Живот без матка.

Миличка , никак не се притеснявай - питай каквото те интересува ... С удоволствие ще ти отговоря и с каквото мога ще помогна  Не се притеснявам от нищо 

Ивалина, благодаря ти за отзивчивостта. Сметнах, че е по-добре въпросите ми да публикувам тук, за да могат и други момичета да са наясно с това, което се случва в такава ситуация. Надявам се подобни случаи да няма, но за съжаление това е невъзможно!
Та единия ми въпрос е: според гинеколога ми първия проблем е да не започна да правя кисти. Предполагам, че има такава вероятност просто защото айцеклетката си остава в организма...въпреки, че да си призная не съм много наясно къде точно! Би ли споделила какл е при теб? Посъветваха ли те нещо, необходими ли са някакви процедури или лекарства? Знам ли ... всъщност това ме притеснява най-много.
Другото което притеснява лекарите е, че яйчниците могат да спрат да функционират и ще се наложи прием на хормони. Аз обаче изобщо не искам да приемам хормони.
Тъй като при мен е отстранена и маточната шийка предполагам, че рак няма начин да пипна (на маточната шийка имам предвид)...
Оффф сигурно въпросите ми са глупави, ама така е като уроците по анатомия се ограничават само в бегло запознаване с човешкото тяло.
И накрая, има ли нещо за което трябва да внимавам? Моят гинеколог ми разясни някой неща, но някак си ми се струва, че ми липсва информация...Те милите бяха толкова съсипани, че надали са успели да обмислят цялата ситуация и да ме информират за всичко.
Аз така или иначе края на този или началото на януари съм на преглед, но искам все пак да събера информация и да имам какво да питам.
Ивалина, благодаря ти още веднъж за отговорите! 

Миличка , вече 5 та година живея без матка и не чувствам нещо по - различно от преди  включително и по време на секс чувството не е по - различно от нормалното ...Единственото нещо от , което трябва най- много да се пазим е да не се натоварваме много , всъщност да забравим да вдигаме тежко , но това аз нямаше как да спазвам и затова миналата година ме оперираха и от ингвинална херния  Това за киститите Божа работа ...за сега слава Богу нямам. 
И на мен ми казаха , че е нормално след известен период от време яйчниците да спрат да функционират , но не е задължително , така че не се притеснявай и не го мисли . Има билкови таблетки , които помагат при такива аномалии . Абе яяяя си живей живота нормално и не го мисли  Ако нещо те интересува още питай , мила . винаги ще ти помогна   

Благодаря ти за отговора и за куража! Винаги е прекрасно да срещнеш положителен човек! Благодаря   

Мила , с нищо не се различава сегашният ни живот от предишния  Не позволявай цял живот да живееш с мисълта за някаква вина , моля тееее.... Важното е да сме живи и здраве  и ни радва това , което имаме 
Между другото един ден , ако имам възможност бих си осиновила дете и наистина смятаме да го направим - защо да не стоплим и зарадваме една малка душичка и я дарим с много , многооо  обич и любов !?
Желая на теб и цялото ти семейство здраве , щастие , обичайте се и винаги намирай поводи да се усмихваш ...

Ивалина,  аз съм решила да си осиновим някое детенце. Даже се замислям дали да не започнем процедурата...Това беше и първото нещо, което казах след като разбрах, че нещата са се развили по този начин.
А що се отнася до предишен и сегащен живот: аз се радвам на сегашния... преди няма значение вече. Повече се чудя защо се случи така и какво трябва да значи за мен...Е все още я има травмата не от това, че матката я няма. Трявмата е от цялата случка, но смятам ,че ще се справим! Сега сме по-щастливи от преди и нямам намерение да променям нищо!
Благодаря ти!
И аз ти желая цялото щатие на света! Бъдете живи и здрави! Това е най-важното, другото ще си го набавим!   

the1, желая ти здраве и живот, за да отгледаш детенцето си, а на съпруга ти кураж и сили да се справи с това! Той също го изживява убедена съм, дори и по силно.
Аз бях на ЖК при д-р Георгиев и Снежито. Страхотни специалисти и много внимателни. Голям късмет си имала,че си раждала там според мен.
А за осиновяването-ако си го решила сериозно, да, това е прекрасно!

haflinger, благодаря ти! За осиновяването е решено твърдо! Просто е въпрос на време! А за Георгиев: аз нямам какво друго да кажа...Не е късмет - съдба е!
А що се отнася до нашия татко: офф той ми е едина нежна душичка...много му беше трудно и още му е, но и за него по-важно е днес и сега.... Може би това трябваше да осъзнаем 

Много  силно  те  прегръщам.Силен човек си  и  винаги  бъди  такава.А  за  осиновяването  е  страхотно.Поздрави  на  цялото  семейство.

Ти си наистина едно много смело момиче! За решението ти да си осиновиш детенце също се иска много смелост! 

Момичета здравейте, аз съм една от вас. На 04.12.2009г. претърпях операция отстраниха ми матката и единия яйчника. Отидох в болницата с кръвоизлив имах кухо яйце на другият ден имах планиран кураж, но вечерта получих кръвоизлив. Направиха ми куркаш вечерта но кръвта не спираше, изгубих 4л. кръв и накрая по спешност операция. Да ви кажа голям стрес преживях, физически вече съм добре, но психически хич ме няма, като си затворя очите вечер и пак се почва целия кошмар. Много ми е тежко,просто исках да споделя със вас(

 Ела те при нас в "общ отчетен под форум".Там вече сме се посъбрали такива с липси ,всякакви.

petiaR, мила, много съжалявам, че си преминала през този кошмар!  Не зная какво да ти кажа... Само се успокой! Това е най-важното! Ако имаш нужда поговори с психолог! На мен лекарите ми препоръчаха именно това! АКо имаш нужда пиши тук, ако искаш пиши на лични! Искам да ти помогна колкото мога! 

the1 от сърце ти благодаря за подкрепата. Една мила дума , понякога е достатъчна за да се почувстваш добре.Благодаря 

petiaR, винаги можеш да разчиташ на моя подкрепа! Когато имаш нужда просто да поговориш с нкой, можеш да ми пишеш! Възползвай се от факта, че съм непозната! Много по-лесно е!