За Православието

Здравей,
както си задала въпроса, никакви смислени отговори няма да получиш... според мен По отношение възпитанието и морала се съмнявам, че някой ще ти пише, че има различия... И двете течение на християнството, защото и православието и католицизма за християнска религия, проповядват любов към ближния, уваженеи към родителите и т.н. все в този дух...
Аз съм православна християнка, а моят мъж е католик. С течение на годините за себе си открих някои разлики в проповядването на религията, но не в самите идеали, а в начина по който се стремят двете църки да приобщят хората към тях.. За мое голямо съжаление, католическите свещеници се оказаха много по-ангажирани с проблемите на хората, отколкото източно православните.. и другото мое учудване беше, че Бог не се натрапва, а се разговаря за семейството, за отношенията между децата и родителите и т.н.. Ако искаш по-подробан информация, пиши на лични

Благодаря ти за отговора!
Наистина много "сухо" съм поставила въпроса, но не исках да затормозвам хората с излишни подробности, но явно ще се наложи да уточня някои неща.
Много ни се иска да запишем сина ни в едно определено училище, което е с много добри показатели. Училището е католическо и изучават в определена степен и вероучение, но не чак като в религиозно такова. Та с мъжът ми се притесняваме дали в определен момент бихме били адекватни в отношенията си с детето. В смисъл дали ще се породят в него някакви по-различни потребности, представи, нагласи продиктувани от католическото вероучение. Тук той ще започне училище само на 4 годишна възраст. Дали сме изградили достатъчно силни афективни връзки с детето си? За съжаление, днес разговаряхме с нашия свещеник ( на БПЦ) или по-точно казано се опитахме да разговаряме...

Защо за съжаление?Не беше очарован от идеята ви да запишете детето в католическо училище ли?
Ще следя темата, стана ми интересно.

Той не изрази никакво отношение по темата. Каза, че нямало проблем да се запише детето, но не се ангажира с никакъв коментар или позиция. Интересуваше се само от едно нещо, но не искам да пиша за това. Разочаровани сме.

Основната разлика /доколкото знам/ е, че католиците вярват в Раждането на Христос, а православните във Възкресението.
Определено католиците са по-ангажирани със своите миряни и са по-модерни, ако може да се каже.
Нашата църква /православната/ някак си не може да приобщи своите вярващи, за съжаление.
Аз лично съм доста информирана относно всички по-големи религии /будизъм, мюсюлманство, шинтоизъм, християнство, юдеизъм/ и сама за себе си съм открила каквото ми трябва. Вярваща съм, православна съм, но както се вижда, напоследък благодарение на глобализацията, човек започва да смесва различни вярвания и да ги "нагласи" според собствения си мироглед.
Запишете детето където сте решили. То само след време ще прецени, кое е най-добре за него /дано съм се изразила правилно/.

Здарвей отново, за записване на училище не меисля, че ще е проблем.. Вероучение се преподава и в България (пиша ти така, защото оставам с впечатление, че си извън БГ). По принцип е хубаво децата да знаят за религията, и все пак там ще ги учат на добри неща.. Не се притеснявай.. А какво точно не ти допадна в раговора с отеца?

И едните, и другите вярват и в двете.
Разликите са единствено по отношение на и към Църквата, като институция.

Ето какво намерих в нета:

"... Като основен извор за своето религиозно вероизповедание повечето християнски общности посочват Библията. Всяка една общност, обаче, я интерпретира и тълкува по свой начин.
Съществуват известни прилики между православни и католици. И двете общности, освен Библията - Свещено писание, приемат и съществуването на устно предание - Свещено предание, на което се придава спомагателен авторитет. Някои от обредните практики и храмостроенето също се базират на древнохристиянската традиция. Католици и православни между другите обреди имат седем, на които придават по-особено значение - таинства. Такива са Кръщение, Миропомазване, Причастие (Евхаристия), Покаяние (Изповед), Брак, Свещенство (ръкоположение) и Елеосвещение (Маслосвет). И католици и православни вярват, че хлябът и виното при Причастието са тяло и кръв на Иисус Христос, има много прилики във възприемането на другите църковни тайнства, макар да има и известни отлики при начина им на извършване. И двете общности признават три степени във свещенството - епископ, презвитер и дякон. И двете общности не допускат до свещенство жени. Правослявните признават Кръщението извършено от католически свещенослужители. И католици и православни базирайки се на практиката на древната Църква имат свещени изображения - икони, и почитат кръста, освен като символ и като средство чрез което е постигнато спасението. Неизвестно дали от гледна точка на християнската любов, или от други съображения през ХХ век Ватикана и Цариградската патриаршия снеха анатемите и схизмата от 1054 година.
Въпреки, че произлизат от един и същ корен, католици и православни с годините са натрупали и доста различия. В догматическо отношение една от основните е посоченото по-горе "филиокве", т. е. учение за това, че Светия Дух "изхожда" и от Божия Син. За православните и до днес остава валиден текста на Никеоцариградския символ на вярата, че Светият Дух "изхожда" от Отца. Има разлики и в учението за първородния грях и за състоянието на душите на мъртвите. Наред с понятието ад и рай, валидни за православните, католиците въвеждат и понятието чистилище. През средновековието т. нар. покорнически дела в западната църква, подобни на източните епитимии, се израждат в порочната практика на индулгенциите. При тях срещу заплащане вярващият си купува опрощение на греховети и получава разписка за това. Друг пункт несъвместим с православното учение е този за свръхдлъжните дела на светиите. В това учение се твърди, че делата на светиите са събрани в небесната съкровищница на църквата и тя може да раздава от тях по свое усмотрение. Двата последни пункта от учението на римокатолическата църква са и една от главните причини за Реформацията. Както бе споменато по-горе на Запад се утвърждава папоцезаризъм. По-късно той се изражда в догмат за главенство и непогрешимост на папата. Католическата църква освен невидимия глава Христос има и един видим папата. Благодарение именно на тази практика се появяват още нови различия между източната и западната църква. Между основните разлики при практиката за тайнствата е, че римокатолиците извършват Причастието с безквасен хляб, а с вино (кръвта Христова) се причестяват само духовниците. На Запад духовенството запазва пълно безбрачие - целибат, докато православните свещеници имат право да създават семейства или да изберат монашество. Има немалко разлики в богослужебната практика и използваните обредни формули. Въпреки различията католиците допускат т. нар. уния (единство от lat.) - православни да приемат тяхната догматика и да запазят обредната си практика...."

