Как се запознахте с мъжа си?

Ако продължаваш още на първата среща да им разправяш как си си харесала очила от 300 лв,
едва ли и ще стигнеш скоро до съпруг .... 
 

В училище, на първия учебен ден в седми клас

По втория въпрос - демонстрираш самостоятелност, не просиш, не нахалстваш. Ако е щедър и отговорен, сам ще поиска да ти помогне за бойлера или да ти купи очила за 300 лева. Ако е стиснат и мързелив - ти си решаваш искаш ли го или не

Нещата, разбира се, не са толкова черно-бели Моят мъж би платил на майстор за бойлера, но очила за 300 лева още не ми е купувал, така че не знам в коя категория да го наместя

Истината е, че на всяко момченце му личи какъв съпруг би бил. На синът ми му личи, хем че е на 5. Грешката на повечето жени е, че си мислят, че нещо могат да променят с времето, с друго да се примирят, а после - ау, драма! Та отваряй си очите преди, че после е късно

Така го спечелих.Не исках нищо,но и той
нищо нямаше.Аз имах дългогодишна връзка
по това време,той влезе в живота ми,като любовник
и все още е в него,но вече е с главна роля.
Година и половина свири втора цигулка,но накрая
спечели това,за което се бореше.Така се доказа.
Доказа се,като ми изтърпя прищевките и капризите,но
не разбирай материални такива.Тези се появиха на по-
късен етап,при наличието на сигурност и естествено,когато
вече той имаше какво да предложи.

неговата бивша и по-това време моята най-добра приятелка ни запозна(след като тръгнаха)
колкото и зле да звучи, аз бях невинна

- защо за съжаление?

Въпросът ти е зле формулиран. Заглавието е "Как се запознахте с мъжа си?", а от обяснението става ясно, че искаш да знаеш .

За протокола - запознахме се на улицата и за двамата беше любов от пръв поглед. Гледахме се като хипнотизирани и връзката ни се базираше на силно физическо привличане. Моят мъж е с 2 леви ръце, не поправя бойлери нито перални, нито компютри, а уж е инженер. Очила и златен часовник ми е купил. Храна за дома купува чат пат. 1 евро за 100 ластичета за коса му се виждат много. Круиз за хиляди може да плати ей така, като нищо.

Ако искаш скъпи очила, златен Бом и Мерсие, маркови дрехи, нова кола итн не е нужно да се жениш, защото много мъже след сватбата се променят. Намери си богат и ЩЕДЪР любовник и готово! Данните показват, че мъжете са най-щедри в началото на връзката.

Ако търсиш богат мъж трябва да ходиш там, където има най-голяма вероятност да срещнеш такива и да общуваш с тях. Затова театри, опери, музеи не са подходящи места. Ходи по скъпите модни дискотеки, конни състезания, поло мачове, партита, рожденни дни и подобни. Трябва да изглеждаш добре, разбира се, да миришеш добре и да си секси.

Не си губи времето и не излизай с мъже, които се интересуват от тебе, но са в позиция на слабост : живеят с родителите си, живеят У родителите си, самотници са, самотни татковци с деца при тях ( то тва са си майки ), бачкащи за насъщния, женени с болна или умираща жена (да, и такива има и им се иска), до шията в дългове итн. От такива очила и поправен бойлер няма да видиш.

Успех

На мен ми звучи познато
Изводът какъв е?Изчакай приятелка да не оценява това което има,така ще имаш и информация от първа ръка.

