Притчи

Вървели по пътя млад и стар будитски монаси.Пътя им бил препречен от придошла река.На брега на реката стояла млада и хубава жена която ги помолила за помощ.Тогава стария я взел на ръце и я пренесъл на отсрещния бряг.Жената благодарила и продължила по пътя си.
Вечерта младия монах попитал:
-Защо я пренесе?Не извърши ли грях?
/забранено им било да се занимават с жени/
-Аз я пренесох,оставих и забравих.Ти като я носиш цял ден в главата си не грешиш ли,синко?

Всяка сутрин в Африка газелата се пробужда и знае, че или трябва да бяга по-бързо и от най-бързия лъв, или ще бъде убита и изядена.

Всяка сутрин в Африка лъвът се събужда и знае, че трябва да изпревари най-бавната газела, или ще загине от глад.

Какъв е изводът? Без значение дали си лъв, или газела, когато слънцето изгрее трябва да бягаш, иначе си мъртъв!"

Петъчна притча – Халифът и неговата жена

Един арабски халиф се подготвял да замине на военен поход и извикал своя везир:

- Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата – наредил той.

- Но тя Ви обича, Ваше Величество!

- И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: “Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.“

Халифът тръгнал на война и отсъствал шест месеца. Когато се завърнал, повикал везира си и поискал да види жена си.

- Тя Ви напусна – отвърнал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която Вие вероятно сте забравили: “Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже.”

Ето две историйки, незнам  дали са притчи, но са ми много любими:

1. Две жаби паднали в делва с мляко. Опитвали се да излезнат няколко пъти, но стените на делвата били много гладки. По някое време едната жаба се отказала, отпуснала се и се удавила. Другата жаба обаче не се предала, плувала, плувала, плувала...
На сутринта се озовала върху буца с масло.
2. В студен зимен ден едно врабче си летяло. Все повече замръзвало обаче и изведнъж паднало на земята. Не можело да помръдне... Точно преди да предаде богу дух, минала една крава и го насрала. От топлината птичето живнало, разперило крилца и таман започнало да се отърсва от кравешкото лайно, минала една котка, грабнала го и го изяла.
Извод: Не всеки, който те осира ти е враг и не всеки, който те вади от лайната ти е приятел. 

Притча за пеперудата

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.



Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.

Много обичам притчи.


Враната била кацнала на висок клон. Под дървото пристигнало зайче.
-Какво правиш? - попитало то враната.
-Нищо!
-Може ли и аз да поседя тук и да не правя нищо?
-Може! - съгласила се враната.
Зайчето седнало на задните си лапички под дървото. Но ... пристигнала лисица и го изяла.
Враната погледнала надолу и поклатила тъжно глава:
-Забравих да му кажа, че за да не правиш нищо, трябва да седиш нависоко!

Упражнявам йога и учителят там ни прочете ето това веднъж. Не знам дали е точно притча, но винаги съм го приемала така.

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства – Щастието, Тъгата, Познанието и всички други включително Любовта. Един ден на чувствата им било съобщено, че островът им ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта. Любовта казала:

„Богатство, вземи ме със себе си.”

Но то отвърнало:

„Не мога, имам много злато на кораба си и няма място за теб.”

Любовта решила да помоли Суетата, която минавала с красив кораб.

„Суета, моля те, помогни ми.”

„Не мога. Ти си цялата мокра и може да повредиш кораба ми” – отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:

„Тъга, позволи ми да избягам с теб!”

„Не мога, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама….”

Щастието също минало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато тя го повикала.

Внезапно се чул глас:

„Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.” – гласът бил на непознат и възрастен…

Любовта била толкова развълнувана, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

„Кой ми помогна?”
„Помогна ти Времето.” – отговорило Познанието.
„Времето?”  - почудила се Любовта – „Но защо Времето ми помогна?”
Познанието се усмихнало с дълбоката си мъдрост и казало:
„Защото само Времето е способно да разбере колко е велика Любовта.”

Живял едно време търговец на име Ма Уенан, който бил от областта Шинхуа, провинция Джиангсу в древен Китай. Ма бил образован и имал добри обноски. Неговата съпруга У била умна, хубава и сръчна домакиня, но се славела със своята арогантност и критичност към другите.

У не била в добри отношения със своята свекърва. Всеки път, когато Ма Уенан се прибирал вкъщи от пътуване, неговата съпруга и майка се оплаквали една през друга от раздорите си, без дори да се изслушват. Това угрижило Ма. Той знаел, че У не уважава майка му и искал да промени тази ситуация.

Един ден той направил план как да помогне на жена си да разбере защо има конфликти със свекърва си.

Следващият път, когато У започнала да се оплаква от майка му, Ма Уенан казал:

"Зная, че майка ми приказва много и съм решил да напуснем тази къща и да се отделим. Но роднини и приятели не знаят колко труден човек е майка ми. Ако напуснем ей така изведнъж, хората ще кажат, че не сме изпълнили синовния си дълг и сме жестоки и безсърдечни. Затова ще трябва да я изтърпиш още месец-два. Ако можеш през този период от време да се отнасяш с майка ми уважително, всеки ще знае колко голяма е твоята синовна благочестивост и колко неразумна е моята майка. Тогава никой няма да може да ни критикува.".

