Алкохолизъм

Мога да те свържа с такъв психо по зависимости!
 Но е тук - в София! Ако имаш възможност да го доведеш - ще помогна 

Психото в Русе е добре, но ще се наемат ли пак да го лекуват. В дневния имаше тапицерски цех, не знам дали имат работа с тая криза.

ами вече ме е срам чак да го водя там,всички го познават и лекари и други пациенти,които са постоянни като него.Но проблемът е ,че е временен ефектът,няколко месеца, а аз искам един път завинаги да се излекува и да не треперя постоянно дали не е почнал да пие,като чуя някоя катастрофа околко моето село дали не е той.Направо се побъквам.Чак ме е страх като му звънна по телефона,защото го познавам кога е пил.

Болестите не са срамно нещо.

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=anonalc&Number=195061 … amp;sb=5&vc=1                                       Не се чувствай виновна.Никой не може да помогне,освен той самият.

Аз мисля, че наркоман отърван има, но алкохолик ... по-рядко.
До дупка бих го водила в психодиспансера, лекарства , терапи ...Друго не знам какво да те посъветвам. Много приказки с него, да е убеден, че има проблем, да работи в/у него ...Има хора, които са се справили и с години са оставали трезви.

Аз се сещам за 3 такива случая - баща на моя приятелка и двама мои учители. В момента и тримата не пият. Не съм близка с тези хора, но знам какво се е случило през годините (пътищата ни се пресичат).
Общото според мен е, че и 3мата внесоха големи промени в живота си - всеки по свой начин. Единият си намери нова работа (такава, която му вдигна самочувствието и не се чувстваше толкова безполезен като преди), другият се ожени и спря случайните връзки с жени, а третият сключи втори брак - явно по-успешен.
Може и да греша, но това е, което си мисля за твоя баща: съпругата му живее в чужбина и се справя сама, децата му също се справят сами като от него очакват единствено да не пие - сякаш е дете, и няма никакви отговорности. От друга страна той наистина има болест, която му пречи да живее нормално. Ами това е един затворен кръг, който му срива самочувтсвието и желанието за живот. Знае, че е в тежест на близките си и не един път се е провалял.
Пак казвам - може да греша, но бих направила това: лекарствата смятам, че са нужни; успоредно с тях обаче човека трябва да си върне желанието да носи отговорност сам за себе си. Трябва да има занимание, което да го прави пълноценен. Каква е била професията му, имал ли е хоби, какво е обичал да прави преди да започне на пие. Питай го ако не знаеш.
Може да споделиш, че ти е трудно, нямаш време и да го помолиш той да ти помогне - да купи нещо, да построи нещо...каквото и да е.
Ами къщата на село - махнете асмите и овошките (ако има) и засейте зеленчуци, за които да се грижите заедно. Аз имам баба и дядо на село и знам колко са щастливи когато се съберем всички през почивните дни. Така де - малко повече любов, малко повече отговорности и може би ще успее да влезе в релси.
Писах малко наизуст, защото всъщност не знам нищо за баща ти, може посоката, в която мисля да ти е от полза.

ами той си пиеше и майка ми като беше тук и се бяхме превърнали с нея в куче-търсачи-направо му търсехме като луди бутилките,който е скрил.Той е пенионер от 5 години някъде,преди това беше електротехник и 1 година преди да се пенсионира почна да пие и на работа ходеше пиян.Колегите му го криеха от шефовете да не го видят,щяха да го уволнят и постоянно трепереха да не направи някоя беля,защото работата му беше много отговорна.В такова състояние можеше да забрави да спре електрозахранването на някой стълб и да убие някого,едвам се пенсионира.За хобита незнам да има.А на село лятото си гледа градината,сее я ,обработва я и зимнина прави,сега даже се беше хванал да боядисва стайте и да пере килими.Много е работен и много добър,душа човек,но тоя пуст алкогол го проваля.И аз за това не искам да го оставяме без да го лекуваме,защото ще пропадне.Аколко пъти съм  викала на мака,защо не са се развели,за да не се тормозим,ама той ни е баща,пак щеше да ни е гадно и да се опитаме да му помогнем.

Надявам се да можете да му помогнете.

За съжаление няма как да му помогнете,просто това си е една тежка зависимост.След 10 години пиянство вече ситуацията е извън контрол.Много е тъжно, те стават неприятно изобретателни с една единствена цел..

Поговори с баща си. Може би има някакви вътрешни терзания, които го карат да пие. Щом сам осъзава че това му вреди, а също и на вас, може би има нещо което го кара да пие. Може да не е просто самото желание да пийне една чашка или да куса глътка. Много често самите алкохолици се отвращават от това, което пият , но го правят,защото знаят че им помага да забравят даден проблем.

Ще ме извинните , но каогато човек е предразположен терзания , мъки ...и поводи винаги се намират!
А някой да ми каже , от тук списващите нима нямате тревоги и мъки ?
Ще се радвам , ако всичко ви е наред!

mari.med81 , извини ме , но ти подадох ръка , реших просто ей така , да помогна!
А ти даже не сподели свърза ли със специалиста?
Или и ти , извини ме , но мрънкаш само!
Какво очакваш? Да  съчустваме , да се тръшкаме  с теб? И да правим  анализ на заболяването?
Така нищо няма да постигнеш!
С най - добри чувстава .