Здравейте на всички.Искам да споделя с някой това което ми се случва и да помоля ако някой може да ми даде някакъв съвет.На 25 години съм с 1 брак зад гърба си с малко детенце на 3 годинки.След раздялата се запознах с един мъж 10 години по голям от мен и започнахме връзка.В началото всичко започна добре, но се оказа че човека не държи толкова на мен.Лошото е че съм бременна в началото на 13 седмица и съм на кръстопът дали да го махна бебето или да си го родя.Чувствам се толкова зле и много объркана.Днес разбрах толкова много неща за приятеля си и съм страшно разочерована от него и повече не мога да му повярвам загубих доверие .Споделих му някои неща а той ги е казал на бивщата си приятелка и т.н и съм излязла в очите на хората като луда.Историята е дълга и за това няма смисъл и да разказвам за нея.Родителите му не знаят за бебето, а и той не иска да се ожениме бил против брака, а аз пък искам семейство с две думи разминаваме се в характерите и в плановете за живота.Интересува ме може ли да се направи аборт в 13 седмица или не?Ох не знам всъщност не желая и аборт но ситуацията ме принуждава да го направя.Ако го родя това дете сигурно ще остана сама никой няма да иска да ме възприем на сериозно с 2 деца.
- Публикувана: 16 ноем. 2009, 17:39 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2009, 16:12 ч.
На кръстопът съм да го махна ли бебето или да го родя.
Да, решението е много лично. Вслушай се във вътрешното си усещане. Не се решавай да запазиш детето, защото да го махнеш е "нередно". Ако смяташ, че това дете ще е пречка за едно или друго в живота ти,не го превръщай в жертва. Детето не е нещо, с което межеш да пробваш, как ще потръгнат нещата и ако не тръгнат да се откажеш.
Всъщност тези неща ги знаеш, защото вече имаш едно детенце.
Всъщност тези неща ги знаеш, защото вече имаш едно детенце.
Едва ли някой тук ще успее да ти помогне със съвети, най-малкото пък аз.
И то не, защото имам три хлапета, а защото това си е лично твой избор, зависи ти как усещаш нещата.
Факторите, които ни карат да стигнем до това решение, в случая раждането на дете са много различни за всяка от нас.
Ми то няма жена, която да е застрахована от подобен риск. Най-малкото пък ще мисля кой как ще ме приеме с три деца, ако не дай си Боже, съпругът ми ни изостави. Това ще ми е последна грижа, честно!
Дано усетиш със сърцето и разума си правилня път и преминеш през това препядствие леко и безболезнено.
И то не, защото имам три хлапета, а защото това си е лично твой избор, зависи ти как усещаш нещата.
Факторите, които ни карат да стигнем до това решение, в случая раждането на дете са много различни за всяка от нас.
.Ако го родя това дете сигурно ще остана сама никой няма да иска да ме възприем на сериозно с 2 деца.
Дано усетиш със сърцето и разума си правилня път и преминеш през това препядствие леко и безболезнено.
Веднъж вече си претърпяла разочарование при раздялата с един партньор. Те хората от хубаво не се развеждат. Знаеш какво е да останеш сама с дете. Не си причинявай същото отново. И не, не ми е съвестно да те посъветвам това в прав текст защото никак ама никак не ми звучиш щастлива от факта че си близка с настоящия до себе си мъж. Това мисля е достатъчен фактор за да вземеш правилното решение.
Желая ти мъдрост и щастие занапред!
Желая ти мъдрост и щастие занапред!
Хайде аз да съм с другото мнение! 
13 седмица е начало на 4 месец. Според мен има риск за теб самата. А на детето сърцето бие. Аз бих абортирала мъжа, не детето си. Мила, деца се правят когато са искани и чакани, струва ми се късно да взимаш такива решения поради едно разочарование. Все пак не те е разочаровало то. Познавам свестни мъже , които да обърнат внимание на жена и с повече от 3, 4 деца дори... Но това не е най-важното, защо заради нашето недомислие да страдат други?
Не бъди тъжна, а търси разума в тази история, понеже до тук само на чувства сте я карали.
Спаси
в себе си, моля те. Както и да разбираш това. И ти желая да няма вече разочарования.
13 седмица е начало на 4 месец. Според мен има риск за теб самата. А на детето сърцето бие. Аз бих абортирала мъжа, не детето си. Мила, деца се правят когато са искани и чакани, струва ми се късно да взимаш такива решения поради едно разочарование. Все пак не те е разочаровало то. Познавам свестни мъже , които да обърнат внимание на жена и с повече от 3, 4 деца дори... Но това не е най-важното, защо заради нашето недомислие да страдат други?Не бъди тъжна, а търси разума в тази история, понеже до тук само на чувства сте я карали.
Спаси
в себе си, моля те. Както и да разбираш това. И ти желая да няма вече разочарования. Интересува ме може ли да се направи аборт в 13 седмица или не?Ох не знам всъщност не желая и аборт но ситуацията ме принуждава да го направя..
Съвет никой не може да ти даде... Все пак това не е публична психоанализа...
Цитат
В началото всичко започна добре, но се оказа че човека не държи толкова на мен.
Без да бъда груба, но... аджеба защо не мислите овреме за предпазни средства... Има и презервативи, хапчета, спирали...
Сега нямаше да си на този хал и да се тормозиш....Хм, ако се помоташ още малко хич и няма да се чудиш какво да правиш да раждаш ли или не...
...ще бъде късно за аборт...искам да кажа...
И една друга чуденка - как гост пуска тема с този форум, който е само за регистрирани? 
Ами съжелявам че ще го кажа, но всеки си заслужава живота, който живее. Като си си подредила така нещата, ще си носиш последиците. И да го задържиш, лошо, и да го махнеш, пак лошо. Знам че съм груба, но нямам и намерение да те оправдавам и лаская.
В 14 седмица все още не е късно, ако си в ръцете на опитен лекар. Ако изчакаш още малко обаче ще стане.
В 14 седмица все още не е късно, ако си в ръцете на опитен лекар. Ако изчакаш още малко обаче ще стане.
И една друга чуденка - как гост пуска тема с този форум, който е само за регистрирани?
Логично ..... при това много логично ... Благодаря !
Без да бъда груба, но... аджеба защо не мислите овреме за предпазни средства... Има и презервативи, хапчета, спирали... Сега нямаше да си на този хал и да се тормозиш....
Сега нямаше да си на този хал и да се тормозиш....Сега обаче, след като нещата вече са факт и то от доста време, решението трябва да го вземете ти и гинеколога ти. За мъжа е ясно, че не можеш да разчиташ, във всеки случай аз бих си направила сметката без него.
... а аз пък искам семейство...
Дали ще живееш с или без подпис е незначителен проблем на фона на другото.
Тук никой не може да ти каже да го махнеш или да го оставиш- това е проблем само между теб и твоят приятел.