Искам да споделя с вас нещо, което занимава съзнанието и подсъзнанието ми от няколко дни. Става въпрос за една житейска история. Семейство на доктори има едно дете – което е невероятно будно и интелигентно момиченце, но по време на пубертета всичко се променя. Момиченцето е силно сексуално, започва полов живот на 12-13 год. и родителите не могат да се справят с нея. Последват бягства от училище и отказ изобщо да го завърши. Родителите полагат усилия, водят я на психолог, разговарят но …. Резултатът е бременност на 16 год. и незавършено средно образование. Предполагам, че има много неща за които не знам, грешки и от двете страни, но мен ме изумяват последвалите събития.
Момичето е заточено в селото на момчето, което е предполагаем баща (студент в София). Изпращат и около 200 лв. месечно, за да живее . (Доходът на семейството е над 5 хил. лв. месечно!) Естествено момичето не издържа дълго и избягва. Отива при бащата в студентски град. Родителите решават да предприемат други мерки. ..изпращат дъщеря си в изправителен дом в Горна баня, а внучето пращат в социален дом в Плевен! Обясняват постъпката си с това, че дъщеря им трябва да поеме отговорност за действията си и, че ако вземат да гледат внучето тя пак ще си прави каквото знае и току виж отново родила. Смятат, че така постъпват правилно. Твърдят, че не се интересуват от внучето, въпреки репортажите по телевизията, че именно в дома, в който са оставили детето е много мизерно и няма пари за храна!
След половин година дъщерята навършва 18 и ако иска може да си вземе бебето от дома, ако не ще бъде оставено за осиновяване.
Аз лично познавам само дядото, който е невероятен лекар и прекрасен човек който често ми дава професионални съвети за моето слънчице, за това не мога да разбера постъпката му. Как можеш да се откажеш от детето и внучето си? Не трябва ли да се бори за дъщеря си? Къде е предела, когато родителя се отказва от най-скъпото си? Как изобщо се е стигнало до тук, при такива интелигентни родители? У кого е грешката? Как да се предпазим това да не се случи и на нас един ден, когато малките ни бебчета пораснат?
Момичето е заточено в селото на момчето, което е предполагаем баща (студент в София). Изпращат и около 200 лв. месечно, за да живее . (Доходът на семейството е над 5 хил. лв. месечно!) Естествено момичето не издържа дълго и избягва. Отива при бащата в студентски град. Родителите решават да предприемат други мерки. ..изпращат дъщеря си в изправителен дом в Горна баня, а внучето пращат в социален дом в Плевен! Обясняват постъпката си с това, че дъщеря им трябва да поеме отговорност за действията си и, че ако вземат да гледат внучето тя пак ще си прави каквото знае и току виж отново родила. Смятат, че така постъпват правилно. Твърдят, че не се интересуват от внучето, въпреки репортажите по телевизията, че именно в дома, в който са оставили детето е много мизерно и няма пари за храна!
След половин година дъщерята навършва 18 и ако иска може да си вземе бебето от дома, ако не ще бъде оставено за осиновяване.
Аз лично познавам само дядото, който е невероятен лекар и прекрасен човек който често ми дава професионални съвети за моето слънчице, за това не мога да разбера постъпката му. Как можеш да се откажеш от детето и внучето си? Не трябва ли да се бори за дъщеря си? Къде е предела, когато родителя се отказва от най-скъпото си? Как изобщо се е стигнало до тук, при такива интелигентни родители? У кого е грешката? Как да се предпазим това да не се случи и на нас един ден, когато малките ни бебчета пораснат?