А пък аз това: Още веднъж накратко за различията между католици и православни.... Съвпада с това, което аз си спомнях по темата, но ми се стори твърде дълго да описвам.

Конкретно по въпроса за възпитанието на детето: по отношение на основни морални и житейски принципи едва ли ще има някаква разлика, още повече съществена. Вероятно ще има 'технически' разлики, ако учат в училище подробно вероучение - как да се кръсти, какво да прави в църквата, разните му там ритуали, празници, светии и прочее.

Относно това какви потребности ще се породят у детето - предполагам потребност от разговори по някои важни теми, особено ако не са обсъждани досега - за Бог, за живота, за смъртта. Ако вашето мнение се различава от това, което то учи, сигурно ще възникнат в него и допълнителни въпроси. Всичко това вероятно зависи от самото дете. Може пък часовете по вероучение въобще да не го впечатлят и останалата част от училищния живот да е по-важна за него
Вярвам, че щом го обмисляте и се интесерувате, ще намерите пътя и начина да се получат нещата, или евентуално да промените училището, ако се окаже неподходящо.

Благодаря ви за информацията!

Ние с мъжа ми сме православни. Обаче не сме религиозни. Нашите родители си бяха атеисти. Абсолютни лаици сме в каноните на Църквата. Почитаме големите християнски празници като Коледа и Великден, именни дни, задушници и като че ли с това се изчерпва всичко.
Даваме си сметка, че едно малко дете ако бъде възпитавано в религиозно отношение от най-ранна възраст, то неминуемо ще се приобщи към съответната религия. Много в по-късен етап ще може да направи свой собствен избор относно вероизповеданието си.
Някак си се страхуваме да не се получи в определен момент да си говорим с него на "различни езици". На наши познати, бащата беше абсолютно против записването в католическо училище с аргумента, че не иска синът му да пее в хор и да "бъде длъжен да го води на църква всяка неделя".

Все пак, става дума за една и съща религия - не виждам как може да говорите с детето си "на различни езици", ако го възпитавате самите вие, а не го изпратите в пансион, примерно. Връзката с вас, като родители, не може да се промени.
Между другото, аз съм православна, а съпругът ми е протестант. Имаме приятели от различни религии. Разбираме се прекрасно, а никой не се бърка на другия по отношение на неговата вяра, религия и т.н. Не сме религиозни, но сме вярващи. Децата ни посещават и двете църкви (и са присъствали на служби в църкви на наши приятели от други религии - говоря за различни религии дори, не за други деноминации) - когато порастнат, сами ще изберат религията си.

Ами в такъв случай едва ли ще има някакъв генерален проблем - все пак ще имате сходство във вярванията по основните въпроси. Четейки този баща, за когото пишеш обаче, може би е добра идея да проучиш практиките на католическата църква. Вместо да си губиш времето с нашите попове, по-добре разпитай някой католически свещенник какво се очаква от съвестните католици и премисли дали ще се чувстваш комфортно с всичко това, особено докато детето ти е малко - точно нещата от рода на пеене в хор всяка неделя, но и по-сериозните - изповядване, причастия и други подобни (говоря наизуст в момента, не знам нищо за тези ритуали). Съвсем наскоро синът ми ме накара да влезем в една православна църква (бяхме ходили в музей близо до нея) и реших, че няма лошо. Обаче с влизането той видя една жена да целува някаква икона и веднага се лепна и той да я целува. Да не ти казвам колко се погнусих, не помня какво му викнах, явно е било крайно несъобразено с мястото, защото хората наоколо взеха да ме гледат възмутено... Та не е лошо да разучиш и дребните нещица, все пак понякога и те като се натрупат, не е лесно...

Навярно ще поговорим и с католически свещеник. Като наблюдавам от дистанция какво се случва в неделя пред католическите и протестантските църкви и се тревожа. Виждам семействата - усмихнати, в подходящо облекло, говорят, обсъждат, свещениците греят, а аз мисловно не се вписвам за момента в подобна общност. Ох, времето ще покаже...

Благодаря ви още веднъж!

Амиии, зависи от гледната точка. Аз не виждам нищо лошо в това. Понякога ходим в неделя на литургия в кварталната православна църква (за съжаление, там никой с никого не общува), а друг път на проповед  в църквата на мъжа ми или на кума ни (той пък е от трета църква, а баща му е пастор  ) - в техните е приятно, защото след това хората често отиват някъде на заведение (кафе, ресторант и подобни), говорят си, създават приятелства (и категорично не говорят за религия, църква и др.). Доколкото знам от наши близки приятели, които са католици, при тях е същото. Просто още 1 начин за създаване на познанства и за общуване. Ако не можеш да отидеш или си зает, или не обичаш да общуваш много-много с хора, никой няма да ти каже нищо.