Публикувана: 24 септ. 2005, 09:54 ч.
Последно мнение: 24 ноем. 2005, 15:58 ч.

Attachment parenting: Привързано родителство

6 388
34
1

1
2
3
Всички

24 септ. 2005, 09:54 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 829

Attachment parenting: Привързано родителство

Компонентите на Грижовен, инстинктивен родителски стил

От Кери Бейкър

Това са моите лични мисли за Привързаното родителство. Те не съвпадат стриктно с дефиницията, наложена от д-р Уилям и Марта Сиърс, които са направили ПР публично достояние. Въпреки това, аз много високо оценявам труда им и бих препоръчала техните книги на всеки родител. Много съм благодарна, че техните книги отвориха очите ми за възможностите за възпитание и ме вдъхновиха да бъда най-добрият родител, който бих могла да бъда. Също така съм се опитала да включа елементи от различни сродни родителски стилове от живота си на тази страница.

Може да не използвате термина Attachment parenting – Привързано родителство, за да опишете този начин на родителство. Може да го наричате Натурално родителство, Инстинктивно родителство, Задълбочено родителство или Цялостно родителство. Може би слагането на етикет е ненужно за вас. Може би вие просто “следвате инстинктите си” и никога не сте се замисляли за родителството като за нищо друго, освен за втора природа. Аз напълно подкрепям всички тези възможности, но заради целите на сайта, ще се отнасям различните компоненти на натуралните, грижовни и инстинктивни росителски стилове като “Привързано родителство”.

Принципите на Привързаното родителство:
Основните компоненти на грижовния, инстинктивен родителски стил...

Да сте информирани за опциите за раждане. Да се образовате за процеса на раждане и да планирате раждане, което да е с минимални възможни интервенции.

Да формирате ранна връзка с детето си, като използвате първите часове след раждането, за да установите връзка с него и бебето да е в една стая с вас след раждането, а не в ‘детската’ стая.

Да отговаряте бързо на плачът на бебето си и да знаете, че не можете да го “разглезите” като го храните и гушкате винаги, когато има нужда от това.

Кърмите изключително и на поискване поне 6 месеца, последвано от въвеждане на твърди храни, когато детето ви е готово, комбинирано с продължаващо кърмене.

Отбиване, водено от детето: да знаете, че е естествено и нормално за децата да се кърмят и за доста повече от година.
Носите бебето си в слинг.

Използвате нежни техники за дисциплина. Да знаете разликите между дисциплина и наказание и да избягвате физически или причиняващи срам наказания. Да сте авторитетен, а не авторитарен или свръх-разрешаващ.

Да разрешавате и окуражавате детето си да споделя съня си с вас. Като осъзнаете, че нуждите на детето ви не спират по залез и че грижовното отношение е важно денонощно, вие на драго сърце приемате, че през този период от живота ви брачното легло ще бъде семейно легло.

Да научите, разберете и следвате сигналите на детето си. Да знаете, че детето ви има своя собствена схема за физическо, емоционалнно и социално развитие, приучване на гърне и независимост, а не да се опитвате да го насилвате да се вмести в “очакваната” времева рамка.

Да вярвате, че като посрещате нуждите на детето си през бебешкия и детския период, вие окуражавате развитието на здрав, щастлив и независим човек.

Вие сте гъвкави и осъзнавате, че това, което е вършило работа миналата седмица, може да не работи тази, и че това, което работи при едно дете, може да не върши работа при друго. Имате желание да се образовате относно родителството и да направите допълнителното усилие, което вашите деца заслужават.

Не се хващате на митът за “качествено време” ("quality time"). Вие разбирате, че истински качественото време се състои от повече време (прекарано в гушкане, четене, игра, научаване на новии неща или просто прекарано заедно), а не от кратки френетични изблици на “забавни” мероприятия.

Когато разберете, че сте бременна с второ дете, дори не купувате кошара, а започвате да пазарувате много голямо легло. Решавате да опитате да кърмите в тандем, вместо да отбиете сучещото по-голямо дете.

Правите времето, прекарано с децата ви, приоритет, независимо от материалните жертви, които може да трябва да се направят. Очевидно, самотните родители трябва да работят, и има други семейства, които наистина се нуждаят от два дохода. Но вие разбирате, че грижовното отношение е от огромно значение през ранните години на детето ви, и че яслите, макар че може да са подходящи, не са така благотворни за детето ви, както сте вие.

Знаете кои са Ецо и Фербер (Ezzo, Ferber) и те ви карат да се чувствате поне малко неприятно.

