Как се запознахте с мъжа си?

Ако продължаваш още на първата среща да им разправяш как си си харесала очила от 300 лв,
едва ли и ще стигнеш скоро до съпруг .... 
 

В училище, на първия учебен ден в седми клас

По втория въпрос - демонстрираш самостоятелност, не просиш, не нахалстваш. Ако е щедър и отговорен, сам ще поиска да ти помогне за бойлера или да ти купи очила за 300 лева. Ако е стиснат и мързелив - ти си решаваш искаш ли го или не

Нещата, разбира се, не са толкова черно-бели Моят мъж би платил на майстор за бойлера, но очила за 300 лева още не ми е купувал, така че не знам в коя категория да го наместя

Истината е, че на всяко момченце му личи какъв съпруг би бил. На синът ми му личи, хем че е на 5. Грешката на повечето жени е, че си мислят, че нещо могат да променят с времето, с друго да се примирят, а после - ау, драма! Та отваряй си очите преди, че после е късно

Така го спечелих.Не исках нищо,но и той
нищо нямаше.Аз имах дългогодишна връзка
по това време,той влезе в живота ми,като любовник
и все още е в него,но вече е с главна роля.
Година и половина свири втора цигулка,но накрая
спечели това,за което се бореше.Така се доказа.
Доказа се,като ми изтърпя прищевките и капризите,но
не разбирай материални такива.Тези се появиха на по-
късен етап,при наличието на сигурност и естествено,когато
вече той имаше какво да предложи.

неговата бивша и по-това време моята най-добра приятелка ни запозна(след като тръгнаха)
колкото и зле да звучи, аз бях невинна

- защо за съжаление?

Въпросът ти е зле формулиран. Заглавието е "Как се запознахте с мъжа си?", а от обяснението става ясно, че искаш да знаеш .

За протокола - запознахме се на улицата и за двамата беше любов от пръв поглед. Гледахме се като хипнотизирани и връзката ни се базираше на силно физическо привличане. Моят мъж е с 2 леви ръце, не поправя бойлери нито перални, нито компютри, а уж е инженер. Очила и златен часовник ми е купил. Храна за дома купува чат пат. 1 евро за 100 ластичета за коса му се виждат много. Круиз за хиляди може да плати ей така, като нищо.

Ако искаш скъпи очила, златен Бом и Мерсие, маркови дрехи, нова кола итн не е нужно да се жениш, защото много мъже след сватбата се променят. Намери си богат и ЩЕДЪР любовник и готово! Данните показват, че мъжете са най-щедри в началото на връзката.

Ако търсиш богат мъж трябва да ходиш там, където има най-голяма вероятност да срещнеш такива и да общуваш с тях. Затова театри, опери, музеи не са подходящи места. Ходи по скъпите модни дискотеки, конни състезания, поло мачове, партита, рожденни дни и подобни. Трябва да изглеждаш добре, разбира се, да миришеш добре и да си секси.

Не си губи времето и не излизай с мъже, които се интересуват от тебе, но са в позиция на слабост : живеят с родителите си, живеят У родителите си, самотници са, самотни татковци с деца при тях ( то тва са си майки ), бачкащи за насъщния, женени с болна или умираща жена (да, и такива има и им се иска), до шията в дългове итн. От такива очила и поправен бойлер няма да видиш.

Успех

На мен ми звучи познато
Изводът какъв е?Изчакай приятелка да не оценява това което има,така ще имаш и информация от първа ръка.

По първия въпрос нямам отговор, защото и аз още до съпруг не съм стигнала, но то при мен всичко става бавно и трудно, така че не се плаша. Предполагам, че много хора срещат половинката си на работното място, или там, където учат, или в сайт за запознанства, или имат общи познати и т.н. По втория въпрос - и на мен не ми е много ясно това, но то е защото съм същия тип човек като теб, не ми е удобно просто да искам, да моля, направо като просене ми изглежда. А то си трябва понякога, защото не може да очакваш човека до теб да отгатва всичките ти желания във всеки един момент и да ги изпълнява, малко хора имат такива свръхестествени способности. Така че предполагам, че този тип жени просто си казват какво им трябва и говорят убедително. Напълно те разбирам за чувството да си използвана и всичко останало, което си описала. Не знам как е било в твоето семейство, но в моето никога не е имало мъжко присъствие и аз заради това не знам да общувам както трябва с един мъж и със сигурност се сблъсквам със същия тип проблеми.

