Хера - ти си намерила чудесно решение...нали?
Бе знам си аз, че трябва да се понеса в конски тръст към СЗ
- Публикувана: 27 ноем. 2009, 17:35 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2009, 22:56 ч.
Извеждате ли детето, докато е болно?
За мен това е идеално решение разбира се. Детето ми излиза на вън...не пречи със сополите си на другите деца. Той доволен и другите доволни. До лекарката го водя с колата...от кабинета - пак в колата.
Бе знам си аз, че трябва да се понеса в конски тръст към СЗ
Като видя сополиви или болни според мен деца - просто ограничавам моето, но не беснея по чуждите, това е разликата. Всеки да си ги гледа както иска. В детската градина е друго нещо, защото там не мога да го огранича моето. Но навън - мога да ограничавам контакта. Както и с "лоши" деца според мен, както и с невъзпитани деца и тн
Като видя сополиви или болни според мен деца - просто ограничавам моето, но не беснея по чуждите, това е разликата. Всеки да си ги гледа както иска. В детската градина е друго нещо, защото там не мога да го огранича моето. Но навън - мога да ограничавам контакта. Както и с "лоши" деца според мен, както и с невъзпитани деца и тн
Айде да не бъркаме свобода и слободия.
Същото е с гледането.
Всеки си гледа както си иска, стига това "гледане" да не засяга моето семейство, моето дете и т.н
При хубаво време /като днес, например/ и ако детето не е отпаднало- винаги. Има си достатъчно места, на които мога да го изведа през деня- поляни, горички, с колелцето пред блока, дори просто да походим. За мен е задължително, а това оказва изключително положително възстановяващо влияние върху болния. Дори в болницата имаме парк точно за разходка. Няма аз да откривам топлата вода- качествената храна, спокойствието, движението на чист въздух са най- добрите лечители.
До скоро не ни се беше случвало, тази година за първи път вдигна температура. Когато беше с висока такава сам не искаше да излиза никъде. Когато спаднеше го извеждах на слънчице.
Големият ми син беше в болница с пневмония, когато беше на три години и малко. Започна да тича на втория ден и ни съветваха да ходим навън.
На съседна уличка има къща с дров и хубава люлка, никой не ходи там, позволили са ни да я ползваме. Сега, когато децата са по градини и в училище, съвсем никой няма- много е спокойно.
До скоро не ни се беше случвало, тази година за първи път вдигна температура. Когато беше с висока такава сам не искаше да излиза никъде. Когато спаднеше го извеждах на слънчице.
Големият ми син беше в болница с пневмония, когато беше на три години и малко. Започна да тича на втория ден и ни съветваха да ходим навън.
На съседна уличка има къща с дров и хубава люлка, никой не ходи там, позволили са ни да я ползваме. Сега, когато децата са по градини и в училище, съвсем никой няма- много е спокойно.
Като видя сополиви или болни според мен деца - просто ограничавам моето, но не беснея по чуждите, това е разликата. Всеки да си ги гледа както иска. В детската градина е друго нещо, защото там не мога да го огранича моето. Но навън - мога да ограничавам контакта. Както и с "лоши" деца според мен, както и с невъзпитани деца и тн
Айде да не бъркаме свобода и слободия.
Същото е с гледането.
Всеки си гледа както си иска, стига това "гледане" да не засяга моето семейство, моето дете и т.н
Никога не съм свързвала "извеждането" със задължително посещение на детска площадка.
Когато синът ми е болен, ЕСТЕСТВЕНО и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО го извеждам навън. Има достатъчно места, на които човек може просто да походи напред-назад, за да подиша чист въздух, без да се събира с други хора (деца или възрастни). Вече е голям и знае защо не трябва да общуваме с деца, когато е болен, но като беше по-малък си разрешавах проблема, като ходехме не на оживените и "хитови" градинки, а на по-запуснати и непосещавани. Във всеки един квартал има такива градинки, които винаги са празни, така че няма проблем човек хем да е на градинка, хем да е изолиран.
Всичко е въпрос на добро желание и организация.
Когато синът ми е болен, ЕСТЕСТВЕНО и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО го извеждам навън. Има достатъчно места, на които човек може просто да походи напред-назад, за да подиша чист въздух, без да се събира с други хора (деца или възрастни). Вече е голям и знае защо не трябва да общуваме с деца, когато е болен, но като беше по-малък си разрешавах проблема, като ходехме не на оживените и "хитови" градинки, а на по-запуснати и непосещавани. Във всеки един квартал има такива градинки, които винаги са празни, така че няма проблем човек хем да е на градинка, хем да е изолиран.
Всичко е въпрос на добро желание и организация.
Като видя сополиви или болни според мен деца - просто ограничавам моето, но не беснея по чуждите, това е разликата. Всеки да си ги гледа както иска. В детската градина е друго нещо, защото там не мога да го огранича моето. Но навън - мога да ограничавам контакта. Както и с "лоши" деца според мен, както и с невъзпитани деца и тн
Айде да не бъркаме свобода и слободия.
Същото е с гледането.
Всеки си гледа както си иска, стига това "гледане" да не засяга моето семейство, моето дете и т.н
Защо вие да имате претенции, а да не давате право на родителите, които са решили да си изведат детето макар и болно?
Става въпрос за градинка/не за детска градина и заведение, където е затворено пространство и няма възможност за ограничение/.
И да, това гледане - когато детето е сополиво навън - определено не те засяга, стига да имаш акъл да не пускаш детето си там, където има болни. Аз по тая причина зимата не го водя много по детски клубове и куклени театри или забави.
viliko ако някой с идването в градинката обяви, че детето му е болно ми оставя правото да избера да остана или не /макар, че е друг въпрос защо хората със здрави деца трябва да бъдат принудени да си тръгнат в такъв случай/. Ако, обаче, просто родителят го пусне да си играе с моето дете и след 5- 10 минути спомене, че детето е с температура или има шарка е някак некоректно. Дори една хрема се води риновирус, а въпросният се разпространва до 7- 8 метра при открити пространства и остава по играчка пипана от детето за две седмици. Затова извеждам детето и като е болно, ако е позволено от лекаря, но не го водя сред други деца. Най- малкото, дори и да не те интересуват другите деца твоето болно дете може лесно да лепне и още нещо, защото му е паднал имунитета.
Хайде стига вече с тези сополи.
При последните три боледувания на сина ми (през лятото два пъти и веднъж преди месец) не е имал и един сопол и нито веднъж не се е закашлял. За сметка на това си имаше висока температура. Чиста проба вирус.
Когато пък се е случвало да е леко сополив или да кашля, не е имал температура. Просто настинка.
И вируса и настинката отминават за 3-4 дни. Даже май вируса по-бързо.
Сополиви деца навън виждам изключително рядко. В яслата, а сега вече и в градината, също са екзотика. Или аз сигурно живея някъде на друг свят.
Когато е болен не ми е проблем да го извеждам през деня. Паркът е празен, площадките са празни. Може и по улиците да се разходим. В нашия град през деня децата са обикновено на градина. Така че няма как да срещне други деца и да ги зарази.
Мен пък другите болни деца изобщо не ме притесняват. Вкъщи са двама. Постоянно са заедно. Един до друг спят. Досега само веднъж са били и двамата болни. Тогава малкият се разболя и зарази батко си. Иначе си боледуват индивидуално. Значи заразяването в никакъв случай не е нещо сигурно.
При последните три боледувания на сина ми (през лятото два пъти и веднъж преди месец) не е имал и един сопол и нито веднъж не се е закашлял. За сметка на това си имаше висока температура. Чиста проба вирус.
Когато пък се е случвало да е леко сополив или да кашля, не е имал температура. Просто настинка.
И вируса и настинката отминават за 3-4 дни. Даже май вируса по-бързо.
Сополиви деца навън виждам изключително рядко. В яслата, а сега вече и в градината, също са екзотика. Или аз сигурно живея някъде на друг свят.
Когато е болен не ми е проблем да го извеждам през деня. Паркът е празен, площадките са празни. Може и по улиците да се разходим. В нашия град през деня децата са обикновено на градина. Така че няма как да срещне други деца и да ги зарази.
Мен пък другите болни деца изобщо не ме притесняват. Вкъщи са двама. Постоянно са заедно. Един до друг спят. Досега само веднъж са били и двамата болни. Тогава малкият се разболя и зарази батко си. Иначе си боледуват индивидуално. Значи заразяването в никакъв случай не е нещо сигурно.
viliko ако някой с идването в градинката обяви, че детето му е болно ми оставя правото да избера да остана или не /макар, че е друг въпрос защо хората със здрави деца трябва да бъдат принудени да си тръгнат в такъв случай/. Ако, обаче, просто родителят го пусне да си играе с моето дете и след 5- 10 минути спомене, че детето е с температура или има шарка е някак некоректно. Дори една хрема се води риновирус, а въпросният се разпространва до 7- 8 метра при открити пространства и остава по играчка пипана от детето за две седмици. Затова извеждам детето и като е болно, ако е позволено от лекаря, но не го водя сред други деца. Най- малкото, дори и да не те интересуват другите деца твоето болно дете може лесно да лепне и още нещо, защото му е паднал имунитета.
Когато синът ми е болен не излизаме,или ако излезем е в къщи в двора,просто за да вземе малко чист въздух.
До скоро в града ни имаше бум на варицела,еми...познайте-всички деца бяха навън,защото не им се стояло в къщи.Когато аз бях малка изкарах всички шарки и майка ми не си е и помисляла да ме изкарва,защото тогава имаше и глоби,а сега
а за шарките е безумно... то детето трябва да е под карантина.
Трябва, ама нали е демокрация ела да видиш по градинките
Позволявам й да играе навън, дори и да е с температура.
Не ограничавам контактите й с кашлящи или сополиви деца (и да искам, не мога - в училище почти всички са сополиви).
Ако детето се чувства отпаднало или е сериозно болно, ще си го държа вкъщи, но да чукна на дърво, държим се.
Не ограничавам контактите й с кашлящи или сополиви деца (и да искам, не мога - в училище почти всички са сополиви).
Ако детето се чувства отпаднало или е сериозно болно, ще си го държа вкъщи, но да чукна на дърво, държим се.
Препоръчани теми