Избягвате типичните заместители на майката, които така преобладават в нашето общество от привидно добрите: любими одеалца и любими играчки (когато се използват за заместител на вашето присъствие), кошари, кошари за игра и биберон-залъгалки, до патентовани абсурди: мечета със сърдечен ритъм, легла, които имитират движението в утробата, държачи за бутилки (ако храните от шише).

Предпоставката че това, напълно да се грижите за децата си, е считана от много да е антитезата на феминизма, ви разгневява, и не се връзвате на тази ценностна система. Ако сте жена, вие сте горда да сте майка, стояща у дома, и считате това за най-важното нещо, което е възможно да правите в момента. Искате да отгледате децата си сами, а не да ги предадете на някой друг да свърши тази работа.

Да преминем след основите:
Да пренесем привързаното родителство на следващото ниво...

Планирате раждане у дома (или в родилен център) с акушерка.

Обмисляте, или поне сте отворени към възможността за домашно обучение или за обучение изцяло извън училище.

Оразовали сте се относно обрязването и сте избрали да не карате децата си да страдат от болката и травмата от процедурата без много основателна причина.

Ваксинирате децата си, защото сте направили информирано решение, а не просто защото това е, което се “очаква” да направите. За протокола: ние избрахме да ваксинираме децата си...поради ред причини.

Не разрешавате брутални играчки и забавления у дома си. Креативни играчки и игри са на почит.

Ограничавате времето телевизия, което детето гледа, може би дори не притежавате телевизор.

Може да запитате, “Дали трябва да вярвам и да практикувам всички тези “принципи”, за да практикувам Привързано родителство? Абсолютно не! Самата основа на ПР е да позволите на инстинктите си да ви водят. Няма един – единствен начин да се гледат всички деца. Никой друг няма да гледа деца точно по начина, по който го правите вие, защото никой друг няма вашите деца.

Все пак, ако изберете да не кърмите, ако се чувствате удобно да пляскате децата си и искрено вярвате, че бебетата трябва да “се наплачат” вечер, тогава вероятно няма да откриете, че моята философия за родителството, или която и да е, приличаща на Привързаното родителство, ще пасне с вашите разбирания. Бих окуражила тези от вас, които пасват на това описание, да прочетат повече относно многото ползи от грижовния родителски стил.

Независимо дали сте напълно отдадени на ПР, или просто проучвате концепциите, винаги помнете: ако слушате, сърцето ви ще ви води към правилните родителски решения за вас и вашите деца.

Преведено от http://www.parentingweb.com/ap/ap_info.htm

# 1 24 септ. 2005, 10:13 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 829

Момичета, има още доста хубави статии за ПР, има ли желаещи да ми помогнат с превод?

# 2 24 септ. 2005, 10:26 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Дай,дай - аз също отдавна се каня да попреведа това-онова по темата,ама си ме изпреварила Grinning

Бях гледала конкретно сайта на АР,ама в тази статия някак по-натурално и образно е обяснено отколкото там Grinning

# 3 24 септ. 2005, 10:35 ч.

Мнения: 3 161

А може ли линк към статиите? Нещо съм изостанала с теорията за АП... Wink

# 4 24 септ. 2005, 11:11 ч.

София
Мнения: 18 679

Ха, и аз съм била в кюпа без да знам Embarassed

Бу, метни нещичко за превод Grinning

# 5 24 септ. 2005, 11:11 ч.

Мнения: 8 464

Ако откриеш нещо на немски,ще го преведа с удоволствие. Laughing

От английски не съм компетентна Embarassed

# 6 24 септ. 2005, 11:22 ч.

Мнения: 8 464

Бу,намерих купища материали на немски.Само не знам,дали някой от тях няма да преповтаря другите,но дори и да е така,пак ще е от полза.
Скоро ще започна с превода Grinning

# 7 24 септ. 2005, 11:35 ч.

Мнения: 5 877

Аз имам книгата за бременността на Сиърс, много е добра.
Зачетох малко и от книгата за бебетата, колкото беше пуснато в Амазон.
Най-важните четири принципа, които общо взето съм спазвала, бяха:
1. Носете бебето си, когато можете, за да чувства телесната ви близост
2. Кърмете бебето си
3. Спете с бебето си, за да споделя вашия сън
4. Говорете на бебето си и се опитайте да чувате онова, което то иска да ви каже - с плач, с жестове и т.н.

Много съм доволна, напълно съответстваше на моята философия и на инстинктите ми. Имах най-веселото бебче на света, а сега имам весело и спокойно момиченце. Единствено ме е яд, че не ми я дадоха скоро след раждането, а я видях чак на четвъртия ден и ми дадоха да я подържа чак на осмия, поради здравословни усложнения на детето и адски грозно отношение в Шейново.