В университета. Той нямаше пари, но имаше карта за студентския стол, където беше една от първите ни срещи.   

Пет години по-късно: парите ни са общи, сама си купувам каквото искам. Той ми купува цветя и ми готви.

 В работата- колега. Колкото е по-влюбен, толкова повече сам се набутва да те обгрижва и радва. Ти само трябва да поддържаш огъня на ниво.

В едно заведение във Варна.Той беше с компания,и неговият приятел искал да ми се нахвърли,но мъжо му казал-Тук вече сгреши,тва е бъдещата ми жена.

  абсолютно съгласна(без набутването )

Винаги съм попадала на мъже,които са искали да се грижат за мен...(доста приятелки не веднъж са ми го казвали...и знам че и доста ми завиждат за това ..,но или съдба..или както се казва отваряла съм си очите )

По първия въпрос-в казармата.Ходихме с моята най-добра приятелка да видим тогавашния й приятел и там беше и сегашния ми съпруг!Честно казано не знам с какво ме привлече,може би беше любов от пръв поглед.В последствие ходихме 1,5г.и се оженихме.В началото за подаръци не можех и да мечтая,защото бяхме зле финансово.За 8 март получавах цветя от градината-тогава ми се струваше много тъпо,но сега оценявам колко е било романтично.Все пак не е важно колко е скъп подаръка,а жеста.Сега може да си позволи да ми купи каквото си поискам(естествено в рамките на нормалното).Но вече я няма романтиката и тръпката на онези първи години заедно-12г.сме заедно.Важно е човека до теб да те  обича и уважава и да ти осигури що-годе нормален начин на живот.Това мисля аз.

Запознахме се на купон по повод Гергьовден-бяхме студенти.

А по втория въпрос...не можеш да накараш някого насила.
Мъжът е или така възпитан,да уважава жените ,да помага,да се грижи,да закриля,или си е едно егоистично копеле,което очаква от мама да се прехвърли на жена си да го кътка.
Ти ще трябва да решиш какъв мъж искаш и съответно да отхвърляш боклука.
А  ако един мъж е влюбен в теб,и държи на теб,не е нужно да И без да го караш,той ще ти купува и ще се грижи за проблемите.

В дискотеката. Той - търсещ момиче с което да прекара Нова година, Аз - след поредното разочарование мразеща всички, НО любовта от пръв поглед си каза думата. Стояхме и се гледахме, стояхме и пак се гледахме накрая той ме покани на блус и ми каза ще се омъжиш ли за мен . Аз естествено се смях доста, че не може да ме трогне така. Уви любовта ни доведе до 13 годишен брак и две деца.
По втория въпрос - за това са любовниците и богатите мъже.

На работа,бяхме колеги.
По втория въпрос-не разчитам да ми купува нещо.Заедно изкарваме парите и заедно ги харчим,за неща,от които имаме нужда.Мъжката работа вкъщи я върши сам,не разчитаме на майстори.Той пазарува и изхвърля боклука.Занимава се с детето по мъжки.Мога да разчитам на него и за останалите домакински задължения,но предпочитам сама да ги върша.Когато бях бременна много ми помагаше.Къпеше бебето,разхождаше го,за да мога да свърша нещо за себе си или дома.Свикнал е сам да се оправя с всичко,т.к е израстнал без майка.
Аз израстнах почти без баща и винаги съм търсила по-скоро добър баща и съпруг,а не финансова стабилност.

Запознахме се в университета.
По втория ти въпрос-никога не съм искала да ми купува нещо.Под достойнството ми е!Купувал ми е като гаджета по-големи подаръци по поводи и по-дребни без повод.Каквото ми трябва са ми го купували нашите или като започнах да работя самата аз.

На купон се запознахме.
не съм изпитвала нужда да го карам да ми купува разни неща 

Запознахме се в "Бонжура".Работех на щанда за козметика.
Разполагах с пари, така че не съм си просила нищо!И точно с това съм го спечелила!А сега ми натяква, че добре съм го изиграла

В първи клас в училище - на първия въпрос.
Никога не съм била материална, когато се оженихме - той беше без работа, разведен, с дългове заради предишния си брак и дете .... Радвал ме е с откъсната теменужка или роза ... приготвена салата (той е с две леви ръце, заврени в ....). Не може да поправя уредите в къщи, даже едни первази не може да сложи вече втори месец, ама обича мен и децата ни и се старае да направим дома и семейството си за пример.

