Нашите тийнеджъри

Сис,миличка Пожелавам ти от сърце да постигнеш желаното отношение със синчето си.Благодаря ти за милите думи!

Здравейте, ще използвам темата да задам няколко въпроса, извинявам се за което.
Та ... имам син на 11 г. далече е от пубертета, но за съжаление не чак толкова колкото ми се иска. От скоро ( 3-4 месеца ) живее в чужбина. Съпругът ми не му е баща, а с биологичния му такъв не се е чувал нито виждал вече 4 години. Нещата са горе- долу наред, адаптира се бързо, намери си среда не точно по вкуса му, но .... учи езика доста успешно, в училище се отнасят добре с него, в къщи е задоволен и материално и духовно. Проблема е в това, че на моменти е адски нагъл, изобщо губи представа кой седи срещу него и се опитва да ни третира като съучениците си. Държи абсурден език. Капризничи като някоя принцеса, .... ооооо, мръвки не ям ( а предишния ден е ял ), гадни са, ... много ми е тъпо това училище, и децата също, много са малоумни ..... тази манджа е гадна ..... няма да си лягам, имам още 5 мин .... Изобщо разни ей такива дето ме вбесяват просто. За мързела, лелее думи нямам, може да лежи цял ден на дивана с ДС в ръка и да гледа детски по ТВ. голям зор му е като го накарам да идем да пазаруваме. Аз изпитвам голяма вина към него и все гледам от мен да минава и той се възползва идеално, но мъжът ми е по твърд. Вчера ми сподели, че иска да го направи мъжкар в истинския смисъл на думата, да му тежи думата, да си тежи той на мястото, да бъде мъж а не лигла ( на моменти забелязвам, че синът ми го копира ) но като се държи по твърдо, прави му забележки и дори му се поскарва се втрисам и винаги си мисля че не е прав, а не е така. Той има изисквания, но и дава много. Като каже нещо че ще стане, винаги си спазва думата и изисква и малкия да го прави. Аз ли съм много мнителна, мъжът ми ли е прекалено взискателен или детето ми е разглезено. Няколко години е гледано от баба и дядо, а там минаваше всичко.
 Ще съм благодарна на всички мнения и съвети и критиките приемам като градивни.

Я, колко позната ситуация. 
Хем мъжът ми си е истински роден баща на сина ни. 
Първо, децата цял живот пробват границите и дали поне този път няма да им мине номерът. Второ, бащите съвсем нормално искат да отгледат мъжкари, а не муньовци. То, и майките искаме същото, ама пусто майчино сърце, никак не трае някой да и тормози "златото", "слънчицето" и "принца" на чудесата. 
Съвсем нормална ми се вижда ситуацията у вас. Друг е въпросът дали ще се поддадеш на манипулациите на младежа.
Един съвет от мен - оставяй ги по-често да се оправят "по мъжки". Няма да се избият, спокойно. 

Ахъм. На 11, на 17 все ни пробват и тестват... и граници маркират  Въпросът е да не им се връзваш.... и когато е необходимо да нема лабаво...

Аз си мисля I.Hr, че подсъзнателно ти си имаш едно на ум, че съпругът ти не му е истински баща и не това те дразни че е строг с него, а мислите че се държи така защото не е истински.

Мога да кажа само че строгост и възпитание вървят ръка за ръка, и строгост не значи липса на любов- точно обратното. От любов родителят иска най-доброто за детето си, а за да бъде така е нужна дисциплина. В противен случай расте лигаво мекотело неспособно на нищо в този живот.

Според мен много неправилно постъпваш като гледаш да минава от чувство за вина. Всъщност вина за какво?
Аз дъщеря си хвърлих в най-дълбоки води в чужбина без спасителен пояс. И не изпитах грам вина защото знаех че така ТРЯБВА. Преди да ми е поискала и помолила за помощ, ръка не протягах колкото и да е трудно. На всички е трудно- не само на нея. Трудно в тренировките- лесно в боя.
Подобно поведение и език не толерирам. Вярно е че при най-малкия случай се мъчат да се възползват- просто не давай поводите! Всеки е свободен да иска за ядене различни неща всеки ден, но персонални готвачи тук няма. Като иска- да си готви. Като не- ще яде каквото има и ще казва благодаря.

Как Сийке така е, синовете са на мама принцовете и слънцата, ще ги оставям по често да се оправят. Ама като му се скара мъжът ми, е един натъжен, обиден, чувства се притиснат и безправен, обяснява ми че е никой изобщо ... да ти се скъса сърцето.
Delusion вината ми е, че когато се разделяхме с баща му аз позволих да се случат много глупости, които му оставиха травма, а и ... няма баща заради мен, макар че не е само моя заслугата де. Действително съм предубедена към съпругът ми точно така както казваш. И аз не толерирам нагло поведение и език и се карам доста, но ... явно не съм достатъчно твърда.


Проблема ми е че не мога да открия границата между подтискането и свободията.

