам - така ме болеше гръдния кош, да не говорим, че имаше толкова много разкъсвания, че се наложи пълна упойка, за да ме зашият 
Става въпрос за Шейново и д-р Славчева
Никой от лекарите там не ми помогна с напътствия - караха ме да напъвам точно когато ми спрат напъните, без въздух останах. После не можех да дишам - така ме болеше гръдния кош, да не говорим, че имаше толкова много разкъсвания, че се наложи пълна упойка, за да ме зашият Става въпрос за Шейново и д-р Славчева
Само ми е интересно,защо ли в чужбина не им скачат по коремите и всичко се развива доства по ''човешки''
Братовчедка ми роди и двете си деца в чужбина- едното в САЩ, другото в Англия.
И при двете раждания е имало такава намеса на лекарите. Децата са бил с увита пъпна връв и въпреки, по нейните думи успешните напъни, са се връщали все назад.
Натискането на корема не нещо измислено в българските родилни зали. Нарича се прийом на Кристелер.
Писах и преди- голяма част от родилките у нас не знаят как се напъва. От там и дват и много от усложненията като този прийом на Кристелер, епизотомията, разкъсванията.
Защо все величаете чужбината и си въобразявате, че нашите лекари са нЕкви животни, завършили не медицина, а ветеринарен техникум?
не величая чужбината, но се притеснявам за тялото си. в БГ ме притенява не нивото на знание, а отговорността - когато витае дух на недосегаемост, а както и занижен лекарски морал, поне аз имам повод за притенение.
къде има материал за техниките на напъване тогава?? можеш ли да дадеш насоки?
Тъкмо писах в съседната тема /за шамарите и раждането/, че при първото раждане ми натискаха корема, даже извикаха една по-едричка акушерка да поляга с лакти върху мен, ребрата ме боляха след тази манипулация около две седмици, но то и епизиотомията ме болеше. При второто раждане /частна киника/ им забраних подобни интервенции, разбрах се с доктора да няма епизиотомия, ако не е най-крайно наложителна и така се случи. След първия си опит, не позволих да дават дори вода на бебето и въпреки отпора на акушерките стана факт, така малкия го кърмех 4 часа след раждане за изумление на целия персонал. Въпреки всичко, пак смятам, че имаше куп ненужни действия, като системи окситоцин, ненужно прибързване за да си тръгне лекаря и ако ми се случи отново това преживяване не знам дали изобщо бих отишла в болница...
При мен също имаше тази процедура....тъй като бях с упойка и не усещах точно този мускул дето е необходим за напъването. Бебка се заклещи на изхода и тази интервенция помогна да излезе. Да не беше приятно, но заради губещите се тонове на човечето бях съгласна да направят каквото е необходимо. Не се сърдя на никого....лекарите си знаят работата
Не са ми натискали корема.Бях с епидурална и не усещах контракциите.Когато дойде ред за напъване ми казаха кога и как да напъвам.За 5 мин. или на 2 напъна и бебека излезе.Раждала съм извън бг и не съм сигурна,но ми се струва,че това е практика само в Бг. поправете ме,ако греша.Не го намирам за добър този метод,но това е лично мое мнение,а и не съм го изживявала.
поправете ме,ако греша.Не го намирам за добър този метод,но това е лично мое мнение,а и не съм го изживявала. 
Ами натиснаха ми корема, да. Не беше силно, мисля по - скоро избутване с лакът бебето надолу. Честно казано нямаше нужда - напъвах добре, но никой не ме изчака, напънах 1 път, доктора натисна корема ми, после още един път и бебето излезе. Мисля заради това имам по - сериозни разкъсвания, имах и синина на мястото на натиска. Последствия за бебето нямаше. Не знам защо бързат на всяка цена детето да се роди за няколко минути, ясно че се застраховат, но понякога излишно.
по - скоро избутване с лакът бебето надолу. Честно казано нямаше нужда - напъвах добре, но никой не ме изчака, напънах 1 път, доктора натисна корема ми, после още един път и бебето излезе. Мисля заради това имам по - сериозни разкъсвания, имах и синина на мястото на натиска. Последствия за бебето нямаше. Не знам защо бързат на всяка цена детето да се роди за няколко минути, ясно че се застраховат, но понякога излишно. 
При мен напъните и всичко останало си беше наред, бебето излезе, но ръката му остана заклещена и лекарката буквално ми скочи на корема. И тя и аз не очаквахме, защото уж всичко беше приключило. След скока усетих как вече напълно бебето излезе от мен. Не ми навреди въобще този натиск, също и на бебето.
и лекарката буквално ми скочи на корема. И тя и аз не очаквахме, защото уж всичко беше приключило. След скока усетих как вече напълно бебето излезе от мен. Не ми навреди въобще този натиск, също и на бебето.
Като раждах големия почнах нормално,ама човечето се заклещи.На 5см. нямаше как да излезе въпреки че имах много силни напъни.След секциото доки мина и ми разказа как по време на секциото са го бутали от долу,дърпали отгоре, че и третия доктор е натискал към ребрата.Абе после две седмици имах синини и не можех да си седна на дупето.Важното е че без това нямаше да могат да го изкарат.Явно наистина помага.
На мен също ми натиснаха няколко пъти с лакът корема, защото в момента, в който се показа главата на бебка, се разбра, че е заднотилно прилежание и някакси се заклещи. Но благодаря на лекарката (д-р Колева от Токуда), защото така бебето излезе по-бързо и по-безопасно за него. Не съм имала синини, нито съм усещала след това да ме болят ребра или корем. Явно жената е знаела къде точно да натисне. Благодарина съм й много!