Познавам го почти цял живот:)
Никой нищо не съм карала, те сами са имали желание да правят тези неща.

Работехме в съседство - аз в магазин, той в кафе на същата улица. Допаднахме си с детински развлечения - лепяхме стотинки по асфалта и се смеехме на хората, които опитваха да ги вземат. "Карахме сърф" на една улична табела.... Така се зароди нашето приятелство. Освен това, имахме общи интереси  - той стана шофьор на един от шефовете на кафето и по цяла нощ се возехме със служебната кола (на мен карането ми беше голяма страст). Доста време го измъчих, докато разбера, какво точно иска той от мен. Станахме гаджета, но и двамата не сме си помисляли, че може да станем семейство. После заживяхме заедно, защото родителите ми постоянно ми се караха, че се прибирам по нощите сама (с колата) и е опасно. 
И така - живяхме 2 години заедно и едвам дочакахме да завърша семестриално университета, за да си направим бебе.

Бях гадже на най-добрият му приятел.

Състуденти, 8 декември, купон...

На работна среща, имаме сходни професии. 8 години по-късно освен, че сме женени, имаме и общ бизнес, общи пари и общ бойлер. Не ми се налага да му искам нищо, нито той на мен. За по-големи покупки, решаваме заедно кога е момента.
Малко наивно ми се вижда това твое изискване - да е направил много за теб, преди да се стигне до нещо сериозно. Това, че ще ти купи едни очила или ще ти викне техник за бойлера, не е гаранция за нищо. Ако искаш свестен мъж, а не спонсор, гледай какво го бива да прави и как се отнася с хората, с които вече е в сериозни отношения и няма нужда да им доказва нищо А и е хубаво да можеш сама да се издържаш защото животът понякога търпи странни обрати.

 Здравейте!Все хубави отговори!Значи не е както аз си мислех в повечето случаи на робатното място.А в началотo някой беше писал,че ако продължавам да си искам все така ще съм.Нали това казвам,че аз не си искам,а и не бях се сетила за този леко повърхностен метод да кажа,че съм си харесала.Пак ми е срамно.Но знам,че има такива жени.Прави сте всичко е до възпитание и до човека.Радвам се все пак,че не се налага да просим,а ако един мъж е свестен ще се сети да помага и закриля жените.За мамините синчета също сте прави май все на такива готованковци попадам.
Nevena ,това ,което пише в заглавието за него пуснах темата.Другото е като допълнение както вече казах.

Дълга история е но, мен ме запозна общ приятел със "моя" (в кавички тъй като не е вещ за да кажа че е персонално мой, ако ме разбирате правилно), на кафе после на заведене, а след като се прибрах разменихме няколко смс-а (тъй като още на кфето си паснахме като характери) а след 30 мин мина да ме вземе от вкъщи за да излезем пак. По никакъв повод не съм си и помисляла за финансова или материална подкрепа от него. Започна сам да ми я дава още на втората седмица. Добряк е голям, а и си е патил, но това не му попречи да е добър и отзивчив и с мен. Старая се да не го разочаровам.

Успех в търсенето на Човекът!

В Интернет.
Мъжът ми ми купува всичко от самото начало, винаги се е държал много отговорно и нямам спомен за нещо конкретно да съм го молила.
Според мен подходът на 'искането' е супер селски и просташки и не знам колко тъп трябва да е един мъж, за да се връзва на евтини манипулацийки. Наистина, така може да се забавлява известно време на принципа, 'плащам за музиката", но който иска съпруга няма да я избере по това колко ( много) харчи.  Всичките ми приятелки, които се събраха с богати мъже (доста такива имам)  до една от началото се придържат към разумен и пестелив подход към парите на мъжете си.

Похвално за приятелките ви, все пак мъжете едва ли си търсят жени които да им харчат парите, а по-скоро жени които да са им спътници и партньори не само в магазините а и в живота.

Не ми е мъж, но прави и е направил за мен много повече от бившия ми съпруг..

