Passionata, честита двойна радост! Пожелавам ви да сте много щастливи, а Васко и Нели да растат здрави и много, много да ви радват 
- Публикувана: 1 дек. 2009, 09:08 ч.
- Последно мнение: 16 март 2010, 17:18 ч.
Ще имам близнаци! Тема с продължение....16
Привет и от мен най-после, честито на всички майчета, които вече си гушкат своите бебчета за мен това е най-невероятото чудо в този свят. 
Да ви разкажа за моето раждане, на 25.11 бях на консултация и гледайки ме на ехографа решава да ме прегледа и ....8см разкритие. В 13 часа ми беше секциото, не ме хвана епидуралната, сложиха ми пълна упойка.В последствие разбрах, че Мартин е бил навлязъл в родилният канал , а Ивет е била върху него. И така Ивет 2.300 47см се оказа "кака" на Марти 3.000 50см.Всичко в този ден ми дойде като гръм от ясно небе, благодаря на бога че всичко мина добре. В болницата искат да направи малката 2.500 и ще я изпишат, засега сме си с малкият в къщи.Същинско ангелче е суче и заспива, като интервалите м/у храненията са си 2-2.5 часа, а нощем има 1-2 хранения и по-големи интервали, успявам и да поспя.Чакаме малката, да си ги гушнем и двамата.
Още съм токлова развълнувана, това е най-чаканата коледа за нашето семейство.
Късмет на всички следващи мамчета, всички трудности си заслужават
Да ви разкажа за моето раждане, на 25.11 бях на консултация и гледайки ме на ехографа решава да ме прегледа и ....8см разкритие. В 13 часа ми беше секциото, не ме хвана епидуралната, сложиха ми пълна упойка.В последствие разбрах, че Мартин е бил навлязъл в родилният канал , а Ивет е била върху него. И така Ивет 2.300 47см се оказа "кака" на Марти 3.000 50см.Всичко в този ден ми дойде като гръм от ясно небе, благодаря на бога че всичко мина добре. В болницата искат да направи малката 2.500 и ще я изпишат, засега сме си с малкият в къщи.Същинско ангелче е суче и заспива, като интервалите м/у храненията са си 2-2.5 часа, а нощем има 1-2 хранения и по-големи интервали, успявам и да поспя.Чакаме малката, да си ги гушнем и двамата.
Още съм токлова развълнувана, това е най-чаканата коледа за нашето семейство.
Късмет на всички следващи мамчета, всички трудности си заслужават
Челси аз имам и още едно момченце на 11 год. и винаги съм искала и предпочитала момченца, защото мисля , че се гледат много по лесно от момиченцата. Момичетата ми се струват.... как да кажа .... по деликатни за отглеждане . Не искам да кажа нищо лошо за женските бебенца , разбира се . 
Plamzyy, моите бебета са инвитро и аз нямам никакви предпочитания. Нямам други деца и незнам как е. Хубаво е да има и момиченце и момченце. Момиченцата ми се струва, че по-дълго остават до майките си, а момченцата някак си отлитат. Като ги окупират някакви нахални снахи и край. 
Ако съдя по баба ми, майка ми и мен, ние сме най- добрите приятелки. Но важното е децата да са живи и здрави. Дай Боже
Ако съдя по баба ми, майка ми и мен, ние сме най- добрите приятелки. Но важното е децата да са живи и здрави. Дай Боже 
Лелее какви новини съм изпуснала
Честити бебчета на Обичанка (дано скоро се гушкате вкъщи), на Маги29 (стискам палци и на Ивет бързо да наддава) и на Passionata. Да си ви живи и здрави бебчетата, много радост и щастие да ви носят!
bora66, при нас беше обратното - от момиченца станаха момченца
Еsma, страхотна новина
Много се зарадвах
Дано скоро имаме новини за Михаела и за Мегисан
Честити бебчета на Обичанка (дано скоро се гушкате вкъщи), на Маги29 (стискам палци и на Ивет бързо да наддава) и на Passionata. Да си ви живи и здрави бебчетата, много радост и щастие да ви носят!
bora66, при нас беше обратното - от момиченца станаха момченца
Еsma, страхотна новина
Много се зарадвах Дано скоро имаме новини за Михаела и за Мегисан
Мила Passionata,
да са ти честити бебенцата. Много да ви радват и да сте щастливи цялото семейство.[/color
Plamzyy, май те помня от някоя друга тема. Явно мъжките мами стават мнозинство
А иначе аз мисля като Челси, защото като нея със сестра ми, майка и баба сме първи приятелки и съм израстнала между жени. Лично аз смятам, че момиченцата по-лесно се гледат, но да са живи и здрави, това е важното.
