Как вярваме (ли) на половинките си?

  • 10 356
  • 257
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 169
 Laughing имах пред вид тези които ми отговориха с "да" или "не" - за което също благодаря

 но ми беше интересно как сте го постигнали това доверие, има ли моменти, в които го проверявате или подлагате на съмнение с цел да се докаже още веднъж, че е честен/лоялен...?

# 31
  • Мнения: 712
Може би защото никога не са ме лъгали, вярвам му. В предишните ми връзки - дори когато е идвал края - сме били пределно откровени. Вярвам, че и ако с него, не дай Боже, нещата не вървят на добре, няма да има лъжи и премълчавания.
Как му вярвам... нямам представа. За мен вярата е точно това - да знаеш, че нещо е такова, каквото е, без да можеш да го докажеш.
Не ровя, не търся, не се съмнявам. Нямам причини да го правя.

# 32
  • Мнения: 4 965
Laughing имах пред вид тези които ми отговориха с "да" или "не" - за което също благодаря

 но ми беше интересно как сте го постигнали това доверие, има ли моменти, в които го проверявате или подлагате на съмнение с цел да се докаже още веднъж, че е честен/лоялен...?

Просто имаме еднакъв тип мислене и сме си обещали, че няма да се лъжем, защото ние сме си най-близките хора, така или иначе. Няма смисъл да си играем на полуистини и полулъжи. В началото е имало моменти на дефицит на доверие, моменти на скриване на някои истини и т.н.
С времето изгладихме нещата.

# 33
  • Мнения: 803
Само някои дами ми отговориха - "как" - което всъщност питам...

Задаваш много специфичен въпрос. Тук няма универсален начин. Всеки стига до "своя" си начин. Който зависи от характер, светоусещане, историята на двамата партньори, история от минали връзки, та ако щеш дори - какво сме видяли от собствените си родители като отношения...
Лесно е да ти кажат "не рови", но ако те пъне отвътре... Wink

# 34
  • София
  • Мнения: 3 064
90 %. Останалите 10 си оставям резерва, за да не драматизирам нещо дребно.
Е, да, имам си причини за тези резерви, но не драматични.

# 35
  • Мнения: 1 169
Благодаря ви!

Не, не ме пъне - не ровя никъде Simple Smile. Дори не се съмнявам - нямам причина. Но имам едно 6-то чувство, което ме гложди, не мога да го обясня, споделям с приятелки и те се чудят защото познават мъжа ми...явно всичко си е в главата ми, от страх, базиран на предишен опит; чудно ми е - били ли сте така и как се преборвате..?

# 36
  • Мнения: 1 169
90 %. Останалите 10 си оставям резерва, за да не драматизирам нещо дребно.
Е, да, имам си причини за тези резерви, но не драматични.

а как успяваш да не превръщаш тези малки причини в повод за по-големи съмнения  ooooh!

# 37
  • Мнения: 426
без-преко-словно, но

без-условно
Мерси Peace

# 38
  • Мнения: 3 371
на законната си радост вярвам безусловно. мога да му поверя/и непрекъснато го правя/ децата си и домашните любимци, и знам, че ще се справи много добре. няма и да ми изневери  Wink.
абсолютно на всички останали същества от мъжки пол не им вярвам по дефолт. преди ровех, душех и се тормозех. вече не. не ме интересува кой какво прави, мъже - наспорил господ Laughing. взимам от живота каквото е за взимане, и гледам на мен да ми е добре.



# 39
  • Мнения: 4 965
90 %. Останалите 10 си оставям резерва, за да не драматизирам нещо дребно.
Е, да, имам си причини за тези резерви, но не драматични.

а как успяваш да не превръщаш тези малки причини в повод за по-големи съмнения  ooooh!

Има лесно. Споделяйте си и съмненията. Дори и да са оправдани. Peace

# 40
  • Мнения: 803
Имало е страх, да - в началото на връзката, а и в някои периоди след това.
Но аз го отдавам на това, че и двамата сме били все още незрели, прекалено големи индивидуалисти (егоисти на моменти).
В един момент разбрах кои са важните неща, кое си струва и кое не и някак всичко си дойде по местата.
Имам приятелки, за които е голяма драма, ако мъжа до тях не им върне смс или не им се обади 2 дена. Или пък отиде да празнува някъде само с приятели. За мен тези неща дори не ми влизат в полезрението. Просто друго е важно - това, че винаги когато имам нужда от него той е там. Че винаги мога да разчитам на помощта му - духовна, материална, всякаква. Че ми е доказвал през годините, че ме обича. Макар да сме минали през ада заедно... а може би именно заради това, не знам.

Та... страхът е... нещо, което минава. Нормално е да го има, но си помисли колко по-важни неща имате заедно. Simple Smile

# 41
  • Мнения: 1 169
Копнеж, това което си написала е страхотно. Мислех по същия начин, просто изведнъж нещо ми прищрака и все повече ме тормози...ще се постарая да си върна предишния образ. Никога не съм изтръпвала от смс или излизане с приятели де...

# 42
  • София
  • Мнения: 1 176
Доверието е нещо лично. Време и постоянство са необходими.
Вярвам му, не сляпо, имам си понякога съмнения и колебания, но те не са свързани пряко с него, а с моята предпазливост. Вид защитна реакция.
Искам да му вярвам и мисля, че мога, това е важното.

# 43
  • Мнения: 1 085
Оказва се, че времето е ключов фактор.

# 44
  • София
  • Мнения: 1 176
Оказва се, че времето е ключов фактор.
Определено.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт