Нашите тийнеджъри

Моята дъщеря беше на 11,когато се роди сестра й и на 13,когато се роди брат й... Наистина комбинацията е неочаквано добра...
Това ,че ти помага за бебето говори красноречиво за каката... :peace
Моята сега е на 16.И ние не ограничаваме времето за компа. На дискотека самата тя не иска да ходи,но това не означава,че тези ,които ходят са пияници и наркомани,нали...
Само с едно нещо не мога да свикна-с баща и все са на нож...
Малките са като гербови марки закачени за него,а каката -сякаш е чужда... А докато беше малка не се отлепяше от баща си... Годините така я промениха,а и него...

Ограничавам седенето на компа ,щото тя сама няма да се ограничи. Ако я оставя,може да осъмне там и хич да не се сети за учебниците,а ни предстои кандидатстване (след 7 клас).Така че само в петък и събота е на компа и то до към 22 часа.На дискотеки не ходи ,на кафе също.Ходят по разходки с приятелките и чете книги.
Момичета ,да ви питам какво правите когато се затворят в себе си ?Настоявате ли да говорите или ги оставяте да им мине от само себе си и сами да дойдат ?

Не се меся. От малка съм и свикнала че ако не иска да говори нищо не може да я накара. Само търпение и чакане тя сама да пожелае.

Намесвам се когато стане по-фрапиращо, със сълзи (било то оправдани или безпричинни).

На околовръстното едва ли би се случило, но ако реши да прави секс за пари или някаква изгода, точно ти едва ли ще разбереш, пък и не си в състояние да влияеш на пълнолетен вече човек. Виж...пушенето е лично в дома ти и си ДЛЪЖНА да контролираш това. Да си затваряш очите пред такъв факт е равносилно на това сама да му даваш цигари в ръцете.

Едно време,когато аз бях в юношеска възраст/тогава така се казваше!/,една приятелка ми помогна да науча това онова за цигарите... В къщи не пушех разбира се,но навън с приятели... Баща ми беше разбрал къде си крия цигарите и един ден беше написал на кутията "Знам ,че пушиш!".
И така си остана-аз си пушех,а той си знаеше... Какво друго би могъл да направи според теб?! Да ме напляска или да ми спре джобните... Моля те... Нищо не можеш да направиш... Не се заблуждавай... А това ,че пушех не беше особена предпоставка за каквото и да било...
Дисциплината и успехът ми бяха безупречни,завърших със златна значка/Тогава и такива даваха!/...
Просто пораснах и сама разбрах,че от пушенето нямам никаква,ама никаква полза...
Това се случва и снашите деца сега.Трябва сами да дораснат за някои свои решения...

То и с мен беше приблизително така, но да виждаш че детето ти пуши в дома и да го приемаш за нормално, значи че скоро ще почнеш да му купуваш цигари със стекове. Това е директно поощрение и е абсолютно неприемливо. Според мен за пропушването огромна роля има средата. В България се пуши изключително много и компанията неминуемо влияе на децата. Не че и там не би могъл да се намери механизъм с който да им се повлияе за това. Поощряване на спорт примерно. Само че родителите поощряват дискотеки и компании, а не спорт.

За сега дъщеря ми не пуши-сигурна съм в това. Дадох примера със себе си,за да покажа,че дори и да започне да пуши,аз няма да мога да противодействам... Остава ми единствено да се надявам ,че няма да започне...
Всеки родител иска най-доброто за децата си. Но нима ние знаем кое е най-доброто за тях?!
Нашата задача е да се опитваме да им помагаме и да ги напътстваме,до колкото те ни позволят! Трябва да ги оставим да пораснат,да направят собствените си грешки,за да си дадат сметка за важните неща в живота. Опитът се трупа с грешките ...
Единственото което мога да кажа със сигурност е,че каквото и да се случва с децата ми,ще бъда винаги зад тях и ще им помагам с каквото мога... Вярвам,че всеки нормален родител мисли така...

Предполагам,че пишеш това,защото живееш отдавна някъде на запад(сега ще се поровя малко).Ако обаче живееш в България и пишеш това,мога да ти кажа,че това е изказването на 2010 година.  

Такаа,видях,в чужбина си.