Танини, ама как така, от мимиченца станаха момченца? В коя седмица го откриха? Ти направо ме озадачи.
Аз днес попрекалих с разходките и вечерта имах контракции. Пих нош-па и и май преминаха, но мъжо много ми се кара. От утре ме е строил - никакво обикаляне по магазините, повече лежане и само дома. Ще слушам, че ще има бой
да са ти честити бебенцата. Много да ви радват и да сте щастливи цялото семейство.[/color
Plamzyy, май те помня от някоя друга тема. Явно мъжките мами стават мнозинство
А иначе аз мисля като Челси, защото като нея със сестра ми, майка и баба сме първи приятелки и съм израстнала между жени. Лично аз смятам, че момиченцата по-лесно се гледат, но да са живи и здрави, това е важното.
Танини, ама как така, от мимиченца станаха момченца? В коя седмица го откриха? Ти направо ме озадачи.
Аз днес попрекалих с разходките и вечерта имах контракции. Пих нош-па и и май преминаха, но мъжо много ми се кара. От утре ме е строил - никакво обикаляне по магазините, повече лежане и само дома. Ще слушам, че ще има бой
Момичета извинявайте,че се намесвам в темичката ви,но мисля,че тризнаците на са на Меги ,а на друга русенска мама Нина
а в статията пише, че се очакват още едни тризнаци....ако е нашето момиче, доста издържа...браво на нея. Хайде скоро да имаме по-вече информация. Здравейте на всички близнашки мами
От много време се каня да споделя моята история и все не успявам. Ето сега използвам спокойствието докато децата спят, за да разкажа за нас и най-вече да вдъхна кураж на момичетата, на които им предстои най-прекрасното събитие съвсем скоро - срещата с двете/трите сбъднати мечти!
След 2годишна борба и 4ти опит Ин витро на 15ти февруари 2009 видяхме нашата точица. Не след дълго разбрахме, че сме благословени и живот и здраве средата на Октомври чакаме 2 бебенца - едничката яйцеклетка, която върнаха докторите се беше разделила на две и очаквахме нашите еднояйчни близначки. Бременността ми беше прекрасна - най-прекрасното изживяване, но изпълнена с страх от оставащите месеци и постоянни въпроси. До последно нямах никаква индикация за ранно раждане, но едната госпожица реши, че не и се стои повече в корема на мама и за 1 седмица слезе толкова ниско долу, че предизвика 6 см разкритие. На 26 Август 2009, в 31ва г.с. и 4 дни родих моите две момиченца - Константина 1910 гр и Димана 1870 гр.
Борбата да направя възможно всичко най докато дечицата ми са в болница започна на същия ден. Дните минаваха, я кърма не слизаше. Опита ми с кърменето беше нулев и не бях успяла да прочета кърмаческата библиотека (оставих я за последния ми месец от бременността, но уви не остана време). Минаха 4 дни от операцията, а аз отделях едва няколко капки от всяка гърда. Започнах да пиша във форума и да се моля някой да ми помогне. В МД акушерките отказаха да ми дават съвети - нямало смисъл, недоносените деца се изписват минимум месец преди термин и няма да успея да съхраня кърмата си и да предизвикам достатъчно добра лактация, за да ги изхранвам. Никога няма да забравя тогава съветите на доц. Слънчева от Неонатологията - "Цеди всяка капка, замразявай, носи на бебета. Имаш шанс да успееш" . Към онзи момент със съвети се включваше редовно Айла (на която дължа основно това да се кърмим и до момента) и момичетата от кърмаческия форум.
Изписаха ме на 7мия ден и се прибрах вкъщи...сама.... чувството е ужасно и на никой не го пожелавам! И тогава реших - единственото полезно и ценно , което мога да направя през периода, в който ги няма бебета- да се погрижа да имам достатъчно кърма. Започнах да се цедя 8 пъти на ден. Всекидневно ходих 4 пъти до болницата и носех необходимото количество, останалото замразявах. Ставах 2 пъти през нощта - според режима на бебетата - в 01:00 и в 04:00. Пиех много течности, 3 вида лактогонни чайове, хапвах след всяко кърмене.
