При нас разликата е почти 6 години. Преди да се роди бебо многократно обяснявахме какви промени ще настъпят в живота ни. Като се роди ме гледаше много особено. Уж не ревнува, но виждаш в душата и смут. Понеже бебо спи при нас каката също дойде. Не е много удобно, защото стаята стана претрупана с легла, но каката се успокои. Сега си спи пак в нейната стая, но в началото се почувства добре от това, че я взехме. Честно казано най-много ми помогна "Позитивно възпитание на детето". Установих, че не е достатъчно да и говорим, че я обичаме. За нея са важни жестовете и какво действително правиш в разните ситуации. Например тя вижда, че съм целодневно с бебо. Кърмя, къпя, преобличам. За да не мисли, че съм мама само на бебето, а и за да не се формират двойки (аз с бебо, а каката с тати), правихме много неща, като например аз я водех и вземах от градина. И изживявахме пълноценно времето заедно. Не е важно да прекарваш много време с голямото дете, може да си с него час, но този час съзнанието ти да е ангажирано изцяло и само с него. Децата много ги усещат настроенията и емоциите. И за тях думичките не са всичко на света. Не е достатъчно да чува "обичам те", а да вижда, че е така. С нейната ревност се справихме горе-долу за 3-4 месеца. Сега е абсолютна сигурна в нас. Но сега бебо проявява ревност, дори я бие като види, че съм я гушнала. Сега ни предстои много по-сложната задача да обясним на бебе, че го обичаме колкото каката.