Срам, не срам, ще споделя 
Моят син (на 8 год.) има огромен страх от рязане на нокти на краката. Тази вечер същата история - викове, писъци, дърпи си краката, а а само веднъж в месеца ги режа - та те вече са толкова големи, че му са забиват в страничните пръсчета, боли, но пак не-та не. Допреди една година му ги режех нощем, минавало е по два-три часа, докато ги изрежа. Но вече и това не става - може би усеща и инстиктивно си дърпа крака. Гледам да съм внимателна, да не "издълбавам" много, с какви ли не методи и подходи съм предприемала, но нищо не става. Дори съм имала случай, в който съседка ме пита какво толкова става у дома да детето така пищи и като и споделя, че проблемът е ... ноктите на краката ... в погледа й се чете недоумение. Дори преди да започна да ги режа, краката му стоят във вода (та цялата ме кожа чак "гъбясва" ) , за да омекнат, но и това не спасява положението. А все пак не могат да не се режат. Като го питам защо не иска, казва страх ме е и толкоз, ама от какво те е страх - ей, така страх ме е. Не считам, че трябва да продължавам с "нощното" рязане, а и вече е на 8 год. (колкото малък, толкова и голям) , Та след една година сам вече трябва да се учи да ги изрязва. Нито на мен, нито на мъжа ми позволява да се режат. Между другото ги режа с нокторезачка, защото става по-бързо, а и с ножичка много се "накъсват" , т.е. не са равномерни. Но и от двете пищи. И това от 4-5 годишен, до този момент проблем е нямало, всичко е ставало за минута. Как да се справя с този проблем ?
Дали има медикамент/някакъв крем, с който да не усеща нищо (нещо като "местната" упойка при зъболекаря - пръска и до една минута спокойно работи по зъба, без нищо да се усеща) . Объркана съм тотално по този проблем, направо за смях станахме 
. Споделете - какво да правим ? ? ? 
Моят син (на 8 год.) има огромен страх от рязане на нокти на краката. Тази вечер същата история - викове, писъци, дърпи си краката, а а само веднъж в месеца ги режа - та те вече са толкова големи, че му са забиват в страничните пръсчета, боли, но пак не-та не. Допреди една година му ги режех нощем, минавало е по два-три часа, докато ги изрежа. Но вече и това не става - може би усеща и инстиктивно си дърпа крака. Гледам да съм внимателна, да не "издълбавам" много, с какви ли не методи и подходи съм предприемала, но нищо не става. Дори съм имала случай, в който съседка ме пита какво толкова става у дома да детето така пищи и като и споделя, че проблемът е ... ноктите на краката ... в погледа й се чете недоумение. Дори преди да започна да ги режа, краката му стоят във вода (та цялата ме кожа чак "гъбясва" ) , за да омекнат, но и това не спасява положението. А все пак не могат да не се режат. Като го питам защо не иска, казва страх ме е и толкоз, ама от какво те е страх - ей, така страх ме е. Не считам, че трябва да продължавам с "нощното" рязане, а и вече е на 8 год. (колкото малък, толкова и голям) , Та след една година сам вече трябва да се учи да ги изрязва. Нито на мен, нито на мъжа ми позволява да се режат. Между другото ги режа с нокторезачка, защото става по-бързо, а и с ножичка много се "накъсват" , т.е. не са равномерни. Но и от двете пищи. И това от 4-5 годишен, до този момент проблем е нямало, всичко е ставало за минута. Как да се справя с този проблем ?
Дали има медикамент/някакъв крем, с който да не усеща нищо (нещо като "местната" упойка при зъболекаря - пръска и до една минута спокойно работи по зъба, без нищо да се усеща) . Объркана съм тотално по този проблем, направо за смях станахме . Споделете - какво да правим ? ? ? 
Но ми се струва, че би помогнало. Ние имахме проблем с ушите. До едно време даваше, после започна да се страхува, че ще бръкна много навътре. Връчих й клечките и казах, чисти ги сама. За да може тя сама да регулира колко влиза тампончето. Чисти ги доста добре. С ноктите сама реши да се справя тайно 
Спипах я, не знам защо я беше страх, че ще се скарам. Аз не се скарах, разбира се и сега ги режа само ако бързам.
