Винаги казваш, че труден характер съм имала,
непокорна съм често била, често била!
Че дори и насън вечно нещо вълнува ме
и покоя ти вечно руша, вечно руша!
Вярно, че дума и жест са напълно достатъчни –
чак до сълзи да ме наранят, да ме наранят.
Затова пък след туй толкоз мъничко трябва ми
да залея със смях този свят, този тъй хубав свят!
Замълчи, замълчи и обичай ме!
И моли се да нямаме никога с тебе покой!
Между мене и тебе покоят застане ли,
непременно горчив ще е той, горчив ще е той!
Как ли дори да поискаш кажи ми
ще избягаш от мен и къде, от мен и къде!
Моят труден характер те гледа усмихнато
със очите на нашето дете, на нашето дете!
Не знам дали я знаете, но това е песен на Мими Иванова, която като дете много слушах. Одеве гласувах за 1000 велики БГ песни на БГ радио и се сетих за нея и ми звучи в главата, та ми е интересно на Вас звучат ли ви такива стари, нови и какви ли не песни и кои...