Няма начин- така както ти си го мислиш, така и той винаги ще е с усещането че се държи строго защото не му е роден. Ако искаш да не се насажда омраза у детето към съпруга ти, просто си ДЛЪЖНА сама да поемеш в свои ръце строгото възпитание. За да не го прави той.
Защото един евентуален конфликт между детето и съпруга ти може да има много сериозни и даже трагични последици за детето. Една голяма част от децата тръгнали по лош път го правят по такава причина. Малките им главици не са готови да гледат обективно и разумно на нещата, децата се ръководят от емоции. За да са им добри отношенията, просто не оставяй мъжа ти да поема възпитанието на своите плещи.

Напълно нормално се чувстваш.
Аз самата се причислявам към строгите майки, на моменти съм даже жестока, но недай си боже мъжът ми да направи най-малката забележка на сина ни, веднага настръхвам и съм готова да се спусна като орлица да защитя мамината рожба. Какво да се прави - инстинкти. 
Слава богу, досега все съм успявала да се сдържам и ако имам възражения към съпружеството, да му ги предявявам насаме. Недай си, боже, синковецът да усети разногласието в родителските телеса, жална ни майка тогава.   

Предполагам, че за всяко дете е различно. Ти най-добре си го познаваш и най-лесно ще "напипаш" чувствителните места...да разчиташ правилно сигналите .....и да натискаш верните бутони, в правилния момент, с правилната доза сила...
ама каква метафора издокарах....

И... викаш не е в пубертет-а? Ооооо там е и още как! Колкото до "многострадалната Геновева" - чист опит за манипулация, повярвай ми! Той прекрасно съзнава, че е сгрешил и още по прекрасно съзнава, че поради така създалата се обстановка може да мине метър, щот нали майчиното сърце на РОДНАТА му майка ще го ожали, завалията. Ашколсун на мъжът ти, че се пъне да отгледа мъже, били те собствени деца или чужди. Този театър вече за втори сезон върви у дома и ми е до болка познат, макар и с родни синове!

Един изпробван опит за нежеланата музика да ви споделя - Големия ми син беше около втори-трети клас, когато се зариби от "обаятелния" образ на Мишо Шамара. Бе, подпява ми разни строфи, използва изрази дето не са в домашния речник  ... Тогава интернета беше с едни карти, през телефона...мъка голяма, НО!!! Купувам аз съответната карта и заделям няколко часа от време в издирване на "великото изкуство" на Шамара, де. Откривам туку що качен новия му пиратски албум и свалям подбрано най, ама най гадните му творения. Та, иде си синковеца от школото и аз хоп - сервирам му новината за безкрайните ми усилия да му осигуря най новото, най готиното от любимия Шамар. Той естествено подрипва от радост и докато е още нефелен му предлагам слушане съвместнона култовите шедьоври. Та, нареждаме се ние двамцата и се почва - "........в гъза..........анално............кучко мръсна.......", нали да не продължавам - запознати сте с този вид изкуство. След първата минута той (маминия златен) вече се гъне като червей, след втората иска да спрем, обаче аз искам "още и още и още"(тва е от един друг певец, да не се объркате )....Накрая той вече целия червен, разплакан ме моли да спра музиката. Еми - не знам колко е педагогично, но в наше село вече не чухме за Шамара и пр. недоразумения от този жанр. Продължи да слуша рап, но без такива драстични отклонения - в последствие сам го презря и си намери други идоли.

Малкия кара вече 11-тата си година и определено мога да разпозная наченките на настъпващите хормонални дисбаланси, той обаче е металист - от наша страна нищо против, още повече, че с баща му имаме доста извървян път по тази пътека (не сме наркомани, обличаме се повече от приличното, но - старата любов, нали знаете...), та просветен е в най стойностните групи, знае по голямата част от текстовете наизуст и има огромен напредък по английски...Даже планираме семейно посещение на концерта на АС/DС през май. Искам да кажа, че няма нищо лошо децата ни да преоткриват света и пътищата дето вече сме ги извървяли, но това със сигурност трябва да бъде внимателно контролирано и неусетно напътствано в по добрата посока.

  Спука ме от смях. 

Слава Богу не ми се е налагало да воювам с нежелана музика. Тъпизми като метъл, хард рок и прочее тук никой не слуша, та няма начин мойто да се прехласне. Чалга слуша само майка и, а тя по презумпция нищо не разбира и си отнася чат-пат някоя подигравка...
Не съм воювала и с нежелано хулиганско поведение или вид. Тези с черните нокти и вид на вещици с тату и пирсинг за нея са долнопробен социален слой. Тя е даже прекалено консервативна във вида си на мой вкус.

Ще споделиш ли каква музика се слуша там при вас?

Ще и погледна албумите в айпода и ще ти цитирам какво слуша.

Случайно да си зодия Лъв  
Аз също съм от строгите и властни майки, но също така  и много обичам да глезя децата си  
Относно работата, на мнение съм, че след 17год трябва да поработват ваканциите, дъщеря ми втора година работи лятото и спечелините пари ги похарчи много трудно, някак й бяха  мили   Това лято ще работи и   парите  ще са за шофьорски курс, а от нас колата!
Музиката, която слуша дъщеря ми е  поп, рок, хаус, метъл, честно казано предпочитам всичко пред чалгата, в нашето семейство тя е забранена  

Не, Водолей съм, но това няма значение. В случая зодиите не важат, защото да си майка е диагноза.