Религиозното възпитание

Здравей! Въпросът наистина е много сложен, но през изминалите 65 години са скривани и премълчавани много факти по отношение на вярата в Бога. Малко известен е факта, че най-великите учени, откривателите на съвременните науки са дълбоко вярващи хора. Техните религиозни възгледи са описани в неотдавна излязлата книга "50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата им в Бога". Част от книгата е качена и в Интернет: http://nobelisti.314c.com/. След като прочетеш книгата или дори само част от нея, вярвам, че много по-лесно и убедено ще можеш да говориш на детето си за Бог. А що се отнася за Дядо Коледа, за който сте говорили с колежката ти той наистина съществува. Роден е през втората половина на 3-ти век в град Патара в Малоазийската област Ликия и неговото име е Свети Николай Чудотворец. Той е от много богато семейство, но е употребил цялото си състояние за да прави подаръци на бедни и нуждаещи се хора. В негова чест хората си правят подаръци за коледните празници. Много народи го наричат с истинското му име като например французите Сан Никола

Колкото и да го мислиш, детето ти ще има собствено мнение. Може и да се припокрива с твоето, но може да не се... Какъв е смисълът да го мислиш от сега. Наспи се, изпуши утре три цигари с кафето и изчакай бъдещето...

Според мен, волно или неволно, всеки възпитава, ако не със специални разговори, то с цялостното си поведение, такова отношение към вярата у детето си, каквото има той самият. Обяснявам на дъщеря си тези въпроси през призмата на християнството, защото моята вяра е такава.

И аз съм на това мнение.

Никога не съм се замисляла за това , почитам християнските празници , водя децата на черква когато ходя , ето сега в събота беше ден на християнското семейство и отидохме с малката ми дъщеря , която впрочем нарича църквата , къщата на Дядо Боже  , а  и всъщност  казва че Дядо Боже живее на небето , но тя е малка и нищо повече не ме е питала  и аз не съм обяснявала . С голямата съм говорила за това че ние почитаме християнската вяра , обяснявала съм и за сектите и тяхното въздействие  , но не съм изпадала до сега в по- широко обяснение на религиозната ни насоченост защото не са ме питали . А между впрочем , мойте родители никога не са ме подтиквали или насочвали към някаква определена вяра , даже и на черква не ходят , но аз имам някаква вътрешна потребнос от време на време да посетя Божия дом   и си мисля че няма нищо лошо да я споделя с децата си .

Не съм фанатичка, нито особено стриктна вярваща. Вярвам по мой си начин -  ходя на църква, чествам празниците на християнството, опитвам се да се придържам към определен морал и устои. Малкия, разбира се, водя го на църква. Питал ме е единствено какви са тия хора - иконите, на което отговорих, че са светци, които са починали. Попита какво е светец - казах му хора, които са правили само добро, защото са вярвали в Бог безусловно. Той е и малък де, не е задълбавал.
Религиозно възпитание или образование обаче за мен е коренно различно. Да го водя на неделно училище или да изучава Библията за мен идва прекалено. Не бих го направила. Ако обаче след време сам избере това - няма да го спирам, разбира се.

Напълно припокрива моето мнение.

Моето мнение по въпроса може би ще бъди малко по различно.
Да почнем от това "Религиозното"???Тоест,тук се набляга на дадена религия,така ми звучи .Аз мисля ,че най важното е ВЯРАТА,не съм привърженик на Религиите.
Едно от основните неща във възпитанието на човек е Духовното възпитание.
Бог е любов,това да не крадеш да бъдеш честен,добър и т.н. все са прекрасни неща които всяко дете трябва да знае.
Понякога водя сина ми на неделно училище,там се запознават с Библията в детски вариант,рисуват земята как Бог я е сътворил -въздуха,водата,дърветата,животните,хората.Много е приятно ,но жалкото е ,че малко време ми остава за неделните сбирки за дечица.Духовното възпитание е много важно.От там се изгражда и моралната ценностна система на всеки човек.