Последна редакция: сб, 24 сеп 2005, 11:54 от Anda

# 8 24 септ. 2005, 23:14 ч.

Мнения: 3 161

Цитат

... до патентовани абсурди: мечета със сърдечен ритъм, легла, които имитират движението в утробата, държачи за бутилки (ако храните от шише).

Това ми напомни една случка от един скъп и реномиран момически пансион в Шотландия, където работех като помощник преди години. Та идва Коледното тържество в колежа и родителите, които не си виждат децата с месеци, идват да си ги приберат за ваканцията. Една доста натруфена и претенциозна майка демонстративно поднася коледния подарък на детето си пред другите деца и му съобщава: отдавна искаше домашен любимец - най-после ти взехме." Аз много се зачудих, защото беше добре опакован в кутия с панделка... Оказа се механичен папагал с касетофонче, който записва каквото му кажеш. Стори ми се чудесна метафора за цялата обич, топлота и внимание, които получават тези деца от родителите си... Оттогава не съм фен на пансионите и изпитвам съжаление към децата на висшата класа, които съзнателно биват отделяни от майките си и оставени в ръцете на професионални възпитателки.

# 9 25 септ. 2005, 19:47 ч.

Мнения: 1 072

Цитат на: Anda в сб, 24 сеп 2005, 11:35

3. Спете с бебето си, за да споделя вашия сън

Е това ми се струва абсурдно. Няма да споменавам, че е и опасно!

# 10 25 септ. 2005, 21:20 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Цитат на: SaraJK в нд, 25 сеп 2005, 19:47

Цитат на: Anda в сб, 24 сеп 2005, 11:35

3. Спете с бебето си, за да споделя вашия сън

Е това ми се струва абсурдно. Няма да споменавам, че е и опасно

Напротив

Повече по темата и защо е точно обратното на опасно (все пак при определени условия) има ей тук - Да спим с бебето - да,не,понякогаДаже ААР наскоро излезе със становище,че кърмените бебета трябва да спят in close proximity до майката Grinning

# 11 25 септ. 2005, 21:29 ч.

Мнения: 5 877

Съществуват различни мнения по въпроса, да не кажа две школи.
Според мен си струва да бъдат чути и двете.
Привържениците на едната теория смятат, че споделяйки съня си със своето бебе, майката му предава ритъма на дишането си и така го предпазва от синдрома на внезапната детска смърт.
Освен това по този начин бебетата се чувстват защитени и спят много по-спокойно, тъй като майката дори насън им внушава усещането за закрила.
Когато бебето ми беше малко, аз се притеснявах да не го смачкам, но въпреки това предпочитах да е близо до мен, за да мога да съм спокойна, а и лесно да го утеша, ако проплаче. Затова я слагах в порт-бебе и така я вземах в леглото. Друг вариант е да бъде на креватче, залепено за голямото легло. Когато порасна и не ми се струваше чак дотам безпомощна (а и бях сигурна в адаптирането на позата си за сън), започнах да я слагам направо в леглото върху застлано бебешко чаршафче.

# 12 26 септ. 2005, 05:31 ч.

Мнения: 3 491

Колкото обаче и да съвпадат част от тези принципи с личната ми родителска интуиция, не мога да не призная, че усещам в тях някаква императивност, може би заради контекста на страната, в която съм, и от която те май произхождат. Но изрази като "Ако сте жена, вие сте горда да сте майка, стояща у дома, и считате това за най-важното нещо, което е възможно да правите в момента" или "Обмисляте, или поне сте отворени към възможността за домашно обучение или за обучение изцяло извън училище" ме карат да правя асоциации с тенденцията към нео-консерватизъм, опитите за забрана на правото на аборт (и всички произходни от това увреждания поради нелегалното му извършване), и в крайна сметка настъплението на религиозния фанатизъм толкова удобен на Буш. Защото младежите, които в момента той харесва и подбира, са точно такива: продукт на заклети майки, превърнали децата си в кумир, обучили ги у дома, изпратили ги в елитен религиозен колеж, от който направо кацват в Белия Дом - с целия си развит ум и интелектуални способности, но същевременно социална незрялост и религиозна всеотдайност. Имаше статия за тези деца в "New Yorker", която звучеше страшно, като предчувствие за лов на вещици.Изобщо, не че съм против теорията за АP, но леко си имам едно наум.