Кърмата дойде постепенно. До към 10тия- 12ти ден изцеждах по 40-60 мл от двете гърди , в последствие количеството се увеличаваше. Дажбата на децата до изписването им не беше много - по 50 мл на хранене. Аз цедях по 150-200 мл, в зависимост колко време имах. Най-много цедях през нощта.
В болницата бебетата изкараха 4 седмици (изписаха ни на 20ти Септември). Всички акушерки ме съветваха на не пробвам бебетата на гърда, защото това ги изморявало много, ще започнат да свалят грамчета (при недоносените всеки ден е въпрос на вдигнати грамчета 5,10, 20... колкото толкова - имаше моменти, в които и на задържано тегло се радвах, само да не сваляха). Освен това ми казаха че сукателния рефлекс се развива месец преди термин - 35та, 36та седмица и на този етап няма как да ги кърмя от гърда. 10 дни преди да ни изпишат, едната девойка - Константина вече беше 2 кг (спадна до 1720 грама). Тук е време да отбележа, че те спаднаха драстично след раждането, особено Димана (1660грама), тъй като се захрани трудно. Един ден реших да експериментирам и в часа на храненето я сложих на гърда- намери се една невероятна акушерка- Калина, която ми помогна, а не ме обезнадежди! Косето засука без всякакви проблеми. Хранеше се много по-добре от колкото с биберон и от онзи ден, биберона остана на заден план - използвахме го само за вода!
Димана прояде от гърда деня, в който си дойдохме вкъщи. Беше ме страх да я кърмя там, тъй като наистина първите дни когато бебетата хапваха от гърда не успяваха да вдигнат грамове (изхабяват най-много енерия, в сравнение с храненето от сонда и от биберон)...а изписвнето беше на 30 грама разстояние (изписваха бебетата 2100-2200 грама).
До ден днешен децата ми са изцяло на кърма и се моля да продължава така още дълго! Скоро ни се наложи да излезем и оставихме кърма в шише - е излизането ни пропадна, тъй като се върнахме малко след като излязохме, защото и двете деца категорично бяха отказали да ядат от биберон. Така и до днес!
Децата наддават повече от добре. Днес Константина е 4600грама , а Димана 4400грама. Наддават м/у 900гр и 1000гр на месец.
Не се отказвайте пред нищо, когато идва момента да решите как да храните вашите съкровища. Всичко е възможно. Нека трудностите ви стимулират да дадете всичко от себе си и да опитате всичко възможно! При много от нас да се изхранват близнаци на кърма е напълно възможно, само трябва да се потрудим и ние! Ако ли път не изцяло, то колкото се може повече хранения да са майчино мляко!
За мен лично най-великото усещане през целия ми съзнателен живот е онова в момента когато храня децата си!Пожелавам успех в това начинание на всяка бъдеща и настояща мама!
От много време се каня да споделя моята история и все не успявам. Ето сега използвам спокойствието докато децата спят, за да разкажа за нас и най-вече да вдъхна кураж на момичетата, на които им предстои най-прекрасното събитие съвсем скоро - срещата с двете/трите сбъднати мечти!
След 2годишна борба и 4ти опит Ин витро на 15ти февруари 2009 видяхме нашата точица. Не след дълго разбрахме, че сме благословени и живот и здраве средата на Октомври чакаме 2 бебенца - едничката яйцеклетка, която върнаха докторите се беше разделила на две и очаквахме нашите еднояйчни близначки. Бременността ми беше прекрасна - най-прекрасното изживяване, но изпълнена с страх от оставащите месеци и постоянни въпроси. До последно нямах никаква индикация за ранно раждане, но едната госпожица реши, че не и се стои повече в корема на мама и за 1 седмица слезе толкова ниско долу, че предизвика 6 см разкритие. На 26 Август 2009, в 31ва г.с. и 4 дни родих моите две момиченца - Константина 1910 гр и Димана 1870 гр.
