Добър стандарт на живот?

Замислих се какво значи реална преценка, все пак преценяваме според моментната обстановка и моментните ни възможности. Все пак, ако всички правим винаги реална преценка, щяхме да сме на фондовата борса. Няма преценка, която да не е реална, щом е направена от някого, а все пак всеки сам си решава и за мен няма универсална формула. Всичко ми се струва като налагане на ограничения, не харесвам хора, които броят и харчат на ум чужди пари, това включва и определяне на стандарта на други хора или порицаване, че е похарчил парите за нещо, за което вие не бихте.

За мен добър стандарт на живот е това ,което имам сега- когато нищо не липсва нито на мен , нито на семейството ми. Когато искаме да излезем на заведение- да излезем , когато ни се приходи извън София някой уикенд- просто да тръгнем, хладилника да е пълен , да сме облечени прилично и да сме спокойни и щастливи с това,което имаме. Не са ми необходими предмети на лукса , за да живея добре.
Друг аспект на добрия стандарт е да можем да си позволим добро здравеопазване.  В последните месеци трябваше да се оправям с много здравословни проблеми на близки хора, и честно казано се убедих , че на държавата за това не може да се разчита. Та затова в моята графа, слагам издравопазването.

Не е вярно.
Качеството на стоките и услугите, които употребява едно домакинство отразяват стандарт, разбира се.
Включително и качеството на дрехите. Включително и качеството на времето.
Средната класа, за която говориш, предполага в едно нормално развито общество да е основният потребител на стоки и услуги.
Обаче, както обикновено, у нас, "средна класа" е дефицит. Преобладават бедните и доста заможните. С изключение на няколко големи градове, в които битува "градската средна класа", така наречената.
А, образованието и почивките са в сферата на услугите.

аз вярвам в теорията на мазлоу: http://quangkhoi.net/learningcenter/wp-content/uploads/2009/05/m … ws-hierarchy1.jpg

стандартът минава през задоволяването на различни нужди - без обаче да се дефинира как. понякога редът в пирамидата е обърнат, понякога нужди от пирамидата се игнорират - с изкл на първия слой де.. създаването на отговаряща на нуждите формула е ключът към човешко благоденствие - с уговорката естествено, че такава формула се адаптира и поддържа активно, за да е актуална и работеща.

за мен лично всички 5 имат еднаква тежест - нито едно не е по-важно от другото, защото физическият ми живот, та макар и в палат, няма дългосрочен смисъл, ако намам духовна храна, живея без любов и робувам на вещи, но също така не бих могла да живея и без материален комфорт в най-разглезени форми. но все пак човешките нужди имат различна сила и напълно приемам, че някои хора в жизнен план се концентрират единствено върху първия слой от  материални нужди, други се съсредоточават в кътането на всяка стотинка, трети са доволни единствено и само от затворения семееу уют, докато някои цал живот пилеят и живеят неустановено заради удоволствието да живеят креативно, освободено и може би, за да печелят всеобща слава, като така получават личностно удовлетворение. каквото и да правим, докато си задоволяваме нуждите, сме постигнали стандарт - независимо дали се вписва в социалния шаблон.

дали поради характера ми или поради някаква образователна промивка на мозъка, не виждам нищо лошо в купуването на вещи на кредит (особено предвид маргиналната стойност на това да имаш нещо още днес, а не след време), но за мен е особено важно да си задоволя последния етаж от смисленост и самоуважение, така че купувнето на кредит задължително минава през създаването на буфер, от който да мога да живея в случай, че ми се наложи да взема решение, което да задоволи самоуважението ми, но да ми отнеме финансовата и оттам жизнена сигурност докато се преориентирам и стъпвам на крака, така че отново да печеля.

за мен добър стандарт има тогава, когато хората не знаят само цените, а стойностите - т.е. разбираме, че хотелската стая с гледка към морето е прекрасно нещо не само защото струва двойно по-скъпо от останалите.

Което води до абсурда каручка да се вихри до ферари..  Материалното е основно в две ценови категории, но средна почти няма. Всичко това обърква и малкото средна класа, която се почесва по челото и пита *Къде ми е мястото всъщност?*. Това явление се среща често в развиващите се държави.

becky bloomwood, аз също харесвам Мазлоу, обаче мотивацията не мога да я равня със стандарт.
Мога, обаче да се съглася, че духовноте, интелектуални и социални търсения, могат да бъдат различни за всеки един индивид, стига първите две нива на пирамидата да са покрити, както и не всеки индивид има силно развита необходимост от задоволяване на потребностите от последните нива на пирамидата на Мазлоу.

Лили, съгласна съм. Създаването на средната класа, обаче търпи развитие, слава Богу и надявам се искрено, че съвсем скоро ще можем да се похвалим с някакво утвърждаване на такъв социален модел.

Винаги съм казвала, че не искам много, искам достатъчно. Достатъчно да живея спокойно, да не ограничавам близките си от това, което заслужават, да осигуря на децата си по- добро образование от това, което мога в  момента, да не се притеснявам за родителите си дали успяват да покриват разходите си... такива неща. Ако мога да постигна всичко това, може и да имам добър стандарт. Но не е сигурно, защото както казват апетитът идва с яденето.