Срещнахем се служебно..и години наред само си "мяткахме" любопитни и закачливи погледи.
Имаше нещо в него, което го отличаваше от всички останали и ме караше да не го забравям през годините. Той е почувствал същото..
В един момент просто се срещнахме - емоционално, а после и сексуално..
Никога нищо не съм искала, нито ми е правил каквито и да е подаръци ( в началото).
Но винаги е бил зад мен и когато съм имала нужда от нещо - сам  се е досещал и предлагал помощ.
По втората част:
Купувал ми е скъпи неща, само ако сме разхождали и случайно сме влезли в някой магазин.
А когато разбра, че трябва да ходя вече постоянно с очила - държеше да ги изберем заедно, за да съм сигурна, че ще му харесват и да спра да се притеснявам, че ще ме загрозят..
А те бяха грозно скъпи просто..

В училище се запознахме, оженихме се като студенти.
И май отговорих и на втората част от въпроса - бяхме бедни студенти, не ми е купувал нищо кой знае какво, после като започнахме работа съвместно си попълвахме семейните финанси. За мен е важно, че си пасваме идеално като характери и по интереси и ни е забавно да сме заедно. Битовизмите не са ни проблем, кой каквото трябва върши.

И ние в Интернет.
Харчим разумно, но ме глези с мяра.
Обича да ми купува разни неща (без експерименти, познава ми стила и вкуса), знае че не обичам да се изхвърлям с много пари за марката, а обичам практични и красиви покупки на нормална цена.
Е, аз също го глезя и му купувам неща, които харесва.
Понякога плаща той в ресторанта, друг път - аз.
Струва ми се глупаво да си поставиш за самоцел да намериш мъж, който да ти купува скъпи неща и да те обсипва с подаръци.
На мен ми харесва много повече сама да си правя подаръците и понякога да ме изненадват с нещо  
За поправки е сръчен, сглобихме мебелите двамата, има усет за техниката, как да настройва и борави с нови неща, как да сглобява и разглобява.
Та покрай него и аз усвоявам тънкостите на тоя занаят  

Това за очилата за 300 лева не ми стана ясно как попадна в темата.
Ние с мъжа ми се запознахме на работа, бяхме колеги, равнопоставени в йерархията. Известно време поддържахме някакви неизяснени отношения от типа приятелство с консумация. За протокола тогава никога не съм мислила, че можем да се оженим, бях влюбена в него, но не мислех че е подходящ за съпруг. Добре, че съм грешала 

как аз съм се запознала с моя съпруг, няма никакво значение за това, което питаш. Не съм си го избирала по това да ми съдейства, купува или оправя бойлера, може би И защото от 18 годишна живеех сама и много бързо се научих да бъда самостоятелна и че човек не избира паартньор като компенсация на това, което му липсва или защото му е трудно да се справя с битови проблеми. Още повече, че в една двойка проблеми също има от каквото и да било естество, да не говорим, че ако се появят и деца, за поддържането на семейния живот точно умението да преодоляваш много трудности и да си самостоятелен е много важно.
Lucky bamboo , казваш, че не си искаш, но като причина посочваш, че ти е срамно, следователно, не че не би го направила, ако този срам ти премине. Може би е време да започнеш да мислеш за партньора ти в живота като спътник, а не като такъв, който би ти задоволявал материалните ти нужди. Пък последното ще дойде, ако той разбере, че го уважаваш за всичко останало, което ти дава

Една приятелка ни запозна
И това ми било приятелка

и при мен така 

Запозна ни мой състудент, който беше решил да ме гаджосва с шефа си. Шефът си беше заминал по-рано, та се наложи да изчакам моя състудент в работната му стая, в която беше и бъдещият ми съпруг.
По въпроса с помощта: На една от първите ни срещи, тръгвайки от кафенето, го помолих да ми подаде дамската чанта. Той ме попита какво съм сложила вътре, та тежи толкова. Отговорих му - френски ключ. На изблещения му поглед, отворих, за да покажа. Трябваше ми, за да си оправя кранчетата вкъщи. Разбира се, от онзи случай не съм извършвала ВиК дейности.
Пак на една от първите ни срещи, аз нямам 5ст. в джоба. Разделяме се по нощите, той казва, че ще ме изпрати до такси. Аз настоявам да си хвана тролей, защото ми се разхожда в нощна София.
Не ми се е налагало да си искам, да прося или да моля за нещо. Когато искам нещо, аз се концентрирам в това как да се сдобия сама с него. Убедена съм, че ако някой иска да направи нещо за теб, то нищо не би могло да го спре.