П.С.В момента в който усетя някакъв натиск върху моите виждания за БОГ, моментално изчезвам.Затова съм и толкова крайна като казвам ,че разликата между БОГ и РЕЛИГИЯ е колкото от тук до небето.Имаме Библия която може да четем и свободна вола да избираме. 

Това което държа е децата ми да познават Бога лично, да са го преживяли. Не ги уча на доктрини, но винаги благодарят за храната, като се разболее някой първата дума е хайде да се помолим за него.
Дъщеря ми е на почти на 4 и вчера ме пита "Исус защо е Бог" и аз не бях подготвена да отговоря така, че да ме разбере. Синът ми когато му обяснявам създаването на света и хората, обяснявам какво пише в Библията и какво вярват хората. Сега е на 7 и знае за еволюцията и в същото време и това което вярват християните. Същото е и с носенето на мартеници, червенето на яйца и т.н, много добре знае как са се появили мартениците-легендата за създаването на Българската държава, но знае, защо това не е според това което Бог е написал. Мисля, че това е правилния начин. Децата се учат най-добре от личния пример на родителите си. Никой проповедник или учител няма да го научи как да живее като християнин ако не е видял личен пример.
Лично аз съм против религиозното (не харесвам тази дума) образование на децата без истинска вяра в Бога. Спазването на ритуали и празници не е вяра и не ни ползва с нищо.
За Бог съм обяснявала това което пише в Библията но на прост език. Че Бог е този който е сътворил земята и космоса, създал е хората, за да общува с тях, те не са изпълнили волята му и са яли от дървото за познаване на доброто и злото. За това Бог им дал възможност да го разпознават като им дал закон. Но хората не могат да го изпълнят и за това заслужават наказание. Понеже Бог много ги обича сам дошъл да ги спаси.... И съответно историите с персонажите от Библията разказани простичко. Има един сайт otkrivateli.com където основните неща са описани по много атрактивен начин. Детето участва в приключение и в същото време учи и играе. Синът ми е луд по него и е едно от нещата които го предизвикват да чете.

Бамби03, Бог не е само любов и е добре децата да знаят това.   

Вярно е. Аз винаги съм се чудела, защо никога като дете не съм си задавала въпроси за Бога. Ама никога, никога, никога. Защото родителите ми са атеисти и обществото, в което живеехме беше атеистично. На 17 години за първи път хванах Библията и най-усърдно започнах да я чета и изучавам най-вече от срам, че нищо не знам за нея.

Аз съм напълно съгласна с Бамби, макар точно така сама да не съм формулирала никога вярата.

И аз не мога да кажа, че семейството ни е от най-вярващите. Ходиме на църква, когато има големи празници, кръщавани сме, децата също ще ги кръщаваме. Когато прояват интерес, ще им обясня всичко в общи линии с обяснението, че едни хора вярват, а други не.

Лелята и чичото на мъж ми ни бяха на гости за месец в края на лятото (живеят в Русия). Лелята е много набожна жена и носеше със себе си няколко икони, които постави на видно място. Дъщеря ми прояви интерес и тъй като все още е малка, й обясних само, че това са Дева Мария и Христос и че хората ходят в църквата да им се молят за разни неща. Тогава детето много искаше да я заведа в църквата, за да ги помоли да й дадат много, ама много бонбони. Детето малко, желанията му също такива  

Е, така е, като си и обяснила, че се ходи в църква, за да се иска, КОЕТО ВЪОБЩЕ НЕ Е ПРАВИЛНО 

Семейството ни е православно. Живеем според вярата си, а не се сещаме за нея само на празник. Естествено, когато се роди детето, то също стана част от това ежедневие. От бебе го водя с мен на службите в храма, молим се заедно и т.н.
Все още е много малък, за да взима важни решения. Ние определяме какво да облече в зависимост от времето. Ние избираме какво е здравословно и какво да му дадем за храна. Ние сме го насочили и към православната вяра. Когато порастне, ще има свободата да прави всички тези избори сам.