# 13 26 септ. 2005, 09:28 ч.

Мнения: X

Абеее.........то хубаво, ама малко пресилени ми се виждат тия неща - ако считах, че това да раждам и гледам деца до умопомрачение е единствената ми мисия в живота може би щях да приема това, нооооо.........всичко ми изглежда, като поредното промиване на мозъци, след десет години пак ще извадят дебелите книги да обясняват колко е вредно да спиш с детето и да го обсебваш - 'щото това си е обсебване, баси ми детето, като почне само да не иска да спи с майка си к'во става - майката изпада в нервна криза ии......ражда ново дете да запъклни празнината, а мъжа- него кучета го яли, той е само за разплод hahaha

Не, благодаря Naughty

, всеки да си знае леглото - то има ситуации да го вземеш, ама ежедневноооо ooooh!

Тц, аз съм от лошите майки smile3534

# 14 26 септ. 2005, 11:09 ч.

Мнения: 5 877

Ей, браво бе, незнакомка, пращаш на хората книги и после ги праскаш с такъв силен контракоз като Буш!
Сега сериозно, това със стоенето на майката вкъщи наистина звучи неоконсервативно и нечестно спрямо жените – никой не предлага бащите да стоят вкъщи по толкова години, забелязвам. В моя конкретен случай съм съчетавала двете неща, защото и без това работех вкъщи /откак детето навърши три месеца/. Не знам какво щях да правя, ако ми се налагаше да ходя в офис. Може би щях да избера други принципи. Така обаче ми беше удобно.
Вероятно идеалната ситуация е общество, в което да е допустимо да си водиш детето на работа и да го оставяш в някаква специално организирана забавачка близо до теб – но това си е в рамките на утопията.
За съвместното спане – ами това си е въпрос на личен избор. Просто не е лошо хората да знаят, че има и такъв вариант и че не е кощунство някакво, а има и плюсове. На мен ми беше много удобно и се радвах да знам, че има и някаква теоретична защита на цялата работа. В никакъв случай не смятам майките с различни от моите навици за лоши.
Впрочем не е вярно това, че не могат да се отделят после децата. Дъщеря ми от почти година вече си спи в своето креватче, в друга стая. Приспивам я с приказка и сутрин я пускам за дълго гушкане в моето легло, но през нощта е сама. Няма проблем.
Пандора, не те смятам за лоша майка, но и не смятам себе си за обсебваща.

# 15 26 септ. 2005, 11:12 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

А,колкото и иначе да съм фен на този стил,аз също подхождам резервирано към някои от елементите,особено що се касае до по-късната възраст на детето.
Точно сега се бях замислила за home-schooling,че нали ме тресат училищни мисли покрай баткото (ей,зор си е с това училище Rolling Eyes

).Всъщност те имат ужасно интересни материали,които аз си ползвам с голям успех в училище за децата,обаче - съм против идеята за учене у дома.Първо и основно защото ужасно ограничава социализирането на детето - а поне в училищна възраст този процес трябва да започне,едно дете не живее само в семейството си,а и в обществото и рано или късно се сблъсква с гадната страна от това да живееш сред хора,а не само у дома.А с този модел учене вкъщо този сблъсък става точно в напъпилия пубертет,когато всяко нещо се изживява много драматично и съвсем не съм уверена колко добре се отразява на едно дете детронирането му точно в този момент от център на внимание в семейството в господин никой от 4Г клас (вярно,че техните семейства са от повече от 3 деца,така че малко или много има борба за надмощие и внимание,но в джунглата на един клас деца,които идват от семейства със съвсем различни порядки и разбирания е съвсем различно).И на второ място - все пак съм учител и не мога да се оправя да обучавам аз лично сина ми,така че съм мнооого скептична какво точно образование ще получи детето у дома от мама,която си няма идея как се правят нещата (наистина става въпрос само за началната училищна степен,когато основно се учат да четат,пишат и натрупват знания за света,което не е особено трудно за организация,но пак си има специфични неща и един неправилен подход може да повлияе сериозно интереса на детето).Трето – не ми допада въобще такова прекалено централизиране на ролята на майката,става вече прекалено голям товар.
Иначе разбирам защо го правят и защо взимат такова решение - ако и аз живеех в страна,където през ден има по новините как еди кой си грабнал пушката на дядо си и изпозастрелял съучениците си,а дилърите на дрога седят на четирите ъгъла на училищния двор,да не говорим за престъпността и всякаквите гадости,които ежедневно се случват - тогава сигурно и аз поне бих се замислила за домашното школуване като опит да си предпазя детето поне в невръстната му възраст от тази грозота.Изобщо процесът полека настъпва и у нас по мои наблюдения - неслучайно често има теми,в които с носталгия се отбелязва как едно време ние играехме по улиците до среднощ,ходехме на алианс самички от първи клас,като взимахме градския транспорт за няколко спирки и т.н. – неща,които са абсолютно немислими в момента за повечето родители. Някак си като че ли като реакция срещу прекалената глобализация на света хората започват повече да се свиват в семейството и да ограничават нахлуването на обществото само до телевизионния екран вкъщи. Само че едно време е било различно – там индивидът е имал определена роля в малките общности като селото и рода – а днешния човек няма малка общност и много неща са сериозно повредени,което се отразява на всичко и особено на психиката. Така че тези опити за връщане към затворения модел са нормални и естествени, макар че до нас още не е стигнало в такава степен и затова ни се виждат пресилени.Отделно момента,че европейската култура е принципно доста по-различна от американската – като чета тези кратки описания на теоретичния модел на ПР, все ми липсва и още нещо – участието на майката в кръжец тип Women Bible Study и редовното посещение на неделното училище (което за тях е толкова естествено и подразбиращо се,че затова не е включено). За европееца тези неща са смеховати и действително звучат пресилено.
Но все пак теорията за това е теория – тя дава един общо модел,а вече кой как и в каква степен ще си го прилага в реалността на собственото си семейство, си е въпрос на личен избор и разумно отделяне на полезното от неприложимото за отделното семейство. Важното е,че моделът е естествено и пасва на усещането на много мами за това как се отглежда и възпитава дете.И като се преведат и вече съвсем практичните статии със съвети за преодоляване на обичайните проблеми при отглеждането с нежна дисциплина,ще има още повече полза Grinning

