Днес педиатърката ми изрази това становище. Но нека ви запозная малко по-подробно със случая. Сина ми е на 13 месеца и не може да ходи, дори не може да се изправя на крака. Седи самостоятелно и се придвижва като се върти и и се набира на ръце. Изправен на крака изведнъж се сковава и престава да си движи краката. Поставен до неподвижна упора седи дори и продължително, но пак не сме е да мърда. На 7-8 месеца беше консултиран с невролог /тогава не можеше и да се обръща/, който категорично отрече неврологичен проблем. Преди около месец беше консултиран с ортопед, който след обстоен преглед отрече наличието на какъвто и да е проблем. Ортопеда изрази съмнението, че го е страх, но аз за бебешки психолог в България за съжаление не съм чувала. Днес при консултация с педиатърката на малкия аз и обърнах внимание отново на това, че продължава да не иска да ходи и на един нов факт, че от известно време детето когато гледа телевизия си клати страно главата, по скоро прави леки кръгови движения сякаш си намества фокуса. Попитах я дали не трябва отново да бъде консултиран с невролог. Тя беше категорична, че детето не е за невролог /предполагам взе под взнимание, че по време на прегледа малкия постоянно бърбореше, мъчеше се да направи някоя беля и съответно се хилеше като успее, изобщо си показа цялата гама маймунджулъци дето си ги може Wink/ . Каза че детето най-вроятно има астигматизъм и затова си върти така главата за да се мъчи да види по-добре, а не иска да ходи по причина, че като е прав не вижда ясно пода и губи равновесие и го е страх. За астигматъзма знам, че е права тъй като на 6 месеца сина ми беше воден на офталмолог и след разширяване на зениците беше установено, че той има астигматизъм. за конкретен диоптър беше много малък.
Та от всичко написано въпроса ми е следния. Дали наистина проблем със зрението може да му пречи да има желание да ходи? И ако е така възможно ли е толкова малко дете да сложи очила?
Благодаря ви.