О,нищо против бъбренето и питането за всичко - аз с голямо удоволствие отговарям и дори търсим отговори в книжки и т.н.,когато не знам нещо.Изобщо нямам предвид това бърборене - а направо патологичното бъбрене,особено когато няма какво да каже и казва всяка глупост,която му дойде наум,хили се престорено,все едно е нещо суперсмешно,а то е само супертъпо,неперкъснато ни прекъсва,за да изтърси някоя дивотия и даже се оплаква,че не сме му давали да говори (а той бъбри наистина без почивка въздух да си поеме! и двамата с баща му не можем да си кажем 2 думи).Понякога ми е забавно,когато си фантазира и си разказва разни истории,измислени от него - но не понасям,когато се опитва да провокира и се хили до припадък на всяко изречение да включва всякакви гъз,лайно и т.н. Не му обръщам внимание,за да не ги повтаря дълго,обаче ме дразни съвсем определено - или когато нарочно се меси в разговор на възрастните с някой тъп коментар или изтъквайки себе си.Разбираемо е(иска внимание),но дразнещо(не може да го получава 24ч нонстоп).
Да допълня само,че съм детска учителка и знам отлично какво е нормалното поведение и нормалното количество бъбрене - та като казвам,че е свръх,значи наистина е
Да допълня само,че съм детска учителка и знам отлично какво е нормалното поведение и нормалното количество бъбрене - та като казвам,че е свръх,значи наистина е
.
Няма да откажа 