# 16 26 септ. 2005, 11:23 ч.

Мнения: 5 877

За обучението у дома /не бях дочела дотам, признавам си/:
Не бих помислила да не пусна детето си на училище, защото държа да бъде социално животинче. Но иначе бих го научила на каквото знам. Наистина е ценно да научиш нещо лично от родителите си, но това е лично, неформално и не замества училищното образование.

# 17 26 септ. 2005, 12:19 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: hedra в пн, 26 сеп 2005, 11:12

Иначе разбирам защо го правят и защо взимат такова решение - ако и аз живеех в страна,където през ден има по новините как еди кой си грабнал пушката на дядо си и изпозастрелял съучениците си,а дилърите на дрога седят на четирите ъгъла на училищния двор,да не говорим за престъпността и всякаквите гадости,които ежедневно се случват - тогава сигурно и аз поне бих се замислила за домашното школуване като опит да си предпазя детето поне в невръстната му възраст от тази грозота.

Явно слушаме различни новини или говорим за различни Америки. Shocked

Е чак пък през ден ... Май и за ежедневни гадости около себе си не мога да се сетя (но все още се сещам за тези в България). А в районите, които това става, майките няма да тръгнат да обучават децата си, защото самите те са достатъчно необучени. Смисъла на домашното обучение е съвсем друг - например за деца с уникална развитост в някоя област, на които им е скучно в училище и имат нужда от уникален учебен план. Или деца с нестандартен начин на учене, които не се вписват в нормалната училищна система - имали сме такива в клас, това са например "калпазаните", които са иначе умни, но нарочени за мързеливи и неизпълнителни. От домашното обучение се възползват и деца, които живеят в толкова отдалечени райони, че няма как да стигнат навреме до училище дори и с училищния автобус. Като цяло, не е лоша идея, стига да се използва там, където и е мястото.

Последна редакция: пн, 26 сеп 2005, 12:45 от neznakomka

# 18 26 септ. 2005, 14:16 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: Anda в пн, 26 сеп 2005, 11:09

Ей, браво бе, незнакомка, пращаш на хората книги и после ги праскаш с такъв силен контракоз като Буш!

Е, поне вече си знам да не пращам книжки... Simple Smile

Така ще си имам свободата на прочита. И без това в IT света, в който живеем, едва ли има проблем да се набавят по стандартни канали. Simple Smile

# 19 26 септ. 2005, 14:16 ч.

Стара Загора
Мнения: 3 921

АП определено е моят начин на детегледане, но с някои ограничения.
Не мога напълно да се съглася с някои неща и не ги практикувам. Не виждам обаче пречка да се интересувам по въпроса. Това според мен е начина една здравомислеща майка да отсее нужната и информация и винаги има шанс да научи нещо ново, да затвърди нещо старо или просто да разбере, че метода, който е избрала си има име. Wink

Някои неща наистина ми звучат не в мой стил, например спането с детето. Нито аз се наспивам като хората, нито тя, затова и не спим заедно. Избрала съм този вариант имайки предивд моите лични предпочитания и особености, а и нейните. В никакъв случай обаче не се съм против спането в едно легло, даже много често завиждам на майките, които разказват как си гушкат топлите заспали бебета нощем.
Та винаги е добре да се прочете нещо по въпроса и лично на мен не би ми било излишно, дори и да не съм съгласна с някои неща.