Добре де като не искаш не казвай.Никого на сила не карам.На всички останали и споделили успех в брачния живот!   
 А относно другото реших да не се притеснявам,че може би нещо не умеея да им покажа,че имам нижда от тяхната помощ.Сигурно точно това ги смущава.
 

И аз така

В един бар който се оказа любим и за двама ни:)

Ако вече се чувствате близки - достатъчно е да бъдеш откровена..т.е да си казваш от какво наистина имаш нужда..а не за глезотии..
Постепенно действай, не от "главата за краката"..

Запознахме се  ,когато  черпих  че съм станала  леля  за  втори  път.
Дойде  в къщи  със  общ  приятел и  така  до  днес  сме  заедно.

И ние се запознахме в интернет.Почти веднага започнахме да живееме заедно,и от тогава ми дава всички пари на мен.Но за празниците винаги се отчита със страхотни и желани подаръци.Другите неща,които не са материални,и той ми ги дава, са по-ценни от най-скъпия подарък на света.

Запознахме се във фирмата му, моя приятелка работеше при него и ме помоли да я замествам  две седмици 
От тогава ме гледа като принцеса, нищо не ми е отказал, а аз съм лакомия 

Това ми прозвуча доста грубо.Да,няма да видиш очила за 300лв,но ще видиш нещо друго.

Първо учихме заедно в гимназията, после в института, оженихме се в 4-ти курс.

- ми тя за очила и бойлер пита. И какво е другото? Разходки с опиканата от дечурлигата таратайка, обяд у баба му за нейна сметка, посещение на музей?

Работехме вече няколко месеца заедно в едно министерство, но не се познавахме - просто работата ни до онзи момент нямаше допирни точки и само си кимахме безучастно по коридорите.
Един ден се наложи да изкараме 6 ч. заедно, ходейки няколко пъти до МВнР - т.е. аз имах работа там, покрай едни документи, а шофьорите ни бяха заети и нямаше кой да ме вози. Връщаха ме 4 пъти за допълнителни неща и така си откарахме в обиколки в задръстването и в разговори. Оказа се, че си говорим много приятно и усетихме невероятна тръпка. На последното връщане от МВнР към нашето министерство, започнахме да се подпитваме кой какво ще прави вечерта /петък вечер беше, все пак/, но той не събра смелост да ме покани. Ядосана, на тръгване дори не го поздравих /разминахме се на бариерата пред сградата, когато свърши работното време/ и той просто ме догони, за да ми предложи среща /преди това, последния половин час от деня, все си намираше работа на моя етаж и се въртеше плахо наоколо/. Вечерта бяхме на първа среща, която продължи целия уикенд, а след седмица заживяхме заедно. Само след 5 месеца се сгодихме и 10 месеца след въпросните обиколки се оженихме и вече навъртяхме не-малко годинки заедно...

позиция на слабост : -интересно кое е проява на сила 
живеят с родителите си, -наеми си квартира в сф,работи и си я плащай
живеят У родителите си, -наеми си квартира в сф,работи и си я плащай
самотници са, -какво разбираш под самотници?
самотни татковци с деца при тях ( то тва са си майки ), -да си изхвърлят децата ли?
бачкащи за насъщния, -да си търсим такива дето не работят ли?А пари от небето?
женени с болна или умираща жена (да, и такива има и им се иска), -миии има и такива.Не ги оправдавам,но ги разбирам.
до шията в дългове итн. -покажи ми човек,който да няма поне един кредит.

- жените, общо казано (не се отнася за всички), търсим в мъжа сила, способност да се грижи за нас, да ни защитава. Естествено е млад, здрав, прав и корав  , елегантен, добре облечен, разполагащ със средства мъж да е по-способен на това.

- не разбрах що трябва да ходя чак в София, да работя, да си наемам квартира, да я плащам  . Аз от 25 години не живея с родителите си, от 20 не живея у тях.

- хората, мъже и жени, търсят партньор, който да е на същото ниво на популярност като тях. Самотникът, ако е такъв по избор, едва ли ще тръгне да полага усилия (поправя бойлери и купува очила ) за да е с някого. Ако Самотен, защото е отхвърлен, обикновено и да иска, не е в състояние да направи кой знае какво за една жена (което е поставено като условие от питащата).