Имаме различни гледни точки с Холи1.
Кое образоваие е добро- средното училище или Харвард?
Какво е почивка- плажуване на Малдивите или уикенд на село? А защо трябва да е два пъти годишно?
Аз не искам да имам вила, не виждам за какво ми е- лош стандарт ли имам?...
Какво е средна класа и еднаква ли е тя за страните от Африка и Севена Америка? Ние къде сме, спрямо кой стандарт измерваме нашата срдна класа?
Кои са бедните- тези, които нямат какво да ядат или тези, които имат само по 3-4 имота?.....
Аз сега като съм толкова объркана, от средната класа ли съм?
В тази тема от самото начало стана обървана на две понятия- "жизнен стандарт" и "качество на живот".

Рени, според мен тези понятия се преплитат!
Ако определяш своя жизнен стандарт като добър, същото важи и за качеството на живот.

Вмъкнах понятието средна класа, защото това, което има или няма масата, помага да определиш на кои неща се гледа *нормално*. Според мен има влияние и върху собствената ти оценка за *добър живот* . Ако живееш сред каращи Ферари и имащи къщи из френската ривиера, се превръща в нещо нормално и би страдала по един или друг начин, ако не поддържаш същия стандарт. Както и обратното- да имаш много материлани неща, а да живееш и се движиш сред хора, които едвам събират за храна...

Тази тема ме подсети за нещо, над което се смяхме доста с мъжа ми. Беше по време на Виденовата зима, беше страшно. Стандартът ни на живот бе доста под средния, да не кажа нула  . Съпругът ми беше на едно обучение в чужбина и в един непринуден разговор с един господин обсъждали стандартите на живот. Да не изпадам в подробности, но в общи линии имахме доста имоти, като земя, къщи и т.н, но нямахме налични пари. Та той / господинът/ беше изръсил "ама, как така, та вие сте ужасно богати, как така мизерствате."
През този период, приятелите ми поддържаха доста висок стандарт на живот, погледнато от финансовата страна. Относно качество на живот....., за мен нямаше разлика, поне както аз го разбирам.
В този ред  на мисли, стандартът ми се измерва в това, да имам достатъчно налични средства ,  с които да осигуря спокойствие на семейството.
В категориите "жизнен стандарт" и "качество на живот" се определям - на попрището жизнено в средата .

Лично за мен добър стандарт е, когато доходите ти надвишават разходите и ти стигат не само да си платиш сметките и да си купиш храна, но да можеш и си позволиш нови дрехи, да си купиш нова техника /при необходимост, а не безцелно да трупаш/, да можеш да отидеш на почивка /независимо къде - стига наистина да е почивка, защото си зависи от човека - за мен, примерно, почивка е да отида на спа хотел и да лежа цял ден в турската баня, докато за мъжа ми почивка е да иде на вилата и да си копае нещо по градината/, да излезеш спокойно семейно или с приятели на заведение и да не отгладуваш после изпитите няколко питиета, да отделиш пари за книги, кино, театър и да водиш децата си на извънкласни занимания, когато искат /не е казано да им купуваш всичко или да угаждаш на всеки техен каприз/ и т.н.
Иначе, абсолютно вярно е, че апетитът идва с яденето. На нас през последните години /дай, Боже, все така да е/ доходите ни постоянно растат, но с тях растат и разходите, защото човек вижда, че може да си позволи нещо по-добро, а то е и по-скъпо и т.н.
Засега съм напълно доволна от жизнения стандарт на семейтвото ни - мисля, че сме в дората "златна среда" и се надявам да не отидем никога надолу, като нагоре нямам прекалено желание да се качвам /примерно, предпочитам колата ми да е такава, която да мога лесно да прежаля, ако се наложи или да мога да си взема няколко дни неплатен отпуск, просто с цел да си почина, без да се терзая после, че ще лиша семейството си от някой важен лев/...

Бъркаш се.
Жизненият стандарт е съвкупност от икономическите показатели в една държава, докато качеството на живот е субективна оценка.
Жизненият стандарт в България е на средно ниво. На този фон аз определям качеството ми на живот като задоволително.

Така е. Но на мен икономическите показатели влияят на оценката ми за добър живот.
Имам определени изисквания към материалните показатели, за да мога да си позволя и абстрактните неща като време например. Дадох горе един пример за средата, в която се движи човек и влиянието и върху ценностната система и личната оценка на качеството на живот.

Според мен в България масата се разпределя на беден и богат, а средна класа почти няма.

Да, права си!За жалост е така!
Има родители от класа на дъщеря ми, които още си плащат вноските по униформата на децата(76лв.)!А тя е в употреба от два месеца!

Сори за офтопика, но ми стана интересно- за тия 76 лева, Франческа, какво включва униформата?
Това са доста пари, като се има предвид че в повечето училища в Бг е задължителна само риза и връзка(не се включват панталон, пуловер, обувки и т.н. ).