Когато ви сритат яко достойнството!

Е сега вече могат да те съдят за извращение с невменяем.  

Мислех да споделя с мъжа си, защото определено го обичам като човек и не мисля че заслужава да бъде лъган и искам да съм честна с него. И колкото и да съм честна в крайна сметка, за да погледна другия, сигурно и той има някаква вина, като например да ме държи на сухо с месеци..Ама както и да е, все пак не заслужава да е бъде лъган.

Сугласна съм, много се омотах и в крайна сметка колкото и да не ми харесва излиза така че съм предател. Спирам с драмите вече наистина и се вземам в ръце Не съм някаква хленчеща лигла и винаги съм се справяла сама и с достойнство с кофтите ситуации, но явно винаги има първи път.

Благодаря ви за всичко

Абе, нищо че го написах преди няколко страници и те не реагира - ама даваш ли си сметка, че ако обвиняваш за изневярата си мъжа си, който не ти дава секс - това значи, че останеш ли с него - ти винаги ще имаш повод и ще изневеряваш, а тогава къв е тоя ваш брак  намери начин и по-добре тоя въпрос изчистете с мъжа си, отколкото да го нараняваш допълнително като му признаваш как си чукала братовчеда - това е нещо, от което нито един от тримата няма да спечели в случая...

Според мен ти си първата, която трябва да си поеме отговорност за действията. В случай не стига, че ще нараниш "мъжа ти" (каквото и да влагаш в това понятие), ами ще си измиеш ръцете той да се оправя с "любовника" (или каквато друга роля си му разпределила).


Това със стоката че разстреля. Ако той е долнопробна "стока" (че и с психични отклонения), ти що за стока си, като си му се пуснала? И изобщо кой раздава морализаторски оценки - ти или той? Нещо не се сещам каква мотивация би имал да се обяснява с мъжа ти? Първо го преследваш да ти дава на теб обяснения, и понеже се измъква, дай да насъскаме мъжо, а? Според мен и тоя мъж трябва да е голям идиот да ходи да търси сметка на другия, да не би да те е изнасилил? Не знам с какво и как те "наказва", но според мен не заслужаваш доверието и любовта му, за желание за интимност не знам как би могла да породиш.

Достатъчно е нечестно и вече си го излъгала. Не му приписвай вина, че си "погледнала другия". Определено не заслужава нито лъжите, нито да го манипулираш да се кара или бие (?!) с другия, нито вината, която му насаждаш.

Пожелавам ти да намериш себе си и някой истински мъж, с който да си пасвате и да не се налага да изпадаш в подобни дилеми. Но определено зависи и от теб. Помисли си дали си истинска жена, за каквато претендираш или правиш каквото ти скимне, а после търсиш оправдания за неетичните си постъпки. Хубавото е, че винаги можеш да се промениш, стига да преодолееш снизходителното си отношение към "грешките" ти.

Така де, мъжът ти е виновен, че не те чука, другията - че те. Отърси си крилцата и им го начукай на двамата.
А тая струна с честността...

Ох, хора, не съм казала, че аз не съм виновна!Даже все сама се забърквам в някакви филми и после се чудя как да се оправя. Осъзнавам, че постъпката ми нито е етична, нито е доказателство че имам някакви принципи и въобще дори е ужасна!Знам го!Знам, че не мога да я поправя и трябва да нося товара със себе си. Знам, че винаги можех да кажа НЕ. Много неща знам, ама като се обърне каруцата пътища много!Не че и преди н есъм знаела, ама ей нА, сгреших!Отпуснах се и си казах, какво пък майната му и се набутах яко между шамарите, които всъщност си и заслужих, де..
Искам да се стегна и да спра да хленча. Да оставя всичко н авремето и да продължа напред. Обаче на моменти пак зациклям.Знам, че не е добре. Благодаря ви за шамарите, изкарват ме от транса, в който изпадам н амоменти и успявам да видя реалността, през друга призма