Борбата да направя възможно всичко най докато дечицата ми са в болница започна на същия ден. Дните минаваха, я кърма не слизаше. Опита ми с кърменето беше нулев и не бях успяла да прочета кърмаческата библиотека (оставих я за последния ми месец от бременността, но уви не остана време). Минаха 4 дни от операцията, а аз отделях едва няколко капки от всяка гърда. Започнах да пиша във форума и да се моля някой да ми помогне. В МД акушерките отказаха да ми дават съвети - нямало смисъл, недоносените деца се изписват минимум месец преди термин и няма да успея да съхраня кърмата си и да предизвикам достатъчно добра лактация, за да ги изхранвам. Никога няма да забравя тогава съветите на доц. Слънчева от Неонатологията - "Цеди всяка капка, замразявай, носи на бебета. Имаш шанс да успееш" . Към онзи момент със съвети се включваше редовно Айла (на която дължа основно това да се кърмим и до момента) и момичетата от кърмаческия форум.
Изписаха ме на 7мия ден и се прибрах вкъщи...сама.... чувството е ужасно и на никой не го пожелавам! И тогава реших - единственото полезно и ценно , което мога да направя през периода, в който ги няма бебета- да се погрижа да имам достатъчно кърма. Започнах да се цедя 8 пъти на ден. Всекидневно ходих 4 пъти до болницата и носех необходимото количество, останалото замразявах. Ставах 2 пъти през нощта - според режима на бебетата - в 01:00 и в 04:00. Пиех много течности, 3 вида лактогонни чайове, хапвах след всяко кърмене.
Кърмата дойде постепенно. До към 10тия- 12ти ден изцеждах по 40-60 мл от двете гърди , в последствие количеството се увеличаваше. Дажбата на децата до изписването им не беше много - по 50 мл на хранене. Аз цедях по 150-200 мл, в зависимост колко време имах. Най-много цедях през нощта.
В болницата бебетата изкараха 4 седмици (изписаха ни на 20ти Септември). Всички акушерки ме съветваха на не пробвам бебетата на гърда, защото това ги изморявало много, ще започнат да свалят грамчета (при недоносените всеки ден е въпрос на вдигнати грамчета 5,10, 20... колкото толкова - имаше моменти, в които и на задържано тегло се радвах, само да не сваляха). Освен това ми казаха че сукателния рефлекс се развива месец преди термин - 35та, 36та седмица и на този етап няма как да ги кърмя от гърда. 10 дни преди да ни изпишат, едната девойка - Константина вече беше 2 кг (спадна до 1720 грама). Тук е време да отбележа, че те спаднаха драстично след раждането, особено Димана (1660грама), тъй като се захрани трудно. Един ден реших да експериментирам и в часа на храненето я сложих на гърда- намери се една невероятна акушерка- Калина, която ми помогна, а не ме обезнадежди! Косето засука без всякакви проблеми. Хранеше се много по-добре от колкото с биберон и от онзи ден, биберона остана на заден план - използвахме го само за вода!
Димана прояде от гърда деня, в който си дойдохме вкъщи. Беше ме страх да я кърмя там, тъй като наистина първите дни когато бебетата хапваха от гърда не успяваха да вдигнат грамове (изхабяват най-много енерия, в сравнение с храненето от сонда и от биберон)...а изписвнето беше на 30 грама разстояние (изписваха бебетата 2100-2200 грама).
До ден днешен децата ми са изцяло на кърма и се моля да продължава така още дълго! Скоро ни се наложи да излезем и оставихме кърма в шише - е излизането ни пропадна, тъй като се върнахме малко след като излязохме, защото и двете деца категорично бяха отказали да ядат от биберон. Така и до днес!
Децата наддават повече от добре. Днес Константина е 4600грама , а Димана 4400грама. Наддават м/у 900гр и 1000гр на месец.
Не се отказвайте пред нищо, когато идва момента да решите как да храните вашите съкровища. Всичко е възможно. Нека трудностите ви стимулират да дадете всичко от себе си и да опитате всичко възможно! При много от нас да се изхранват близнаци на кърма е напълно възможно, само трябва да се потрудим и ние! Ако ли път не изцяло, то колкото се може повече хранения да са майчино мляко!
За мен лично най-великото усещане през целия ми съзнателен живот е онова в момента когато храня децата си!Пожелавам успех в това начинание на всяка бъдеща и настояща мама!
моми4ета влизам да се ИЗВИНЯ, явно е станала грешка за Meggysan, дано вси4ко и при нея е наред. Майката на Ния, Яна и Никола е Нина, инф-я за нея имам от моя приятелка в Русе, която ми каза, че Нина чака 3-ци от Ин-витро в Плевен, а Meggysan ми пеше писала същото, та за това се обърках.Ще чакаме да влезе Meggysan или таткото, за да ни известят.