Сега очаквам някоя майка на български тийн,живеещ тук да се включи и да каже,че е успял да си купи сам лаптоп с изкарани с негов труд пари(не от баба,дядо,леля и т.н. ,не от събирани пари от рождени и именни дни).

Нещо на схванах, ако детето ви се е затворило в себе си, не споделя, вие не знаете какво се случва в главата му, и в крайна сметка сте стигнали до компромис - да се празнува у вас, вие да сте наблюдаващ родител, което си е огромен напредък в отношенията и доверието и... Изведнъж заявявате - Ми... то хубаво, ама тука няма да пушите! Даже може да вметнете и фрази от сорта - Не ми плащаш химическото та да си качваш краката на табуретката, дишате много шумно и ми пречите на ... еди си какво... Как точно би се почувствало вашето дете, какви отношения на доверие и приятелство ще градите с него? Ако детето ви е решило да пуши, ще пуши независимо от ограниченията, които му налагате. Може да му обясните вашето мнение по въпроса, да му покажете последиците от неговото решение, но НЕ и да му забраните да го прави, защото то ще продължи независимо от вашето мнение. Не мога да разбера - ако имате приятели отдадени на този порок - какво, не ги каните, спирате да сте им приятел или ...? Да за майките не е никак радостен този факт, но децата ни са вече почти големи (не казвам зрели) хора и имат мнение по много въпроси, независимо дали това ни харесва или не. За купуването на лаптоп изобщо няма да коментирам - в България това е възможно (за 18 годишно дете) само ако работи на Околовръстното, има гадже мутра или продава наркотици - нито една от тези възможности не ми допада, а на вас?

На 18 годишен има начини да му влияеш с мнението си и няма такива истории "ако е решил да го направи, ще го направи". Има някакви граници и лимит на недопустимо поведение. Даже на 40г да съм, родителското мнение все още има влияние на постъпките ми. Както ти би се възпротивила на заработки на околовръстното, така и аз на пушещи компании в дома ми и въобще в обкръжението и. И да, дъщеря ми се дистанцира от бивша най-добра приятелка (българче при това), по причина че тръгна по лош път с пиещи и пушещи компнии. Какви допирни точки когато на онова единствената му работа след училище са партита и купони?

Не съм съгласна че в Бг е немислимо дете на такава възраст само да си купи лаптоп. Моят брат си купи първия компютър на собсвени средства доста по-рано от тази възраст. Въпросът за работата на тийновете вече е обсъждан и безбройни бяха свидетелствата на работещи в Бг доста преди 18-годишнината си, при това не на околовръстното. В крайна сметка, един 18-годишен младеж в България с нищо не е по-различен от този в чужбина. Единствено по-разглезен от родители, които му предоставят всичко наготово.

Моят син не успя да си намери работа миналото лято. Никъде не пожелаха да го наемат, защото не им се разправяше с бюрокрацията и Инспекцията по труда за някакви си месец-два работа. А нелегално не бяхме склонни да го пуснем да работи. Единствените пари, които е изкарвал, са дребни суми за джобни от познати, на които е преинсталирал Уиндоуса и качвал разни програми.
Да видим това лято как ще е... 

Точно това имах впредвид и аз,К`ак Сийке,че децата ни работят нещо ,което не носи чак такива доходи ,че да си купуват сами лаптопи...
Повечето младежи и девойки на наши близки работят като бармани и сервитьорки,просто защото нямат нужния ценз за нещо друго. Та те още учат,нямат дипломи и стаж в дадена област,какво се очаква че могат да работят?!
А колко получава една сервитьорка според някои от тук вписващите от чужбина?! Едва ли достатъчно,за да си купиш нещо повече от някоя дрешка...
И не съм съгласна все да обвиняват нас,живеещите в България,че децата ни са разглезени,или че не умеем да работим и тям подобни...
Напротив-работим здраво-от сутрин до вечер...
А децата ми съвсем не са разглезени.Но моето желание е те да учат и да отдават цялата си енергия за учебния процес.Не съм съгласна 17 годишната ми дъщеря да работи в някой бар и да сервира на пияници и всякакви други индивиди,за да заработи 200лв.За издръжката и все още се грижим ние с баща и,а тя ни се отплаща като се грижи за уроците си!

