Моят педиатър тук също беше на мнение, че бебето трябва да се оставя да плаче, когато реално погледнато няма повод да е нещастно, защото най-вероятно е превъзбудено, и т.н., нищо ново не казвам по теорията. Самият той беше баща на 3 момченца, явно при него това е работело. Но когато разбрах позицията му, избягвах да коментираме темата за плача, защото бяхме на различни мнения. За много други неща обаче бяхме в единодушие, и като цяло нямам оплаквания от него. По-разумно ми се струваше да търся общото, а различното си беше моя работа да го отстоявам без особен шум, щом е в минимална степен. Все пак аз се подписвам под решенията за децата си.
- Публикувана: 24 септ. 2005, 09:54 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2005, 15:58 ч.
Attachment parenting: Привързано родителство
За дисциплинирането не знам, както казах, аз съм чела някъде докъм седмия месец и каквото знам, се отнася за бебетата.
Оттам нататък съм гледала други неща за тръшканиците и неслушането - общо взето всички бяха на мнение, че това е етап и си минава, ама дупе да е яко на родителите, докато мине. Има статии и в библиотеката на форума за това. Абе общо взето гледаш да не се самонарани, докато се тръшка, и чакаш бурята да отмине. Не се връзваш много и от време на време си купуваш някоя глезотийка, за да се самовъзнаградиш за слонското търпение. Не го е казал Сиърс, но не открих с нещо да е неприложимо при моето дете, ако и да е било гушкано, кърмено и носено като бебе.
Всъщност вие откъде ги четете тези неща за порасналите деца? На сайта му имаше предимно бебешки теми.
За домашното обучение - едва ли някой в БГ би го направил. По-скоро рационалното, което можем да извлечем, е малко по-голяма съпричастност към научаваното от децата ни - и желание да споделим уменията и знанията, които наистина имаме. Леле, колко менторски прозвуча. Искам да кажа, че и до ден днешен помня нещата, които ми е обяснявал баща ми - за динозаврите и за двоичната бройна система. Последното /обяснявано, когато бях пети клас/ ми се падна веднъж на изпит в университета, бях бетон!
Оттам нататък съм гледала други неща за тръшканиците и неслушането - общо взето всички бяха на мнение, че това е етап и си минава, ама дупе да е яко на родителите, докато мине. Има статии и в библиотеката на форума за това. Абе общо взето гледаш да не се самонарани, докато се тръшка, и чакаш бурята да отмине. Не се връзваш много и от време на време си купуваш някоя глезотийка, за да се самовъзнаградиш за слонското търпение. Не го е казал Сиърс, но не открих с нещо да е неприложимо при моето дете, ако и да е било гушкано, кърмено и носено като бебе.
Всъщност вие откъде ги четете тези неща за порасналите деца? На сайта му имаше предимно бебешки теми.
За домашното обучение - едва ли някой в БГ би го направил. По-скоро рационалното, което можем да извлечем, е малко по-голяма съпричастност към научаваното от децата ни - и желание да споделим уменията и знанията, които наистина имаме. Леле, колко менторски прозвуча. Искам да кажа, че и до ден днешен помня нещата, които ми е обяснявал баща ми - за динозаврите и за двоичната бройна система. Последното /обяснявано, когато бях пети клас/ ми се падна веднъж на изпит в университета, бях бетон!
Здравейте,
Аз съм голям фен на attachment parenting, четох много материали в интернет за него, защото инстинктивно чувствах, че това е най-добрият начин да гледам детето си.
В USA изглежда много хора го разбират и го чувстват. В България тези идеи малко трудно си пробиват път. Според мене причината е, че повечето лекари и баби подготвят бъдещите майки по съвсем друг начин за раждането и гледането на децата. Ако човек е в състояние да се абстрахира от общоприетите възгледи и се опита да потърси отговорите в себе си и да се настрои към детето си с желанието да откликне на нуждите му, ще открие повечето от изброените неща като свои разбирания.
Аз съм голям фен на attachment parenting, четох много материали в интернет за него, защото инстинктивно чувствах, че това е най-добрият начин да гледам детето си.
В USA изглежда много хора го разбират и го чувстват. В България тези идеи малко трудно си пробиват път. Според мене причината е, че повечето лекари и баби подготвят бъдещите майки по съвсем друг начин за раждането и гледането на децата. Ако човек е в състояние да се абстрахира от общоприетите възгледи и се опита да потърси отговорите в себе си и да се настрои към детето си с желанието да откликне на нуждите му, ще открие повечето от изброените неща като свои разбирания.