Последна редакция: пн, 26 сеп 2005, 14:27 от Jade

# 20 26 септ. 2005, 15:24 ч.

Мнения: 5 877

Цитат на: neznakomka в пн, 26 сеп 2005, 14:16

Е, поне вече си знам да не пращам книжки... Simple Smile

Така ще си имам свободата на прочита.

Сакън, много беше готина. newsm51

# 21 26 септ. 2005, 16:29 ч.

Мнения: 3 161

Теорията си е теория, нищо лошо няма да прочете нещо човек, важното е да го пречупи през собствения си опит, а не сляпо да се придържа към нещо, само защото така пише в някоя книга, или пък защото педиатърът е казал така. За мен е по-интересно да си обменяме опит с други майки, а тези статии стават отправна точка за дискусия. Ето и Бу преведе статия за тайм аута, а се оказа, че при нея не работи!

Колкото до АП: и за мен някои неща са пресилени, други съм правила без да съм чела точно такива теории. Държах си бебето до себе си, давах гърда, когато е неспокойна; взех я да спи при мен, защото ми беше по-удобно за нощните, а и на нея й беше по-добре. Сега обаче не е същото: иска ми се хем да продължа да съм любяща майка, хем да й създам някакви навици, да уважава родителите си и да не ни се качва на главата. Защото знам как обичта може да е и задушаваща, и ограничаваща, и прекалено даваща, но неизискваща. И имам нужда да споделям опит с други майки в това отношение.

Колкото до раждането в къщи: не съм противник, особено ако е със специализирана помощ или възможност за спешна такава, но по-ми харесва идеята за център, където има всички условия и подходяща атмосфера, а на раждането се гледа като на преживяване, а не болест; където се обръща внимание не само на фиическото здраве, но и на емоционалното състояние на родилката и бебето. Моето раждане в българска болница си беше едно кошмарно преживяване в това отношение и като го сравних с разказа на позната, която си е родила у дома (добре подготвена от интернет) - ами искрено й завидях.

# 22 26 септ. 2005, 19:58 ч.

Цитат на: Anda в пн, 26 сеп 2005, 15:24

Цитат на: neznakomka в пн, 26 сеп 2005, 14:16

Е, поне вече си знам да не пращам книжки... Simple Smile

Така ще си имам свободата на прочита.

Сакън, много беше готина. newsm51

Ейййй, голяма си тарикатка обаче. Laughing

Ама аз има още красиви писаници, току-що ти пуснах една на мейлчето. Да ти е сладко-горчиво! На мене тоя вкус най ми харесва. Heart Eyes

neznakomka

# 23 27 септ. 2005, 12:48 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: neznakomka в пн, 26 сеп 2005, 05:31

По-точно описание не бих могла да направя! Напоследък забелязвам, че всички доста крайни американски теории за отглеждане на деца звучат в този императивен стил......напомнящ ми на тоталитарните времена......явно вие сте млади майчета и не помните повелите и заветите на партията и тона, с който ни учеха как да живеем в светлото бъдеще!
А и някак не ми се нрави идеята изведнъж от добър професионалист да тегля черта на всичко и да стана типична майка-домакиня! Нито да загърбя приятелите си поне за 10-тина години, понеже така като гледам няма време и място за тях според съветите на ПР......Но всеки има право на мнение! Wink

# 24 27 септ. 2005, 13:08 ч.

Мнения: 5 877

Ъм... добре де, по този параграф съм съгласна! Но не мисля, че Бу или който и да било тук призовава майките да си стоят вкъщи. В българската ситуация контекстът е друг.
Както писах на незнакомка, става въпрос за някакъв контрапункт на останалите от 50-те години нагласи, че да се гушка плачещото бебе е едва ли не вредно. Когато човек е запознат и с двете крайности, по-лесно може да избере някакъв среден път.
Бу, която пусна темата, е архитект. Аз в момента работя на 2 места ooooh!

За какви типични майки-домакини иде реч?
Може би тонът на статията /преведена, а не написана от майчетата тук/ е прекалено надут. Иначе обаче има практически ползи от нея. Подобни съвети съм виждала и другаде, написани на по-нормален език. В крайна сметка мисля, че са полезни, особено в българската ситуация. Който се е опитвал да ходи с количка из пълните с коли тротоари в центъра на София, няма как да не оцени призива да носим бебетата си в кенгуру - нали поне ни успокояват, че е полезно за тях! Който е ставал в 5 часа през нощта да топли адаптирано мляко за ревящо в креватчето си бебе и после е минал на вариант "бебето спи до мен, ако проплаче, вдигам блузата и то се оправя само" /като мен например/, няма как да не оцени, ако някой му каже понаучному, че това е добро за детето. И така нататък.