С риск да съм досадна ще се върна на въпроса за лаптопа... Тук в България,впредвид обстановката,купуването на лаптоп е непосилна задача дори и за някой по-възрастен,камо ли за едно дете на 17-18год.

Моят си намери в един цех за алуминиева дограма, работи 1 месец и ...го уволниха - изкарали си бяха поръчките и нямаха нужда от допълнително хора. Много му беше криво - 500 лева заплата, правеше си сметка и на море да ходи... За малкия съм разказвала как 1 година се лиши от абсолютно всички видове джобни, рожден ден и Коледа и си купи компютър 


Съжалявам, живееш в някоя друга реалност!

И аз да се намърдам в компанията с 15 годишна госпожица.
Луд пубертет е това, нямам думи даже.
Викаха ме в у-щето вече. Нашата госпожица реши, че не и харесва там и съответно не влиза в час. Голям зор да я убедя, да остане до края на учебната година. А тя сама си избра това училище, сума ти пари пръснах по уроци за да влезне и то с най-висок резултат от изпитите. Сега обаче дружи с едно друго момиче което няма АБСОЛЮТНО никакъв родителски контрол /родителите са и в чужбина, 25-годишен брат я гледа/. Ужасно е да оставиш дете на тая възраст да прави каквото му скимне.
Иначе на моя тийн не разрешавам да стои на компютъра. Няма никаква мярка в 3 през нощта съм ставала, тя виси на него още. На дискотеки не излиза, тя е върл "метал"и ги смята за глупави. Няма да ви казвам каква война водя за стила и на обличане, превърнала съм се в ченге, само и само да излезе в що годе приличен вид за училище.
Сега иска да ходи на концерт лятото - 2 дена едни от най-добрите групи от хард рока. Заявих, че аз пари за това няма да отделя, тя да си заработва, като не разрешавам джобните който и давам на ден да се събират. Така че сега чисти входа за да си събере пари. Предпочитам това пред идеята да е сервитьорка или барманка. Тя самата е съгласна.
Иначе е много отвеяна, все на нож с мен, наказанията които налагам, никога не се спазват, вече съм се видяла в чудо.
Всичко става с мусене и цупене и репликите, ти си тиранин все ми забраняваш:( Опитвах с добро, изприказвах си приказките, не стана, опитвах с наказания, не стана, опитах с всеобщо семейно мъмрене включая баба, дядо и т.н. е пак не става.
Колкото и добре и позитивно да съм настроена е способна да ме ядоса за 30 секунди.
Фотоапарат купихме, защото тя учи и фотография, е познайте 2 месеца седи вече и събира прах, а толкова се тръшкаше за него. Компютъра си пак така е напълнила с вируси, че ще трябва да го преинсталирам.
Със сестра си в една стая просто не могат да седят заедно, след 1 минута или тя почва да вика по малката или малката идва и почва да реве, че кака и не и обръща внимание. Оперирано е това моето тиинче от чувство за отговорност. Сега отново е наказана и вечер трябва да чете на сестра си приказка за заспиване, обаче се чете в телеграфен стил  и малката после реве нищо не разбрала. Моля се само по бързо да дойде времето когато ще почне малко повече да мисли, иначе ще откача вече.
Татуировка искаше - забраних, казах и когато стане на 18 и може сама да прецени каква точно да е, да си направи. Ужасявам се като си помисля как ще си изтипоса я череп я името на някой състав по тялото. Искаше дупки на ушите пробихме ги. Съответно после свали обиците и те зараснаха. Искаше пиърсинг на веждата отказах пак с мотива, че все още е рано да се дупчи, след като не може да поеме отговорност за постъпките си.
С две думи при нас е весело, все някой за нещо вика и или тя или сестра и реве.
 

Аз може да съм поизостанала доста от българската реалност, но все още си спомням своя бивша колежка която допълнително към основната и работа, работеше и като сервитьорка. И там си докарваше ПОНЕ 3 пъти колкото основната и заплата за висшистка.

Колкото до самата работа, срамна работа НЯМА. Още повече на такава възраст когато единственото което трябва да научат е да се трудят.

Аз нещо не схванах опасенията по повод нелегална работа. Че какво по-хубаво? Тамън данъци не плаща. Да му беше грижата работодателя ако го пипнат.