- не, да си ги гледат, но за съжаление поради заетостта с децата и финансовата тежест рядко има интерес към тях. Някак си е странно с очила от 300 лева да седнеш в парка до омазан в пюрета и сменящ памперси татко. Докато вечерта им наготви, изкъпе ги и ги приспи и току виж заспал и той. Пък и кой ще ги гледа ако излизат по дискотеки? Виждала съм такива, повярвай ми, нямат успех с жените!

- важен е крайния резултат, не колко работим. Ако е вложил в недвижимост и му капят от наеми, какво? Познавам много такива мъже. И не остават без жени, нищо че не работят. От работа богат се не става, става се гърбав, казваше прадядо ми, Бог да го прости.

- е, то и аз ги разбирам и дотам

- аз и майка ми. Една игла на кредит не сме купили. Преди да започна да следвам събирах пари 4 години. Така съм със всичко и ако спестяванията ми намаляват даже спирам да излизам и да си купувам очила и дрехи!

Невена, първо дадения мъж трябва да е имал бизнес, за да има какво да вложи в недвижимостите   Тоест все ще трябва да е работил в някакъв момент. А ако са му наследствени всички имоти и той седи да чака наеми като жаба на водна лилия, вместо да разработи и утрои тези имоти, значи наистина не си струва да се хване човек с него.

Дълго е, а и съм го разказвала вече Н на брой пъти.
С две думи- разменихме си куфарите на летището...

По това време бях женена за първия си мъж.Почнах работа там като детето беше само на 10 месеца.Продавахме автоасти и той -сегашният ми мъж беше управител.От началото още го намразих,само ме действаше,командваше и дразнеше....,но неведоми са пътищата Господни.След 3 години бизнесът се разрастна и шефовете откриха нов и огромен магазин.Тогава пратиха мен и него-гадния всезнайко,да го разработваме..Така се оказа че трябва да прекарваме доста време почти сами,в началото, и разбрах че не е човека, за който го мисля.По същото време вече се и развеждах и имах адски проблеми,тъй като мъжа ми -бившия вече ,и настоящия се познават,а и ние с бившия сме кръстници на брата на бившата жена на сегашния ми-мале то така го обясних че стана ега ти сапунката- ...ама си е баш така Та с моя се залюбихме дефакто точно като се развеждах...и тъй с времето всичко си дойде на мястото-и кой на жената брат,кой на булката сват-всички около нас свикнаха и вече няма проблем-щастливи сме и се обичаме много!!

Когато срещнах мъжа ми изобщо не предполагах,
че ще се оженим 
Всичко започна на шега, после уж сериозно,
после пак несериозно.И така доста годинки.
Докато един ден се събудих и осъзнах,
колко го обичам, и как без него всичко ми е безразлично.
Любовта ме споходи дълго след като се бяхме оженили.....
Преди това сякаш всичко ми беше на майтап, като игра, от която винаги
мога да се откажа.
Странна работа, целият живот е странен.Без правила и рамки.
Сега съм лудо влюбена, оплетена и щастлива.
Остава само да се роди детенце и смело мога да завърша с:
"Три дена яли, пили и се веселили!" 

с Втори и Трети се запознах по приблизително един и същи начин - флуидите си прехвърчаха и толкова, оттам нататък беше въпрос на конкретна ситуация.
и с двамата голямо щастие. От Втори големия бонус ми е, че имам опцията на звъня винаги като изпадна в проблемна ситуация и да знам, че ще оправи нещата. Не можахме да останем заедно, но явно така е било писано.
Интересно е, че двамата имат големи сходства откъм външен вид, а и немалко по характер - което се третира разностранно.
Трети ще го видим - нещо бившата не го оставя на мира, та съм с резерви какво може да излезе.

Познаваме се още от деца, родителите ни са били съученици в гимназията и в последствие семейни приятели. Иначе дълги години между нас е имало само "Здравей-здрасти" по улицата, докато в един слънчев ден той не решил да се поинтересува от мен. След като ме е виждал из улиците и заведенията на малкия ни град, той ме потърси и така.. всичко прерасна в любов за наистина отрицателно време - от порядъка на 4-5 дни!
Дано Господ е благосклонен към нас и щастието ни съпътства цял живот!

Писахме си известно време в някакъв сайт. Той е програмист и когато ми се развали компютъра, дойде, за да го види. После ходихме заедно по ремонти няколко дена, после кафета...и след 4 години сме семейство.

ние пък работехме в два различни магазина на една верига и по телефона случайно се чухме и много ме издразни.Моя приятелка работеше при него и когато отидох да я видя бях с нагласата да го нахраня едно хубаво,както и стана.Но като се видяхме май се влюбихме от пръв поглед и аз реших че този ще е моят мъж,въпреки че си имаше някаква връзка,пък и любовница.И така един ден отидох на тяхно фирмено парти и го замаях и оттогава вече три години сме лудо влюбени един в друг.

ние не сме женени, но живеем от 6 години заедно и аз си го възприемам като мъж. запознахме се в една дискотека, всичко беше на шега, но съдбата си знае своето .......аз не работя, той ми купува всичко, ако не може на момента не правя скандали. така е още от началото

Бяхме в една компания. Постепенно разбрахме, че не ни харесва да се гледаме с други и така се случиха нещата 
Относно купуването и бойлера- буквално от третата среща парите ни станаха общи. Не смятам, че съм познала моя си мъж по нещата, които ми е купувал.

Седеше в една лятна кръчма с мои познати.Спрях с приятелките да ги поздравим,заприказвахме се. На мен много ми допадна чувството му за хумор,пък и хубавец беше. После ни намериха на друго място, където пък ние бяхме седнали. След време ми е разказвал,че е изнудил приятела,който ни знаеше явките да стават и да ме търси.Каза,че му е харесала усмивката ми,и бялата полупрозрачна рокля,с която бях. Бяхме хлапета-аз на 18,той на 20.

С моя мъж се познаваме от деца живеехме през един мост разстояние, делеше ни само реката.
В пубертета се срещнахме няколко пъти, но после компаниите ни се разделиха и така до преди 3 години и малко, когато го срещнах тук във Варна, вече като студентка 
Тогава имах дългогодишна връзка, и мъжът ми в началото го играеше малко "втора цигулка", просто не се решавах да се разделя с тогавшния си приятел... много се колебаех, но сега съм по-сигурна от всякога, че си е заслужавало 
Не го карах да чака дълго, около месец, след което почти веднага заживяхме заедно, а точно след една година ( на годишнината от нашата нова среща  ) той ми предложи 
Относно подаръците, той винаги ми е правел много хубави и стойностни подаръци  просто е романтик  Както някоя от вас беше казала, аз винаги съм била с мъже, които са грижовни, галантни и романтични, което често е давало поводи за завист и злобни коментари , но не ми пука... 
В интерес на истината, аз никога не съм искала от някого нещо, помощ или материална придобивка, просто ми е под достойнството, сега когато съм омъжена, естествено моля мъжа си за помощ, решаваме какво и кога трябва да се купи и т.н., но като съм женена за него е по-друго, не знам може би аз мисля грешно  но ми се струва, че и на мъжете не им е приятно да се гледа на тях като на портфейл или като на момче за всичко.
 

И при нас стана много случайно и, както обичам да казвам, Господ ми го изпрати. Аз работех три години в една фирма, бях управител и изведнъж получих предложение за работа от една надеждна (според мен тогава) фирма да бъда търговски представител за Черноморието, е това ми и трябваяе, събрах багажа и дим да ме няама за морето. И новият ми колега Жоро, сега е моята прекрасна половинка, е, аз се влюбих от пръв поглед, а той от втори, но...  няама значение.
В началото аз се грижех постоянно за него, за абсолютно всичко имайте предвид и сега бера плодовете.....
Отворихме си магазин, работи повече от мен, в неделя ме оставя да си поспивам, глади, помага ми в чистенето.... поправя АБСОЛЮТНО ВСИЧКО ВКЪЩИ, и само не се изумявайте, моля ви...... ШИЕ НА МАШИНА И ЗНАЕ КАК СЕ ПУСКА ПЕРАЛНАТА,  дори дели прането перфектно 
 Дай Боже на всяка жена такъв!!!
 

В кикбокс залата - аз харесах мускулестия му гръб, той дългите ми крака

http://www.facebook.com/home.php?#/photo.php?pid=29321&id=100000385486028

Само за протокола, все пак да се изфукам, че като е такъв работлив, не е и грозен...
 
А бебчо е нашият малък племенник!