Иначе наистина съм против стоенето вкъщи по 15-20 години, за което всъщност говори Незнакомка. Но има ли смисъл да го обсъждаме изобщо, след като никой не го прилага в Бг /доколкото има жени, които не работят, а аз не познавам лично такива, едва ли го правят заради доктор Сиърс/.

# 25 27 септ. 2005, 14:04 ч.

София
Мнения: 6 477

Добре, аз мисля, че почти вече няма майки, които биха оставяли децата да се скъсват от рев....понеже има ли още лекари, които да дават такъв съвет?! Колкото до храненето - това всеки го решава за себе си, на менне ми е тежало даването на шише в 5 сутринта, но виж кърменето ми беше адско и то най-вече нощем....но това си е моя опит Wink

носенето в кенгуру - ама това всяка майка си решава - трябва ли да ти казват научно, че е полезно? За мен си е гърч, понеже ме боли гърба и никога не съм го правила, но на който му харесва - ок! Това, което ме подразни е начина по който се казва, че само ако правиш така и така си добър родител! Иначе - вълци те яли, според авторката-американка! Но това в момента си е характерен начин на писане за Америка - чела съм и други детски книги от там, горе-долу тона е винаги менторски! Аз се противопоставих на това! А иначе - всеки е свободен да гледа детето си както намира за правилно, но не заклеймявайте различните! Wink

# 26 27 септ. 2005, 14:24 ч.

Мнения: 5 877

И през ум не ми е минавало да заклеймявам някого, доколкото познавам виртуално Бу, на нея също.
За стила на статията съм съгласна - както вече казах, превеждана е, не е писана тук!

Вижте, по въпроса за добър-лош родител на мен много ми хареса една реплика не помня от коя книга - "За детето е важно майка му да е уверена в своите родителски принципи. А какви са те, вече е друг въпрос"

Целта на темата е да информира интересуващите се майки, че има и такава теория. Бу е избрала да го направи, поствайки цитат - предполагам защото не се идентифицира до такава степен с писаното, че да пише от свое име. Аз се включих да кажа, че в моя случай беше удобно. За какво всъщност е спорът?

За оставянето на децата да се скъсват от рев - ами на мен педиатърка ми е забранявала да стоя в стаята при новороденото си бебе /вкъщи/, защото съм му дишала въздуха. И категорично ми забрани да го гушкам, ако плаче. Майка ми беше на нейното мнение. Да, добре беше да мога да й отговоря научно или поне наукообразно на въпроса: Има ли изобщо някаква система, по която си гледаш детето /без почасов режим на хранене, с гушкане по всяко време, с разходки когато на мен ми се излиза, а не по час/. Като й казах: "Да, гледам го по системата на Сиърс, както ти си ме гледала по Спок навремето", въпросът приключи.

# 27 27 септ. 2005, 14:25 ч.

Мнения: 6 243

Цитат на: Morgana в вт, 27 сеп 2005, 14:04

Добре, аз мисля, че почти вече няма майки, които биха оставяли децата да се скъсват от рев....понеже има ли още лекари, които да дават такъв съвет?!

Има, има

.
И майки, и лекари. Даже е пълно.

# 28 27 септ. 2005, 16:26 ч.

Мнения: 3 161

Цитат на: Anda в вт, 27 сеп 2005, 14:24

Има ли изобщо някаква система, по която си гледаш детето /без почасов режим на хранене, с гушкане по всяко време, с разходки когато на мен ми се излиза, а не по час/. Като й казах: "Да, гледам го по системата на Сиърс, както ти си ме гледала по Спок навремето", въпросът приключи.

Ясно и точно.

Нормално е всичко ново да се явява като остра реакция срещу предишното (махалото се отклонява в обратната посока) и дори да пресилва нещата с отрицанието си на старото. Затова е хубаво да сме информирани за крайните позиции и да намерим своето място между тях. Наистина тези теории звучат малко императивно, но как иначе да се утвърдят? Като кажат: ами и така може, и иначе, и ти си добра майка, че си гушкаш бебето, и ти също, че го оставяш да реве..." А за реването дори и в съвременни книжки "Какво те очаква... " например се препоръчва да се остави бебето да поплаче, докато свикне да спи само. Значи ако има л-ра, която да ми казва, че това е правилно, нека има и такава, която ми казва, че не е нужно да насилвам детето си да се отделя от мен, пък аз според собствените си виждания вече ще избера коя теория да следвам.