По първия въпрос нямам отговор, защото и аз още до съпруг не съм стигнала, но то при мен всичко става бавно и трудно, така че не се плаша. Предполагам, че много хора срещат половинката си на работното място, или там, където учат, или в сайт за запознанства, или имат общи познати и т.н. По втория въпрос - и на мен не ми е много ясно това, но то е защото съм същия тип човек като теб, не ми е удобно просто да искам, да моля, направо като просене ми изглежда. А то си трябва понякога, защото не може да очакваш човека до теб да отгатва всичките ти желания във всеки един момент и да ги изпълнява, малко хора имат такива свръхестествени способности. Така че предполагам, че този тип жени просто си казват какво им трябва и говорят убедително. Напълно те разбирам за чувството да си използвана и всичко останало, което си описала. Не знам как е било в твоето семейство, но в моето никога не е имало мъжко присъствие и аз заради това не знам да общувам както трябва с един мъж и със сигурност се сблъсквам със същия тип проблеми.

В университета. Той нямаше пари, но имаше карта за студентския стол, където беше една от първите ни срещи.   

Пет години по-късно: парите ни са общи, сама си купувам каквото искам. Той ми купува цветя и ми готви.

 В работата- колега. Колкото е по-влюбен, толкова повече сам се набутва да те обгрижва и радва. Ти само трябва да поддържаш огъня на ниво.

В едно заведение във Варна.Той беше с компания,и неговият приятел искал да ми се нахвърли,но мъжо му казал-Тук вече сгреши,тва е бъдещата ми жена.

  абсолютно съгласна(без набутването )

Винаги съм попадала на мъже,които са искали да се грижат за мен...(доста приятелки не веднъж са ми го казвали...и знам че и доста ми завиждат за това ..,но или съдба..или както се казва отваряла съм си очите )

По първия въпрос-в казармата.Ходихме с моята най-добра приятелка да видим тогавашния й приятел и там беше и сегашния ми съпруг!Честно казано не знам с какво ме привлече,може би беше любов от пръв поглед.В последствие ходихме 1,5г.и се оженихме.В началото за подаръци не можех и да мечтая,защото бяхме зле финансово.За 8 март получавах цветя от градината-тогава ми се струваше много тъпо,но сега оценявам колко е било романтично.Все пак не е важно колко е скъп подаръка,а жеста.Сега може да си позволи да ми купи каквото си поискам(естествено в рамките на нормалното).Но вече я няма романтиката и тръпката на онези първи години заедно-12г.сме заедно.Важно е човека до теб да те  обича и уважава и да ти осигури що-годе нормален начин на живот.Това мисля аз.

Запознахме се на купон по повод Гергьовден-бяхме студенти.

А по втория въпрос...не можеш да накараш някого насила.
Мъжът е или така възпитан,да уважава жените ,да помага,да се грижи,да закриля,или си е едно егоистично копеле,което очаква от мама да се прехвърли на жена си да го кътка.
Ти ще трябва да решиш какъв мъж искаш и съответно да отхвърляш боклука.
А  ако един мъж е влюбен в теб,и държи на теб,не е нужно да И без да го караш,той ще ти купува и ще се грижи за проблемите.

В дискотеката. Той - търсещ момиче с което да прекара Нова година, Аз - след поредното разочарование мразеща всички, НО любовта от пръв поглед си каза думата. Стояхме и се гледахме, стояхме и пак се гледахме накрая той ме покани на блус и ми каза ще се омъжиш ли за мен . Аз естествено се смях доста, че не може да ме трогне така. Уви любовта ни доведе до 13 годишен брак и две деца.
По втория въпрос - за това са любовниците и богатите мъже.

На работа,бяхме колеги.
По втория въпрос-не разчитам да ми купува нещо.Заедно изкарваме парите и заедно ги харчим,за неща,от които имаме нужда.Мъжката работа вкъщи я върши сам,не разчитаме на майстори.Той пазарува и изхвърля боклука.Занимава се с детето по мъжки.Мога да разчитам на него и за останалите домакински задължения,но предпочитам сама да ги върша.Когато бях бременна много ми помагаше.Къпеше бебето,разхождаше го,за да мога да свърша нещо за себе си или дома.Свикнал е сам да се оправя с всичко,т.к е израстнал без майка.
Аз израстнах почти без баща и винаги съм търсила по-скоро добър баща и съпруг,а не финансова стабилност.