На У не й се искало да приеме предложението. Ма продължил:

"Ние ще излезем от тук скоро. През следващите няколко седмици можеш просто да се отнасяш с моята майка като че тя е почтен гост. Ще е само за кратко време.".

Накрая У се съгласила. От този ден нататък тя станала невероятно добра и почтителна към свекърва си. Свекървата забеляза промяната и много се зарадвала. Тя била доволна и също станала много внимателна и любезна към снаха си. Техните конфликти намалели и взаимоотношенията им се подобрили.

След няколко дни Ма забелязал, че жена му не се оплаква. Той я попитал:

"Как се отнася с теб майка ми напоследък?"

"По-добре.", отговорила тя. Ma казал:

"Сега, когато тя е по-добра с теб, ти ще трябва да си дори още по-внимателна с нея, за да покажеш на всеки колко дъщерно се отнасяш ти, и колко неразумна е моята майка. Само тогава ще можем да излезем от тук лесно. ". У кимнала утвърдително.

Минали още няколко дни. Ма Уенан пак запитал жена си:

"Как се отнася с теб майка ми?"

У отвърнала:
"Сега майка се отнася с мене така добре, че аз не искам вече да напускам. За мене ще е чест да живея тук и да изпълнявам своите задължения към нея.".

След това У започнала да се разбира много добре със своята свекърва. Всеки хвалел тяхното семейство и го давал за пример за хармония в отношенията между различните поколения.

Превод Епохални Времена

Една супер готина книга с притчи:



Има притчи от различни религиозни традиции. препоръчвам ви я с две ръце.

ТРИ МЕТОДА

Един индийски Учител искал да покаже на своя ученик трите метода в живота.
В гората, в която била неговата школа, се подвизавали трима души. Учителят казал на ученика да иде да удари и на тримата по една плесница.
Ученикът, като ударил на първия една плесница, онзи му ударил две. Отишъл при втория, ударил и нему една плесница. Той си вдигнал ръката, но пак я спуснал, не го ударил. Като ударил плесница на третия, той не му обърнал никакво внимание, продължил да си медитира.
Като се върнал ученикът, Учителя го попитал какво е станало.
- Аз ударих на първия една плесница, а той ми удари две!
- Това е човекът, който живее по закона: "Око за око, зъб за зъб" - Мойсеевият закон.
- Вторият повдигна ръката си и бързо я свали.
- Той в спасението живее, той се спасява. Дошло му е на ум да приложи закона.
- Третият не ми обърна никакво внимание, все едно че не бях там!
- Онзи, който не обръща внимание на плесницата, той живее в Любовта.
Закон може да има само за същества, които са разумни.

Белият кон

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня,но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде...Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали :
- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент.Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му.Това е фактът.Дали това е нещастие или благословия , това вече е разсъждение.А кой знае какво ще последва ?
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.
Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът- фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си.Кой знае дали това е благословия или нещастие .Това е просто фрагмент.Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга ?!
Този път , хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат !
След една седмица , синът на стареца, който започнал да обяздва конете , паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят :
- Прав беше старецът.Това не е благословия , а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие ? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката.Това са фактите.Кой знае , дали това е благословия или нещастие ? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици , страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници.Цялото село плачело, защото знаело , че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче , останал при баща си , защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали :
- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем.Твоето е благословия.
Старецът отвърнал :
- Вие продължавате да съдите.Факт е само, че моя син си е останал в къщи .Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...
Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност , пътешествието никога не свършва ; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...
 
 
 
 

Един цар имал един единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота  - казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът. Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.
Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СВЕТА”

- Точно това смятах да направя  - рекъл си младежът. Истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.
И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял.
Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих се  – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво  - рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.
И изчезнал.
Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

- Това си и мислех – си рекъл той. Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.
И той възстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени харахтера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години.
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право – съгласил се мъдрецът. С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ” 

- Да – помислил принцът.  Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.
Дълги години водил тоъ тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.
- Добре – казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът, но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най- после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е седващата ти цел – съобщил му мъдрецът. Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и изчезнал.
Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.
Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.
- Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.
Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

„ПРИЕМИ СВЕТА”

- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.
- Научих – отвърнал принцът, че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с друтиге и със Света.
Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота. Завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът изчезнал....
 
 

Има я и като песен на Тони Дачева.

Един баща на смъртното легло дал на своя син две писма едното да отвори в мъка а другата в сполука. Не минало много време сина нямал пари и приятели и отворил първото писмо, а вътре в него пишело - знам какво е да си беден и да теб да няма никой няма страшно мили сине и това ще мине.

Не минало много време и променила се съдбата спечел злато и пари имал и приятели отворил второто писмо а в него пишело. Браво сине ти спечели всички те обичат но от мен да знаеш сине и това ще мине.

Естел , страхотни притчи . Най- много ми хареса тази за снаха и свекърва.