Мен повече ме вълнува дали може да има негативни последици този стил. Ето аз мисля, че горе-долу така си гледам детето. Но не само че не е привързана с канапче за мен - днес например на срещата на кърмещите пред НДК си тръгна сама нанякъде и изобщо не се обърна назад. Чаках да се върне, докато не се отдалечи толкова, че едва я стигнах накрая. Сяда (почти ляга) по стълбите пред НДК, събира боклуци от земята... аз й говоря, обяснявам - не, тя си има собствена програма и ме игнорира. Баба й (една силно привързана майка и сега още по-привързана баба) се опитва в такъв момент да я залъгва, а на мен ми се ще от време на време да мога поне да наложа авторитета си и да ме послуша, просто защото съм майка. В един момент ми писва и просто я повеждам за ръка - не се противи. Та мисълта ми е, на мен не ми е нужно да ми казват как да си гушкам и слушам детето (и без това го правя), а как, правейки го, да го дисциплинирам малко (но да не го дресирам, както се опитват да предложат някои теории).

# 29 27 септ. 2005, 19:46 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Ето нещо по темата за търсещите точни начини за отреагиране - на тези два линка има някои статии,но по ценното е,че имат newsletter,за който може човек да се абонира и в него има съвсем практични решения и начини за действие в определени ситуации (май някъде имаше привю на нюзлетър-а,ама не мога да го търся сега)
http://www.thomashaller.com/pages/articles.html
http://www.chickmoorman.com/

# 30 27 септ. 2005, 20:29 ч.

Мнения: 3 491

Моят педиатър тук също беше на мнение, че бебето трябва да се оставя да плаче, когато реално погледнато няма повод да е нещастно, защото най-вероятно е превъзбудено, и т.н., нищо ново не казвам по теорията. Самият той беше баща на 3 момченца, явно при него това е работело. Но когато разбрах позицията му, избягвах да коментираме темата за плача, защото бяхме на различни мнения. За много други неща обаче бяхме в единодушие, и като цяло нямам оплаквания от него. По-разумно ми се струваше да търся общото, а различното си беше моя работа да го отстоявам без особен шум, щом е в минимална степен. Все пак аз се подписвам под решенията за децата си.

# 31 27 септ. 2005, 20:48 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Аз искам да благодаря за статията. newsm51

Не съм съгласна с доста неща, но ми е от полза.

# 32 27 септ. 2005, 21:03 ч.

Мнения: 5 877

За дисциплинирането не знам, както казах, аз съм чела някъде докъм седмия месец и каквото знам, се отнася за бебетата.

Оттам нататък съм гледала други неща за тръшканиците и неслушането - общо взето всички бяха на мнение, че това е етап и си минава, ама дупе да е яко на родителите, докато мине. Има статии и в библиотеката на форума за това. Абе общо взето гледаш да не се самонарани, докато се тръшка, и чакаш бурята да отмине. Не се връзваш много и от време на време си купуваш някоя глезотийка, за да се самовъзнаградиш за слонското търпение. Не го е казал Сиърс, но не открих с нещо да е неприложимо при моето дете, ако и да е било гушкано, кърмено и носено като бебе.
Всъщност вие откъде ги четете тези неща за порасналите деца? На сайта му имаше предимно бебешки теми.

За домашното обучение - едва ли някой в БГ би го направил. По-скоро рационалното, което можем да извлечем, е малко по-голяма съпричастност към научаваното от децата ни - и желание да споделим уменията и знанията, които наистина имаме. Леле, колко менторски прозвуча. Искам да кажа, че и до ден днешен помня нещата, които ми е обяснявал баща ми - за динозаврите и за двоичната бройна система. Последното /обяснявано, когато бях пети клас/ ми се падна веднъж на изпит в университета, бях бетон!

# 33 28 септ. 2005, 15:12 ч.

Мнения: 3 161

Хедра, благодаря за линковете. Набързо ги прегледах, особено първия - има съвети за общуването не само с децата, но и между партньорите/съпрузите. Харесаха ми съветите и ще се върна отново да ги чета по-подробно.

# 34 24 ноем. 2005, 15:58 ч.

Здравейте,

Аз съм голям фен на attachment parenting, четох много материали в интернет за него, защото инстинктивно чувствах, че това е най-добрият начин да гледам детето си.

В USA изглежда много хора го разбират и го чувстват. В България тези идеи малко трудно си пробиват път. Според мене причината е, че повечето лекари и баби подготвят бъдещите майки по съвсем друг начин за раждането и гледането на децата. Ако човек е в състояние да се абстрахира от общоприетите възгледи и се опита да потърси отговорите в себе си и да се настрои към детето си с желанието да откликне на нуждите му, ще открие повечето от изброените неща като свои разбирания.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Мнения за ДГ 16 Приказен свят и ДГ 78 Детски свят в София?

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Бързи въпроси и отговори деца -6

Причина:

Причина: